Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 361 от 10.03.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 298/2025
Вид
Решение № 361
Подписан
10.03.2025
В сила
24.04.2025
Състав
Елена Радева

Цитирани разпоредби

  • чл.13, ал.4 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл.25 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл.25, ал.1 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл.115, ал.1, т.5 · Търговски закон
  • чл.117 · Търговски закон
  • чл.119, ал.4 · Търговски закон
  • чл.125, ал.1, т.1 · Търговски закон
  • чл.125, ал.2 · Търговски закон
  • чл.125, ал.3 · Търговски закон
  • чл.72 · Търговски закон
  • чл.72, ал.1 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 361 гр. София, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-6, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Радева като разгледа докладваното от Елена Радева Търговско дело № 20251100900298 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ.

Делото е образувано въз основа на жалба с вх.№20250205195038, подадена от „НИШАВА Б.“ ООД, ЕИК 131494007, чрез адв. А. Л., със съдебен адрес гр.София, бул.“*******, партер, насочена срещу ОТКАЗ №20250123135432-4/29.01.2025година на Агенция по вписванията – ТРРЮЛНЦ за вписване на промени по партидата на дружествотожалбоподател, касаещи собствеността на капитала, представителството и управлението на дружеството. В жалбата се съдържат оплаквания относно това, че постановеният отказ се явява неправилен, тъй като несъобразен със закона и доказателствата е изводът на длъжностното лице, че не са представени доказателства, че съдружникът, който се е обозначил като едноличен собственик на капитала, да е представил доказателства, че е заплатил стойността на притежаваните от починалия съдружник дружествени дялове. Твърди, че това не е необходимо, тъй като капиталът вече е внесен и промяната в собствеността на същия се установява само с вземане на надлежно решение за поемане на дяловете от починалия съдружник. Срещу това поемане на дялове съдружникът придобива дружествени дялове. Прави аналогия с приемане на наследниците на починал съдружник като съдружници в ООД-то на мястото на техния наследодател, и липсата на изискване те да направят вноските в капитала на дружеството. Твърди, че при напускане на съдружник, респ. смърт на същия не са обстоятелства, които водят до промяна в стойността на капитала и намаляване на същия не е задължително.

Пояснява, че вноската, направена от съдружник не подлежи на връщане, след провеждане на процедура по чл.125, ал.2 ТЗ, като единственото, на което има право съдружникът, респ. наследниците му е вземането за парична 1 равностойност на дружествения дял. Твърди, че в настоящия случай останалите съдружник е взел решение да извърши плащане на ликвидационен дял на наследниците на починалия съдружник въз основа на счетоводен баланс. Излага аргументи в подкрепа на тезата, че това указание се явява неправилно.

По втората причина за отказа- липса на точно описание на непаричната вноска в учредителния акт на ЕООД-то, твърди, че е налице точно описание на недвижимите имоти, което се явява идентично на вече съществуващото.

При така изложеното моли съда да приеме, че отказът е незаконосъобразен, да отмени същия и да укаже на Агенцията да извърши вписване на заявената промяна.

Агенция по вписвания подава отговор на жалбата, с който заема становище за неоснователност на същата. Твърди, че дадените на жалбоподателя указания са останали неизпълнени, което е основание да се откаже вписване на заявените промени.

С оглед на посочения от жалбоподателя способ за придобиване на дяловете на починалия съдружник от преживелия такъв, който способ няма изрична регламентация в действащото законодателство, административния орган аргументира необходимостта от заплащане на освободените дялове от преживелия съдружник, чрез което действие се осъществява едновременно намаляване и увеличаване на капитала на дружеството. Твърди, че внасяне на стойността на поетите дялове се явява предпоставка за вписване на това обстоятелство.

Относно другата причина за отказа – съдържанието на дружествения акт, в който не се съдържа пълно описание на апорта, посочва, че представеният със заявлението не покрива критериите на чл.72, ал.1 ТЗ.

Ето защо моли жалбата да бъде отхвърлена.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

Пред АВ, ТРРЮЛНЦ е подадено заявление с вх.№20250123135432, обективиращо искане за вписване на промени по партидата на „НИШАВА Б.“ ООД, ЕИК 131494007, касателно представителство, управление на дружеството и собствеността на капитала.

