Решение № 2 от 27.01.2021, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№2 гр. гр.Петрич , 27.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Атанас К. Кобуров при участието на секретаря Вера А. Сухарова като разгледа докладваното от Атанас К. Кобуров Гражданско дело № 20201230100830 по описа за 2020 година

Производството е образувано по искова молба от К. А. Ц., ЕГН: ********** от гр.С., ул.П. № **, В. А. Ц., ЕГН: ********** от гр.С., ул.П. № ** и В. Б. Ц., ЕГН:

********** от гр.П., ж.к.“И. бл. *, вх.*, ет.*, ап.** срещу „Ю. Б.“ АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление гр.С. С. община, район „В.“, ул.О. п. № ***.

Иска се от съда да приеме за установено задължението в размер на 16 808,64 лева към ответната банка, произтичащо от Договор за кредит № HL19892, сключен на 01.03.2007 г. в гр.С. за погасено по давност на правното основание чл.110 ЗЗД, както и породената от договорното задължение законова лихва в размер на 13 983,78 лева на основание чл.111 от ЗЗД, които задължения са по справка издадена от ответната страна по изп.дело № 181/2019 г. по описа на ЧСИ Б. В.

Като обстоятелства за постановяване на това решение, ищците сочат, че давността е настъпила преди образуване на изп.дело № 181/2019 г. по описа на ЧСИ Б.В., а именно, че давността е настъпила по време на изп.№ 558/2009 г. по писа на ЧСИ Г. Ц., тъй като последното валидно изпълнително действие е извършено през месец септември 2012 г., което се състои в опис на ипотекирания имот, като съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД давностният срок е настъпил през месец септември 2017 г. Посочва се още, че ответникът е нарушил правото на ищците да се позоват на давността като е образувал ново изпълнително дело, а именно изп.дело № 181/2019 г. по описа на ЧСИ Б.В., като ответната страна се е активизирала по изпълнителния процес години по-късно след като по изп.дело № 558/2009 г. са настъпили последиците по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, които правни последици са разгледани в Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС и № 32 Гр.С, 11.08.2016 г., ВКС на Р. Б, Търговска колегия, второ отделение, гр.С., 26.06.2015 г., в което е възприет принципният извод за обезсилване на всички изпълнителни действия.

В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да признае правото на ищците на настъпила давност срещу вземането на ответната страна „Ю. Б.“ АД. В 1 казуса, съдът е счел, че депозираната молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 ГПК, т.е. е редовна и допустима. Същата е подадена до надлежния съд и е даден ход като на основание чл.131 ГПК, респ. е изпратен препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея на ответника.

В определения едномесечен срок е депозиран писмен отговор, в който са изложени доводи за допустимост, но неоснователност на претенцията.

Излагат се твърдения, че към настоящия момент е налице изпълнително дело 181/2019г. по описа на ЧСИ Б.В., същото инициирано за събиране на суми но изпълнителен лист от 30.10.2009г. по частно гражданско дело 1075/2009г. по описа на Районен съд П. Посочва се, че изп.дело е образувано след прекратяване на изпълнително дело 558/2009г. по описа па ЧСИ Г.Ц. на основание чл. 433, ал. 1. т. 8 ГПК поради липса на поискани и предприети по делото изпълнителни действия в период от 2 години.

Посочва се, че действително последното изпълнително действие в хода на изпълнението при ЧСИ Г. Ц. е извършването на опис на ипотекирания в полза на банката недвижим имот, което е осъществено на 19.09.2012г.

Твърди се, че в случая погасителната давност за главницата, както и акцесорните вземания за законна лихва, а също така и за разноските, не е погасена по давност.

Сочи Постановление № 3/1980 г. на Пленума на ВС, което е приложимо до постановяване на тълкувателно решение № 2/2013г. гр. София, 26 юни 2015 год.

