Решение № 116 от 31.05.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Велико Търново , 31.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тридесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА при участието на секретаря МИЛЕНА С. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно търговско дело № 20214001000041 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване.

С Решение № 260008/25.09.2020 г., постановено по т. д. № 153/2019 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч е осъдено Застрахователно дружество „ЕИГ Ре” ЕАД (с предишно наименование „ХДИ Застраховане” АД), ЕИК 130427863, със седалище и адрес на управление: гр. София 1592, район „Искър”, бул. „Христофор Колумб” № 43, представлявано от Р. Г. Б. и Й. Ц. Ц. – изп. директори да заплати на Н. П. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Ловеч, ул. „*************, на основание чл. 226 от КЗ (отм.), във вр. с § 22, § 96 от КЗ - нов и чл. 45 от ЗЗД, сумата 60 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от смъртта на баща й П. В. К. поч. на 19.12.2014 г., в ПТП, причинено при управление от В. К. П. на автомобил с марка „Фиат Пунто“ с ДК № ВТ 62****, при наличие на валидно сключена към момента на ПТП задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с това застрахователно дружество, ведно със законната лихва върху тази сума с начало от 19.12.2014 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска до пълния претендиран размер от 120 000 лв., като неоснователен и недоказан. Със същото решение е отхвърлен 1 изцяло, като неоснователен и недоказан, иска на А. В. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Ловеч, ул. „************* срещу „ЕИГ Ре” ЕАД (с предишно наименование „ХДИ Застраховане” АД), ЕИК 130427863, за присъждане на обезщетение по реда на чл. 226 от КЗ (отм.), във вр. с § 22, § 96 от КЗ - нов и чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД, за сумата 30 000 лв. частичен иск от 60 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от смъртта на дядо й П. В. К. - поч. на 19.12.2014 г., в ПТП, причинено при управление от В. К. П. на автомобил с марка „Фиат Пунто“ с ДК № ВТ 62****, при наличие на валидно сключена към момента на ПТП задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с това застрахователно дружество. С решението е осъдено „ЕИГ Ре” ЕАД (с предишно наименование „ХДИ Застраховане” АД), ЕИК 130427863 да заплати на Окръжен съд - Ловеч държавната такса в размер на 2 400 лв., на основание на чл. 78, ал. 6 от ГПК. Осъдено е „ЕИГ Ре” ЕАД (с предишно наименование „ХДИ Застраховане” АД), ЕИК 130427863,с горните данни да заплати на адв. Р.С. Р., ЕГН **********, вписан в АК - Велико Търново, със съдебен адрес: гр. София, бул. **********, ап. 12, адвокатски хонорар съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА и във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед уважената претенция, в размер на 2 330 лв. Осъдена е Н. П. К., ЕГН **********, с горните данни да заплати на „ЕИГ Ре” ЕАД, с горните данни сумата 150 лв., представляваща разноски по съразмерност. Осъдена е А. В. К., ЕГН **********, с горните данни да заплати на „ЕИГ Ре” ЕАД, с горните данни сумата 42 лв., представляваща разноски по съразмерност.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от Н. П. К., ЕГН ********** и А. В. К., ЕГН ********** и двете от гр. Ловеч, ул. „*************, съд. адрес: гр. София, **************, ет. 2, ап. 12, чрез адв. Р.Р. от АК – Велико Търново против Решение № 260008/25.09.2020 г., постановено по т. д. № 153/2019 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч.

В същата се прави оплакване, че обжалваното решение в осъдителната му част е неправилно и незаконосъобразно. На първо място се излага, че определения размер на обезщетението на Н.К. не отговаря на реално претърпените от нея вреди. На следващо място неправилен бил изводът на съда за принос от страна на пострадалия и то в размер от 40 %, тъй като от събраните по делото доказателства по никакъв начин не се установявало нарушение на ЗДвП от страна на пешеходеца, а още повече неговото поведение да е довело до настъпване на инцидента. На следващо място се излага, че неправилно било решението на първоинстанционния съд и в частта, с която е отхвърлен предявените искове от А.К..

Излага се, че между тях съществувала силна емоционална връзка.