Към заявлението дружеството е представило доказателства за: заплатена д.т., декларация по чл.13, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ, адвокатско пълномощно, както и за настъпила смърт на съдружника А.Д.А., неговите наследници; протокол от проведено на 2301.2025 година събрание, на което преживелият съдружник Р.С.А. е приела решения за следните обстоятелства: да не приема като съдружници наследниците на починалия съдружник; да продължи самостоятелно да действа като едноличен собственик на капитала, след поемане на дела на починалия съдружник, а дружеството да стане ЕООД; капиталът да остане непроменен като стойност; дружеството остава с непроменен предмет на дейност и непроменено фирмено наименование; взето е решение за изплащане на паричната равностойност на дружествения дял на 2 наследниците на починалия съдружник и за избор на управител на дружеството – съдружникът Р.А..

Протоколът съдържа нотариално удостоверяване, извършено от нотариус рег.№030 на НК, касателно съдържание – рег.№651 и подпис на съдружника Р.А. – рег.№650, извършени на 23.01.2025 година.

Представен е учредителен акт от 23.01.2025 година на ЕООД-то, включително със заличени данни, според който капиталът на дружеството е от 392 800лв., формиран от парична вноска от 5 000лв. и непарична вноска на стойност от 3 87 800лв., представляваща стойност на апорта- права върху недвижимости – описаните офиси и идеални части, явяващи се припадащи на тези офиси от съответното УПИ.

В дружествения акт е посочена органната структура на дружеството – едноличен собственик на капитала и управител, като в учредителния акт като такъв е посочен едноличният собственик на капитала Р.А..

Представени са декларации от управителя, съобразно нормата на чл.141ТЗ и спесимен на управителя, с нотариална заверка на подписа.

По това заявление са дадени три указания от длъжностното лице по регистрацията, както следва: на 27.01.2025г. – да представи учредителен акт със заличени данни и да представи доказателства за внасяне по банкова сметка на дружеството стойността на поетите дружествени дялове, както и указания дружественият акт да отрази всички заявени за вписване обстоятелства и да е заверен, съгласно чл.119, ал.4 ТЗ- от управителя на дружеството.

На 28.01.2025 година са дадени отново указания да се представят доказателства за внесена стойност на поетите дялове от преживелия съдружник по банковата сметка на дружеството.

Поради липса на изпълнение на тези указания, на 29.01.2025 година е постановен атакуваният отказ за вписване на заявените промени.

Настоящата жалба е постъпила в АВ, ТРРЮЛНЦ на 05.02.2025 година, в срока по чл.25, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, подадена от надлежна страна, имаща интерес от обжалването, поради което се явява процесуално допустима.

По основателността на същата.

По виждане на състава жалбата се явява неоснователна.

Правилно длъжностното лице е отказало да впише заявените промени касателно представителството, управлението на дружеството и собствеността на капитала.

По отношение на собствеността на капитала, което обстоятелство се явява преждеопределящо въпросът за представителството и управлението на дружеството.

В позитивното право на Републиката възможността да се придобият по дружествени дялове е чрез изрично посочените в ТЗ способи за това, които най- общо са оригинерни и деривативни.

Поемането на дялове няма законова уредба и легална дефиниция, макар 3 да е способ, твърде често практикуван от лицата, които са в членствена връзка с ООД-то.

Обичайно е приложимо в хипотеза, при която е налице основание за прекратяване на членствената връзка между дружеството и някой от съдружниците, като основанията за това мога да бъдат смърт, напускане, изключване. В тези случаи другият съдружник, респ. съдружници вземат решение да поемат/придобият дяловете на съдружникът, чието членствено правоотношение е прекратено на някое от посочените основания.

Относно това какъв е съставът на поемане на дяловете законът не дава отговор, но в практиката се приема, че за да се установи такова поемане на дялове следва този, който поема дяловете да заплати дяловата вноска на лицето, чиято членствена връзка с дружеството е прекратена и представи доказателства за това. Обикновено това е платежното нареждане, удостоверяващо извършено плащане по сметката на търговското дружество.

