Решение № 3536 от 31.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3536 гр. Пловдив, 31.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20225330108375 по описа за 2022 година

Предявени са обективно комулативно съединени искове по чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД о т С. Н. Т., ЕГН **********, чрез адв. С., против "ЦУМ" ЕООД, ЕИК: 115604299, гр. Пловдив, ул. "Крушево" № 12, ет.

4, ап. 8, с ********* А. Х. Б. за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 5000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 07.06.2022 г. до окончателното изплащане и сумата от 163.80 лв. - имуществени вреди, ведно със законната лихва от 07.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумите. Притендира разноски.

В исковата молба се твърди, че на 09.01.2022 г. в сайт *************, собствен на ответника, била публикувана статия, в която се посочвало, че ищецът бил прочут в гр. ********** със семейните си скандали в гр.

************. Същият изгонил на улицата ****** си и *************, а ****** Г. М. ги настанил в ********* жилище и *********** отпуснал пари за лекарства на тежкоболната му *******, като двете ******** жени били подпомагани от ****** в ************. Освен това се заявявало, че Т. има голяма къща, в която налагал ******* и на съпругата си *****. Действително ищецът не бил в идеални отношения с ****** си и ******* си, но никога и по никой начин не ги е гонил. Изложеното в статията е лъжа. Същата не е подписана. След публикуването и ищеца започнал да получава телефонни обаждания от приятели, близки и познати с въпроса дали написаното за него в сайта ************* е вярно. Това го разтревожило и притеснило и довело до рязко повишаване на кръвното му налягане. Обажданията продължили и 1 през следващите дни, което причинило на ищеца главоболие, безсъние и липса на апетит. Тъй като същия е *****************, станалото довело до постоянен дискомфорт от унижаването му като млад общественик. Затворил се в себе си и възникнали притеснения за психичното му здраве, което наложило посещение при психиатър на 25.01.2022 г. Прегледа се повторил на 10.05.2022 г. с изписване на още лекарства. Написаното засегнало честта и достойнството на ищеца, уронило авторитета му и причинило стрес и психически дискомфорт, които се отразили отрицателно на здравето, работата, семейството и ежедневието му. Заплатените прегледи при психиатър и закупени лекарства били на стойност 163.80 лева.

В предоставения срок ответника оспорва иска. Признава притежанието на сайта. Отрича публикуването на статията и приложената разпечатка от електронен файл.

Предвид изложените твърдения и възражения на страните и събраните доказателства съда намира за установено от фактическа страна следното:

От показанията на свидетелката М. К. Д., без родствени връзки с ищеца и отношения с ответника се установява, че процесната статия била публикувана в **********. Свидетелката я видял а след Ивановден чрез телефона си. Статията предизвикала отзвук и коментари у съпартийците на ищеца. Той станал по-дистанциран. Имало коментар известно време между съпартийци и симпатизанти, които се настроили негативно и се колебаели в отношението си към партията. В началото на лятото, когато реши л и пак да отворя т статията да проверят коментарите, статията вече я нямало. С. го приел негативно и се консултирал с лекар.

От показанията на свидетелката П. Т. Ц., без родствени връзки с ищеца, съжителка със същия на съпружески начала, без отношения с ответника се установява, че същата прочела статията в началото на 2022 г. чрез „Гугъл”.Описаното в нея за отношенията между свидетелката и ищеца не било вярно. В този момент те не живеели заедно. При разговор по телефона с него разбрала, че не се чувства добре, разтревожен е и не му е приятно да излиза сред хората, защото някои го запитват. ****** му и ******* му пребивавали на ул. *****************, а след това се преместили в ********* жилище. ********* на С. работи, а ********* е болна. Тя е ******* и има някаква *******на пенсия, която получава. Те не поддържат връзка помежду си като родственици. Нито те полагат някакви грижи за него, нито той полага някакви грижи за тях.

