Разпореждане № 22813 от 04.06.2025, Районен съд - Варна

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 22813 гр. Варна, 04.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виляна Н. Михалева като разгледа докладваното от Виляна Н. Михалева Частно гражданско дело № 20253110106613 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на заявление на „П.К.Б.” ЕООД за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 410 ГПК срещу А. С. А. за следните суми:

- сума в размер на 400 лв., представляваща неплатена главница по договор за потребителски кредит №**/04.07.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.05.2025 г. до окончателното й изплащане; сума в размер на 35,05 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 02.08.2024 г. до 01.02.2025 г.; сума в размер на 15,56 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.02.2025 г. до 21.05.2025 г.;

- сума в размер на 52,58 лв., представляваща договорно възнаграждение, начислено за периода от 01.08.2024 г. до 01.02.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.05.2025 г. до окончателното й изплащане; сума в размер на 4,61 лв., представляваща обезщетение за забава върху договорното възнаграждение за периода от 02.08.2024 г. до 01.02.2025 г.; сума в размер на 2,04 лв., представляваща обезщетение за забава върху договорното възнаграждение за периода от 01.02.2025 г. до 21.05.2025 г.;

- сума в размер на 180 лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга „Фаст“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.05.2025 г. до окончателното й изплащане; сума в размер на 15,77 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 02.08.2024 г. до 01.02.2025 г.; сума в размер на 7 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.02.2025 г. до 21.05.2025 г.;

- сума в размер на 140 лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.05.2025 г. до окончателното й изплащане; сума в размер на 12,27 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 02.08.2024 г. до 01.02.2025 г.; сума в размер на 5,44 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 1

01.02.2025 г. до 21.05.2025 г.;

- сума в размер на 30 лв., представляваща непогасени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 16.08.2024 г.;

- сума в размер на 200 лв., представляваща непогасени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 06.11.2024 г.

Претендират се и разноски.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

След извършена служебно проверка съдът намира, че делото му е местноподсъдно.

С подаденото заявление се претендират парични суми, за които искът е подсъден на районен съд, и същото отговаря на изискванията за редовност на чл. 410, ал. 2 във вр. с чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК. Липсват данни за наличие на основанията по чл. 411, ал. 2, т. 4 и 5 ГПК.

Претендираните вземания произтичат от сключен договор за кредит, който по своята правна характеристика отговаря на договор за потребителски кредит по см. на чл. 9, ал. 1 ЗПК. Следователно длъжникът се ползва от регламентацията на потребителската закрила, уредена в ЗЗП – арг. чл. 24 ЗПК, вр. чл. 143 – 148 ЗЗП.

По отношение на вземанията по договора за кредит за главница, договорна лихва и лихва за забава върху тях съдът счита, че са налице законоустановените предпоставки за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК.

Заявлението в тази част е основателно и следва да бъде уважено.

По отношение на вземанията за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ по договора за кредит съдът съобрази, че при договорите за потребителски кредит кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит (чл. 10а, ал. 1 ЗПК), но не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита (чл. 10а, ал. 2 ЗПК).

Процесните уговорки отговарят само формално на изискванията на чл.

10а, ал. 1 ЗПК, предвид естеството на уговорените с тях услуги, стоящи на разположение за потребителя. По същността си тези възможности реално касаят усвояване и управление на кредита. А с чл. 10а, ал. 2 ЗПК е въведена забрана кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Искането противоречи и на добрите нрави. При двустранните договори значителната липса на еквивалентност в насрещните престации може да се приеме за противоречие с добрите нрави, доколкото те са опредени като граница на свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 ЗЗД. В случая уговорената стойност на процесните възнаграждения е в общ размер на 320 лв., съизмерим с чистата стойност на отпуснатия заем от 400 лв. Налице е очевидната нееквивалентност в дължимия резултат от противоположните страни по облигационното правоотношение, която създава предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора.

На следващо място, не е изпълнено и изискването на чл. 10а ал. 4 ЗПК за ясно и точно посочване на всяко конкретно действие, за което се събират такси или комисионни и размера на съответната такса или комисионна в 2 договора за кредит. Напротив - в договора е определено едно общо възнаграждение за допълнителни услуги.

Целта на клаузите е да се осигури завишен размер на крайната сума, която следва да бъде върната, заобикаляйки изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК за максимален годишен процент на разходите по кредита.