Очевидно в настоящия случай е налице спор между административния орган и заявителят в регистърното производство какво представлява това плащане и дали то влияе върху стойността на капитала.

Изхождайки от дефиницията на капитала, която дава разпоредбата на чл.117 ТЗ и начинът на неговото формиране, може да се направи извод, че това което следва да заплати в настоящия случай преживелият съдружник е дяловата вноска, което е била заплатена от починалия съдружник, като част от фактическия състав за възникване на членството му в дружеството. По същината си дяловата вноска, сочи какво е участието на съдружника в капитала на ООД и се явява своеобразна граница на това участие във формирания капитал на дружеството- в настоящия случай платен и записан.

Следователно дължимата сума е частта в пари/паричната вноска или друго непарично имущество, с която част починалият съдружник участва в капитала на дружеството. Необходимостта от това е породена от обстоятелството, че този основен дял, който се обозначава и като дялова вноска „дава мярката на участие на всеки съдружник в ООД“/ така го определя проф. О.Г. в „Коментар на Търговския закон“, книга втора, издателство „Софи- Р“ 2000година/.

Поради това може да се приеме, че основният дял лежи в основата на определяне на размера на дружествените му права, макар съдружниците да имат право да уговорят нещо различно.

Поемането на дял обичайно се обозначава, тогава, когато останал съдружник реши да продължи дейността на дружеството като самостоятелен собственик на капитала, но понятието поемане на дял е значимо и приложимо и тогава, когато се създава, възниква ООД.

Като част от фактическия състав на образуване на това търговско дружество поемането на дялове се явява част от приетия и последица от дружествения договор, чийто конкретен израз е посочване на притежаваните от съдружниците основни дялове – аргумент от нормата на чл.115, ал.1, т.5 ТЗ.

Тези основни далове не следва да се сместват с понятието дружествени дялове, което се явява синоним на членственото правоотношение между съдружника и търговското дружество.

4

Заплащането на вноската за придобиване на основен дял е изпълнение на задължението, което за съдружника е възникнало по силата на дружествения акт и е насочено към дружеството, като едновременно с това е предпоставка за възникване на членственото правоотношение.

При така изложеното основополагащо положение свързано с участие в капитала и като изпълнение на задължение към дружеството, което произтича от дружествения акт, в настоящия случай следва да се посочи следното:

Със смъртта на съдружника А. съществуващото между него и ООД членствено правоотношение е прекратено, поради настъпилото юридическо събитие- смъртта на съдружника, което съгласно чл.125, ал.1, т.1 ТЗ се явява основание за прекратяване на участието му в дружеството.

Като последица от това юридическо събитие възникват следните възможности – капиталът на дружеството да бъде намален, като на наследниците на починалия съдружник бъде заплатена равностойността на притежавания от починалия съдружник дружествен дял, съобразно правилото на чл.127 р. с чл.125, ал.3 ТЗ.

Другата възможност е тази, която е осъществена от настоящия жалбоподател, а именно останалият съдружник, притежаващ 50% от капитала на дружеството- Р.А. приема решение да продължи дейността на дружеството като едноличен собственик на капитала, да поеме дяловете на починалия съдружник; да изплати на наследниците на починалия съдружник паричната равностойност на притежавания от него дружествен дял.В резултат на това капиталът на дружеството няма да претърпи промяна относно стойността си, но за да се запази това „статукво“ съществува необходимост преживелият съдружник да заплати дяловата вноска на починалия съдружник, за да може да се приеме, че е поел дяловете му. Едва след заплащане на тази дялова вноска ще може да се приеме, че преживелият, в настоящия случай съдружник, е станал едноличен собственик на капитала, което пък от своя страна ще има за последица изменение на обема на членствената връзка между съдружника А.а и дружеството, която да отговаря на новото правно и фактическо положение касателно собствеността на капитала. Като тук е мястото да се посочи, че тези действия следва да се въз разгледат и третират в контекст на приетото решение за изплащане на паричната равностойност на притежавания дружествен дял на починалия съдружник А. на неговите наследници.