Решение № 351 от 17.05.2023, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 351 гр. Горна Оряховица, 17.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Трифон П. Славков при участието на секретаря Силвия Д. Николова като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело № 20224120101992 по описа за 2022 година

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. 240, ал. 1, вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД, чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът “Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД основава исковите си претенции на твърдения, че между трето за делото лице – заемодател /“БНП Париба пърсънал файненс“ клон България/ и ответника е сключен договор за револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-11417811/28.08.2015 г. и Приложение CARD12712927, по силата на който на ответника е предоставен заем в размер на 1000 лв., за усвояването на който му е издадена кредитна карта „Mastrecard”, с персонален идентификационен номер. Възползвайки се от представения кредитен лимит ответникът е извършвал транзакции посредством терминални устройства, като непогасената към момента сума била в размер на 393,38 лв.

Твърди, че вземанията по договора му били прехвърлени от заемодателя “БНП Париба пърсънал файненс“ клон България на основание Приложение № 1/12.02.2019 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 11.11.2021 г., ведно с всички привилегии и обезпечения.

Съгласно договора се задължил в качеството си на цесионер да уведоми от името на цедента и за извършената цесия. За извършеното уведомяване на 1 ответника представя писмо изх. № УПЦ-П-БНП/CARD-12712927/19.11. 2021 г. с известие за доставяне чрез „Български пощи“, видно от което било, че ответникът не е намерен. Прилага уведомление за извършената цесия към исковата молба. Иска от съда да признае за установено спрямо ответника, че му дължи следните суми присъдени в заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. 1589/2022 г., а именно: 393,38 лв. – главница по незаплатени погасителни месечни вноски за периода 28.08.2015-10.11.2021 г.; сумата от 159,98 лв. обезщетение за забава считано от 11.11.2021 г. до 29.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 30.08.2022 г. до окончателното погасяване на вземането. Претендира и сторените разноски, както в заповедното производство, така и в исковото такова.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Н. П. Б., чрез процесуалния си предсатвител адв. Д. М. от АК - Пловдив, заявява, че оспорва иска, намирайки го за недопустим и неоснователен. Въвежда възражение за нищожност на договора поради противоречието му със Закона за потребителския кредит, намирайки, че не е посочено, какви са условията за прилагане на лихвения процент, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. Оспорва начинът, по който е посочен ГПР в договора, т.к. липсвала яснота, какво включва тази компонента. Оспорва погасителния план като неотговарящ на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК. Въвежда възражение за нищожност, обосновавайки го с чл. 10, ал. 1 от ЗПК и намирайки, че договорът за потребителски кредит и сертификатът с общите условия били изготвени с шрифт по-малък от 12 и практически нечетлив. Счита, че е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК, т.к. договорът не съдържал информация относно правото на потребителя да погаси главницата във всеки един момент от изпълнението на договора. Оспорва включването към договора за кредит на заплатената застрахователна премия от 604, 80 лв.

Намира, че е следвало да се включи и такса ангажимент в размер на 75 лв. към ГПР, което не било сторено Твърди, че същото представлявало заблуждаваща търговска практика. Счита, че обезщетението за забава не се дължало, т.к. договорът бил недействителен. Прави искане сумите, които е заплатила като лихва, застрахователна премия и такса ангажимент да бъдат прихванати с дължимата сума за главница по договора за потребителски кредит, с което иска исковите претенции да бъдат отхвърлени в цялост.

2

Претендира разноски.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По заявление на "Агенция за събиране на вземанията" ЕАД е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против Н. П. Б. за исковите суми по ч. гр. дело № 1589/2022 г. на РС Г. Оряховица, приложено към настоящото.

Същата е връчена на ответницата, която в срок е депозирала възражение по чл. 414 ГПК.

Горното обуславя наличието на правен интерес у ищеца от водене на предявените установителни искове.

На 28.08.2015 г. между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С. А и Н. П. Б. е сключен Договор за отпускане на револвиращ потребителски паричен кредит с № PLUS-11417811, по силата на който дружеството й е предоставило сумата 3 000 лв., а тя се е задължила да я върне, ведно с възнаградителна лихва – ГЛП от 35/44,90 %, както и да заплати 75 лв. – такса ангажимент и застрахователна премия от 604,80 лв. – общо 4 590,72 лв., на тридесет и шест равни месечни вноски, всяка от по 127,52 лв., в срок до 20.09.2018 г., съобразно погасителния план.

