Решение № 2431 от 22.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2431 гр. София, 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-8 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефан Кюркчиев при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева като разгледа докладваното от Стефан Кюркчиев Гражданско дело № 20221100102679 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът И. Г. П. претендира за осъждане на ответника Държавата, представлявана в процеса от процесуалния субституент Прокуратурата на Република България, да му заплати обезщетение за описаните в исковата молба неимуществени вреди, които твърди да понесъл в резултат от накърняване на честта, достойнството и доброто му име в обществото, негативно повлияване на личните му и делови отношения, от влошаване на здравословното му състояние и от изпитано чувство на страх и притеснение, както и за описаните в исковата молба имуществени вреди, които твърди да е претърпял, поради необходимостта да извърши финансови разходи за ангажиране на процесуална защита в инициирания срещу него наказателен процес, завършил с постановяване на оправдателна присъда. Описаните вреди били пряка и непосредствена последица от повдигане и поддържане на обвинение срещу ищеца в извършването на престъпление по чл. 283а, т.1, вр. чл. 282, ал.2 и вр.чл.20, ал. 4 от НК. В исковата молба се поддържат следните твърдения:

С Постановление от 27.12.2016 г. по сл.д. № 115/2014 г. по описа на СГП 1 СО, пр.пр. № 8529/2013 г. по описа на СГП, предявено на 10.01.2017 г., ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършване на престъпление по чл.

283а, т. 1, вр. чл. 282, ал. 2 и вр. чл. 20, ал. 4 от НК за това, че е помогнал на С.Д., в качеството му на заместник – министър председател и министър на финансите, на неустановена дата, в периода месец май 2011 г. - месец юни 2011 г., да извърши престъпление по служба във връзка с приватизацията на остатъчните държавни дялове от електроразпределителните дружества в България. С посоченото постановление, на ищеца била наложена мярка за неотклонение „подписка“, която въпреки обжалването й от неговия защитник, поради липса на съдържащи се в акта за налагането й мотиви и поради липса на каквато и да е индиция, че е налице опасност да се укрие или да извърши престъпление, не е била отменена до влизането в сила на постановената оправдателна присъда. През есента на 2017 г. делото е било внесено с обвинителен акт в Софийски градски съд, като повдигнатото срещу ищеца обвинение е било за престъпление по чл. 283а, т. 1, вр. чл. 282, ал. 2 и вр. чл.

20, ал. 4 от НК, във връзка с което е било образувано н.о.х.д. № 4092/2017 г. по описа на СГС, НО, 27 с-в. С Разпореждане от 27.10.2017 г. по н.о.х.д. № 4092/2017 г., СГС е прекратил съдебното производство по делото и го е върнал на прокуратурата за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. През м. декември 2017 г. в Специализирания наказателен съд е бил внесен нов обвинителен акт със сходно на първия съдържание, въз основа на който е образувано н.о.х.д. № 3640/2017 г. С Разпореждане от 8.03.2018 г., постановено по н.о.х.д. № 3640/2017 г., СпНС, IV с-в е приел за съвместно разглеждане предявеният от държавата срещу ищеца и други четирима обвиняеми лица граждански иск за сумата от 20 829 200 лева - нанесени от престъплението имуществени вреди, прекратил е отново съдебното производство и е върнал делото на Специализираната прокуратура с указания за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. През м. октомври 2018 г. е бил внесен обвинителен акт, с който повдигнатото обвинение е било конкретизирано като такова по престъпление по чл. 283а, т.1, вр. чл.282, ал. 2, вр. ал.1 и вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК и въз основа на който е образувано н.о.х.д. № 3076 по описа за 2018 г. на СпНС, IV с-в. В производството по делото съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателния процес и предявеният от държавата срещу ищеца и други четирима обвиняеми лица граждански иск за сумата от 2

7 457 553,82 лева - нанесени от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането. С Присъда от 28.06.2020 г. по н.о.х.д. № 3076/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, ищецът бил признат за невиновен по повдигнатото срещу него обвинение. По протест на специализираната прокуратура делото е било разгледано от въззивния съд, който с Решение от 19.04.2021 г. по в.н.о.х.д. № 495/2020 г. по описа на Апелативен специализиран наказателен съд, IV възз. с-в е потвърдил изцяло първоинстанционната оправдателна присъда. Въз основа на подадена от гражданския ищец касационна жалба срещу решението на АСпНС по в.н.о.х.д. № 495/2020г. е било образувано н. д. № 469/2021 г. по описа на ВКС, II НО, производството по което е било прекратено с неподлежащо на обжалване определение на съда от 03.06.2021 г., поради оттегляне на касационната жалба.

