Определение № 2781 от 10.09.2020, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2512/2020
- Вид
- Определение № 2781
- Подписан
- 10.09.2020
- Състав
- Мая Недкова, Ивелина Митева Събева, Константин Димитров Иванов
Цитирани разпоредби
- чл.260 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 178, ал. 1, т. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 5, т. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 2781
Окръжен съд – Варна
09.09.2020 г.
Град Варна
IV състав
На 09.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:
Членове:
Ивелина М. Събева
Константин Д. Иванов
Мая Недкова като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело № 20203100502512 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 53743/07.08.2020г. от Областна Дирекция на МВР – гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2 , чрез процесуален представител срещу Решение № 3205/16.07.2020г. по гр.д. № 17756/2019г. на ВРС, 7св., с което въззивникът е осъден да заплати на Я. Х. П. , ЕГН ********** с адрес гр.
Варна, жк. Чайка бл.17 вх. Д, ет.4, ап. 74 сумите, както следва: 1698лева, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.10.2016г.- 30.09.2019г. от 244часа, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143 , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 29.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението и 240,75лева, представляваща сбор от обезщетение за забава начислено считано от падежа на всяко задължение /първо число на месеца, следващ този на дължимото плащане за отчетния период/ до 28.10.2019г., формирани по отчетни периоди, както следва:
186,28лева за периода 01.10-31.12.2016г. и обезщетение за забава в размер на 53,35лева;
128,21лева за периода 01.01-31.03.2017г. и обезщетение за забава в размер на 33,51лева;
115,99лева за периода 01.04-30.06.2017г. и обезщетение за забава в размер на 27,39лева;
97,68лева за периода 01.07-30.09.2017г. и обезщетение за забава в размер на 20,57лева;
109,89лева за периода 01.10-30.12.2017г. и обезщетение за забава в размер на 20,33лева;
138,90лева за периода 01.01-31.03.2018г. и обезщетение за забава в размер на 22,22лева;
138,89лева за периода 01.04-30.06.2018г. и обезщетение за забава в размер на 18,71лева;
131,59лева за периода 01.07-30.09.2018г. и обезщетение за забава в размер на 14,37лева;
168,13лева за периода 01.10-31.12.2018г. и обезщетение за забава в размер на 14,06лева;
176,92лева за периода 01.01- 31.03.2019г. и обезщетение за забава в размер на 10,37лева;
136,68лева за периода 01.04- 30.06.2019г. и обезщетение за забава в размер на 4,56лева;
168,84лева за периода 01.07- 30.09.2019г. и обезщетение за забава в размер на 1,31лева, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД.
Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което иска да бъде отхвърлен. Не се оспорва, че ищецът е бил в трудовоправни отношения с ответника през посочения период и е заемал посочената в исковата молба длъжност. Твърди, че е налице изрична норма, която урежда уреждаща заплащането на положения от ищеца нощен труд. Излага се , че съда неправилно е приложил разпоредбите на КТ ,т.к. в Закона за МВР, чл.187 ал.3 продължителността на нощния труд е не повече от осем часа. Т.е. налице е специална нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в МВР и следователно не може да 1 намерят приложение разпоредбите на общото гражданско законодателство. Оспорва и алгоритъма за изчисляване на положен от ищеца нощен труд. Твърди, че за процесния период е била действаща Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на държавните служители в МВР / обн. ДВ 60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г./. В чл.3, ал.3 на същата е регламентирано, че служителите в МВР е възможно да полагат труд през нощта между 22ч. до 6ч, като работните часове не следва да надвишат средно 8часа за всеки 24часов период, което съответства на чл. 187, ал. 3 ЗМВР, където е разписана 8часова продължителност на нощния труд. Същата е в съответствие и чл.8 от ДИРЕКТИВА № 2003/88/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 04.11.2003г. В този смисъл твърди, че в случая не е налице празнота в закона, липсва основание за преизчисляване на нощния с коефициент 1,143. Излагат се твърдения , че ЗМВР е специален и по никакъв начин приложението не дискриминира ищеца т. к. на служителите в МВР, в качеството им на държавни такива са предоставени повече дни платен годишен отпуск , по висок процент клас прослужено време на всяка година, обезщетения при прекратяване на служебните правоотношения , социални придобивки и др. . Твърди се , че при постъпване на работа ищеца е бил запознат със спецификата на работа и е приел условията посочени от законодателя в специални закон , а именно ЗМВР.
В условията на евентуалност , ако се прецени , че предявения иск е законосъобразен е отправено искане за частичното му отхвърляне в обжалваната част за периода 01.01.2018г. – 16.07.2018г., поради липсваща нормативна уредба уреждаща преизчисляването на нощен труд към дневен за сумата от 277.79лева / дължима за първо и второ тримесечие на 2018г.
/138.90лв. и 138.89 лв./,както и мораторна лихва за първо и второ тримесечие в общ размер на 40.93 лева/сбор от 22.22лв. и 18.71лева/ съгласно заключението на вещото лице.
Моли за присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е депозиран отговор от насрещната по жалбата страна, в който жалбата се оспорва като неоснователна.Отправено е искане първоинстанционното решение , като правилно и обосновано , в обжалваната част да бъде потвърдено. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 53743/07.08.2020г. от Областна Дирекция на МВР – гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2 , чрез процесуален представител срещу Решение № 3205/16.07.2020г. по гр.д. № 17756/2019г. на ВРС, 7св.
НАСРОЧВА производството по делото за 16.11.2020г. от 14.00ч.,за която дата и час да се призоват страните.
2
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3