ОСГТК на ВКС, съгласно което погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. В този смисъл и до прекратяване на изпълнително дело 558/2009г. по описа на ЧСИ Г. Ц. давността за вземането не е изтекла, тъй като делото е прекратено едва 2018г.

Навежда, че ако съда приеме, че изп.дело е прекратено поради липсата на извършени действия в продължение на 2 години, считано от последното изпълнително действие ех lege, а с постановлението си съдебния изпълнител само е констатирал настъпилото прекратяване, то в този случаи изпълнително дело 558/2009г. по описа на ЧСИ Г.Ц. е прекратено на 19.09.2014г., като от тази дата съгласно посочената задължителна съдебна практика тече и давностния срок за вземането за главница. В този смисъл тя би се погасила на 19.09.2019г., когато обаче видно и от представените от ищците доказателства е било налице новообразувано изпълнително дело 181/2019г. по описа на ЧСИ Б. В. и съответно предприети по него изпълнителни действия срещу ищците, които по смисъла на тълкувателно решение № 2/2013, гр. С. 26 юни 2015 год.

ОСГТК на ВКС са прекъснали давността за вземането. Твърди, че давността върху вземания, предмет на изпълнителни дела, образувани преди датата на посоченото решение, не тече. Навежда, че ако преди постановяване на тълкувателно решение са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното постановление или решение, което е било действащо към момента на настъпването на последиците.

Сочи молба за образуване на изпълнително дело при ЧСИ Б. В., с вх.№ от 18.02.2019г., като твърди, че още с нея от страна на ответника са поискани прилагането на принудителни мерки спрямо ищците, с което е прекъсната давността относно вземанията, обективирани в изпълнителния лист. Твърди, че в този смисъл вземането на Ю.Б. АД за главница и законна лихва не е било погасено към образуване на новото изпълнително дело, както не е погасено и към подаване на настоящата молба.

Излага становище по отношение на вземането за съдебни разноски, като счита на горепосоченото основание, че и те не са погасени по давност, тъй като и по отношение на тях тя е прекъсната.

2

Навежда, че съдебните разноски не са индивидуализирани.

Претендира сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1241.11лева.

В проведеното по делото едно открито съдебно заседание ищците К.Ц.и В.Ц. се представляват от надлежно упълномощения от тях трети ищец – В.Ц., който поддържа доводите, заявени с исковата молба, обосноваващи допустимостта и основателността на претенцията. Пледира за уважаване на предявените искове. В срока, даден от съда за представяне на писмени бележки, ищците претендират съдебни разноски в размер на 1 000 лева, за които не представят надлежни доказателства.

За ответното дружество „Ю. Б.“ АД в хода на производството се явява надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа депозирания писмен отговор на исковата молба. Претендира съдебни разноски, представляващи заплатен адвокатски хонорар в размер на 1241.11 лева, съгласно списък по чл. 80 ГПК, представен по делото, за който адвокатски хонорар са представени надлежни доказателства /преводно нареждане/.

С определение от 01.09.2020г., съдът, по искане на ищците, е допуснал обезпечение на предявения от същите иск, като е наложил обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ по изп.дело № 181/2019г. по описа на ЧСИ Б. В., като е издал и обезпечителна заповед.

С определение по чл. 140 ГПК, съдът е изискал изп.дело № 181/2019г. по описа на ЧСИ Б. В. и изп.дело № 558/2009г. по описа на ЧСИ Г.Ц. Същите са приобщени към доказателствения материал по делото. Като доказателства по делото са приети и приложените от ищците към исковата молба документи.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно установено от фактическа страна следното:

От приложеното към настоящото дело копие от изпълнително дело № 558/2009 г. се установява следното: на 29.10.2009 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1075/2009 г. по описа на РС-П., с който е разпоредено ищците да заплатят на „Ю. и Е.

