Решение № 352 от 16.03.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 352 гр. П., 16.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ана Ив. И. при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. В.А като разгледа докладваното от Ана Ив. И. Гражданско дело № 20224430104313 по описа за 2022 година

Предявени са от „***“ ЕАД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от изпълнителния директор Й. В., срещу Ц. П. П. ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. *** съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца обща сума в размер на 954,89 лев, от която: сума в размер на 906,26 лева – главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.08.2020 г. до 28.02.2022 г., както и 48,60 лева, представляващи лихва за забава за периода от 02.10.2020 г. до 05.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното погасяване на задължението, както и направените в заповедното производство разноски.

Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото. Сочи се, че с определение по ч.г.д. № 2023/2022 г. по описа на ПлРС е уважено искането му и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, връчена м, по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и в изпълнение указанията на съда предявява 1 настоящия иск. В обстоятелствената част на исковата си молба навежда доводи, че ответникът като собственик /ползвател/ на топлоснабден имотапартамент с абонатен № 26738, находящ се в гр. ***, е клиент на топлинна енергия по см. на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Сочи се, че именно поради това за него важат разпоредбите на действащото законодателство в областта на енергетиката. Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към МС. Сочи се, че съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди се, че ОУ от 2007 г. са публикувани във в. „***“ от 1314.12.2007 г. и във вестник „***“ бр.239/13.12.2007 г. Сочи се, че с ОУ се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството, в това число и правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ от 2007 г.- „Заплащане на топлинна енергия“ е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия / в това число и ответниците/ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Излага се, че в този случай задължението на ответника за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най- късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия.

Излага се, че с изтичането на последния ден от месеца ответника е изпаднал в забава за тази сума, като на осн. чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди се, че от приложената по ч.г.д.

№ 2822/2022 г. извлечение от сметка за абонатен номер № 1007733 ответника е използвал доставяната от ищеца топлинна енергия, но не е погасил задължението си. Излага се, че процесната сума включва: сума за отопление с 2

ИРУ в размер на 234,33 лева; сума за отопление без ИРУ в размер на 221,13 лева; сума за БГВ в размер на 211,78 лева; сума за отопление отдадена от сградна инсталация в размер на 172,76 лева и сума за услуга дялово разпределение в размер на 58,63 лева. Твърди се, че в имота на ответника има 3 ИРУ, щранг – лира и един водомер. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск. Претендират се и сторените в настоящето и в заповедното производство разноски.

В проведеното по делото о.с.з. процесуалния представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан, за което развива съображения. Претендира присъждане на разноски.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК особеният представител е депозирал отговор на ИМ, с който оспорва същия като неоснователен и недоказан. Излага, че ответникът не е придобил качеството на купувач на топлинна енергия, тъй като за договора при общи условия било характерно, че клаузите на бъдещия договор не се разискват и договорът се счита за сключен от момента, когато направеното предложение от едната страна се приеме от другата, само тогава общите условия стават договорни такива. Сочи, че с подаване на заявление-декларация за откриване на партида от собственика, респективно ползвателя на вещното право, следва да се счита, че последният е сключил договор е топлопреносното предприятие, от който момент възниквали и договорните отношения между страните. Твърди, че по делото не е представен основния документ - Заявление-Декларация за откриване на партида и абонатен номер от ответника, който доказва, че същият е в облигационни отношения е ищеца. Оспорва твърдението, че за процесния период ответникът е купувач на топлинна енергия от „***” АД.

Излага, че не са представени доказателства за изпратена покана за доброволно плащане от ищеца до ответника за процесиите суми, поради което и не следва да се начислява мораторна лихва. Сочи, че представените частни документи от ищеца - препис-извлечение от сметка по партидата на процесния имот, Справка по пера и фактури за процесния период не се ползват с доказателствена сила, относно изявленията, съдържащи се в тях.

Оспорва: верността на данните, отразени в посочените документи; представените фактури, издадени от ищеца, в които начислените стойности са според извършеното от топлинния счетоводител разпределение на топлинната енергия; представената Справка по пера. Твърди, че по делото не 3 са ангажирани доказателства относно избор на лице за дялово разпределение, упълномощаване за подписване на договор е топлинен счетоводител, липсвало Решение на ОС на Етажната собственост относно тези обстоятелства. Излага, че не е коректно извършено дяловото разпределение.