При описаните фактически обстоятелства, оправдателната присъда от 28.06.2020 г. по н.о.х.д. № 3076/2018 г. на СпНС е влязла в сила на 03.06.2021 г.

Ищецът поддържа твърдения, че към момента на инициирането на наказателното производство срещу него, той бил известен в обществото с доброто си име като предприемач, икономист, бивш почетен консул на Канада в Република България, бивш председател на КРИБ, инвеститор и работодател на около 2 500 работници и служители във фирми, разположени на територията на десет държави, собственик на печатни и електронни медии.

В личен план, ищецът също се ползвал с добро име като семеен човек и баща на четири деца. Ето защо, привличането му като обвиняем и проведеното наказателно производство са му причинили сериозни неимуществени и имуществени вреди, които продължавал да търпи и до настоящия момент. В резултат от воденото наказателно производство, ищецът твърди да е бил злепоставен в обществото, сочи че било опозорено доброто му име на гражданин и професионалист - предприемач и общественик, а репутацията му е била съществено накърнена. Наказателното производство било широко отразено в медиите, като публикациите с неговото име били достъпни и до момента в Интернет пространството. Според твърденията на ищеца, наказателният процес променил жИ.та му изцяло, защото след повдигане на обвинението ищецът непрекъснато мислел за провежданото срещу него наказателно производство и се опасявал за бъдещето си. През цялото време 3 бил изключително разстроен не само заради себе си, но също и заради семейството си, защото бил изключително притеснен за това: как воденото срещу него наказателно преследване и медийното му оповестяване се отразяват на близките му и най - вече на родителите му, на съпругата и на децата му, които са възприемали тежко случващото се с него.

Ищецът твърди, че в следствие на наказателното преследване било влошено и здравословното му състояние - психическо и физическо: след повдигане на обвинението станал депресивен и напрегнат, изгубил е желание да се среща с близки и познати, ограничил е социалните си контакти, не можел да спи, страдал от постоянно главоболие и започнал да получава хипертонични кризи, бил е разсеян и раздразнителен, от което са страдали семейството и близките му. Според твърденията на ищеца, вследствие от причинения в резултат на наказателното производство стрес и силно безпокойство, той бил неработоспособен за дълъг период от време, дълбоко са били накърнени честта и достойнството му. Негативните преживявания на ищеца били допълнително засилени и от обстоятелството, че воденото срещу него наказателно преследване е било обект на широко медийно отразяване и е станало достояние както на широката общественост, така и в професионалните среди в България и в чужбина. Създалата се ситуация наложила ищецът да отделя продължително време за участие в различните съдебни процедури, както и за организиране на защитата си.

Ищецът твърди, че заеманите от него ръководни позиции в издателската група „Икономедия“ и компаниите от групите на „А.Ф.Х.“ АД и „Р.“ АД допълнително способствали за значителния размер на вредите, тъй като било дискредитирано доброто му име на почтен бизнесмен. Съдебното преследване срещу ищеца, създало сериозни трудности в работата на тези фирми с международни партньори, доставчици, банки и финансови институции, като станало причина за недоверие от страна на голяма част от тях. При изписване на името на ищеца в „Google“ се визуализирали интервюта и изказвания на двама главни прокурори на България, в които ищецът бил определян като „обвиняем“, „подсъдим“, „престъпно забогатял“ и т.н. Чрез същата платформа можело да бъдат открити и официални позиции на Прокуратурата на Република България за наказателното преследване срещу ищеца, както и изказвания на говорителя на прокуратурата, в които се сочи, че има достатъчно доказателства, за да бъде осъден. Ищецът поддържа, 4 че по време на воденото срещу него наказателно преследване е бил и продължава да е притеснен от негативното влияние, което наказателното дело и свързаните с него публикации оказват върху репутацията му и тази на споменатите дружества.