Направено е искане да се отмени съдебният акт в обжалваната му част и да се постанови друг, с който да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивна жалба от ЗД „ЕИГ Ре“ ЕАД (предишно наименование „ХДИ Застраховане“ АД), ЕИК 130427863, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Искър, бул. „Христофор Колумб“ № 43, 2 представлявано от Р. Г. Б. и Й. Ц. Ц. – изп. директори, чрез юриск. Любомира Димова, в който се излага, че постановеното решение в обжалваната му част е правилно и законосъобразно, а подадената жалба неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Постъпила е въззивна жалба и от ЗД „ЕИГ Ре“ ЕАД (предишно наименование „ХДИ Застраховане“ АД), ЕИК 130427863, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Искър, бул. „Христофор Колумб“ № 43, представлявано от Р. Г. Б. и Й. Ц. Ц. – изп. директори, чрез юриск. Любомира Димова против Решение № 260008/25.09.2020 г., постановено по т. д. № 153/2019 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч.

В същата се излага, че решението, в частта, в която е осъдено да заплати законна лихва от 19.12.2014 г. до окончателното й изплащане е неправилно. Излага се, че за първоинстанционния съд не бил взел предвид възражението на ответника, че 19.12.2014 г. – 18.12.2016 г. вземането за лихва е погасено по давност, което представлявало процесуално нарушение.

Направено е искане да се отмени съдебният акт в обжалваната му част и да се постанови друг, с който да бъде отхвърлена претенцията за лихва за периода 19.12.2014 г. – 18.12.2016 г. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивна жалба от Н. П. К., ЕГН ********** и А. В. К., ЕГН ********** и двете от гр. Ловеч, ул. „*************, съд. адрес: гр. София, **************, ет. 2, ап. 12, чрез адв. Р.Р. от АК – Велико Търново.

Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбите, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по търговско дело № 153/2019 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч е образувано въз основа на предявени от Н. П. К. и А. В. К., и двете от гр. Ловеч против ЗД „ЕИГ Ре” ЕАД (с предишно наименование „ХДИ Застраховане” АД), гр. София искове с посочено в молбата правно основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.) за неимуществени вреди за сумата от 30 000 лв. - частичен иск от 60 000 лв. за А. В. К. и за сумата от 120 000 лв. за Н. П. К.. В исковата молба се излага следното:

Ищците твърдят, че на 19.12.2014 г., около 18.15 ч., на главен път І-4, в с. Сопот, на ул. „Софийска“ № 9 настъпило ПТП, при което л. а. с марка „Фиат Пунто“ с рег. № ВТ 62****, собственост на В. К. П., управляван от него, блъснал пешеходеца П. В. К., който в този момент пресичал пътното платно от ляво на дясно. За настъпилото ПТП бил съставен констативен протокол за ПТП и с оглед изясняване на обстоятелствата и причините за инцидента било образувано ДП № 89/2014 г. по описа на РУ на МВР - гр. Угърчин и ПП № 3

227/2014 г. по описа на ОП - Ловеч. Излагат подробно установената в хода на наказателното производство фактическа обстановка. С Присъда ) 16/23.05.2017 г., постановена по НОХД № 159/2016 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, В. К. П. бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, предл. първо във вр. с чл. 342, ал. 1, предл. трето от НК - за това, че на 19.12.2014 г., около 18.50 ч., в с. Сопот, Област Ловеч, на ул. „Софийска”, пред дом № 9, при управление на л. а. марка „Фиат”, модел „Пунто”, с рег.

№ ВТ 62****, негова собственост, по непредпазливост и при условията на независимо съпричиняване с неизвестен извършител, е причинил смъртта на П. В. К.. Излага се, че между собственика на л. а. „Фиат Пунто“ и „ХДИ Застраховане“ АД бил сключен застрахователен договор по „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с № 09114001119290, със срок на валидност от 15.04.2014 г. до 15.04.2015 г., т.е. валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие. Твърдят, че настъпилата смърт на родственика им е изцяло в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и е причинила необратима загуба за Н. П. К. -дъщеря на загиналия и на А. В. К. – негова внучка. Твърди се, че Н.П. е претърпяла и продължава да изпитва болка и страдания от загубата на баща й, като до настъпване на инцидента тя разчитала на подкрепата му, споделяла с него радостите в живота, негативните преживявания, поддържала постоянен контакт с него, споделяли си празниците, когато имали възможност, винаги намирала бащина подкрепа, рамо и разбиране. Излага се, че П. завинаги загубила баща си, който я отгледал с любов и внимание, принудена била да живее без най-близкия си човек и единственото, което й останало били множеството спомени и безкрайна скръб. След 19.12.2014 г. живота й се е променил и въпреки, че имала свое семейство, празнината, оставена от смъртта на баща й нямало как да бъде запълнена. Твърди, че е съществувала много силна връзка между баща и дъщеря, поради което причинените болки и страдания от загубата му нямало как да бъдат преодолени с изминаване на времето и ще я терзаят до края на живота й. Ищцата А.К. сочи, че имала много близка и специфична емоционална връзка с дядо си. До настъпване на инцидента разчитала на подкрепата на дядо си, споделяла с него всички житейски преживявания, поддържали контакт, споделяли празниците, когато имали възможност, в него намирала подкрепата на обичащия дядо, получавала много съвети, израснала с любовта му и били изградили тясна емоционална връзка, типична за отношенията дядо-внучка.

