Решение № 372 от 21.04.2026, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 372 гр. Г.О., 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира Ив. Николова-П.а при участието на секретаря Милена Гр. Димитрова като разгледа докладваното от Красимира Ив. Николова-П.а Гражданско дело № 20264120100863 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.8,т.1 във вр. чл.4,ал.2 от Закона за защита от домашното насилие.

Постъпила е молба за защита от домашното насилие от В. Х. Е. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Л. депозирана по реда на чл.8,ал.1,т.1 във вр. чл.4,ал.2 от Закона за защита от домашното насилие, чрез началника на РУ – Горна Оряховица, против И. С. И. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Л. В молбата се сочи, че молителката живее в гр. Л. заедно със сина си И. С. И., роден на 14.01.1980 г. Твърди, че системно е подложена на психически тормоз от сина си, който й се заканва, че ще я убие, ще я затрапи и ще й извади червата. Допълва, че И. от около 10 години не работи постоянно на трудов договор, като започва работа на различни места и след това напуска. Посочва, че така се е случило преди около 1 - 2 години, когато той не й говорел и не излизал от дома им; казвал, че не може да си намери работа и че тя е виновна за това. Заявява, че домът, в който живеят в гр. Л., е наследствен и дял от него има молителката, дъщеря й Цветелина, която живее в гр. Г.О., и И., който иска да му наплати дяла, а молителката няма тази възможност. Сочи също, че два пъти е подавала молба до РС - Горна Оряховица за издаване на ограничителна заповед, но И. обещавал в съдебно заседание, че няма да я тормози, и тя тогава оттегляла подадените молби. Заявява, че през 2025 година подала жалба спрямо И., като след престой от 10 дни от него в психиатрията в с. Церова кория и проведено дело в съда, се установило, че той няма психични проблеми.

Посочва, че през 2025 година И. работил около шест месеца в чужбина, и когато не бил в 1

Б., нямало проблем; през месец октомври 2025 година той се прибрал и на 09.01 2026г. отново заминал за чужбина, като тя не знае в коя държава е пребивавал. Твърди, че оттам й се обаждал и имало отново обиди по неин адрес, без да го провокира.

Заявява, че на 03.02.2026 г., около 23:30 часа, И. се прибрал от чужбина; вечерял и нямало проблеми с него. Молителката му казала, че си ляга, и малко след като си легнала, чула някакъв шум от гипсовите фигури, които се намират на тавана в коридора. Попитала ответника какво прави, а той й казал: „Ей сега ще видиш какво ще стане, като падне това нещо отгоре“. Ответникът отишъл да пали печката, но започнал да хвърля дървата в коридора. Молителката се стреснала от тези негови действия, взела дрехи от първа необходимост и напуснала жилището, където живеят. Добавя, че от 03.02.2026 г. до момента на подаване на молбата ответникът не й се обажда. Не смее да се прибере в общия им дом, тъй като изпитва голям страх от него и не знае как ще реагира той.

Твърди, че на 02.03.2026 г. се обадила на И. и му казала, че иска да се прибере в жилището им, но той й отговорил да не си помисля да се прибере и да върви, където иска. Допълва, че когато напуснала дома си на 03.02.2026 г. И. й казал, че ще я убие и ще я преследва, докато е жива.

Заявява, че от 03.02.2026 г. до настоящия момент пребивава на друго място, като иска да се прибере в дома си. Желанието й е И. да не й отправя обиди и закани, както и иска да бъде отстранен от обитавания от тях имот, но не знае дали ще отиде да живее там, тъй като изпитва страх от него. Счита, че синът й изпитва злоба към нея.

Моли съда да издаде заповед за незабавна защита с посочените по-горе мерки, тъй като чувства заплаха за живота и здравето си.

В съдебно заседание, молителката В. Х. Е. поддържа изцяло молбата си. Заявява, че след издаването на заповедта за незабавна защита по делото ответникът продължава да живее в общото им жилище, а тя пребивава при с. Д.. Посочва, че се страхува от ответника и живее в постоянен стрес и тормоз. Иска той да не й създава неприятности, да не стават конфликти и да не се разправя с нея. Моли съда да издаде постоянна заповед за защита.

