Присъда № 32 от 27.04.2026, Районен съд - Петрич

МОТИВИ към Присъда № 32/27.04.2026г. постановена по НОХД № 664/2022г. по описа на РС – П.

Производството пред Районен съд - П. е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура – Бл., териториално отделение – гр. П., с който против В. Др. Б., роден на **.**.**** г. в гр. Бл., с постоянен адрес в гр. Бл., ж.к. „Ел.“ бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, е повдигнато обвинение за това, че в началото на месец юли 2017 година на територията на община П., противозаконно е присвоил чужди движими вещи - сумата от 5000 /пет хиляди/ евро, с левова равностойност 9779,15 /девет хиляди седемстотин седемдесет и девет лева и петнадесет стотинки/ лева, собственост на Г. Д. В.от с. К., която владеел - поверена му на 02.07.2017 г. от Г. В. за плащане на стока портокали, които подсъдимия следвало да натовари в гр. Ск., Р Г. в товарен автомобил влекач марка „ДАФ ТЕ ** ФХ“, с рег. № Е **** КМ и полуремарке марка „Титан ЦС 3 Т“, с рег. № Е **** ЕА, собственост на ЕТ “Г. В.-Г“ престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание, представителят на ТО – гр. П. при Районна прокуратура - Бл. поддържа обвинението. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и осъден за извършеното престъпление, като предлага да се определи наказание лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година, което да бъде изтърпяно ефективно при общ режим.

Подсъдимият нередовно призован, не се явява, за разпоредителното заседание същия е уведомен лично по телефона на 19.05.2023г. от съдебен секретар, както и запознат с обвинителния акт и разпореждането на съда, същия се е укрил и въпреки положени усилия от съда не е установен, поради което делото се разглежда в негово отсъствие по реда на чл.269, ал.3, т.2 от НК и с участието на служебен защитник – адв. В.Б. Съдът е приел, че разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимия не би попречило за установяване на обективната истина по делото и до нарушаване на неговите права. В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимия заявява, че от събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен начин, че подсъдимият е извършил престъпление по чл. 206, ал.1 НК. Сочи че една осъдителна присъда не може да почива на предположения и на версии, които изнасят свидетелите в съдебните заседания, които обаче не се категорични, поради това пледира подсъдимия Б. да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Подсъдимият В. Б. дава обяснения в хода на досъдебното производство, като отрича да е извършил вмененото му престъпление.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, приема за установено от фактическа страна следното :

Подсъдимият В. Др. Б. е роден на **.**.**** г. в гр. Бл., с постоянен адрес в гр. Бл., ж.к. „Ел.“ бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, живущ в Кр. И., гр. Ал.деЕ., ул. Н.

1 де Г. **, **, разведен е и безработен.

Свидетеля Г.Д.В. е едноличен търговец с фирма „Г. В. – Г“, с.К. и притежава товарен автомобил – влекач марка „ДАФ ТЕ ** ФХ“ с рег. № Е **** КМ и полуремарке марка „Титан ЦС 3 Т“ с рег. № Е **** ЕА. През 2017 г. използвал автомобила, за да внася портокали от Р Г.

През 2017 г. свидетеля Д. К. К. от гр.П. работил като шофьор в „Б. **“ ЕООД, което дружество се занимавало с товарен автомобилен транспорт.

Подсъдимият В. Др. Б. също работил като шофьор, но през 2017г. нямал сключен трудов договор с определена фирма, а извършвал курсове за фирми, които имали временна нужда от шофьори.

На 02.07.2017г. шофьора на свидетеля Г. В. управляващ товарен автомобил – влекач марка „ДАФ ТЕ 95 ФХ“ с рег. № Е **** КМ и полуремарке марка „Титан ЦС 3 Т“ с рег. № Е **** ЕА напуснал и оставил автомобила на бензиностанция „Кр.“ в гр.П. Същия ден свидетеля В. се обадил по телефона на свидетеля К. и го попитал за шофьор, който да транспортира товарния му автомобил от гр.П. до с.К. По това време в гаража на „Б. **“ ЕООД се намирал подсъдимия В. Б. и свидетеля К. го попитал дали може да свърши тази работа. Последния се съгласил и двамата отишли до превозното средство, след което Б. го транспортирал до с.К. Тъй като имал предварителна уговорка за закупуване на портокали от фирма намиращ се в гр.Ск., Р Г., а нямал шофьор, който да извърши курса свидетеля В. предложил на подсъдимия В. Б. да поеме курса. Последния се съгласил и в присъствието на свидетеля К., В. му дал документите за товарен автомобил – влекач марка „ДАФ ТЕ 95 ФХ“ с рег. № Е **** КМ и полуремарке марка „Титан ЦС 3 Т“ с рег. № Е **** ЕА, ключовете за същия, сумата от 5000 евро, равняваща се на 9779,15 лева, предназначена за плащане на стоката и сумата от 100 лева за храна. Обяснил му и откъде да натовари портокалите. Около 21:00 часа свидетеля К. и подсъдимия Б. тръгнали към гр.П., като подсъдимия паркирал автомобила близо до бензиностанция „Ав.“. После помолил свидетеля К. да му даде навигацията си, за да се ориентира по лесно в Р Г. Последния се съгласил, отишъл до автомобила си, свалил я и му я дал, след което двамата се разделили.

