Решение № 2748 от 29.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2748 гр. София, 29.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева

Членове:

Диляна Господинова

Елена Св. Шипковенска като разгледа докладваното от Диляна Господинова Въззивно гражданско дело № 20231100505349 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от длъжника по изпълнението „Софийска вода“ АД срещу постановление от 10.03.2023 г. на съдебния изпълнител, постановено по изп.д. № 20238510400550 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 в КЧСИ, с район на действие СГС, с който съдебният изпълнител е отказал да намали по направено възражение разноските, дължими от длъжника за начислени такси по т. 31 от ТТРЗЧСИ, за събрана държавна такса за издаване на изпълнителен лист и за платени такси за банков превод, както и е начислил допълнително такса по т. 4 ТТРЗЧСИ.

Жалбоподателят счита, че таксите, които са възложени в негова тежест от частния съдебен изпълнител, не са дължими, защото не са налице предвидените в ТТРЗЧСИ основания за тяхното събиране в изпълнителното производство.

В приложените към жалбата мотиви частният съдебен изпълнител посочва, че същата е неоснователна.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК и от лице, което има право и интерес от обжалването, какъвто е жалбоподателят, който има качеството на длъжник по изпълнението в производството по изп.д. № 20238510400550 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 в КЧСИ, 1 с район на действие СГС. Поради изложеното същата е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

От представените материали по изп.д. № 20238510400550 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 в КЧСИ, с район на действие СГС е видно, че същото е образувано по молба на взискателя „Г.С.Ч.“ ЕООД срещу длъжника „Софийска вода“ АД за събиране на сума, присъдена с изпълнителен лист от 17.02.2022 г., издаден по гр.д. № 22345/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 51-ви състав, а именно на сума в размер на 150 лв., като вземането за получаване на тази сума е прехвърлено от първоначалния кредитор на дружеството - взискател с договор за цесия, който е съобщен на длъжника по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Установява се и това, че по посоченото изпълнително дело съдебният изпълнител е постановил два акта по въпроса за възлагане в тежест на длъжника на разноски по изпълнението, като с постановление от 10.03.2023 г. е отказал да намали по направено от длъжника възражение възложените в негова тежест разноски за събрана държавна такса за издаване на изпълнителен лист и на платени такси за банков превод, за начислени допълнителни разноски по т. 31 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ /ТТРЗЧСИ/ и е начислил допълнително и възложил за заплащане от длъжника такса в размер на 12 лв. с ДДС по т. 4 ТТРЗЧСИ за връчване на длъжника на уведомление за постановения акт по разноските. Предмет на подадената жалба е само дължимостта от длъжника на описаните разноски за държавна такса за издаване на изпълнителен лист, за платени такси за банков превод, както и за начислени такси по т. 4 и т. 31 ТТРЗЧСИ, но не и на каквито и да е други разноски за начислени такси по ТТРЗЧСИ, поради което и в настоящото производство съдът ще се произнесе само по въпроса дали са налице предпоставките за тяхното възлагане в тежест на длъжника.

В чл. 79, ал. 1 ГПК е предвидено, че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в изрично посочените в тази разпоредба случаи. Таксите по изпълнението, които съгласно чл. 78 ЗЧСИ се събират за извършването на изпълнителни действия и на други действия в производството по принудително изпълнение в размери, определени в ТТРЗЧСИ, представляват разноски по изпълнението и следователно са в тежест на длъжника.

При тълкуване на нормата на чл. 70, ал. 1 ГПК заедно с тази на чл. 70, ал. 2 ГПК, в която е предвидено, че когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, те се събират от длъжника, се налага изводът, че разноските по заплащане на таксите по изпълнението винаги се възлагат в тежест на длъжника, без значение дали тези такси са платени авансово от взискателя или не. Отговорността на последния за разноските за заплащане на дължимите по изпълнението такси, обаче, може да бъде ангажирана само ако се установи, че определено действие е реално извършено /в този смисъл е произнасянето в мотивите по т. 5 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. по описа на ОСГТК на ВКС/.

При съобразяване на горното съдът намира, че само част от разноските, които са предмет на оспорване с настоящата жалба, са такива, които следва да бъдат възложени в 2 тежест на длъжника по изпълнението „Софийска вода“ АД. Това са разноските за заплатена от взискателя по сметка на съда такса за издаване на изпълнителен лист в размер на 5 лв., за които по изпълнителното дело са представени доказателства, че са реално извършени.

Производството по издаване на изпълнителния лист се развива пред съда и предхожда образуването на изпълнителното дело. То обаче не е част от процеса, който се развива пред съда, тъй като за да бъде издаден изпълнителен лист, този процес трябва да е приключил с окончателен съдебен акт, който има характер на изпълнително основание. От систематичното място на разпоредбите за издаване на изпълнителния лист в ГПК, които се намират в общите положения на част пета на ГПК „Изпълнително производство“, се налага изводът, че производството по издаване на изпълнителен лист е част от изпълнителното производство, поради което и разноските, направени от кредитора в тази връзка се включват в разноските по изпълнението по смисъла на чл. 79, ал. 1 ГПК и следва да се съберат от съдебния изпълнител извън сумите по изпълнителния лист. Това се приема в практиката на ВКС – Определение № 617/ 16.12.2013 г., постановено по ч.гр.д. № 6154/2013 г. по описа на ВКС, I гр.о.

Останалите начислени от съдебния изпълнител и оспорени с жалбата разноски не могат да се възложат в тежест на длъжника по изпълнението.

