Решение № 187 от 25.02.2020, Окръжен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н И Е

№….………./.……..02.2020г., гр.Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито съдебно заседание, проведено на тридесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: П. АТАНАСОВ при секретар Мая Петрова, като разгледа докладваното от съдията, търговско дело №1016 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба подадена от С.А.И., с ЕГН **********, с адрес: ***, А.А.И., с ЕГН **********, с адрес: ***, М. М. А., с ЕГН **********, с адрес: ***, С. М.

А., с ЕГН **********, с адрес: *** и А.В.Я., с ЕГН **********, с адрес: ***, действащи чрез адв.В.Н., със съдебен адрес:***, против “ЗАД “Алианц България““ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ******, представлявано от П. Й. Я., О.Ц.П. и А.Б.А., действащи чрез юрисконсулт И.Е., с която са предявени субективно и обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.223 от КЗ /отм./ вр. чл.226, ал.1 и чл.267, ал.1, т.2 от КЗ /отм./, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на всяка от ищците сумата от по 150000лв., или общо 750000лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание от смъртта на дядо им А Я Х, починал в следствие от ПТП настъпило на 03.12.2015г. около 17.15 часа по пътя от с.Дъбравино, в посока към разклона за с.Гроздьово и с.Горен чифлик, обл.Варна, по вина на водача на т.а.“****“, с рег.№* **** **, който е застрахован при ответника по застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“, със Застрахователна полица №BG/01/115002640963 от 24.10.2015г. със срок на валидност от 05.11.2015г. до 04.11.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането-03.12.2015г. до окончателното ѝ изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 03.12.2015г. по пътя от с.Дъбравино, с посока разклона за с.Гроздьово и гр.Горен чифлик, обл.Варна, е настъпило ПТП с участието на т.а.“****“, с рег.№* **** **, и ППС с животинска тяга, управлявано от А Я Х, вследствие от което по непредпазливост била причинена смъртта на последния. Твърди се, че във връзка с инцидентта е образувано ДП №2369/2015г. на IV РУ при ОД на МВР-Варна, съответно е водено НОХД №431/2016г. по описа на ОС Варна, като последното е приключило с влязла в законна сила Присъда №53/04.05.2016г., с която водача на т.а.“****“, е признат за виновен за настъпването на процесното ПТП. Поддържа се, че внезапната смърт на А Х е довела до множество страдания и огромни затруднения в семейство му, тъй като същият е бил в изключително добро здравословно състояние и напълно активен до момента на катастрофата. Сочи се, че ищците са внучки на починалия, като същите до момента на неговата смърт, са поддържали почти ежедневно изключително близки и топли отношения. Поддържа се, че загубата на дядо им, е един от най-тежките моменти в живота им, както и че не минава и ден, през който ищците да не тъжат за него. Поддържа се още, че скръбта на ищците, е несравнима и неутешима, и няма сила, която да намали тяхната тъга. Твърди се, че привързаността между ищците и починалият, е била много силна, поради което смъртта на дядо им, е причинила морални болки и страдания, които неимуществени вреди, е справедливо да се обезщетят по смисъла на ТР №1/2016г. по т.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Сочи се, че съгласно чл.2, § 1, б.“а“, т.“ii“ от Директива 2012/29/EU на ЕП и на Съвета от 25.10.2012г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамковото решение (2001/220/ПВР) на Съвета, понятието “жертва“ включва и членовете на семейството на лице, чиято смърт е пряка последица от престъпление и които са претърпели вреда в резултат на смъртта на това лице. Сочи се още, че според чл.2, § 1, б.“б“ от директивата “членове на семейството“, са съпругът/та, лицето, което живее с жертвата в ангажирана, постоянна и стабилна интимна връзка в общо домакинство, роднините по права линия, братята и сестрите и издържаните от жертвата лица. Поддържа се, че въпреки невъзможността човешкият живот да бъде измерен в пари, то на репарация подлежат всички претърпени вреди от увредените лица, включително неимуществените, като обезщетението следва да е съотносимо с болките и страданията, като се вземе предвид принципът на чл.52 от ЗЗД. Поддържа се още, че при определяне на обезщетението следва да се отчете, икономическата и обществена конюнктура към настоящият момент и лимитите на отговорността на застрахователите. Твърди се, че абсолютно ирационално и в разрез със смисъла и духа на закона, и по конкретно КЗ, Директива 2009/103/ЕО на ЕП и на Съвета от 16.09.2009г. и Директива /ЕС/ 2016/97 на ЕП и на Съвета от 20.01.2016г., с § 76 вр. § 96 от ЗИДКЗ, е създаден чл.493а от КЗ като е въведен изкуствен лимит на отговорността на застрахователите в размер до 5000лв. за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от лицата по чл.493а, ал.4 от КЗ. Поддържа се, че въпросният текст, е не само несправедлив, но и противоречи пряко на европейското и българското законодателство, включително на чл.52 от ЗЗД, според който обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Ето защо се поддържа, че едно справедливо обезщетение няма как да бъде ограничавано с изкуствено създадена норма. Твърди се, че разпоредба на чл.493а, ал.4 от КЗ освен, че противоречи на основни принципи на правото и на конкретни текстове в закона, тя поражда и дискриминация, тъй като въвежда различна практика по отношение на увредени лица, търпящи негативните последици от различни видове престъпления. Твърди се още, че въпросната правна норма противоречи пряко на разпоредбите на Директива 2012/29/EU на ВП и на Съвета от 25.10.2012г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамковото решение (2001/220/ПВР) на Съвета, съгласно която националните законодателства трябва да осигурят най-благоприятния режим за обезвреда на пострадалия. Сочи се, че освен значението си на акт, задължаващ законодателния орган да въведе предвидените в него принципни положения и правила в наказателното нормотворчество, чрез тяхното транспониране, Директивата има значение при тълкуването, и прилагането на действащите наказателни норми от правораздавателните органи относно положението на пострадалото лице в наказателния процес. В тази връзка се сочи, че предвид времевата отдалеченост на Постановление №4 от 25.05.1961г. на Пленума на ВС и Постановление №5 от 24.11.1969г. на Пленума на ВС, същите са загубили значение понастоящем, което е наложило и постановяване на ТР №1/2016г. по т.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Сочи се, че е налице е и практика на Съда на ЕС, съгласно която не се допуска в националната правна система на държава-членка, отговорността на застраховател по застраховка “ГО“ за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди на близките членове на семейството на лице, чиято смърт е настъпила вследствие на ПТП, да бъде ограничавана до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в чл.1, § 2 от Втора директива 84/5/ЕИО на Съвета от 30.12.1983г. относно сближаването на законодателствата на държавите членки, свързани със застраховките “ГО“ при използването на МПС. В заключение се поддържа, че приетите изменения със ЗИДКЗ /в сила от 07.12.2018г./, с които се въвежда ограничение на отговорността на застрахователите за обезщетение в размер до 5000лв., относно претърпени неимуществени вреди от лицата по чл.493а, ал.4 от КЗ са “мъртво родени“ и противоречат на редица директиви на ЕС, вследствие от което не биха могли да породят действие. Поддържа се още, че планираното с чл.493а, ал.2 от КЗ приемане на наредба за утвърждаването на методика за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане на пострадало лице и за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди на увредено лице, вследствие смъртта на пострадало лице, е изцяло незаконосъобразно, неправилно и в противоречие с морала, справедливостта и юриспруденцията. Позовават се на практика на европейския и българските съдилища, като се твърди, че са налице всички предпоставки за възникване и ангажиране отговорността на ответният застраховател за заплащане на обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди в пълния им претендиран размер, без да се прилага ограничаването на отговорността на застрахователя до сумата от 5000лв. за всяко увредено лице.