Д.Б. АД, сумата от 16 809.08 лева, представляваща незаплатена главница/просрочено задължение по договор за извършване на ремонт – подобрения на недвижим имот № HL 19892 от 02.03.2007г./., сумата от 735.59лева, представляващи договорна лихва, за периода от 30.05.2009г. до 27.10.2009г., включително, сумата от 200.50 лева, представляващи просрочена лихва за периода от

02.09.2009г. до

27.10.2009г.включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 27.10.2009 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 355.40 лева, представляваща заплатена държавна такса по делото и сумата от 852.62 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на така издадения изпълнителен лист с молба с вх.№ 05254/10.12.2009 г. по описа ЧСИ Г. Ц., ответникът „Ю. и Е. Д. Б.“ АД е поискал образуване на изпълнително дело за събиране на сумите, въз основа на което е образувано изпълнително дело № 558/2009 г. по описа на ЧСИ Г. Ц.

След образуване на изпълнителното дело са извършвани справки за трудови и други осигурителни правоотношения на длъжниците, относно притежанието на МПСта, за притежавани недвижими имоти.

Със запорни съобщения от 24.09.2010г. на длъжниците /ищци по настоящото дело/ са наложени запори върху трудовите им възнаграждения.

3

С покани за доброволно изпълнение от 22.10.2010г. длъжниците /ищци по настоящото дело/ са уведомени за насрочена дата за на опис на недвижим имот, собственост на В. Б. Ц. на адрес гр. П., ул. „С.п. № **, както и за наложена възбрана върху недвижим имот, представляващ апартамент **, находящ се на седми етаж на жилищна сграда, ведно с прилежащото избено помещение – мазе.

С молба от 10.11.2010г., пълномощникът на взискателя по изп.дело № 558/2009г. е направил искане на основание чл. 432, т. 2 от ГПК да бъде спряно изпълнителното производство по горецитираното дело. Към молбата е приложил споразумение от 10.11.2010г., сключено между страните по посоченото изпълнително дело.

С молба от 27.04.2012г., пълномощникът на взискателя е направил искане да се извърши опис и продажба на имота, ипотекиран в полза на взискателя по изп.дело № 558/2009г., също така прави искане да се изпрати съобщение до работодателя на длъжника К. Ц., че не се изпълнява наложения запор върху трудовото й възнаграждение.

ЧСИ е насрочил за 05.07.2012г. принудително изпълнение по процесното изп.дело чрез извършване на опис на апартамент № **, находящ се в гр. П., ж.к „И.“, за което до длъжниците са изпратени призовки. Описът не се е състоял на посочената дата, поради което ЧСИ е разпоредил нова дата, на която да се извърши същия. Отново описът е пренасрочен поради неоткриване на длъжниците по изп.дело.

На 19.09.2012г. е извършен опис на недвижим имот, представляващ апартамент , находящ се в ж.к. „И.“, № *, вх.*, ет.* , ап. **, за което от ЧСИ е издаден надлежен протокол.

С молба от 09.10.2012г. пълномощникът на взискателя е направил искане на основание чл. 432, т. 2 от ГПК ЧСИ да спре производството по изп.дело № 558/2009г. предвид възможността за постигане на извънсъдебно споразумение между представители на банката и длъжниците.

С протокол от 11.10.2012г., изп.дело № 558/2009г. е спряно по искане на взискателя.

С молба от 20.03.2014г. пълномощника на взискателя е направил искане изпълнителното производство да бъде възобновено поради неизпълнение на сключеното извънсъдебно споразумение.

Отново е изискана информация за банковите сметки на длъжниците, декларирани МПС-та и недвижими имоти, трудови възнаграждения, работодател.

С молба от 08.05.2014г. по молба на пълномощника на взискателя е направено искане за насрочване на нова публична продан на имота, ипотекиран в полза на взискателя по изп. Дело№ 558/2009г.

С разпореждане от 24.11.2017г. е разпоредено на страните по процесното от страна на ЧСИ дело - да се съобщи заключението на вещото лице за състоянието и стойността на недвижимия имот, представляващ апартамент **, находящ се в ж.к. „И.“ № *, гр. П.