В т. 31 ТТРЗЧСИ е предвидено, че съдебният изпълнител възлага за сметка на длъжника заплащането на допълнителни разноски, които представляват разходи за следното:

- за получаване на информация и документи, свързани с длъжника и/или неговото имущество; - за банкови такси и комисиони; - за осигуряване на достъп, отваряне и затваряне на помещения; - за транспорт, пренасяне и охрана на иззети вещи; - за вещи лица;

- за пазачи; - за преводачи и тълковници; - за премахване, унищожаване и запечатване на вещи; - за придвижване на частния съдебен изпълнител извън населеното място, където е неговата кантора; - за заплащане на пощенски и/или куриерски услуги. Съгласно изрична забележка, съдържаща се в тази разпоредба, тези допълнителни разноски са за сметка на длъжника само при изпълнение на предвиденото в нея специално условие, което е когато за тях е издаден документ по Закона за счетоводството.

В материалите от изпълнителното дело, представени в препис на съда, липсват доказателства за това, че от съдебния изпълнител са заплатени някакви разходи за извършване на някоя от дейностите, описани в т. 31 ТТРЗЧСИ. Няма данни нито за издаден счетоводен документ, установяващ реалното заплащане на разходи от този вид, нито за издаването на някакъв друг документ, с който да се доказва настъпването на същия факт.

Това означава, че не са налице предпоставките, при които съгласно т. 31 ТТРЗЧСИ направените от съдебния изпълнител допълнителни разноски за извършване на действия по изпълнението се възлагат за заплащане от длъжника.

В материалите от изпълнителното дело липсват доказателства и за това, че взискателят е направил разходи за заплащане на банкови такси за действия по изпълнението в размер на 5, 91 лв., поради което и възстановяването на тази сума не следва да се възлага в тежест на длъжника „Софийска вода“ АД.

3

В т. 4 ТТРЗЧСИ е предвидено, че съдебният изпълнител събира такса в размер на 10 лв. за изпращане по пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа. При тълкуване на тази разпоредба се налага изводът, че посочената в нея такса се начислява само за действия, извършвани от съдебния изпълнител по връчване на страните по делото и на лицата, които имат право да участват в определени изпълнителни действия на конкретно посочени документи, които са призовка, препис от жалба, уведомление и книжа, като тя се начислява само тогава, когато това връчване се извършва по конкретно посочен в разпоредбата начин – по пощата /за връчвания на конкретни документи и книжа, които се извършват по друг начин, а именно от съдебния изпълнител или от негов служител, се начислява друга такса – по т. 5 ТТРЗЧСИ/. От документите по изп.д. № 20228510403584 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 в КЧСИ, с район на действие СГС, е видно, че съдебният изпълнител е начислил такса по т. 4 ТТРЗЧСИ за връчване на постановлението от 10.03.2023 г., с което се е произнесъл по направеното от длъжника искане за намаляване на начислените и възложени за заплащане в негова тежест разноски. Установява се, че този акт е връчен на длъжника не по пощата, а чрез предоставена от това лице електронна поща. За извършеното по този начин връчване не се събира такса по т. 4 ТТРЗЧСИ, която се начислява само за извършено чрез пощенската служба връчване. В нито една друга разпоредба на ТТРЗЧСИ не е предвидено да се начислява и събира такса от съдебния изпълнител за връчване на уведомление по електронна поща, което разрешение е логично, тъй като този способ за връчване не предполага правене на разноски за заплащане на такси за пощенски услуги, нито пък използване на труда на конкретен служител, който да извършва действия по посещаване на адрес и намиране на лице, на което да бъдат предадени книжата. Това означава, че липсват основания от съдебния изпълнител по процесното изпълнително дело да бъде начислявана такса по т. 4 ТТРЗЧСИ за изпращане до длъжника на уведомление за постановлението от 10.03.2023 г. по разноските.

Предвид изложеното постановлението на съдебния изпълнител от 10.03.2023 г. трябва да бъде отменено в частта, с която е отказал да намали възложените в тежест на длъжника разноски за начислени допълнителни разноски по т. 31 ТТРЗЧСИ, за заплатени разходи за банкови такси в размер на 5, 91 лв. и е възложил в тежест на длъжника заплащането на такса по т. 4 ТТРЗЧСИ в размер на 12 лв. Този акт е правилен в частта, с която съдебният изпълнител е отказал да намали възложените в тежест на длъжника разноски за платена такса за издаване на изпълнителен лист в размер на 5 лв. и частната жалба срещу него трябва да се остави без уважение.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление от 10.03.2023 г. на съдебния изпълнител, постановено по изп.д. № 20238510400550 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 в КЧСИ, с район на действие СГС в частта, с която съдебният изпълнител е отказал да намали по направено възражение 4 разноските по изпълнението, които се възлагат в тежест на длъжника „Софийска вода“ АД за заплатени разходи за банкови такси в размер на 5, 91 лв. и за начислени такси по т. 31 от ТТРЗЧСИ и вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ по възражение, направено от длъжника „Софийска вода“ АД, разноските, които е определено да се възлагат в тежест на тази страна с постановление от 16.02.2023 г., постановено по изп.д. № 20238510400550 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 в КЧСИ, с район на действие СГС, като ПОСТАНОВЯВА , че от тези разноски отпадат начислените допълнителни разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ в размер на 24 лв., както и платени такси за банков превод в размер на 5, 91 лв.

ОТМЕНЯ постановление от 10.03.2023 г. на съдебния изпълнител, постановено по изп.д. № 20238510400550 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 в КЧСИ, с район на действие СГС в частта, с която съдебният изпълнител определя, че в тежест на длъжника „Софийска вода“ АД се възлагат разноски за начислена такса по т. 4 ТТРЗЧСИ в размер на 12 лв. с ДДС.