Подсъдимият Б., вместо да изпълни поетото задължение, а именно да заплати с поверената му от свидетеля Г. В. сумата от 5000 евро, равняваща се на 9779.15 лева и предназначена за плащане на стоката /портокалите/, се разпоредил с нея в свои интерес, като я проиграл в казиното на хотел „Б.“, в гр. П.

На 03.07.2017г. в 09:16ч. подсъдимият Б., тъй като не можел да се върне в с.К., без да е изпълнил възложения му превоз, съответно имал и други непогасени задължения, преминал през ГКПП -К. с товарния автомобил предоставен му от свидетеля В.. Известно време давал информация на свидетелшти В. и К. относно местонахождението си, след което изключил телефона си. Малко по-късно изоставил превозното средство в Р Г. и 2 продължил за И. След множество неуспешни опити да се свърже с подсъдимия Б., свидетеля В. се обадил на свои познати занимаващи се с транспортна дейност, за да разпита за Б. и от тях разбрал, че последния е пристрастен към хазарта. Установил още, че на 02.07.2017 г., след като се е разделил със свидетеля К., подсъдимия отишъл в казиното на хотел „Б. в гр.П. и го напуснал на 03.07.2017 г. в 08:30 часа.

На 04.07.2017 г. свидетеля В. депозирал жалба по случая в полицията в гр.П., за което било образувано досъдебно производство № 314 ЗМ-343/2017г. по описа на РУ – П. В хода на разследването било потърсено съдействие от гръцките полицейски власти, които на 24.09.2017 г. открили товарния автомобила предоставен изоставен от подсъдимия Б. на паркинг във В.-В., К., Р Г. Подсъдимият В. Б., обаче, не бил установен от полицейските органи.

От приложената справка за съдимост рег.

№

241125005000505061/25.11.2024г. и справка за сведения за осъждания в чужбина на лице на подсъдимият се установява, че същият не е осъждан на територията на Р Б., но в ЦАИС „Съдебен статус“ са налице сведения за осъждане с присъда на лицето в чужбина – актуално сведение от Р Г., получено на 19.04.2022г., източник ECRIS, с дата на решението 14.06.2012г.

Чрез изготвена съдебна поръчка до компетентните власти на Р Г. от Министерство на правосъдието, дирекция „Правно сътрудничество“ е получена информация за две осъждания на подсъдимия Божурски към 26.05.2025г., както следва :

- с Решение № 492/2012г. на Тричленен апелативен съд по наказателни дела в П., подсъдимия В. Б. е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от 5 години, чието изпълнение е отложено, тъй като осъденият е подал жалба № 96/14.06.2012г., която има суспензивен ефект. С Решение № 35/29.01.2014г. на Апелативен съд от петима членове на П., горепосочената жалба е отхвърлена, в резултат на което осъдителната присъда на първата инстанция е влязла в сила с издаване на решението – 29.01.2014г. От тогова се сочи от гръцките съдебни органи, че лицето е преследвано, съгласно посоченото решение и наказанието не приведено в изпълнение.

- С решение № 2939/12.04.2019г. на троен съд на П., подсъдимия В. Б. е осъден задочно за извършено престъпление – неплащане на задължения към държавата, извършено в П. на 31.07.2018г. на наказание лишаване от свобода за срок от 3 години, изпълнението на което е спряно за срок от 3 години.

При така изложената и установена фактическа обстановка, като взе предвид събраните в хода на съдебното следствие и досъдебно производство писмени и гласни доказателства, а именно: показанията на свидетелите С. М.