Оспорва метода на формирането на претендираните суми и топлоподаването на топлинна енергия до сградата, в която се намира жилището, като счита, че не са спазени правилата за дялове разпределение, съобразно Закона за енергетиката, Наредбата за топлоснабдяване и методиката за дялово разпределение. Излага, че по делото не се съдържат данни дали е извършван реален отчет на уредите за дялово разпределение. Счита за недоказано твърдението за извършване на дялово разпределение на топлоенергия в сградата за исковия период, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Оспорва годността и изправността на общия топломер в абонатната станция на процесната сграда, както и на водомера за студена вода, намиращ се преди подгревателя за битово горещо водоснабдяване.

Сочи, че не са представени доказателства, че на тези технически средства е извършен контрол по реда на Закона за измерванията, изразяващ се в одобряване на типа, извършване на първоначална и последваща проверка.

Излага, че измерванията, извършени чрез тези уреди не могат да бъдат приети за достоверни, поради което оспорва направените е тях измервания, послужили като данни за формиране на процесиите претендирани стойности за консумирана топлоенергия.

В проведеното по делото о.с.з. особеният представител на ответника моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.

Излага, че по делото не са представени доказателства, че е налице облигационна връзка между страните по делото. Сочи и, че няма избран топлинен счетоводител и не е извършен реален отчет на уредите и начислената ТЕ не отговаря на реално потребенета.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е присъединено ч.гр.д. № 2023/2022 г. по описа на ПлРС, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника за следните суми: сумата от 906,29лв.- главница, за потребена топлинна енергия, в периода 01.08.2020г.4 28.02.2022г. и сумата от 48,60лв.- лихва за забава, за периода 02.10.2020г.05.04.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението– 12.04.2022г. до окончателно изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски в размер на: сумата от 25,00лв.- държавна такса и сумата от 50лв.- юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл.78, ал.8 от ГПК в ред. към ДВ бр.8/24.01.2017г. Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 1123/13.04.2022 г., срещу която длъжникът е възразил в срок, поради което и в изпълнение указанията на съда ищецът е предявил иск за установяване съществуването на вземането си, предмет на разглеждане в настоящето производство.

Приобщени като част от заповедното производство са Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „***” ЕАД на потребители в гр. П., от които се установява какви са общите условия, които действат по отношение на потребителите на топлинна енергия в гр. П..

Установява се от представените по делото нот. акт №7*** г. на нотариус при ПлРС, че ответникът е собственик на процесния топлоснабен имот.

Видно е от приобщения по делото Договор №*** г., сключен между ЕС, находящ се в гр. П., ул. *** и „***“ ЕООД, че на последния е възложено да извърши доставка и монтаж на уреди за дялово разпределение.

От допуснатата по делото ССЕ се установява, че: размера на главницата, представляваща стойност на консумирана, но незаплатена ТЕ за процесния период е в размер на 906,26 лева, а лихвата за забава за периода от 02.10.2020 г. до 05.04.2022 г. е в размер на 48,60 лева; че разпределянето на ТЕ е извършено от *** ЕООД, като в жилището на ответника има монтирани един водомер и три броя ИРУ; че обема по проект е 137,70 м3, въз основа на който е изчислявана ТЕ отдадена от сградна инсталация; че за процесния период не са извършвани плащания.

От допуснатата по делото СТЕ се установява, че: сградата, в която се намира процесния имот е присъединена към топлопреносната мрежа, посредством абонатна станция; че до имота на ответника е доставяна ТЕ, тъй като през процесния период от време абонатната станция е работила; че разпределението за ТЕ за процесния имот е извършено в съответствие с 5 действаща нормативна уредба в областта на енергетиката – Методика за разпределение на ТЕ в сгради, етажна собственост, Приложение към чл.61, ал.1 от Наредба за топлоснабдяването №16-334/06.04.2007 г. и Наредба № ЕРД-04-1/12.03.2020 г. на топлоснабдяването; че разлики в изчисленията на ФДР не са констатирани; че отделните компоненти на индивидуалната сметка се състоят от: ТЕ за разпределение от АС; ТЕ от сградна инсталация, ТЕ от баня, ТЕ за отопление от апартамент и ТЕ за БГВ апартамент; че отчитането на общата ТЕ в АС става чрез търговски уред – топломер; че съгласно нормативната база същият е преминал изискващите се държавни проверки; че монтажът на уреда е извършен съгласно изискванията на производителя.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи: