Решение № 188 от 30.12.2023, Районен съд - Харманли
- Съд
- Районен съд - Харманли
- Дело
- Административно наказателно дело 378/2023
- Вид
- Решение № 188
- Подписан
- 30.12.2023
- В сила
- 23.01.2024
- Състав
- Минка Иванова Китова
Цитирани разпоредби
- чл. 40, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, т.4 - 8 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, т.4 - 8 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, т. 4 и 57, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, т.4 - 8 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, т.4 - 8 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, т.4 - 8 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 52, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5-7 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5-7 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5-7 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.179, ал.2 , предл.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 185 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 107, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 13 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 130 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 313-314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 8 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 188 гр. Харманли, 30.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Минка Ив. Китова при участието на секретаря Т.Г.Ч. като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Административно наказателно дело № 20235630200378 по описа за 2023 година Производството е по глава III, раздел V, чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба на Н. П. М. с ЕГН ********** от гр. Хасково ул. *** чрез адв. В. Ч. против НП №22-0271-000013 от 17.01.2022г. издадено от ВПД Началник група в РУ-Харманли към ОДМВР-Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл.179, ал.2 , предл.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена административни наказания: "Глоба" в размер на 200 лева за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалните и процесуалните правни норми.
Нарушени били разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН; чл. 42, т.4 – 8 от ЗАНН; чл. 52, ал. 4 от ЗАНН; чл. 57, ал. 1, т. 5-7 от ЗАНН.
Според жалбоподателя АУАН бил съставен при съществени процесуални нарушения. Актосъставителят и свидетелят не били установили административното нарушение. Неправилна била и правната квалификация на изпълнителното деяние. Неправилна била правната квалификация на изпълнителното деяние като било посочено, че е загубен контрол върху МПСто и вместо по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, деянието е квалифицирано по чл. 20, ал.
2 от ЗДвП, и съответно неправилно е определена санкцията по чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП, вместо по чл. 185 от ЗДвП. Административно-наказващият орган не бил компетентен да издава обжалваното НП.
1
Жалбоподателят моли изцяло да бъде отменено атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения.
В съдебно заседание пред Районен съд – Харманли, жалбоподателят, редовно призован, не се явява.Същият се представлява от адв. В. Ч. от АКХасково.
Административно наказващият орган ВПД Началник група в ОД МВР - Хасково, РУ - Харманли, редовно призован, не се явява и не се представлява. В изразено писмено становище представено по делото сочи, че в случай на отмяна на наказателното постановление да бъде обстойно разгледан определения размер на възнаграждението при наличието на адвокатски хонорар при възможност същият бъде определен в минимален размер.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:
На 01.01.2022 г. в 03:30 часа, в община Симеоновград на път Общински № HKV2161, трети клас 7604 на километър и половина от табелата на с. Тянево по посока към с. Дряново жалбоподоталея Н. П. М. с ЕГН ********** от гр. Хасково ул. *** като водач управлява собствения си лек автомобил Сузуки Витара с регистрационен номер **** поради несъобразена скорост с пътните условия и релефа на пътя губи контрол над управляваното от него МПС и излиза извън пътното платно в дясно по посока на движението с което става причина за ПТП с пострадало лице , е извършил:
Водачът не избира скоростта на движението съобразно атмосферните условия за видимост, интензивност на движение др. обстоятелства, за да спрат пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението, ПТП.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване, а именно: АУАН с бл. № 380805/01.01.2022г. серия GA в оригинал; НП № 22-0271-000013/17.01.2022г. в оригинал; заверено копие на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г., както и писмо с вх. № 5844/19.07.2023г. от РУ-Харманли при ОДМВР-Хасково, към което е приложено писмо с рег.
№ 272р-15860/18.07.2023г. по описа на ОДМВР-Хасково и справка за нарушител/водач на Н. П. М. с ЕГН **********.
Основна роля за изясняване на фактическата обстановка имат показанията на свидетеля Ж. П. Ж. и свид. Г. Д. Н.. В показанията си 2 свидетелите сочат, че на 01.01.2022г. около 03,30 часа първият пристигнал на мястото на произшествието по подаден сигнал от пострадалия, а втората била вече там, като нарушението е станало преди табелата на с.Тянево в посока с.Дряново с лек автомобил «Сузуки Витара» с английски регистрационни табели, собственост на жалбоподателя Н. М.. Нарушителят Н. М. е бил открит в дома му в с. Дряново по данни на пострадалия, като същият не е отрекъл пред контролните органи, че не е управлявал лекия автомобил. Контролните органи са установили, че жалбоподателя е управлявал МПС-то от показания на свидетели и от пострадалото лице, като последното е било с жалбоподателя в колата. Нарушителят си е тръгнал, а колата и пострадалият са останали на място. На жалбоподателя Н. П. М. с ЕГН ********** бил съставен АУАН по чл.20, ал.2 от ЗДвП, в негово присъствие. Същият му бил предявен, прочетен и разписан от жалбоподателя.
Показанията на свид. Ж. П. Ж. и свид. Г. Д. Н., съдът намира за последователни, вътрешно непротиворечиви и непредубедени и намират опора в доказателствената съвкупност.
Въз основа на горе установената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата:
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложението на процесуалния и материалния закон:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т.е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл. 3 1 4 , ал. 1 НПК вр. чл. 8 4 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма, но в нарушение на – чл. 42, ал.1, т.4 за АУАН и чл. 57,ал.1,т.5 ЗАНН за НП.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок 3 п о чл. 5 9 , ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Видно от съдържанието на АУАН в същия са правени нерегламентирани поправки. Неустановено лице, в неустановен момент е извършил промени във вписания в АУАН час на извършване на нарушение.
Особено впечатляваща е и техниката на извършване на поправките- чрез механично заличаване на първоначалния ръкописен текст и последващо вписване и посочване на коректните данни.
От показанията на актосъставителя, не се установява от кого е извършена поправката в АУАН.
Всъщност от представения от жалбоподателя екземпляр на АУАН става кристално ясно, че поправката е извършена едва след връчване на АУАН, доколкото в екземпляра на жалбоподателя е вписано, че инкриминираното деяние е извършено на 01.01.2022г. в 07,43 часа, а в оригинала представен от наказващия орган е на 01.01.2022г. в 03,30 часа.
Безспорно, законът предвижда възможност при допуснати технически грешки в АУАН или НП същите да бъдат поправени, но това следва да стане по надлежния ред, а именно чл. 130 НПК, намиращ субсидиарно приложение съгласно препращащата норма на чл. 84 ЗАНН.
В цитираната норма на чл. 130 НПК по императивен начин е уредено, че всички технически грешки се отстраняват като поправките, измененията и допълненията се удостоверят с подписа на лицата, които са ги извършили.
Видно от текста на процесния АУАН, в него нито е удостоверено лицето нанесло техническите поправки, нито същото е положило подпис.
Освен това в чл. 53, ал. 2 ЗАНН е предвиден и специфичен за административно наказателния процес метод за саниране на пороци при издаването на АУАН.
Контролните органи обаче не са предприели нито един от установените в закона методи, а точно обратното пристъпили са към подправяне съдържанието на официален документ, който вече е връчен на засегнатото лице.
В случая допуснатия процесуален порок в реда за внасяне на корекции в АУАН е особено съществен, доколкото всъщност първоначално посоченото време е било погрешно, като едва след документната подправка е вписано правилното инкриминирано време, спрямо което нарушителят да упражни правото си на защита.
Извършената неправомерна подправка изцяло лишава АУАН от легитимацията му на официален документ и той не може да изпълни присъщите му функции. В този смисъл АУАН, в който не по надлежния ред са извършени неправомерни поправки следва да се приравни на изцяло невалиден или несъществуващ акт по правните си последици.
4
Така Решение № 329 от 13.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 3652 / 2018 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2387 от 15.12.2016 г. по н. д. № 2358 / 2016 г. на XX състав на Административен съд Пловдив, Решение № 1640 от 17.7.2013 г. по н. д. № 1759/2013 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив.
В същото време е безспорно, както в теорията, така и в съдебната практика, че АУАН е акта в административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, с който се повдига административното обвинение, което е важен етап от административнонаказателния процес.
При административно обвинение повдигнато с АУАН, който поради извършената неправомерна подправка в него е лишен от официалната си легитимационна функция, НП следва безусловно да се отмени.
Констатираните пороци, изразили се в неправомерна и не по надлежния ред подправка на съдържанието на АУАН няма как да бъдат санирани на етап съдебно следствие, доколкото се касае не за доказателствен дефицит, а за пълна липса на валидно повдигнато и предявено административно обвинение, който процесуален порок не е от естество да бъде отстранен чрез събиране на допълнителни доказателства.
Налице е и допълнителен порок в АУАН и НП, касаещ задължителното им съдържание.
По-горе вече бе изяснено, че АУАН е процесуалния документ, с който се повдига административното обвинение и който очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на административно-наказателен процес, т. е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т. 4 и т. 5 ЗАНН , вр. чл. 40, ал. 1 ЗАНН , вр. чл. 43, ал. 1).
В този смисъл са и задължителните указания на имащото базисно и фундаментално значение за наказателния процес Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, в което е прието, че сред задължителното съдържание на обвинителния акт е пълното, точно и ясно посочване на всички съставомерни фактически обстоятелства и на правната квалификация. Пороците при словесната или юридическа формулировка, водещи до неяснота в описанието на фактическите и/или правните рамки на повдигнатото обвинение са винаги съществени, доколкото непоправимо се накърнява правото на защита на наказаното лице. Доколкото, както вече се спомена, АУАН е акта в административно-наказателния процес, аналог на обвинителния акт, с който се повдига и предявява административното обвинение, тези стандарти следва да бъдат съотнесени и към неговото 5 съдържание.
Разпечатката съдържа 48 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b7909df6-cb28-4468-8412-70f4c8714fa5