Периодът от време между привличането на ищеца като обвиняем до окончателното му оправдаване включвал общо 4 години, 4 месеца и 23 дни, който според него бил най-мъчителният в жИ.та му, защото живеел в непрестанни, ежедневни притеснения за съдбата си и за съдбата на семейството си, за обществената и професионалната си дейност, като огорчението, болките и страданията от неоснователните обвинения не били отшумели и до настоящия момент.

За осигуряване на процесуалната си защита в наказателното производство, ищецът заплатил хонорари на Адвокатско дружество „Д.,А.И С.“ в размер на сумата от общо 66 000 лева (вкл. 11 000 лева ДДС).

При изложените фактически твърдения, ищецът претендира за осъждане на ответника, да му заплати обезщетение в размер на сумата от 100 000 лева – за претърпените от него неимуществени вреди, да заплати обезщетение в размер на сумата от 66 000 лева – представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди (заплатени хонорари за адвокатска защита в наказателното производство на Адвокатско дружество „Д.,А.И С.“) ведно със законната лихва, считано от деня на влизане в сила на оправдателната присъда по н.о.х.д. № 3076/2018г. на СпНС - 03.06.2021г. до деня на окончателното изплащане на сумата. Ищецът претендира за осъждане на ответника да му заплати и сумата. С оглед очаквания благоприятен изход от процеса, ищецът претендира за осъждане на ответника, да му заплати направените съдебни разноски.

Исковата претенция е оспорена от ответника – Държавата, чрез процесуалния й субституент Прокуратура на Република България. В подадения от Софийска градска прокуратура отговор, ответникът оспорва исковата претенция като неоснователна по същество и като недоказана по основание и по размер. Ответникът поддържа становище, че ищецът не доказва фактическите си твърдения в исковата молба, които да установяват действително претърпените от него вреди, нито наличието на пряка причинно- следствена връзка между настъпване на твърдяните вреди от една 5 страна и от друга страна – актовете и действията на правозащитните органи.

Ответникът поддържа теза, че органите на Прокуратурата на Р. България не са действали незаконосъобразно, тъй като са извършвали правно регламентираните в Наказателния процес действия и са издавали актове в рамките на своите правомощия. Ответникът оспорва твърденията на ищеца за ограничаване на контактите с близки и приятели, за нарушено доверие в обществото, за уронване на доброто име и достойнството на ищеца, за пораждане на здравословни проблеми, които да са в пряка-причинна връзка с процесното обвинение. Оспорва тезата, че длъжностни лица от състава на Прокуратурата на Р. България са изнесли целенасочено информация относно воденото наказателно производство срещу ищеца пред медиите. При преценката за продължителността на производството следва да се вземе предвид, че в досъдебната фаза, делото е протекло в разумни срокове, както и че по-голям период от време - наказателното производство се е намирало в съдебна фаза, в която органите на Прокуратурата на РБ нямат ръководни функции. Излагат се съображения, че обвиняеми/подсъдими в наказателното производство са били и също и други лица, чието процесуално поведение също повлияло върху продължителността на наказателния процес. При това следвало да се отчита, че по време на наказателния процес, по отношение на ищеца е била взета най-леката процесуална мярка за неотклонение „подписка“. Независимо от изложените доводи срещу основателността на претенциите, ответникът поддържа становище и за прекомерно висок размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като се отчита действителния размер и характер на вредите, които ищецът твърди да е претърпял. Дори да се приеме тезата за настъпването на неимуществени вреди, то обезщетение в размер от 100 000 лева било силно завишено и несъобразено с принципа на справедлИ.стта, със средния жизнен стандарт в страната и с трайната съдебна практика по аналогични случаи /включително тази на ЕСПЧ/. При определяне размера на обезщетението следвало да се вземат предвид характерът на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното производство, взетата мярка за неотклонение, обстоятелството, че наказателното производство е внесено в съда в разумен срок, както и сравнително невисоката степен на засягане на личната и професионалната сфера на ищеца, липсата на доказателства за настъпването на трайни последици от здравословно или друго естество.