В съдебно заседание, ответникът И. С. И. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Л. редовно призован, не се явява. Чрез пълномощника си – адвокат М. Б. от ВТАК, оспорва молбата изцяло като неоснователна и недоказана. Не оспорва родствените връзки между страните, както и че живеят на един и същ адрес. Счита, че твърденията на молителката за отправени към нея заплахи от ответника за саморазправа и убийство не са доказани. Излага доводи, че между страните има сериозен семеен кофликт и стари напрежения, които не индивидуализират конкретен акт на домашно насилие Излага съображения. Обръща внимание, че оценката на риска е само повишена, а не висока или екстремна. Моли съда да отхвърли молбата като неоснователна.

Съдът, след като разгледа молбата и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

От изисканите от съда и приложени по делото справки от НБД „Население“ от 2

06.03.2026г., се установява и страните не спорят, че молителката В. Е. е вдовица и е с регистрирана на постоянен и настоящ адрес в гр. Л. като ответникът И. С. И. е неин син, същият е неженен и е с регистриран постоянен и настоящ адрес в гр. Л., ул. Т.Х.. Страните не спорят и от цитираните писмени доказателства се установява, че молителката и ответникът живеят в общо жилище на горепосочения адрес, което е в режим на съсобственост между молителката (4/6 идеални части), ответника (1/6 ид.част) и дъщерята на първата и сестра на втория Ц.И.А. (1/6 ид.част).

Видно от писмените материали, съдържащи се в полицеска преписка рег. № 268р5557/05.03.2026г. на РУ-Г.Оряховица, на 04.03.2026г. в приемната на гр. Л. при РУ - Горна Оряховица се явило лицето В. Х. Е., която заявила, че желае да подаде молба до РС - Горна Оряховица за налагане на спешни мерки по ЗЗДН, като заявила, че живее в гр. Л. заедно със сина си И. С. И., който я подлага на психически тормоз и се заканва, че ще я убие, ще я затрапи и ще й извади червата. Видно от приложената докладна записка и писмени обяснения, снети в хода на проверката, И. искал да му наплатят дяла от жилището, а молителката няма тази възможност. От писмените материали, приложени в полицейската преписка, се установява, че през 2025 година И. работил около шест месеца в чужбина; през месец октомври 2025 година се е прибрал от чужбина, а на 09.01.2026г. той отново е заминал за чужбина, откъдето се обаждал на Е. и отправял обиди по неин адрес, без тя да го провокира. Видно от приложената докладна записка и от писмените обяснения, на 03.02.2026г., около 23:30 часа, И. се е прибрал от чужбина, вечерял, Е. му казала, че си ляга, но след като си легнала, чула шум от коридора, попитала сина си какво прави, а той й казал, че ще види какво ще стане, като падне това нещо отгоре; И. отишъл да запали печката, но започнал да хвърля дървата в коридора. От писмените материали, приложени по полицейската преписка, се установява, че Е. се стреснала от тези негови действия, взела си дрехи от първа необходимост и напуснала жилището, като при напускането И. й казал, че ще я убие и ще я преследва, докато е жива; от 03.02.2026г. до настоящия момент И. не й се е обаждал, а тя не смее да се прибере в общия им дом, тъй като изпитва голям страх от него и не знае как ще реагира. Видно от писмените доказателства, приложени по полицейската преписка, на 02.03.2026 г. Е. се обадила на И., като му казала, че иска да се прибере в жилището им, но той й отговорил да не си помисля да се прибере в дома им и върви, където иска. Данните по делото сочат, че от 03.02.2026 г. до сега Е. пребивава на друго място, като иска да се прибере в дома си, но изпитва страх от сина си и не иска той да й отправя обиди и закани. Видно от материалите, съдържащи се в полицеската преписка, на 04.03.2026 г. е установено лицето И. С. И., който заявява, че не е упражнявал физически и психически тормоз спрямо В. Е., че всичко е инсинуация от нейна страна; според И., когато се е прибрал от чужбина, е установил, че жилището, което обитават съвместно с майка си, е в окаяно състояние, не се поддържа никаква хигиена и чистота; че не е възникнал конфликт с майка му, когато се е прибрал от чужбина, а тя сама се е изнесла от дома им, без да му даде обяснение; И. заявява, че не й е ограничил достъпа до имота и няма нищо против тя да се прибере.

3

В хода на полицейската проверка по случая на В. Е. е предоставена информация за пострадало лице от домашно насилие, от нея е подписан протокол, че желае да подаде молба до PC - Горна Оряховица за издаване на заповед за незабавна защита, както и е попълнена лично от нея декларация по чл.9,ал.3 от ЗЗДН. Видно от полицейската преписка, от извършителя е снето писмено сведение по случая, същият е предупреден с протокол за полицейско предупреждение от 04.03.2026 г. на основание чл.65 от ЗМВР.

Полицейската проверка установява, че от 2017 година до настоящия момент са подавани жалби от страна на В. Е. против И. И., които преписки са докладвани в ТО Горна Оряховица при РП Велико Търново; подавани са молби до РС - Горна Оряховица, като са издавани заповеди за незабавна защита, но впоследствие в съдебно заседание по желание на Е. същите са отменени; през 2025 година е образувано дело в РС Горна Оряховица по Закона за здравето, като след десетдневен престой на И. в ДПБ с. Церова кория е установено, че лицето няма психично заболяване; образувано е гражданско дело 2990/2024г. по ЗЗДН, което впоследствие е прекратено и е отменена издадената заповед за незабавна защита; последно е депозираНа жалба с Рег. № 268000-1506/2026г. до РУ – Г. Оряховица против И., която е присъединена по ДП № 90/2026г. по описа на РУ – Г. Оряховица, образувано по чл.144,ал.3,т.1 и т.3 от НК.

Видно от приложената по делото справка от гражданското деловодство при ГОРС, след извършена проверка в ЕИСС е открито образувано друго съдебно производство по реда на ЗЗДН между страните – гр.дело № 2990/2024г. по описа на ГОРС. От цитираната справка се установява също, че срещу И. е образувано ЧНД № 5/2025. по описа на ГОРС.

Видно от приложеното гр.дело № 2990/2024г. по описа на ГОРС, същото е образувано по молба на В. Х. Е. срещу И. С. И. за осъществяване на системен психически и физически тормоз спрямо нея през 2024г., както й нанеси удари по тялото, отправени заплахи и обиди на 15.12.2024г. В хода на съдебното производство е издадена заповед за незабавна защита № 78/20.12.2024г., с която на И. са наложени мерките по чл.5,ал.1,т.1, т.2, т.3 от ЗЗДН. С протоколно определение от 04.02.2025г., съдебното производство е прекратено на основание чл.232 от ГПК, поради оттегляне на молбата за защита от молителката В. Е., а издадената заповед за небавна защита № 78/20.12.2024г. е обезсилена.

Видно от писмените материали по приложеното ЧНД № 5/2025г. по описа на ГОРС, с Решение № 6/23.01.2025г., влязло в законна сила на 31.01.2025г., съдът е оставил без уважение като неоснователно предложението на ВТРП с правно основание чл.157 от ЗЗ за задължително настаняване и лечение на И. С. И., поради липса на предпоставките на чл.155 във вр. чл.146,ал.1,т.1 и т.2 от ЗЗ, като съдът е приел, че според приложената съдебнопсихиатрична експертиза, И. страда от смесено разстройство на личността, което състояние е породено в развитието, проявява се в детството и юношеството и продължава в зряла възраст, което не е психично заболяване в тесен смисъл на думата.

От приложената по делото справка за съдимост от 06.03.2025г., се установява, че молителката не е осъждана, но ответникът е осъждан с влязла в сила присъда за извършено от него престъпление от общ характер по чл.129,ал.1 от НК.

4

Видно от приложената справка № 1640/2026г., изд. на 11.03.2026г. от ВТРП и приложените към прокурорски постановления и обвинителни актове, същата потвърждава данните за образуваните наказателни производства и преписки срещу И. И., една от които е приключила с влязла в сила присъда, друга - еднократно предложение за настаняване за принудително лечение по реда на ЗЗ, а останалите - за предизвикване на скандали и нанасяне на леки телесни повреди на роднина на И. – Е.Е., и по отношение на молителката, прекратени поради липса на извършено престъпление от общ характер.