Решение № 335 от 09.06.2026, Районен съд - Асеновград

РЕШЕНИЕ

№ 335 гр. Асеновград, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария М. Караджова при участието на секретаря Йорданка Д. Алексиева като разгледа докладваното от Мария М. Караджова Гражданско дело № 20255310102105 по описа за 2025 година

Обективно съединени искове с правно основание чл. 55 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът Д. Р. Б. твърди, че на 10.04.2024г. между него и „Кредирект“ ЕООД е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който му е предоставена сумата от 2000 лева, а той се е задължил да върне общо сумата от 3748,26 лева. В изпълнение на задълженията си той заплатил 2000 лева главница, 100 лева договорна лихва и 2000 лева неустойка. Твърди, че сключеният между страните договор е недействителен. В него е посочен лихвен процент, но не и условията за прилагането му и общо дължимата сума за лихва, поради което не може да се разбере дали посоченият лихвен процент отговаря на действително приложения. Освен това в договора е посочен ГПР, но не и методиката за изчислението му, както и кои компоненти са включени в него. В него не е включена претендираната по договора неустойка от 3748,26 лева. Ако същата се прибави, то няма да бъде спазено ограничението на чл.19, ал. 4 от ЗПК. Поради това и посоченият в договора ГПР не отговаря на действително приложения. При условията на евентуалност твърди, че клаузата за неустойка противоречи на добрите нрави и е неравноправна, което също води до нейната нищожност. С нея се заобикаля и разпоредбата на чл.

33, ал.1 от ЗПК, като тя представлява едно допълнително обезщетение от 1 неизпълнението на акцесорно задължение. Така основната й цел е да доведе до неоснователно обогатяване на кредитора.

Всичко изложено води до нищожност на договора, сключен между страните, евентуално само на клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка.

По тази причина моли ответникът да бъде осъден да му заплати полученото без основание в размер на 2100 лева, евентуално в размер на 2000 лева, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът „Кредирект“ ЕООД оспорва предявения иск. Признава, че между страните е сключен посоченият в исковата молба договор, както и че е получил сумата от 2100 лева над заплатената главница. Твърди, обаче, че договорът е действителен, поради което същата не подлежи на връщане. Той отговаря на изискванията на ЗПК, като ГПР на разходите е под нормативно определения размер към датата на сключване на договора. Уговорената неустойката не следва да се включи в него, тъй като при изчисляването му не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си, а тези към датата на сключването. Същата е проявление на договорната свобода. Оспорва твърденията, че неустойката е излязла извън присъщите й функции. Твърди, че кредитополучателят е разполагал с цели 14 дни да се откаже от договора. Същият е сключил и други договори, които съдържат уговорки за заплащане на неустойки при непредставяне на обезпечение. Ето защо моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Претендира направените по делото разноски.

След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от приетите писмени доказателства е видно, че между тях е сключен договор за паричен заем №1052845 от 10.04.2024г., по силата на който на ищеца е предоставена сумата от 2000 лева, а той се е задължил да я върне ведно с лихва от 50% годишно в срок до 10.10.2025г. на 18 месечни вноски – четири по 83,33 лева и 14 по 191,43 лева или общо да заплати сумата от 3013,34 лева. Освен това съгласно чл.6 кредитополучателят е поел задължение да предостави обезпечение – поръчителство или банкова гаранция, като в договора са посочени условията, 2 на които то трябва да отговаря. Липсват доказателства, а също и твърдения, че Д. Б. е изпълнил това задължение в предвидения срок от два дена. В този случай чл.18 предвижда, че се дължи неустойка в размер на 3748,26 лева. В договора изрично е посочено, че същата не е включена в ГПР, както и че при изчисляването му е взета предвид само възнаградителната лихва.

Съдът следи служебно за наличието на нищожност (когато същата следва от съдържанието на самия договор), което налага да се извърши преценка дали договорената между страните лихва е в съответствие или в противоречие с добрите нрави. За това следва следва да се отчетат естеството и размера на задължението, за изпълнението на което е уговорена лихвата, дали то е обезпечено с други правни способи – поръчителство, залог, ипотека и др., съотношението между размера на уговорената лихва и възможността на кредитора да се обедни от предоставянето в заем на пари или други вещи, изразени чрез ръста на нарастване на цените на основните материални ценности /златото и недвижимите имоти/ през конкретния период от време, курсът на основния лихвен процент на БНБ. В настоящия случай заемът не е обезпечен, поради което съгласно възприетото в практиката на Върховния касационен съд /решение № 378/18.05.2006 г. по гр.д. № 315/2005 г., ІІ г.о./ противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва. Основният лихвен процент на БНБ за лева към този момент от 3,79 %, съответно размерът на законната лихва е +10 пункта или 13,79% или трикратният размер на същата е 41,37%, а уговореният – 50,00%. Предвид характера на предоставяната по договора услуга, следва да се приеме, че процесните уговорки не съответстват на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на страните по договора. В този смисъл клаузата за договорната лихва противоречи на добрите нрави, тъй като надхвърля трикратния размер на законната лихва при необезпечени кредити.

Поради това клаузата, с която е уговорен размера на договорната лихва, е нищожна.

Разпоредбата на чл.26, ал. 4 от ЗЗД предвижда, че нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В настоящия случай липсват повелителни норми на закона, които уреждат размера на 3 възнаградителната лихва, като същевременно сделката не би била сключена без недействителните й части – клаузата за заплащане на възнаградителна лихва, тъй като „Кредирект“ ЕООД е търговско дружество и не би сключило безвъзмездна сделка. Ето защо и по аргумент за противното от цитираната правна норма договорът за заем, сключен между страните е нищожен.