От показанията на свидетеля С. Д. Б., без родствени връзки с ищеца и 2 отношения с ответника, ********** на *********** в ******* ************ живеещ в с. *******, ********* ************ се установява, че свидетеля познава ******та и *******та на ищеца от много време. Имало проблеми между ******, ******* и *****. ****** и ******* останали на улицата и живеят в ********* жилище от 2015 г. Преди това живеели под наем цялото семейство със С. Т., съпругата му и двете им деца, като ****** се грижеше за ********* снаха и двете деца, а С. Т. работе л на гурбет в ******. След като издърпал съпругата и децата си в ******, спрял да плаща наема на частното жилище, в което живеели ****** му и ******* му, и хазаинът им ги е изгонил, защото не си плащат наема. Тогава останали на улицата и от м.

08.2015 г. са в ********* жилище, което е 37.38 квадрата. И двете -****** и ********* са с ТЕЛК, като ********* е с право на придружител и ****** е личен асистент на ****** си. Доходите им са от социалните помощи и заплатата на ****** като личен асистент. Доходите им са крайно недостатъчни. Ежегодно са постъпвали молби към ***********, нося решение на **********, с което ежегодно им с е предоставят помощи на тяхното семейство ****** М. Т. и Т.. Б или в много тежко положение и въпреки, че ********** им помагала, се налагало и *************** да им подпомагат с лични средства, ***** им давал помощи. Идвали и започвали да плачат, че нямат пари за лекарства и животоспасяващи лекарства за около 850 лева годишно. Заявявали, че С. не им помагал.

От представените писмени доказателства-амбулаторни листове от 25.01.2022 г. и 10.05.2022 г. и ФКБ от 25.01.2022 г. и 10.05.2022 г.; е видно, че ищеца е посетил специалист по психатрична помощ на 25.01.2022 г. и 10.05.2022 г., за което е заплатил суми от по 50 лв. и 60 лв. във връзка с тревожност, напрегнатост, нарушен сън и апетит произтекни от обаждания на близки по повод публикувана онлайн невярна информация. Състоянието му е диагностицирано като тревожно разстройство и е определена медикаментозна терапия на стойност 25,90 лв. и 27,90 лв.

Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Не се спори между страните, че ответното дружество е собственик на сайт *************.

С оглед събраните гласни доказателства показанията на свидетелките Д.

3 и Ц. съдът намира, за доказано, че в поддържания от ответниика сайт ************* в началото на 2022 г. към седми януарие е била публикувана статия, съдържаща твърдения за изгонване и неглижиране на Състоянието на ****** и ******* на Т. от самия него и необходимостта от настаняването им в ********* жилище и подпомагането им от *********** в гр. ************, както и за осъществен ******* от негова страна спрямо съпругата му, без да е получено предварително съгласие от лицата, които се коментират. До този извод съда достига като възприема казаното от двете свидетелки за начина, по който са възприели процесните твърдения, а именно чрез търсене на заявеното съдържание в интернет пространството и пряко откриване на същото публикувано на страница на посочения сайт. Показанията на двете свидетелки са логични, последователни и не се оборват от други доказателства. Поради това се възприемат от съда изцяло.

Съобразно заявените твърдения за осъществени вредоносни действия спрямо ище ц а ч р е з публикация на неверни твърдения, съдът намира, че приложима за решаване на настоящия спор е разпоредбата на чл. 49 от ЗЗДтъй като за вредите причинени при или по повод изпълнение на възложена работа отговаря възложителя. Следователно фактическият състав при който възниква деликтната отговорност на ответника включва кумулативно наличие на следните предпоставки: настъпило вредосно противоправно деяние в резултат на изпълнение на възложена от "ЦУМ" ЕООД дейност по публикация в интернет на невярни информационни материали, вреда, причинна връзка между противоправното деяние и настъпилата вреда.

С оглед показанията на свидетелката Ц. съдът намира, че изложената в статията информация за осъществени насилствени действия от ищеца спрямо нея не е вярна. До този извод съда достига като дава вяра на казаното от нея, че описаното в статията за отношенията между нея и Т. не е вярно. Това твърдение е категорично и не противоречи на останалата доказателствена съвкупност.

По отношение информацията, че С. Т. е изгонил ****** си и ******* си на улицата и не се грижи за тях, съдът намира, че първото твърдение не намира опора в ангажираните доказателства и следва да се приеме за неустановено. За пълнота следва да се отбележи, че от показанията на свидетеля Б., които се кредитират от съда като безпристрастни и обективни се 4 изяснява, че преди настаняването им в ********* жилище двете жени са живеели под наем и след като ищеца е заминал в чужбина и спрял да плаща наема се наложило същите да напуснат имота. Факта, че ****** и ******* на ищеца са настанени в ********* жилище и не поддържат отношения с Т. се доказва от показанията на свидетелката Ц. и Б., но споменаването на същия само по себе си не съставлява вредоносно действие, като се има предвид, че не се заявява от ответника и не се установява от доказателствата ищеца да е натоварен по силата на закона или частен акт с грижи или издръжка на двете лица.

Предвид изложеното съдът намира за доказано осъществяването на първата предпоставка от възникване на деликтната отговорност, а именно изнасянето на невярна, злепоставяща информация за ищеца във виртуалното пространство, без негово знание и съгласие, която е могло да се възприеме от неограничен кръг лица, състояща се в твърдения за осъществено насилие от Т. по отношение на съпругата му и оставяне на ****** му и ******* му без дом.

По делото се установява, от показанията на свидетелките Д. и Ц. и ангажираните писмени доказателства, ч е в резултат на публикацията на невярната информация ищеца се почувствал емоционално нестабилен, което продължило около пет месеца и наложило ползване на специализирана лекарска помощ и провеждане на медикаментозна терапия. До този извод съдът достига като кредитира изцяло като безпристрастни и обективни показанията на разпитаните по делото свидетелки, тъй като ги намира за ясни, непоколебими и житейски логични. Това налага извод за наличие на противоправно поведение на служителите на ответника довело до настъпване на вреди за здравето на ищцеца и наличие на причинноследствена връзка между тези два факта. Ето защо "ЦУМ" ЕООД следва да поема отговорност за дължимата обезвреда.

По отношение притендираните неимуществени вреди, изхождайки от събраните гласни и писмени доказателства съдът намира, че ищеца е претърпял, както внезапен стрес от разпространение на информацията в неограничен обществен кръг, така и продължително неудобство, породено от страх, че същата е била възприета от широк обществен кръг, в който той е известен, което го е карало да изживява многократно негативни емоции. Ето 5 защо притендираната от ищцата сума от 5000 лв. се преценя от съда като адекватна за обезщетяване на притендираните от него неимуществени вреди.

Това налага иска за нея да се уважи изцяло.

По отношение на имуществените вреди съдът приемайки за доказан факта на проведената терапия на ищеца за преодоляване на негативните емоции и ангажираните доказателства за посецения при медицински специалист и заплащане на разноски за прегледи и медикаменти намира, че стойността на сторените от него разходи съответства на притендираната сума от 163,80 лв. което налага уважаване и на този иск.

Уважаването на предявените главни искове е основание за уважаване и на обективносъединените с тях евентуални за присъждане на обезщетение за забавено плащане на стойността на вредите, предвид липсата на твърдения и представени доказателства за извършени плащания от страна на ответника в полза на ищеца на това основание. Доколкото се касае за отговорност произтичаща от деликт, съдът намира, че не е налице необходимост за отправяне на покана от пострадалия за заплащане на обезщетение, което сочи изпадане в забава на деликвента от момента на настъпване на събитието. Ето защо притендираните лихви следва да се присъдят в размер на законната лихва за периода от дата, на която съобразно показанията на свидетелката Д., се установява, че публикацията е била налична-07.01.2022 г. до окончателното плащане.