На следващо място се сочи, че със Заявление №200-20-2938/16.07.2018г. пред ответника, е предявена претенция за заплащане по доброволен ред на застрахователно обезщетение, като са представени всички изискуеми и относими писмени доказателства, необходими за определяне и изплащане на обезщетение по основание и размер. Сочи се, че въз основа на заявлението е образувана Щета №1000-18-*********, по която ответника изразил становище, че няма законно основание за изплащане на обезщетение. Сочи се банкова сметка, ***езщетение-IBAN:

***, BIC: ***.

С депозирания от ответникът в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор, се поддържа становище за неоснователност на претенциите. Поддържа се, че ищците не попадат в установения кръг от лица, имащи право да получават обезщетение за неимуществени вреди от деликт, съгласно Постановление №4 от 25.05.1961г. на Пленума на ВС и Постановление №5 от 24.11.1969г. на Пленума на ВС, чиито постановки са потвърдени с TP №1/2016г. на ОСГНК на ВКС. Поддържа се още, че позоваването от ищците на TP №1/2016г. по т.д.№1/2016г. по описа на ОСНГТК на ВКС, е неправилно, тъй като същото е приложимо за случаи настъпили, след постановяването на тълкувателният акт и не обхваща събития, настъпили преди това. Оспорват се доводите на ищците, базирани на Директива 2012/29/EU, като се сочи, че същата няма пряко приложение и превес над вътрешното ни законодателство, доколкото не се касае за Регламент. Сочи се, че нормативните актове и решения на Съда на ЕС, съществуват в правния мир и пораждат действие, но не дерогират националните законодателства на страните членки на ЕС. Сочи се, че според цитираното в исковата молба решение на Съда на ЕС “ясно определените граници на обезщетението гарантират на пострадалите лица, че ще получат обезщетението, предвидено за претърпените вреди, свеждат застрахователните премии до разумни размери и позволяват на застрахователите да реализират приходи“, както и че “задължителната застраховка “ГО“ при използването на моторни превозни средства трябва да покрива обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от близките на лица, загинали при ПТП, доколкото това обезщетение се дължи по силата на гражданската отговорност на застрахования, съгласно приложимото към спора национално право“. Ето защо се поддържа, че в конкретния случай, на ищците не е признато правото да получават обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен родственик при ПТП, тъй като същите не попадат сред лицата, които са нормативно легитимирани да получават обезщетения в следствие от процесното ПТП. На следващо място се поддържа, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника, тъй като твърденията на ищците, не са подкрепени с доказателства и защото размерът на претенцията е необосновано и многократно завишен. Не се оспорва наличието на договор за застраховка “ГО“ на автомобилистите, обективиран в Полица №BG/01/115002640963, сключен между ответника и собственика на т.а.“****“, с рег.№* **** **, който е бил валиден към 03.12.2015г.-датата на настъпване на процесното ПТП. Поддържа се, че е налице съпричиняване на вредоносният резултат от страна на пострадалия. Твърди се, че управляваното от починалият при инцидента, ППС с животинска тяга, не е било оборудвано със задължителните съгласно чл.71 от ЗДвП два бели или жълти светлоотразителя отпред и два червени светлоотразителя отзад. Сочи се, че от приложените по делото доказателства е видно, че ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието, като се твърди, че въпросното ППС с животинска тяга, не е било оборудвано с нужното, предвид намалената видимост, светещо тяло, излъчващо бяла или жълта, добре различима светлина. Твърди се, че превозното средство не е било оборудвано и с разположени симетрично от двете му страни светлоотразители.