Решение № 60 от 25.01.2023, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Шумен, 25.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калин Г. Колешански при участието на секретаря Надежда Т. Йорданова като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело № 20213630103419 по описа за 2021 година

Предявен иск, с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР.

Искова молба от Р. И. Т., ЕГН : **********, с адрес за призоваване – ***, срещу Р. В. Х., ЕГН : **********, с адрес – *** и С. Д. Н., ЕГН :

**********, с адрес – ***, без посочено правно основание.

Ищецът сочи, че е собственик на земеделска земя – овощна градина от 900 кв.м., в землището на гр. Шумен, местност „***“, представляваща имот № ***, от план за земеустрояването на землището на гр. Шумен от 1964г.. В действащата КК, имота му, не бил отразен, като самостоятелен, а се включвал в ПИ, с идентификатор № ***, с площ от 4380 кв.м., на ответниците. Поради установен, в административно производство, пред СГКК - Шумен, спор за материално право, касаещ реалната част, с посочените размери, иска, да се признае за установено, по отношение на ответниците, че е собственик на реалната част от 942 кв.м., придобита чрез сделки, и тя, погрешно е заснета, като част от имота им.

В срока за отговор на исковата молба, ответниците подават отговор.

Считат иска недопустим и неоснователен. Искат отхвърлянето му и присъждане на разноски. Твърдят, че са собственици на спорната реална част, 1 която са придобили чрез реституция по ЗСПЗЗ, евентуално, по давност.

В открито съдебно заседание, страните редовно призовани, чрез представители поддържат заявеното в исковата молба и отговора.

Така предявените искове са частично допустими, разгледан по същество са основателни в допустимата им част, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното :

Ищецът придобил описаната в исковата молба реална част от ПИ № ***, като овощна градина, цялата от 900 кв.м., представляваща пл.№ ***, по плана за земеустрояване, намираща се в землището на гр. Шумен, зона за отдих, местност „***“, по два договора за дарение от 16.12.1971г. – ½ ид.ч., от 05.08.1997г. – 3/8 ид.ч. и по наследство от баща си И. Т. Т.. Последният го получил при замяна, по реда на ЗТПС(отм.) – Протокол № 34 на ТПС комисия от 09.02.1965г. – парцел ***, в местност „***“ от 1200 дка.. Според удостоверение на отдел „ТСУ“ на Община Шумен, описания имот, с коригирана площ от 900кв.м. попада в ПИ № *** по КК на гр. Шумен, с площ от 4380 кв.м..

Със Заявление от 29.12.1991г. наследодател на двамата ответници – Веселин Х. Недев, поискала да му бъде възстановена собствеността на земеделски земи – овощни градини и лозе, всички от посочените, с различна площ, от процесния парцел. Според служебна бележка на Община Шумен, съдържаща се в преписка на ОСЗ – Шумен, по заявлението, земеделска земя, в местност „***“ представляваща парцелен № ***, по земеустройствения план на местността от 1964г. има планоснимачен № 165, по кадастралния план на гр. Шумен от 1967г. и е записан на името на ответния наследодател, в разписния списък към него. С три решения на поземлена комисия гр. Шумен, с номера 10А/26.11.1997г., 10-1/30.03.1999г./допълващо и изменящо решение № 10А/ и № РД1905/19.11.1999г./за допълване и изменение на решение 10-1/, на наследниците на Веселин Х. Недев било възстановено правото на собственост на земеделски земи. В първото решение 0,700 и 1.000 дка парцел 165 от споменатия кадастрален план, в който би следвало да попада спорната реална част, според неоспорената служебна бележка, но в местност „Ссурлука“, а не в местност „***“. С второто решение се възстановява право на собственост на лозе от 2,235 дка имот 010029, в местност „***“. С третото 2 решение се възстановява право на собственост на лозе от 4,380 дка, в местност „***“. Нито едно от решенията съдържащи се в преписката, не е придружено от скица на имота по чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ, а Решение № РД1905/19.11.1999г., не се съдържа в преписката на ОСЗ – Шумен и по делото е представен препис, изготвен от електронен носител, от ответниците получено от ОСЗ, в изпълнение на задължението им по чл. 190 от ГПК.

