Акт от 10.04.2020, Административен съд - Хасково
- Съд
- Административен съд - Хасково
- Дело
- 93/2020
- Подписан
- 10.04.2020
Цитирани разпоредби
- чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146, т.5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.186, ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.6, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.28 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.22 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.118, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.118, ал.3 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.118, ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.186 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.186, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.186, ал.1, т.1, б."а" · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.186, ал.3 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.187, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- §1, т.41 · Закон за данък върху добавената стойност
Р Е Ш Е Н И Е
№172 гр. Хасково, 10.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково, в открито съдебно заседание на шести март, през две хиляди и двадесета година в състав :
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА при секретаря Гергана Мазгалова като разгледа докладваното от съдия П.Костова административно дело №93/2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.186, ал.4 от Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба от ЕТ „А. Й. -
ЕМИ“, с ***, представляван от А.Ю.Ю., със седалище и адрес на управление с. С., обл. Х., подадена чрез адв. З.П.З. ***, с адвокатска кантора: гр. Х., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-932-0031771/17.12.2019 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в ЦУ на НАП.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед била незаконосъобразна, като издадена в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и поради несъответствието ѝ с целта на закона. Навеждат се съображения, че изложените в процесната заповед фактически и правни основания не съответствали на действителното фактическо положение. Мотивите в процесната заповед се свеждали до нарушаване на задължението за регистриране и отчитане на продажбите в търговския обект чрез неиздаване на един фискален бон на стойност 1,80 лв. В обстоятелствената част на заповедта било посочено, че това нарушение се доказвало и от установеното наличие на касова разлика в размер на 20,92 лв. между наличните парични средства в касата и тези, маркирани във фискалното устройство (ФУ). След извършване на проверката на проверяващите лица било устно обяснено, а впоследствие били представени и писмени обяснения от длъжностното лице в търговския обект Е. А., че фискален бон не бил издаден, тъй като фискалното устройство било изключено поради многобройни прекъсвания този ден в ел. захранването на сградата на Община С., в която се намирал проверявания търговски обект; същите можело да доведат до повредата на фискалното устройство. На проверяващия орган било представено и писмо от 02.12.2019г. от „Електроразпределение Юг“ ЕАД, потвърждаващо аварията на захранващия електропровод в С. и прекъсванията на електричеството на 25.11.2019г. – деня на проверката. Това особено важно обстоятелство обаче било изцяло игнорирано и неупоменато в обжалваната заповед. Що се отнася до установената разлика в размер на 20,92 лв. между наличните парични средства в касата и тези, маркирани във ФУ, отново констатацията в оспорвания акт била непълна и манипулативна, защото не се отбелязвал съществения факт, че разликата била в полза на маркираните суми във ФУ, а не в касовата наличност. Това било видно единствено от таблица „Книга/и за дневните финансови отчети и налични парични средства“ на стр.2-ра от протокола за извършена проверка №0031771/25.11.2019г. В представените обяснения пред проверяващия орган тази разлика също била обяснена, че поради ведомствения характер на кафе-аперитива голяма част от консумацията се маркирала на ФУ, но се заплащала не в момента, а впоследствие от общината въз основа на издадени фактури за текущите месеци. Така установената практика сочела към наличието на хипотезата на предл. второ на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г., което обаче изобщо не било обсъдено в оспорвания административен акт. Всички тези конкретни фактически обстоятелства, които били особено съществени за формиране на правния извод относно наличието или не на твърдяното нарушение, били известни на административнонаказващия орган, не били посочени в обстоятелствената част на оспорваната заповед и не били анализирани. Сочи се, че ако това било направено, органът би направил единствено обоснования извод за липса на нарушение. Поради това се твърди, че заповедта била издадена в нарушение на чл.186, ал.3 от ЗДДС и чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Принудителната административна мярка като форма на държавна принуда не била и не следвало да бъде самоцел на правоимащите да я налагат, а това следвало да бъде осъществявано при спазването на всички изисквания за законосъобразно издаване на индивидуален административен акт, доколкото закона поставял изискването за налагане на ПАМ чрез мотивирана заповед на съответния административен орган. От друга страна се сочи, че твърдяното в акта нарушение на разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС, вр. с чл.3 от Наредбата не било доказано. Същото било установено с протокол за извършена проверка от проверяващия орган по приходи с №0031771/25.11.2019г., който бил дотолкова нечетлив (от написаното на ръка се разчитали само отделни думи и фрази), че изобщо не ставало ясно какво точно било констатирано; неговата неяснота била равносилна на липса на установено нарушение. Поради тази причина се твърди, че този протокол не следвало да се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органа по приходите действия и за установените по време на проверката факти и обстоятелства; той не съставлявал годно доказателство за наличието на обстоятелствата по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС. По изложената причина той затруднявал и правото на защита, тъй като от него изобщо не ставало ясно в какво точно се изразявало констатираното нарушение, което било от своя страна съществено нарушение на административнопроизводствените правила и самостоятелно основание за отмяна. Наложената с оспорваната заповед ПАМ не съответствала с целта на закона. Оспорващият счита за безспорен факт липсата на ощетяване на фиска предвид констатираната маркирана на ФУ в повече сума в размер на 20,92 лв. спрямо касовата наличност, при което не са налице нерегистрирани и неотчетени приходи. Неиздаването на касов бон за 1,80 лв. при една единствена контролна проверка, ако изобщо се приеме за нарушение при действителните фактически обстоятелства, изложени по-горе, сочело на ниска степен на обществена опасност на деянието, която не оправдавала налагането на административната мярка. При наличието на тези факти бил определен немалък срок на ПАМ – 10 дни. Поради всичко това било налице противоречие с установения в чл.6 от АПК принцип на съразмерност. По изложените съображения се моли за отмяна на оспорената заповед.
В съдебно заседание процесуалният представител на оспорващия моли да бъде уважена жалбата като основателна и да бъде отменена обжалваната заповед като незаконосъобразна. Претендира направените разноски, за които представя списък, като прави възражение за прекомерност на разноските на ответната страна.
Ответникът, Началник отдел
„Оперативни дейности“ - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез пълномощника си, изразява становище, че издадената заповед е правилна и законосъобразна. Моли да бъдат присъдени разноски, за които е представен списък. Поддържа и направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от Протокол за извършена проверка (ПИП) в обект, сер.АА №0031771, на 25.11.2019 г. в 14.45 ч., в присъствието на Е. А. Ю., на длъжност барман, длъжностни лица при ГДФК, ЦУ на НАП, са извършили проверка в обект „кафе аперитив „Еми““, находящ се в с. С., общ. С., стопанисван от ЕТ „А. Й. – Еми“, с. С., обл. Х., във връзка със спазване на данъчно-осигурителното законодателство.
В протокола е вписано, че в кафе аперитив „Еми“ се предлагат топли напитки на цени от 0,40 лв. до 1,00 лв., безалкохолни напитки от 0,50 лв. до 1,60 лв., пакетирани изделия на цени от 0,20 лв. до 0,80 лв., сладолед от 0,80 лв. до 1,80 лв. В кафе аперитива има въведено и монтирано в експлоатация едно фискално устройство. Има компютър конфигурация с програмен продукт. Няма наличен ПОС терминал. Не се приемат плащания с чек и ваучер. Обектът е с площ около 70 кв. м. Кафе-аперитива разполага с тридесет места за консумация. Спазени са разпоредбите на чл.26 от Наредба Н-18/2006 на МФ. Не са спазени разпоредбите на чл.33 от Наредбата. От 01.01.2019г. до момента на проверката има издавани сторно касови бележки, отбелязано е, че ще бъдат предоставени. Фирмата не е регистрирана по ЗДДС. За 17.09.2019г. изваден КЛЕН и периодичен отчет. Обектът е нает – Договор за наем – предоставено копие. Отбелязано е, че не се издават фискални/системни бонове от ФУ/ИАСУТД. Направена е контролна покупка от органите по приходите преди легитимация на едно кафе и една кола на обща стойност за 1,80 лв. в 14.30 часа, заплатени в брой от ИП – Т.Л. В., за което не се издаде фискален бон лицето приело плащането Е. А. Ю. на длъжност барман с ЕГН **********. Неиздаването се потвърждава и от изваден КЛЕН за 25.11.19г. Поставено е съобщение от органите по приходите за предстоящо запечатване. Отразено е, че броят на наличните фискални устройства в обекта е 1 бр.
Протоколът е подписан от съставилите го лица и от присъствалото лице Е. Ю., което не е вписало възражения – отбелязано е „Нямам възражение към начина на извършване на проверката“.
При проверката са събрани: КЛЕНОВЕ за
25.11.2019г. и 17.09.2019г.; Х-отчет; Периодичен отчет; Въпросен лист;
Декларация КД-126; Обяснение; Договор за наем.
В представено Обяснение от 25.11.2019 г. от Е. А. Ю. – на длъжност барман в Кафе – аперитив с. С., обл. Х., стопанисван от А.Ю.Ю. – собственик на ЕТ „А. Й. – ЕМИ“ с. С., същата сочи, че за 25.11.2019г. има направени поръчки от служител на община в общ размер на 19.01, тези поръчки ги маркирала на к. апарат ZM с №ZK 077288, но не са получени пари в касата. В края на месеца съответно изписвала фактура за този вид поръчки на Община С..
Представено е и друго обяснение от Е.
А. Ю. – барман в кафе-аперитив в общинска администрация в с. С.. В обяснението същата сочи, че на 25.11.2019г. е извършена проверка във връзка със спазването на данъчно-осигурителното законодателство на обект „Кафе-аперитив“ – С., находящо се в сградата на Общинска администрация. От 10.00 – 15.00 часа имало многократни прекъсвания на ел. захранването, били предупредени от ел. техник на общината за изключване на ел. съоръженията. Към момента на проверката се констатирало, че не издала касова бележка, поради това, че ФУ не било включено, опасявайки се, че пак ще спре ел. захранването и ще повреди апарата. Освен това посочила, че обектът е ведомствен, ползвал се почти и изцяло от служители на общината. Достъпът на външни лица в общината по принцип бил ограничен от бариерата на входа. На това обстоятелство станали свидетели самите проверяващи, те също установили, че има маркирани продажби на апарата. При продължилата проверка за наличност в касата се установило, че касовата наличност била по-малка от тази на ФУ, за което дала обяснение, че извършва (маркира) продажба на стоки на ФУ, въпреки, че клиентите (служители на община) ѝ заплащали по-късен час. В обяснението посочила също, че изпратила запитване до ЕР – Юг с вх. № 35212/26.11.2019г., на което запитване получила отговор, който прилагала ведно с другите документи. Отговора на запитването удостоверявал достоверността на многократното прекъсване на ел. захранването. В обяснението посочила, че моли, вземайки предвид изложеното, да не ѝ се налага санкция запечатване на обект и да се приложи мярка по чл.28 от ДОПК като грешка, извършена от нея, като предупреждение, като първо нарушение.
Към обяснението е приложено писмо изх. № 35212-11/02.12.2019г. на Електроразпределение Юг ЕАД, с което Е. А. е уведомена, по отношение на регистриран неин сигнал относно качеството на електрозахранване за обект „кафене“ на територията на с. С. била извършена проверка от упълномощени сътрудници на „Електроразпределение Юг“ ЕАД (ЕР Юг), че действително направената справка в оперативните дневници на дежурния персонал установила, че на посочената дата 25.11.2019г. е регистрирана авария по захранващия електропровод 20 kV „С.“, от което са предизвикани цитираните от Е. А. прекъсвания.
Във връзка с констатациите в ПИП
№0031771/25.11.2019 г. е издаден Акт за установяване на административно нарушение №F536189/31.01.2020г. срещу „А. Й. – Еми“ ЕТ, за нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС.