Определение № 1480 от 17.05.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1480 гр. София, 16.05.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова

Членове:

Христинка Колева

Иво Юр. Хинов като разгледа докладваното от Мирослава Тодорова Въззивно частно наказателно дело № 20231100600307 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и сл. НПК.

Образувано е по постъпила в СГС частна жалба от повереника на Г. Г.

Б. срещу определение № 3822 от 12.12.2022 г. по ч.н.д. № 14328/2022 г. по описа на СРС, НО, 3 състав. С първоинстанционния съдебен акт е било потвърдено постановление от 17.10.2022 г. на наблюдаващия прокурор при СРП по досъд. пр. № 15058/2020 г. на 4 РУ-СДВР, пр.пр. № 49848/2019 г. на СРП, с което наказателното производство, водено за престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 НК, е било прекратено на правно основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НК.

Във въззивната жалба се излагат твърдения, че атакуваното определение е неправилно и противоречи както на материалния, така и на процесуалния закон.

Изтъква се, че е необосновано, включително и защото съдът не е обсъдил описаните възражения в първоинстанционната жалба. Посочва се, че контролираният съд неправилно е приел, че няма доказателства колко пъти и какви суми Н.М. е получавал на ръка от Б. или от неговите служители. Отбелязва се, че М. не отричал, че е получил сумите, които Б. е заплатил, но това обстоятелство било игнорирано от държавното обвинение. Оспорват се изводите на прокурора, че показанията на свидетелите М.И., Х.Т. и Ю.П. не следва да се кредитират, тъй като свидетелките не са в трудови отношения с жалбоподателя Г. Б. от поне една година. Поддържа се, че Н.М. е получавал дължимите застрахователни премии в брой от Г. Б. и от Д.Н., след което ги е превеждал по сметка на застрахователната компания. Отбелязва се, че неправилно контролираният съд е приел, че записите, въз основа на които е изготвена техническата експертиза, са от декември месец на 2019 г., защото те били изготвени по-рано. Прави се искане въззивният съд да отмени определението на СРС и постановлението за прекратяване на наказателното производство и делото да бъде върнато на СРП за продължаване на процесуалноследствените действия.

Въззивният съд, като прецени изложените в жалбата доводи и съдържанието на атакуваното определение, намира за установено следното.

Предмет на въззивното производство е съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка съгласно чл. 243, ал. 7 от НПК. Жалбата срещу определението е подадена в 1 предвидения в закона срок и произхожда от процесуално легитимирано лице пострадал от твърдяното престъпление, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, въззивната жалба е основателна.

Досъдебното производство е образувано с постановление на СРП от 17.02.2020 г. за това, че за времето от неустановена дата през месец март 2014 г. до неустановена дата през месец март 2019 г. в гр. София при условията на продължавано престъпление с цел да бъде набавена имотна облага било възбудено и поддържано заблуждение у Г.

Г. Б. и Д.Н. Н. и с това им била причинена имотна вреда – престъпление по чл. 209, ал.

1 вр. чл. 26, ал. 1 НК.

В хода на досъдебното производство няма привлечен обвиняем.

С обжалваното пред районния съд постановление на прокурор при СРП от 17.10.2022 г. е прекратено наказателното производство поради това, че не било възможно да бъде направен извод за наличието на престъпление от общ характер както от обективна, така и от субективна страна.

В постановлението е приета за установена следната фактическа обстановка, която първият съд е приел за обоснована.

Св. Г. Б. сключил договор за застраховка ,,Живот-ДЗИ Диамант” с ,,ДЗИЖивотозастраховане” АД с продължителност от 20 години през месец септември 2009 г. Периодът на покритие на застраховката бил от 10.09.2009 г. до 10.09.2029 г.

Застраховката ,,Живот-ДЗИ Диамант” била обективирана в застрахователна полица №EDW20000008.

На 30.09.2014 г. св. Г. Б. сключил и втора застраховка с ,,ДЗИЖивотозастраховане" АД, като тази застраховка била с период на покритие пет години (до 30.09.2019 г.). Последната била обективирана в застрахователна полица №IF4040000444 с начало на покритие 25.09.2014 г. и край на 25.09.2019 г.

По полица №EDW 20000008 премията била 544.60 лева, а по втората полица №IF4040000444 – 76.09 лева, т.е. общо двете премии възлизали на 620.69 лева.

