Определение № 2601 от 16.09.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2601 гр. София, 16.09.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Васил Христакиев

Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Елена Арнаучкова Касационно търговско дело № 20268002901955 по описа за 2026 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца „Профи кредит България“ ЕООД, чрез юрисконсулт Г. С., срещу решение № 218 от 30.07.2026г. по възз.гр.д. № 770/2024г. на ОС - Стара Загора.

С писмен отговор насрещната страна, ответникът Д. М., чрез адв.В. М., изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира за присъждане на разноски.

Съставът на І ТО, след като прецени доводите на страните и данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е недопустима, като подадена срещу въззивно решение, което не подлежи на касационно обжалване.

За редовността и допустимостта на касационната жалба касационната инстанция следи служебно, без да е обвързана от преценката на въззивния съд, нито се изисква възражение срещу редовността и допустимостта на жалбата.

Ограничението по чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК касае всички оценяеми искове, доколкото в ГПК или друг нормативен акт изрично не е разпоредено друго.

1

Прагът на обжалваемост не зависи от евентуалния порок на обжалваното въззивно решение. Основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, съответно касационните доводи по чл. 281 от ГПК за нищожност, недопустимост и неправилност на въззивното решение се преценяват само по отношение на касационни жалби, които са допустими – редовни, подадени срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, в срок, от страна с правен интерес от обжалването.

В случая с обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 716/01.08.2024г. по гр.д.№ 1706/2024г. на Районен съд - Ст.Загора в обжалваните от „Профи кредит България“ ЕООД части, с които е отхвърлен предявеният против Д. М. иск за установяване съществуването на оспорено вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за главница по договор за потребителски кредит за размера над 783.55лв. до претендирания размер от 1592.80лв. и за възнаграждения за допълнителни услуги в размери 1503.83лв. и 2644.44лв.

Очертаният в мотивите към решението спорен предмет на делото е оспореното вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, произтичащо от договор за потребителски кредит - търговска сделка. Това предполага квалифициране на делото като търговско.

Цената на предявения иск не надхвърля законодателно определения в чл.

280, ал. 3, т. 1 ГПК праг за достъп до касационно обжалване по търговски дела от 20 000лв.

Ето защо, касационната жалба се оставя без разглеждане.

На касатора не се дължат разноски. На ответника се присъждат направените разноски за подаване на отговора на касационната жалба в размер на 400 евро, доказани с приложения договор за правна помощ.

Така мотивиран, съставът на I ТО,:

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без разглеждане касационната жалба на ищеца „Профи кредит България“ ЕООД, чрез юрисконсулт Г. С., срещу решение № 218 от 30.07.2026г. по възз.гр.д. № 770/2024г. на ОС - Стара Загора.

Осъжда „Профи кредит България“ ЕООД да заплати на Д. П. М.

2 направените разноски за подаване на отговора на касационната жалба в размер на 400 евро

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред друг състав ВКС, ТК, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3