Представената от ответниците, с отговора на исковата молба скица № Ф00048/18.05.2021г., не е приложена към коментираното решение № РД1905/19.11.1999г., а издадена две години след него, във връзка с административен въвод /протокол № 10-в/18.05.2001г./ на наследниците на Веселин Х., във владение на един от имотите образуващи имот с № 010489, а именно 010029, в който, не попада спорната реална част по делото, видно както от самата скица, така и от заключението на вещото лице по приетата СТЕ. В първото от коментираните решения е упоменато ограничение на ползването – замяна с протокол от 1965г на И. Т. Т., а във всички, че се издават на основание чл. 18з от ППЗСПЗЗ.

Между страните били водени административни производства /за обжалване на заповед за изменение на кадастралната карта и за отмяна отказ на кмет на Община Шумен, за изземване по реда на чл. 34 от ЗСПЗЗ, земеделските имоти с възстановено право на собственост/, по инициатива на ответниците. Изхода на първото предопределя интереса от предявяване на настоящия иск, а по второто обосновава несъстоятелност на ответното възражение за придобИ.е спорната част по давност. По същественото за настоящия спор е, че в приложените по тях скици е отразени фургон и барака/скица на заснета съществуваща ситуация към м. февруари 2001г. – л.

35/, в спорната част. Такива има и в други приети по делото писмени доказателства/геодезическа снимка и ръчна скица от 2016г.-225 и 226/, а съществуването на застрояване се потвърждава и от свидетелските показания и заключението на СТЕ.

Според последното, имоти с пл.№ 165, по плана от 1967 и пл. № 200, по плана от 1992г., съответстват на имот *** по земеустройствения план от 1964г.. Последнияспоред всички планове на местността представлява земеделска земя; имот № 010029-лозе с площ от 2,235 дка представлява източната част на имот 10.489, по действащата КК; парцел *** по земеустройствения план от 1964г. граничи с парцели ***, първите четири 3 записани на името на веселин и райна недеви и последния на И. Т.; имот с № *** по земеустройствения план от 1964г. заема реална част от ПИ № ***, с площ от 4380 кв.м., на ответниците от 942 кв.м., като границите на реалната част са точки от едно до 10, с координати съответно т.1- 616783.606 и 4792452.392, т. 2 – 616811.317 и 4792444.923, т. 3 – 616810.223 и 4792436.859, т. 4 – 616809.727 и 4792421.492, т.5 – 616809.148 и 4792415.328, т. 6 – 616793.453 и 4792418.578, т. 7 – 616784.070 и 4792421.180, т. 616782.574 и 4792418.938, т.9 – 616776.590 и 4792425.593 и т. 10 – 616776.213 и 4792425.754 на комбинирана скица на л. 242 от делото.

Показанията на разпитаните свидетели, в по голямата си част потвърждават и детайлизират факти, следващи от описаните писмени доказателства и заключения по СТЕ – време на придобИ.е на имота от ищеца и наследодателя му; ползването му само от тях, несмущавано от трети лица, без да са го напускали, в периода, от придобИ.е, до предявяване на иска; вида и разположението на сградите, в него и самия имот, съседството му с имоти на ответниците.

Така приетото за установено от фактическа страна доведе до следните изводи :

Ищецът е придобили недвижим имот – земеделска земя – парцел № ***, от земеустройствения план от 1964г., в местност „***“, в землището на гр.

