Решение № 46 от 14.02.2024, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. гр. Добрич, 14.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря П. Ж. Пенева като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20233200500832 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№3329/31.07.2023г. на Йеттел България ЕАД с ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда №6, чрез адвокат З. Й. Ц. - САК, срещу решение №77/29.06.2023г. по гр.д.№649/2021г.на РС-Б., с което се отхвърлят предявените от дружеството срещу Й. Д. С. с ЕГН **********, с настоящ адрес в с.С. ул.“***, Б. община, Добричка област, установителни искове за вземания, произтичащи от Договор за мобилни услуги №615438975 от 19.04.2016г. изм. с Допълнително споразумение №015142468 от 27.04.2018г., и Договор за лизинг от 27.04.2018г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 18,/ 29.03.2021 г. по ч. гр. д. № 192/2021 по описа на БРС, а именно: за сумата от общо 510,59 лв, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 26.03.2021 г. до окончателното плащане.

Въззивникът намира решението за неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. С изцяло неотносими мотиви съдът извел погрешен извод за неоснователност 1 при наличие на заблуждение относно вида и характера на процесните договори за мобилни услуги и за лизинг, по отношение на които разпоредбите на ЗПК са неприложими. Налице бил порок при формиране на вътрешното убеждение, тъй като изводите на съда не кореспондирали с наведените в исковата молба твърдения относно сключените договори като източник на процесните облигационните отношения. Иска отмяна на решението и уважаване на претенциите.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по жалбата не е подаден от насрещната страна. В хода на въззивното производство назначения по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител оспорва жалбата.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, с начало 12.07.2023г., когато е връчен препис от решението на обжалващия, и край 26.07.2023г., чрез изпращането и по пощата на 26.07.2023г. от лице, с интерес от обжалването, отговаря на изискванията по чл.260 т.1,2,4 и 7 от ГПК и чл. 261 т.1-4 от ГПК.

Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и основателността на иска, като приема за установено следното:

Гр.д.№649/2021г. на РС-Б. е образувано по искова молба с вх.

№2164/09.11.2021г., уточнена с молба вх.№2418/30.11.2021г., от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД/сега с променено наименование Йеттел България ЕАД/ с ЕИК 130460283, седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.”Младост – 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, с която срещу Й. Д. С. с ЕГН **********, с настоящ адрес в с.С., общ.Б., обл.Добрич, ул.***, са предявени положителни установителни искове по чл.422 вр. чл.415 от ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл.92 от ЗЗД за установяване съществуването на парични вземания на ищеца, в общ размер 510.59 лева, произтичащи от Договор за мобилни услуги №615438975 от 19.04.2016г., изм. с Допълнително споразумение №015142468 от 27.04.2018г., и Договор за лизинг от 27.04.2018г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 18,/ 29.03.2021 г. по ч. гр. д. № 192/2021 по описа на БРС, от които/съобразно уточнителна молба вх.№2418/30.11.2021г. /както следва:

2

- 325.93лева неплатени месечни абонаментни такси и допълнителни такси по Договор за мобилни услуги №615438975/19.04.2016г., изменен с Допълнително споразумение №015142468/27.04.2018г., с който е предоставен мобилен номер ***;

- 158.76лева неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за мобилен номер ***, начислена във фактура №**********/15.09.2019г.;

-25.90лева незаплатени лизингови вноски, от които две лизингови вноски от общо 5.18лева за периода 15.05.2019г.-14.07.2019г. и осем предсрочно изискуеми осем лизингови вноски от общо 20.72лева, начислени във фактура №**********/15.09.2019г.

Предмет на въззивно обжалване е решението в неговата цялост, интерес за което е налице у ищеца, тъй като исковете са отхвърлени по съображение на районния съд за недействителност на договорите на основание чл.22 във вр.чл.10, ал.1 от ЗПК-използван при съставянето им шрифт по-малък от изискуемия от 12пункта .

Обосноваващи възникването на процесните вземания обстоятелства се свеждат, до твърдения за инициирано заповедно производство, приключило с издаване в полза на заявителя-ищец на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, произтичащо от облигационни отношения , породени от сключени с Й. Д. С. с ЕГН ********** два договора: - Договор за мобилни услуги № 615438975 от 19.04.2016 г. за мобилен номер 359895817188, изменен с Допълнително споразумение № 015142468 от 27.04.2018 г. и избран нов тарифен план „Тотал 30.99 лева“ за срок от 24месеца, считано от 27.04.2018г до 27.04.2020г., и

- Договор за лизинг от 27.04.2018 г.за временно и възмездно ползване на устройство- мобилен телефонен апарат LENOVO, модел Moto C 4G Gold, срещу обща лизингова цена от 59.57лева, платима на равни месечни вноски от 2.59лева, които се фактурират заедно с месечните вноски за ползвани мобилни услуги, за срок от 23месеца от датата на подписването му.

По причина на неизпълнение на задължението на абоната по двата договора/за мобилни услуги и за лизинг/ начислени във фактура №7290032740/15.06.2019г. за сумата от общо 172.45лева с ДДС/вкл.25.82лева абонаментна такса, 0.75такса спиране, 114.98лева ползвани услуги и 2.59лева 3 с ДДС лизингова вноска/ и фактура №7291278583/15.07.2019г. за сумата от о б щ о 166.14лева с ДДС/вкл.25.82лева абонаментна такса, 110.47лева ползвани услуги и 2.59лева с ДДС лизингова вноска/, изискуеми 15 дни след издаване на всяка фактура, ищецът едностранно прекратил договора за мобилни услуги и издал фактура №**********/15.09.2019г., включваща задължение за плащане на неустойка за предсрочно прекратяване в размер на 158.76лева и предсрочно изискуемия остатък от лизинговите вноски в общ размер от 20.72лева. Няма твърдения в исковата молба относно конкретната дата на предсрочно прекратяване на договора, нито относно начина. Такива са изложени в молба- становище вх.№1770/24.04.2023г., а именно, че прекратяването е настъпило на датата на спиране на достъпа на клиента до мобилната мрежа, т.нар.“двустранно спиране на номера“ - 05.08.2019г.

