Определение № 654 от 07.12.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 654 гр. Варна, 06.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Марин Цв. Атанасов

Членове:

Деян Ив. Денев

Петър Митев като разгледа докладваното от Марин Цв. Атанасов Въззивно частно наказателно дело № 20233100601578 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.341, ал.2, вр. вр. с чл.345,ал.1,вр с чл.270, ал.4 от НПК.

Образувано е по частен протест от прокурор при РП Варна и жалба, подадена от адв. Юлия Данова в качеството и на повереник на А. Г. М., последната като законен представител на малолетната И. П. М. срещу определение

№

5607 постановено на15.11.2023г., с което първоинстанционният съд е отказал да измени взетата по отношение на подсъдимия П. Й. М. в хода на досъдебното производство мярка за неотклонение „Подписка” в по –тежка , именно “Задържане под стража”.

Представителят на РП Варна и жалбоподателят молят съда да се отмени атакуваното определение и да постанови се спрямо подсъдимия мярка за процесуална принуда “задържане под стража“ Иницииращите документи се аргументират с обстоятелството, че подсъдимият е международен шофьор, който често е извън страната, не се е явил в две съдебни заседания, второто от които при постановяване на атакуваното определение; твърдения от страна на жалбоподателят, че са налице данни за укриването му извън страната споделени трето лице. В частния протест се оспорва и извода на съда ,че при промяна на мярката за неотклонение без да има основание за това би се ограничило правото на труд на подсъдимия.

В хода на настоящото производство е получено писмено възражение от подс. П. М. чрез адв.Светозар Арнаудов. С него се предлага частния протест 1 да бъде оставен без уважение като неоснователен и се предлага да се потвърди атакуваното определение. Доводите изложени в тази насока са, че мярката за неотклонение подлежи на промяна в по тежка, ако са налице обстоятелства от които да е видно, че подсъдимия не изпълнява задълженията си произтичащи от взетата мярка за неотклонение, каквито по делото няма. В тази връзка се посочва, че подсъдимият се завръща винаги след излизането му извън страната, че правото му на труд е гарантирано от Конституцията на Р.България, както и че твърденията за укриване извън страната са голословни.

Съдът, след преценка на събраните и представени по делото доказателства и по вътрешно убеждение, приема за установено следното:

Жалбата от А. Г. М., като законен представител на малолетната И. П. М. чрез адв. Юлия Данова в качеството и на повереник е подадена от нелегимитирано лице, която я прави процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане. Мотиви за това ще бъдат изложени по долу.

Частният протест е подаден от легитимирана страна, при наличие на правен интерес и в срока, установен в чл.270, ал.4 от НПК, което я прави процесуално допустима. Разгледан по същество се преценява като неоснователен, при следните съображения:

Съдебното производство по НОХД № 2747 /2023 г. е образувано на основание внесен обвинителен акт срещу подс.П. Й. М. за извършени престъпления по чл.149, ал.2, т.4 и чл.155б, ал.3, т.2,вр.ал.1 НК. В хода на досъдебното производство по отношение на М. е била наложена мярка за неотклонение „подписка“ и не е налагана забрана по реда на чл.68 НПК.

Във връзка с разпореждането на съдията докладчик от 05.07.2023г. за насрочване на делото за разпоредително заседание на 18.07.2023г е заведена молба от А. Г. М., като законен представител на малолетната И. П. М. чрез адв. Юлия Данова от АК Варна с искане за конституирането и в качеството на частен обвинител.

Първото по ред заседание е проведено на 18.09.2023, като същото е било пренасрочено от съдия докладчик за посочената дата , вместо предварително определената 25.09.2023г. В съдебния протокол е отразено виждането на адв.

Юлия Данова, че по отношение на неявилият се по уважителни причини подсъдим, следва да се вземе мярка „задържане под стража“, тъй като често 2 отсъства от страната. Въпросното искане е било оставено без уважение и делото е било насрочено за 25.10.2023г.

На датата 25.10.2023г в хода на съдебното заседание в присъствието на подсъдимия и неговия защитник при изслушване на явилите се лица по въпросите по чл.248,ал.1 НПК, прокурорът наред с другите становище е изказал и такова, че не са налице основания за изменение на мярката за неотклонение.