В края на месец март 2019 г. св. Б. получил обаждане от служители на „ДЗИЖивотозастраховане" АД, с което бил уведомен, че и двете му застрахователни полици са нередовни, защото по първата застраховка не били постъпвали плащания от март 2014 г., а по втората последното плащане било от юни 2017 г. Св. Б. заявил, че редовно е заплащал застрахователните вноски и по двете застраховки в брой на застрахователния си агент – св. Н.М..

Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза по първата полица неплатените сума за периода от 10.03.2014 г. до 10.08.2019 г. възлизали на 11418.12 лева, а по втората – за периода от 25.09.2017 г. до 25.06.2019 г. възлизали на 375 лева, общо 11793.12 лева.

Св. Д.Н. Н. подписал договор за смесена застраховка „Живот-ДЗИ Диамант" с ,,ДЗИ-Животозастраховане" АД през май 2010 г. по застрахователна полица Nº EDW20000099 с период на покритие на застраховката от 10.05.2010 г. до 10.05.2030 г.

През 2014 г. св. Г. Б. препоръчал на св. Н. застрахователния агент св. Н.П. М. и св. Н. прехвърлил обслужването си при св. М.. През май 2014 г. св. Н. сключил и втора застраховка с „ДЗИ-Животозастраховане" АД – медицинска застраховка допълнителен пакет „Медицинска помощ”, обективирана в застрахователна полица №ZD 14505001 06 с начална дата 10.05.2014 г. за срок от 16 години, като краят й съвпадал с края на първата застраховка.

Впоследствие св. Д.Н. бил уведомен по телефона от служител на „ДЗИ", че 2 застраховката му по застрахователна полица № EDW20000099 не е била плащана от 2014 г. Св. Н. заявил, че е заплащал премиите си в брой на св. Н.П. М. от 2014 г. общо в размер на 570,00 лева.

С проверяваното в настоящото производство определение първостепенният съд е приел, че не е допуснато процесуално нарушение от прокурора при извеждане на действителното съдържание на събраните доказателства.

Районният съд е констатирал, че са били разпитани служителките на управляваното от св. Б. търговско дружество „Б. и С.“ ООД – свидетелките И., П. и Т., както и е представено копие на касова книга на дружеството за периода от април 2014 г. до март 2019 г., Съдът е приел, че от тези доказателствени материали се установява, че от касата на юридическото лице в брой, без съставяне на РКО, са били изваждани различни суми – първоначално 544 лева, а след това – 620 лева в полза на ДЗИ, които са били предавани на ръка на непознат за служителите мъж. Съдът е отбелязал описанието, което св. П. е дала на този мъж – около 60-годишен, с очила и куфарче.

Трите свидетелки са категорични, че Б. винаги ги е предупреждавал, че ще дойде човек, на когото да предадат сума за личната му застраховка в ДЗИ. Съдът е посочил и това, че св. Т. е възприела, че св. Б. наричала този човек „Н.“, както и че при предаване на съответната сума, било отразявано в тетрадка „ДЗИ“, без човекът, на когото плащали, да се подписва, тъй като по този начин се правил отчетът на касата.

Същевременно първият съд се е позовал на показанията на св. М., застрахователен агент към ЗК „ДЗИ – Животозастраховане“ ЕАД и ЗК „Общозастраховане“ АД, който потвърждава, че е имал клиент Г. Б., от когото, както и от други клиенти, по уговорка и за улеснение вземал на ръка премии по застраховките, които превеждал по банков път по сметка на ДЗИ. Цитирани са показанията на свидетеля, че този клиент не изисквал да му се представя вносната бележка и затова свидетелят не му ги давал или съхранявал. Уговорката им била на всеки три месеца св.

М. да ходи до офиса на дружеството на Б. – гр.София, борса „Слатина“ и да получава парите за вноските по полиците.

Независимо че в определението не е заявено изрично, доколкото не е заявено противното, става ясно, че съдът обсъжда изброените показания като достоверен източник на доказателства.

На следващо място съдът е посочил, че видно от полиците за сключена застраховка „Живот“ към ЗК „ДЗИ- Животозастраховане“ на името на Г. Б., той при сключване на договора е уточнил, че желае да внася премиите по застраховката на три месеца по два начина – E- Pay/EASYPAY и в „СИБАНК“, без да е уведомил впоследствие застрахователя за промяна на начина на плащане – „на застрахователен агент“, каквато опция била предвидена във всяка полица.

Съдът е обсъдил и приобщеното в досъдебното производство писмо от „ДЗИЖивотозастраховане“ ЕАД от март 2017 г., в което е констатирал, че няма уведомяване за просрочване на задължение по полици на Б., а съдържа съобщение кога е дължима вноската по застраховка „Живот“ с разяснението, че след изтичане на предоставен гратисен период на всеки клиент за две поредни неплатени вноски, застрахователят се освобождава от отговорност по рисковете, договорени в нея. Въз основа на писмото районният съд е извел обосновано, че към този момент дружеството не е констатирало и не е уведомило клиента си за закъснение с плащането на премиите по дадена застраховка.

Съдът е отбелязал и това, че едва по повод на заявлението на Б. от април 2019 г. той бил уведомен от застрахователя, че договорът със застрахователния му брокер Н.М. е прекратен, считано от септември 2019 г. и премиите по първата му полица са 3 плащани до 25.09.2017 г., а по втората полица – до 10.03.2014 г.

Първата инстанция отбелязва и заключението на техническата експертиза по протокол № 375/2022 по предоставен оптичен носител от Б., на който са установени записи, датирани на 3.12.2019 г., с мъж, който не може да бъде идентифициран поради недоброто качество на изображението.

Изтъкнатите констатации на първостепенния съд за съдържанието на фактическите изводи на прокурора са правилни, защото точно изброяват събраните доказателства.

Оттук нататък обаче районният съд е формирал заключения, които не съответстват на правилното приложение на материалния закон. Съдът е приел по същество за законосъобразен извода на прокурора при СРП, че изложената фактическа обстановка е достатъчна, за да се приеме липса на категорични доказателства за това кога, какви суми и колко пъти М. е получавал на ръка от касата на управляваното дружеството от Б. за внасяне на премии по застраховките му. Изтъкнато е в мотивите на определението, че няма счетоводни документи, че вписаните в касовата книга пари за ДЗИ – 620 лева са предавани именно на М., още повече че те не съответствали на пълния размер на общата премия от 620.69 лева по двете застрахователни полици на Б.. В заключение районният съд е обобщил, че постановлението е обосновано и законосъобразно, тъй като не са налице категорични доказателства за съставомерно поведение.

Въззивният съд намира, че тези правни изводи са изградени въз основа на логически неправилно конструиран анализ на значението на доказателствата, извършен в нарушение на основните принципи по чл. 13, ал. 1 НПК и чл. 14, ал. 2 НПК и на изискванията на чл. 107, ал. 5 НПК, което от своя страна е довело до погрешно формирано вътрешно убеждение.

За да извърши проверка на обжалвания пред него съдебен акт, въззивният съд отчете, че спецификата на конкретния казус, при който вече е било отменяно постановление за прекратяване на наказателното производство (по н.ч.д. № 13866/21 г. на СРС), изисква да бъде разгледан на първо място въпросът за естеството на съдебните правомощия по чл. 243 НПК и отношението им към изключителната конституционна компетентност на прокуратурата да ръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане; да извършва разследване; да привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления, и поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер (чл. 127, т. 1 – т. 3 Конституцията).

Съгласно чл. 243, ал. 6, т. 3 НПК съдът има компетентност да отмени постановлението за прекратяването на наказателното производство и да върне делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона. След като съдът има такова правомощие, това означава, че според цялостната концепция на НПК изпълнението на задължителните указания на съда не представлява нарушение на основния принцип на наказателния процес по чл. 14, ал. 1 НПК прокурорът да вземе решенията от неговата компетентност по вътрешно убеждение. Правомощието на съда по съдебен контрол върху прекратяването на наказателното производство в досъдебната фаза не влиза в противоречие и с изискванията на чл. 18 НПК съдът, прокурорът и разследващите органи да основават решенията си върху доказателствени материали, които те събират и проверяват лично, освен в случаите, предвидени в този кодекс. Иначе казано, изключена е възможността да съществува сблъсък между указанията при осъществения съдебен контрол и вътрешното убеждение на прокурора.