Следва да се отбележи още, че процесното възнаграждение за закупената допълнителна услуга „Флекси“ е дължимо само за "възможността за предоставянето" на услугата и е без значение дали същата ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните договор. Принципите на добросъвестността и справедливостта при договарянето изискват потребителят да заплати възнаграждение за реалното ползване на определена услуга, а не за евентуалното или хипотетично ползване на такава.

По отношение на претендираното възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ и съобразно нейния характер – приоритетно разглеждане на искането на кредотополучателя за отпускане на кредита, съдът намира, че макар и да е обективирано в договора за кредит това възнаграждение възниква за услуга, която не е обусловена от самия договор за кредит, доколкото такъв може и изобщо да не се сключи, независимо дали търговецът е осигурил предимство на конкретния потребител при влизането в преговори по отпускане на заем.

Гореизложеното обосновава извод за нищожност на клаузите.

Предвид недължимостта на главните вземания за допълнителни услуги, недължими се явяват и акцесорните такива за обезщетение за забава върху всяко от възнагражденията.

По изложените съображения и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК в посочените части заявлението е неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.

По отношение на вземанията за такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането към договора за кредит съдът съобрази, че според твърденията на заявителя вземанията за такси за извънсъдебно събиране са възникнали под условие за настъпил падеж на главните задължения – изпадане в забава по-голяма от 14 дни, респ. от 90 календарни дни.

Следователно претендираните такси за събиране на вземания по същността си представляват установено предварително по размер обезщетение за забава, доколкото единственото условие за възникването им е забавено изпълнение на задължението за заплащане на погасителните вноски по договора или настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, без да са обвързани реално с насрещни престации от страна на заемателя.

Същевременно съобразно императивното правило на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, каквато в случая е претендирана наред с тези вземания.

Така с уговарянето им на практика се постига начисляване на допълнително обезщетение за забава над допустимия съгласно чл. 33, ал. 2 ЗПК размер, съответно заобикаляне на ограничението на чл. 33 ЗПК.

Ето защо съдът приема, че подобни клаузи противоречат на чл. 33 ЗПК, тъй като преследват забранена от закона цел, а именно да се присъдят още няколко обезщетения за забава, което от своя страна обосновава извод за 3 нищожност на клаузите.

Освен това твърдените разходи на кредитодателя – разноски за телефонни обаждания и/или писма за напомняне на просрочени задължения, посещения на място, смс-и др., по естеството си са такива по управление на кредита.

Поради това заплащането им от потребителя, съответно претендирането им със заявлението, влиза в колизия и със забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.

Предвид недължимостта на главните вземания за такси, недължими се явяват и акцесорните такива за обезщетение за забава върху всяка от таксите.

По изложените съображения и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК в посочените части заявлението е неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.

Съобразно отправеното искане на заявителя следва да бъдат присъдени и направените в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение (определено в размер на 50 лв.), съразмерно с уважената част от заявлението, в размер на 34,75 лв.

Воден от гореизложеното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК в полза на „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК **, срещу А. С. А., ЕГН **********, за следните суми:

- сума в размер на 400 лв., представляваща неплатена главница по договор за потребителски кредит №**/04.07.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.05.2025 г. до окончателното й изплащане; сума в размер на 35,05 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 02.08.2024 г. до 01.02.2025 г.; сума в размер на 15,56 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.02.2025 г. до 21.05.2025 г.;

- сума в размер на 52,58 лв., представляваща договорно възнаграждение, начислено за периода от 01.08.2024 г. до 01.02.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.05.2025 г. до окончателното й изплащане; сума в размер на 4,61 лв., представляваща обезщетение за забава върху договорното възнаграждение за периода от 02.08.2024 г. до 01.02.2025 г.; сума в размер на 2,04 лв., представляваща обезщетение за забава върху договорното възнаграждение за периода от 01.02.2025 г. до 21.05.2025 г.;

- сума в размер на 34,75 лв., представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част от заявлението, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК, вр. чл. 26 НЗПП.

ОТХВЪРЛЯ заявлението в частта, в която се претендира издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК **, срещу лбена С. А., ЕГН **********, за следните суми:

- сума в размер на 180 лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга „Фаст“, ведно със законната 4 лихва върху главницата, считано от 22.05.2025 г. до окончателното й изплащане; сума в размер на 15,77 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 02.08.2024 г. до 01.02.2025 г.; сума в размер на 7 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.02.2025 г. до 21.05.2025 г.;

- сума в размер на 140 лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.05.2025 г. до окончателното й изплащане; сума в размер на 12,27 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 02.08.2024 г. до 01.02.2025 г.; сума в размер на 5,44 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.02.2025 г. до 21.05.2025 г.;