Повереника представлявал А. Г. М. – адв. Ивелин Й. е поддържал молбата за конституиране на частен обвинител и взимайки отношение по другите въпроси по чл.248,ал. 1 НПК е поискал мярката за неотклонение да бъде изменена в „задържане под стража“ тъй като основание за това са били още в хода на досъдебното производство- особено тежък случай на чл.149 НК и опасност подсъдимия да се укрие, защото пътува редовно в чужбина.

След изслушване на явилите се лица ВРС е постановил определение, с което: не изменил мярката за неотклонение на подсъдимия прекратил съдебното производство

В срока даден от съда за обжалване на горното определение, на 01.11.2023г е постъпил частен протест , в частта му за прекратяване на съдебното производство.

На 10.11.2023г. в деловодството на ВРС по електронна поща е постъпила молба от А. Г. М. чрез адв. Ю. Данова с която се иска „да бъдат предприето незабавно действие за задържането“ на подсъдимия с оглед придобитите данни от трето лице – негов колега, че подсъдимия има намерение да се установи трайно на територията на Германия или Испания и да се укрие.

На 14.11.2023г ВРС е разпоредил провеждането на съдебно заседание по реда на чл.270 от НПК, което се провело на 15.11.2023г. и е постановено атакуваното определение.

Определението за прекратяване на съдебното производство по НОХД № 2747 /2023 на ВРС е било предмет на въззивен контрол, като по ВЧНД №1579 с определение на ВОС № 649 от 04.12.2023г същото е отменено.

От горното е видно, че въпреки, че ВРС е бил сезиран с молба за 3 конституиране на частен обвинител, то той не се е произнесъл по този въпрос в разпоредителното заседание на 25.10.2023г. както повелява чл.248,ал.2 НПК. В определения от закона срок нито А. Г. М., нито прокурора са реагирали за този пропуск. Мярката за неотклонение на подсъдимия „Подписка“ е била потвърдена от ВРС и в тази част определението на съда е влязло в сила след изтичане на седем дневния срок даден на 25.10.2023г.

Безспорно е , че към момента на провеждане на съдебното заседание по чл.270, ал.1 НПК съдебно производство е имало, тъй като акта, с който то е било прекратено не е бил влязъл в сила. Разпоредбата на чл. 270,ал.1 НПК допуска ново производство в същата инстанция по мярката за неотклонение, но ако са налице нови обстоятелства за промяната. В случая е видно, че след като прокурора не е атакувал потвърдената мярка за неотклонение „подписка“ в разпоредителното заседание ,то същата се е явявала законосъобразна. А в случая само прокурора може да бъде инициатора за производство по чл.270 НПК, тъй като единствено той е страна в съдебното производство, след като А. Г. М. се е доверила на бездействието на поверениците си. Тези обстоятелства са основание и извода, че жалбата от името на А.М. е недопустима.

Постановяването на мярка „задържане под стража” без необходимите за това предпоставки винаги съставлява нарушение на чл. 5, пap. 1, б. „с" от ЕКПЧ. Нито в хода на досъдебното производство са били предпоставките на чл.63, ал.1 НПК , нито в съдебното производство са налице тези по чл.66 от НПК Нещо повече, през цялото производство прокурора дари не е бил инициатор да бъде наложена забрана по реда на чл.68 НК. Твърденията за реална опасност от укриване на подсъдимия на този етап не е подплатено с доказателства. А след като такива липсват правилно ВРС е отказал промяна на мярката. Съвсем отделен въпрос е , че наистина правото на труд е закрепено в акта от най-висш ранг и може да бъде пренебрегнато само при предвидения пак там - в Конституцията ред.

Горното обосновава извода на настоящата инстанция, че атакуваното определение следва да бъде потвърдено като законносъобразно, а делото да се върне на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

По изложените съображения и на основание чл.345, ал.1 от НПК, съдът 4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 5607 на Варненски Районен съд, постановено по НОХД № 2747 /2023 на ВРС на 15.11.2023г., с което първоинстанционният съд е отказал да измени взетата по отношение на подсъдимия П. Й. М. мярка за неотклонение .

ПРЕПИС от определението да се изпрати на ВРП, жалбоподателя и подсъдимия.

ВРЪЩА делото на ВРС за продължаване на съдопроизводтвените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5