Г., Г. Д. В., Д. К. К., Д. Н. Г. и Гр. Ст. Дж. /събрани и в двете фази на производството/, които съдът кредитира изцяло като логични, последователни и взаимно допълващи, напълно подкрепящи с приложените към ДП № 314 ЗМ 434/2017г. писмени документи, както и тези приложени по настоящото дело, съдът намира за доказано по безспорен и категоричен начин обвинението, че 3

В. Др. Б. е извършил от обективна и субективна страна процесното инкриминирано деяние, квалифицирано по чл. 206, ал.1 от НК.

От обективна страна в началото на месец юли 2017 година на територията на община П., противозаконно е присвоил чужди движими вещи - сумата от 5000 /пет хиляди/ евро, с левова равностойност 9779,15 /девет хиляди седемстотин седемдесет и девет лева и петнадесет стотинки/ лева, собственост на Г. Д. В. от с. К., която владеел - поверена му на 02.07.2017 г. от Г. В. за плащане на стока - портокали, които подсъдимия следвало да натовари в гр. Ск. Р Г. в товарен автомобил влекач марка „ДАФ ТЕ ** ФХ“, с рег. № Е **** КМ и полуремарке марка „Титан ЦС 3 Т“, с рег. № Е **** ЕА, собственост на ЕТ “Г. В.-Г“, проигравайки част от сумата в казиното на хотел „Б.“ в гр.П., а с останалата сума заминал за Исп. Подсъдимият е действал с точна, ясна и осъзната цел, като за реализиране на деянието си е съзнавал, че извършва противоправно и наказуемо от закона действие. Тези действия на подсъдимия се установяват по безспорен начин от показанията на разпитания свидетел С. М. Г. извършил предварителна проверка по случая. Относно престъплението и авторството на същия се съдържат данни и в показанията на свидетеля В., който е предоставил парите на подсъдимия, съответно в присъствието на свидетелите Г. и К., които са преки свидетели-очевидци на предаване на сумата от свидетеля В. на подсъдимия Б. За разпореждането с част от парите данни има в показанията на свидетеля К. В тази насока са и показанията на свидетеля В., който е провел собствено проучване и преглеждайки камерите на казиното на хотел „Б.“, гр. П. е установил, че подсъдимият е изиграл на хазарт част от парите, които са му били поверени от свидетеля В.

Фактическият състав на обсебването предполага присвояване на чужда вещ, която е предоставена на лицето да я владее, пази или ползва. Субект на престъплението може да бъде всяко лице, което упражнява фактическа власт върху предмета на посегателство и което не е собственик на вещта.

Изпълнителното деяние на процесното престъпление обсебване се осъществява, като престъпният деец има фактическата власт върху конкретна чужда движима вещ, която или владее на правно основание или я пази, т.е. упражнява фактическата власт върху нея със съгласието на чуждо лице, като първоначално я владее за това друго лице и в един последващ момент започва да третира вещта като своя, без да са налице законни основания за това. С други думи казано деецът променя намерението си спрямо вещта, която вече владее – започва да я третира като своя, като обективира тази промяна в намерението си, като се разпорежда фактически и юридически (правно) с нея, като със своя вещ, както намери за добре.

На плоскостта на тези обективни характеристики на престъплението, от събраните доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че подсъдимият Б. е осъществил изпълнителното деяние – присвояване, същия е получил на 02.07.2017г. фактическа власт върху инкриминираната вещ – сумата от 5000 евро, с левова равностойност 9779,15 лева от собственика й – 4 свидетеля Г. В., с която сума същия е следвало да заплати портокалите, които съответно е трябвало да натовари на управлявания от него товарен автомобил влекач марка „ДАФ ТЕ ** ФХ“, с рег. № Е **** КМ и полуремарке марка „Титан ЦС 3 Т“, с рег. № Е **** ЕА, собственост на ЕТ “Г. В.-Г“, което не се е осъществило, а същия се е разпоредил с част от сумата, проигравайки я на хазарт в казиното на хотел „Б.“, гр. П., а с останалата част е заминал за Исп., изоставайки товарната композиция на паркинг във В.-В., К., Р Г. При това положение с поведението си подсъдимият е очертал обективните признаци на деянието обсебване по смисъла на чл. 206, ал.1 от НК, като последващото му поведение също сочи на липсата на намерение изобщо да върне предоставената му на конкретно основание вещ на собственика й. Налице е в тази насока извършено присвояване на вещта и нейният собственик на практика е бил безвъзмездно и невъзстановимо лишен от нея, изразяващо се във фактическо разпореждане с тази движима вещ като със изцяло своя и в свой интерес, с което съставът на престъплението е реализиран.