В исковата молба е изложено и, че размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка са уредени в раздел 4, т.4 от допълнителното споразумение от 27.04.2018г. към договора за мобилни услуги- сумата представлявала сбор от три стандартни месечни вноски, а именно 77.46лева/3х25.82лева/ведно с добавена сума от 81.30лева-разлика между стандартната цена на устройството - мобилен телефонен апарат LENOVO без отстъпка и дължимата обща преференциална цена по договора за лизинг за оставащия срок от договора. Изложено е и, че обявяването на предсрочната изискуемост на лизинговите вноски било уредено в чл.12 от Общите условия на оператора за договорите за лизинг-предпоставка за това било неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч.по свързаните договори за мобилни услуги. Предсрочно изискуемият остатък от лизинговите вноски в общ размер от 20.72лева се равнявал на осем лизингови вноски.

Ответникът е изразил становище чрез назначения му по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител за допустимост и неоснователност на исковете. Оспорва предоставянето на мобилни услуги за периода 15.0514.07.2019г. с твърдения, че представените две месечни сметки не са годни да удостоверят доставка на услугата и нейната цена щом като не съдържат подписа на ответника. Оспорва по размер претендираната неустойка, като счита, че при месечна абонаментна такса от 30.99лева, за разликата над 92.97лева претенцията е недоказана. Оспорва и прекратяването на договора, 4 което счита да не настъпва автоматично, тъй като нормата на чл.12 от ОУ указвала на едностранно писмено изявление, каквото нямало отправено и достигнало до знанието на ответника. Възразява относно действителността на договора за лизинг като несъобразен с изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПКшрифта е по-малък от 12 пункта.

Правната квалификация на установителните искове като такива по чл.422,ал.1,вр. с чл.415,ал.1 от ГПК, вр. с чл.79,ал.1 и чл.92 от ЗЗД, изхожда от изложените от ищеца фактическите обстоятелства, обуславящи интереса от установителен иск и заявения установителен петитум – иск на кредитор срещу длъжник за установяване съществуване на вземане, предмет на издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК .

От събраните по делото доказателства се установява облигационната обвързаност между страните по силата на сключен на 19.04.2016 г. договор за мобилни услуги за избран мобилен номер 359895817188, изменен след трансформирането му в безсрочен при същите условия с Допълнително споразумение от 27.04.2018 г., като е избран нов тарифен план „Тотал 26.99 лева“ за срок от 24месеца, считано от 27.04.2018г до 27.04.2020г., с предоставено за ползване мобилно устройство LENOVO, модел Moto C 4G Gold, съгласно сключен договор за лизинг от 27.04.2018 г., с отстъпка от стандартната цена в размер на 267.74лева/лизингова цена с абонамент 62.16лева, цена в брой без абонамент 329.90лева/. Установява се, че от търговското дружество-ищец е подадено заявление с вх. рег.

№169/26.03.2021г.. до РС-Б. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за парично вземане от общо 510.59лева, включващо неизплатено задължение в размер на 164.97лева по фактура №7290032740/15.06.2019г. с настъпил падеж на 30.06.2019г.; неизплатено задължение в размер на 166.14лева по фактура №7291278583/15.07.2019г. с настъпил падеж 30.07.2019г. и неизплатено задължение в размер на 179.48 лева по фактура №**********/15.09.2019г. с настъпил падеж на 30.09.2019г., включваща задължение за плащане на неустойка за предсрочно прекратяване на договори в размер на 158.76лева и предсрочно изискуемия остатък от лизинговите вноски в общ размер от 20.72лева. Заявлението е уважено изцяло и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №18/29.03.2021г. по ч.гр.дело №192/2021г.на РС-Б..

5

Длъжникът не е намерен на своя поС.ен и настоящ адрес, не е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. При това положение на 04.10.2021г., при преценка за наличие на хипотезата на чл.415, ал.1,т.2 от ГПК , заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си. В едномесечен срок с начало 04.10.2021г. и край 04.11.2021г., заявителя е депозирало искова молба вх.

№2164/09.11.2021г., чрез изпращането и по пощата на 03.11.2021г.

Установителната исковата претенция е допустима. Заявена е в едномесечния срок по чл. 415 ал.1 от ГПК,от легитимирано лице-заявителят в заповедното производство, за установяване съществуването на вземането си, като продължение на защитата си в заповедното производство. Налице е идентичност между материалното право, чието изпълнение се претендира по специалния ред на заповедното производство и правото, чието установяване се иска в исковото производство. Идентичността обхваща всички индивидуализиращи признаци на вземането- основание, пасивно и активно задължени лица, размер и период.

Установителната претенция е частично основателна/неоснователна.

За предоставените и ползвани мобилни услуги от ответника Й. Д. С., операторът „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД е издал фактури както следва : фактура №7290032740/15.06.2019г. за сумата от общо 172.45лева с ДДС, включващо и 2.59лева лизингова вноска , задължение за отчетен период 15.05.2019г-14.06.2019г.; фактура №7291278583/15.07.2019г. за сумата от общо 166.14лева с ДДС, включващо и 2.59лева лизингова вноска, задължение за отчетен период 15.06.2019г-14.07.2019г.