Шумен, съдържащ 942 кв.м., при граници на имота по плана : Ц. М., В. Н. и път, който, погрешно е заснет като част от имота на ответниците, с идентификатор, по действащата КК, *** и площ от 4380 кв.м.. Имота е придобит, чрез действителни правни сделки, от собственици и по наследство от баща му И. Т. Т.. Последният, е придобил имота, по силата на норми от отменения ЗТПС и чл. 18з, ал. 3 от ППЗСПЗЗ. Основния спор между страните е, дали спорната реална част и ответния имот са земи, по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и от там дали ищецът, респективно неговите праводатели са собственици или ползватели. Имота придобит от ищеца, не е предоставян за ползване на неговите праводатели, по силата на актове посочени в разпоредбата. Баща му е отстъпил свой собствен имот и е придобил процесната, сега реална част, тогава имот ***, тоест извършена е замяна. Тъй като след нея и преди влизане в сила на ЗСПЗЗ, с части от имота са извършени сделки, които не са били само между сънаследници, за да се изключи приложението на чл. 18з, ал. 3 4

ППЗСПЗЗ, и той, е бил застроен /без значение е законността на строежите/, то замяната остава в сила/Решение № 57 от 5.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6431/2014 г., II г. о. и др./

Това, от една страна изключва тезата на ответниците, че праводателят на ищеца е бил ползвател, от друга прави придобивното им основание незаконосъобразно и на трето място сочи неоснователност на възражението им, че не са получили сума за земята при замяната, по две причини, първата от които и по-съществената е, че получаването на сумата от тях, която би била платена на Общината, не е част от фактическия състав на придобИ.ето по §4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а втората е че въобще няма място за приложение на посочените параграфи от ПЗР на ЗСПЗЗ. Споменатото решение на ПК – Шумен /№ РД1905/19.11.1999г./, за което е заявено искане по чл. 17, ал. 2 от ГПК, от ищците, е незаконосъобразно /ако въобще се приеме съществуването му в действителността, като документ, предвид чл.

190, ал. 2, във вр. с чл. 161 ГПК/, поради неспазване на установената форма и противоречие с материално правни разпоредби /чл. 146, т. 2 и 4 от АПК/.

Както се посочи, към решението, не е приложена скица, съобразно чл. 14, ал.

1, т. 1 от ЗСПЗЗ. Изискванията, които правните норми посочват като съдържание на административния акт дават съдържанието на определената за него писмена форма и трябва да фигурират, в материализирания вид на акта.

С него е възстановено право на собственост върху земеделска земя собственост на друго лице, в нарушение на чл. 18з, ал. 3 от ППЗСПЗЗ.

Въпреки изложеното, ако се приеме, че ответниците са придобили ПИ № ***, по реституция, с някое от посочените решения на ПК – Шумен, то основателно е ищцовото твърдение, че той, е собственик на спорната реална част, намираща се в него, която е придобили, с добросъвестно, непрекъснато владение на имот - парцел № ***, от земеустройствения план от 1964г., в местност „***“, в землището на гр. Шумен, съдържащ 942 кв.м., при граници на имота по плана : Ц. М., В. Н. и път, присъединявайки и владението на своите праводатели, в продължение на повече от 5 години, съобразно чл. 79, ал. 2 от ЗС.

Неоснователни са всички заявени ответни възражения, посочени в отговора на исковата молба и заявени на устните състезания, по отношение собствеността и придобИ.ето по давност на спорната част, по следните 5 съображения :

Първото, за собственост на реалната част и имота, в който се намира, по реституция – Както се посочи реституционните решения на ответниците, касаещи земеделската земя са незаконосъобразни. Споменатото на устните състезания от повереника им ТР № 9/2012г. на ОСГК на ВКС, не намира приложение в случая, по няколко причини, най-съществената от които е че ищецът, не противопоставя на ответниците права по §4а или 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, които не е упражнил в предвидените срокове, каквито той, както се разясни въобще няма, тъй като, не е бил ползвател на земеделска земя, в територия по посочените параграфи и няма пречка да оспорва материалната незаконосъобразност на решението на ОСЗ, сочено за придобивно основание от ответниците. Отделно от това, законосъобразността на реституционното решение е едно от посочените, в исковата молба основания на иска му за собственост, освен правни сделки, наследство и давност.

Второто, за придобИ.е реалната част по давност, не се доказа в производството. Липсват каквито и да е доказателства за спокойно, непрекъснато владение на ответниците или техни праводатели, както над спорната реална част, така и над имота в който се намира. Такива са налице за ищеца, а представения протокол за въвод във владение на съседен имот, дори и да касаеше спорния, не прекъсва неговата придобивна давност. Според чл.