Излага, че завинаги загубила дядо си, който я дарил с любов и внимание, принудена била да живее без един от най-близките си хора и единственото, което й било останало били множество спомени, дядовите съвети и безкрайна скръб. След 19.12.2014 г. живота й бил променен необратимо и въпреки, че имала собствено семейство празнината, оставена от смъртта на дядо й нямало как да се запълни с каквито и да било отношения и контакти. С оглед на силната връзка между дядо и внучка причинените й болки и страдания заявява, че те няма как да бъдат преодолени с изминаване на времето и ще я терзаят до края на живота й. Сочат, че за доброволно уреждане на отношенията им с ответника ищците били предявили претенции - на 03.08.2017 г. - от Н. - получен на 04.08.2017 г., а от А. на 14.09.2018 г. - получен на 19.09.2018 г. за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. От застрахователя постъпил отговор - на 11.08.2017 г. - за Н. и на 4

09.10.2018 г. - за А., с които се отказвало изплащане на застрахователно обезщетение и за двете.

Прави се искане съдът да осъди ответното дружество да им заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. - частичен иск от 60 000 лв. за А. В. К. и в размер на 120 000 лв. за Н. П. К., ведно със законната лихва от деня на увреждането – 19.12.2014 г. до окончателното им изплащане. Претендират разноски.

Пред първоинстанционния съд ответникът ЗД „ЕИГ Ре” ЕАД (с предишно наименование „ХДИ Застраховане” АД), гр. София с отговорът на исковата молба е оспорил предявените искове по основание и по размер. Не се оспорва настъпилото на 19.12.2014 г.

ПТП, в следствие на което е пострадал и починал П. В. К.. С оглед влязлата в сила присъда не оспорва, че вина за настъпване на леталния изход има водачът В. К. П. доколкото той, макар и да е спорно, с управлявания от него автомобил е нанесъл първоначалния удар върху тялото на пострадалия К., тъй като в наказателното производство било установено, че престъплението било извършено при условията на независимо съизвършителство с друг неустановен водач. Твърди, че неустановеният водач е прегазил пострадалия и по този начин е причинил смъртта му. Не оспорва, че към датата на инцидента водачът В. К. П. е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” при „ЗД ЕИГ Ре” ЕАД. Не се оспорва и родствената връзка между ищците и починалия – дъщерябаща и внучка-дядо. Оспорва обаче наличието на изградена връзка между внучката и дядото, която по интензитет да надхвърля обичайната за нашите географски ширини такава, както и да се е характеризирала с изключителност. Твърди, че връзка с такъв интензитет не е съществувала и между дъщерята Н.К. и баща й, тъй като дълги години преди тя е живяла отделно и е имала спорадични и формални контакти с него. Заявява възражение за съпричиняване от страна на починалия, който към момента на сблъсъка е пресичал на необозначено за тази цел място и в условията на интензивен трафик. Твърди, че П. К. е имал възможност трайно да възприеме както движението на цялата колона, така и на автомобила на застрахования към „ЗД ЕИГ Ре” ЕАД водач и вместо да изчака преминаването на автомобилите, е предприел неправилно пресичане на пътното платно. Пресичал в тъмната част от денонощието, на неосветено място, облечен в тъмни дрехи, без светлоотразителна жилетка или други подобни елементи. Носил е и брадва и дърва за огрев, които също не са били с отличителни в тъмното белези. Оспорва акцесорната претенция за заплащане на лихва и прави възражение за изтекла погасителна давност за нея.