На следващо място прехвърлянето на вземане (цесията) е договор, с който кредиторът на едно вземане (цедент) го прехвърля на трето лице (цесионер). Длъжникът по вземането не е страна по договора. Със сключването на договора за цесия, т.е. с постигане на съгласие между цедента и цесионера, вземането преминава от цедента върху цесионера в състоянието, в което то се е намирало към същия момент, заедно с акцесорните му права – арг. чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Тъй като цесията засяга интересите освен на страните по договора и на трето лице – цедирания длъжник, се налага извършването на допълнително действие – съобщаване на длъжника за цесията – чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД. За да породи действие, съобщението трябва да бъде извършено от цедента – чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Без да е елемент от фактическия състав на договора, съобщението има значение с оглед на третите лица – цедирания длъжник, правоприемниците и кредиторите на цедента и на цесионера.

Установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити 3 длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор (цедента) е въведеното от законодателя изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор (цедента). Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Тъй като длъжникът не знае за цесията, за него не съществува задължение да престира на цесионера. Задължението ще възникне едва след получаване на съобщението от предишния кредитор, като няма пречка това да се осъществи и от цесионера като негов пълномощник.

Видно от представеното изрично пълномощно /стр. 36 от дело/ заместник управителя на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“ КЧТ е упълномощило ищеца - „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, с правото съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от негово име да уведоми длъжника по всички вземания, които дружеството е цедирало с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 11. 11. 2021 г., както и да преупълномощава трети лица- адвокати с права по това пълномощно. По делото е представен неоспорения от страните рамков договор за прехвърляне на вземания между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“ КЧТ и „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД от 11.11.2021 г., както и индивидуален договор от 28. 08. 2015 г., с които цедентът е прехвърлил портфолио от необслужвани от длъжниците вземания за период от над 180 дни просорочие, като видно от приложение № 1 към договора за цесия от 11. 11. 2021 г., позиция № 1842 е процесния договор CARD-12712927 на Н. П. Б. с остатък главница 393,38 лв. и лихва 131,66 лв., вземания дължими към 11. 11. 2021 г.

След като се установява, че кредитодателят е имал право и надлежно е прехвърлил вземането си срещу ответника, съдът намира, че следва да даде отговор и на следващите въпроси, а именно: съобщено ли е за извършената цесия на длъжника. Видно от представеното на стр. 37 от делото уведомително писмо от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“ КЧТ чрез „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД до ответника 4 е изпратено съобщение за извършеното прехвърляне на вземането на ищеца.

Към уведомлението е приложена товарителница на „Български пощи“ с описание на пратката: уведомително писмо УПЦ-П-БНП/CARD-12712927.

Видно от отбелязването на същата е, че длъжникът е търсен на посочения от него в договора адрес – гр. Л., ул. ***, на 22. 11. 2021 г., не е намерен или се е преместил. С оглед изложеното съдът намира, че ищецът е действал добросъвестно, положил е усилия с изпращането на писмото до адреса на длъжника на посочения по договора адрес. След като не е бил намерен, то следва да се приеме, че волеизявлението за уведомяване за извършеното прехвърляне на вземането е достигнало до ответника. На следващо място към исковата молба е приложено уведомление за извършена цесия, което е получено от ответника с връчване на исковата молба. Съгласно константната съдебна практика на ВКС обективирана в Решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т.д. №2352/2013 г., второ Т.О., ТК; Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.д. № 12/2009 г., второ Т.О., ТК и Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. първо Т.О., ТК- уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесия съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска на основание чл.235, ал. 3 ГПК. Ето защо съдът намира че и тази предпоставка е налице.

Дружеството-кредитор е регистрирано като финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ в публичния регистър на БНБ по чл. 3а от ЗКИ, т. е. то се явява кредитор – по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК.

От друга страна отпуснатият заем на ответницата, като физическо лице, представлява предоставяне на финансова услуга, съобразно § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП, и тя има качеството на потребител – по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Предвид това, следва да се приеме, че процесният договор е такъв за потребителски кредит, чиято правна регулация се съдържа в Закона за потребителския кредит, а по силата на препращащата разпоредба на чл. 24 от същия – и в Закона за защита на потребителите.

Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК, с договора за потребителски кредит 5 кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит – под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието му, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл.

11 от ЗПК. Тази – на чл. 22 от ЗПК, пък предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес – за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне, дори ако страната не се е позовала на нарушаването им – в този смисъл са задължителните указания, дадени с т. 1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената служебна проверка относно действителността на процесния договор – във връзка и с доводите на ответната страна, Съдът констатира, че същият не отговаря на част от изискванията по чл. 10, ал. 1 от ЗПК, както и на това – по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.