Същият е недействителен и на основанията, предвидени в ЗПК, тъй като съдържанието му не отговоря на изискванията на чл. 11 от ЗПК.

Уговорената неустойка е част от възнаграждението за предоставения кредит, но е обособена отделно с цел заобикаляне ограничението на чл. 19 ал.4 от ЗПК, установяващ лимит на годишния процент на разходите. В подкрепа на този извод е обстоятелството, че е предвидено заплащането на същата да се извърши заедно с погасителните вноски по заема. Тук следва да се добави и алогичната поредност, която се различава от обичайната практика, при която обезпечението се представя най-късно към момента на сключване на договора. Уговорката това да стане на по-късен етап противоречи на целта на обезпечението. В същото време условията, на които трябва да отговаря обезпечението са обективно неизпълними – изключително кратък срок, множество условия, на които трябва да отговарят физическите лица. За пълнота следва да се отбележи и че същата е прекомерна – размерът й от 3748,26 лева надвишава заетата сума и то с над 80%, като същевременно той не се определя от размера на евентуалните вреди от неизпълнението. С оглед на горното съдът намира, че уговорката за заплащане на неустойка е нищожна, тъй като противоречи на добрите нрави. Същата заобикаля изискванията на чл. 19, ал.4 от ЗПК и накърнява договорното равноправие между страните. Това също води до нищожност на договора, тъй като не може да се предположи, че кредиторът би сключил сделката без тази клауза.

По изложените съображения, че уговорената неустойка на практика представлява възнаграждение на кредитора посочените в договора за кредит лихвен процент и годишен процент на разходите не отговарят на действително приложените. Ето защо договорът не отговаря на изискванията на ЗПК, предвидени в чл. 11, ал.1, т. 9 и т. 10, а това означава, че е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. В този случай разпоредбата на чл. 23 от ЗПК предвижда, че се дължи само чистата стойност на кредита или 2000 лева. Не е спорно, че са заплатени общо 4100 лева.

4

Поради това и на основание чл. 55 от ЗЗД - който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне, „Кредирект“ ЕООД следва да заплати на ищеца разликата от 2100 лева. Ето защо предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

Като акцесорна е основателна и претенцията с правно основание чл. 86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане.

На основание чл. 78, ал.1 ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски в размер на 84 лева заплатена държавна такса.

От представения от ищцата договор за правна защита и съдействие е видно, че е уговорено същата да бъде оказана безплатно на основание чл. 38, ал.1 от ЗА. В случаите, когато адвокатската защита се предоставя на лица от кръга на тези по чл.38, ал.1,т.1 - т.3 ЗА и има основание за присъждане на деловодни разноски в полза на безплатно представляваната страна, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което на основание чл. 38, ал.2 от ЗА във връзка с чл. 36, ал. 3 и 4 от ЗА и във връзка с чл. 2, ал. 2 от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа се определя от с ъ д а съобразно критериите, предвидени в нея. Ето защо и след като се п р е ц е н и фактическата и правна сложност на случая; засегнатия интерес; условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето з а извършването и спешността на извършването им; квалификацията, опита и специализацията на адвоката , следва да се определи възнаграждение в размер на 510 лева. Тъй като процесуалният представител на ищеца е регистриран по ЗДДС, то следва да се присъди общо сумата от 612 лева. Възражението, че не са налице основания за оказване на безплатна адвокатска помощ не е подкрепено с доказателства.

Тъй като след подаване на исковата молба е влязъл в сила Закона за въвеждане на еврото в Република България, то горните суми следва да бъдат превалутирани съгласно правилата на чл. 12 и чл. 13 от посочения закон и присъдени в действащата към момента на приключване на устните състезания валута.

Поради мотивите, изложени по-горе, съдът

РЕШИ:

5

ОСЪЖДА „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290 със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“Цариградско шосе“ №115Е, ет.5, представлявано от Николай Пенчев Пенчев, да заплати на Д. Р. Б., ЕГН ********** от гр.

Асеновград, кв.“Изток“, ул.“Георги Ангелов“ №23, бл.23, ет.3, ап.3, сумата от 1073,71 евро (хиляда седемдесет и три евро и седемдесет и един евроцента) равни на 2100 лева (две хиляди и сто лева), представляваща получено без правно основание поради нищожност договор за потребителски кредит № 1052845 от 10.04.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 23.10.2025г. до окончателното й заплащане, както и сумата от 42,95 евро (четиридесет и две евро и деветдесет и пет стотинки) равни на 84 лева (осемдесет и четири лева), направени по производството разноски.

ОСЪЖДА „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290 със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“Цариградско шосе“ №115Е, ет.5, представлявано от Николай Пенчев Пенчев, да заплати на Д. В. М., с адрес гр. Пловдив, бул.“Пещерско шосе“ №81, ет.3, ап.Б, сумата от 312,92 евро (триста и дванадесет евро и деветдесет и два евроцента) равни на 612 лева (шестстотин и дванадесет лева), представляваща адвокатско възнаграждение за оказана правна защита и съдействие на Д. Р. Б., ЕГН ********** от гр. Асеновград, кв.“Изток“, ул.“Георги Ангелов“ №23, бл.23, ет.3, ап.3,, по гр.д.№2105/2025г. по описа на АРС.