Решение № 1454 от 27.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1454 гр. Пловдив, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20245330113610 по описа за 2024 година намира следното:

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „Юробанк България” АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Околовръстен път“ № 260, чрез адв. Х. И. от САК, против В. И. В., ЕГН **********, с адрес: с. К., общ. *****, обл. *****, ул. „***** № **, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. с чл. 430 от ТЗ вр. с чл.

240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на ответника В. И. В. да заплати на ищеца „Юробанк България” АД следните суми: 21 070,77 лв.

– главница по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване на кредитна карта ****** от 23.05.2019 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ ЕАД, ЕИК 204915054 (чийто правоприемник в резултат на прехвърляне на търговското предприятие на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ ЕАД е ищцовото дружество „Юробанк България” АД) и ответника, 20 095,73 лв. – възнаградителна лихва за 1 периода от 20.10.2020 г. до 20.12.2026 г., 6 930,72 лв. - мораторна лихва за периода от 20.11.2020 г. до 16.02.2024 г., 60,00 лв. - разходи за уведомяване за предсрочна изискуемост, 98,00 лв. - разходи за нотариална покана, ведно със законната лихва върху главницата от 21 070,77 лв., считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 09.07.2024 г., до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба и уточняваща молба към нея се твърди, че на 23.05.2019 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ ЕАД и ответника В. И. В. е сключен Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване на кредитна карта ******, по силата на който на ответника е предоставена сума в размер на 20 000 лв. Заемът бил отпуснат с краен срок от 84 месеца, обхващащ периода от сключване на договора до 20.06.2026 г., съгласно погасителен план. Било предвидено кредитът по договора да бъде изплатен на 84 равни месечни вноски, всяка от които в размер на 581,23 лв.

Излага се, че ответникът е усвоил предоставените от кредитора парични средства по посочена от него банкова сметка. Съгласно уговореното между страните кредитополучателят дължал на кредитора „Такса ангажимент“, във връзка с която кредиторът сключил договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на ЗПК, при съдържащите се в договора условия, размери и срокове. Според уговорките на страните, постигнати в чл. 2 от договора, при усвояване на сумата в размер на 20 000 лв. кредиторът удържал сума в размер на 1930,99 лв. с оглед извършване на пълно погасяване на задължението по Договор ****, отпуснат на същия кредитополучател, както и дължимата такса ангажимент в размер на 700 лв. Вследствие на това по сметка на ответника била преведена разликата между отпуснатата сума по кредита и посочените суми, послужили за погасяване на задължения на ответника, възлизаща на 17 369,01 лв. С подписване на Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване на кредитна карта ****** от 23.05.2019 г. страните се съгласили, че по усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката лихва, изчислена при прилагане на фиксиран годишен лихвен процент, в размер на 24,28 %. Погасителните вноски се дължали до 20-то число на месеца с краен срок на погасяване на кредита 20.06.2026 г. При просрочие, както и при предсрочна изискуемост, 2 заемателят се задължавал да заплати обезщетение за забава върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава. Страните се договорили и за дължимост на застрахователна премия, която се начислявала и дължала при отпускане на кредита и се заплащала разсрочено с всяка погасителна вноска за срока на кредита. Между кредитора и ответника били сключени споразумения за отсрочване на задълженията по кредита от 28.05.2020 г. и 13.08.2020 г., като съгласно погасителния план, неразделна част от споразуменията, срокът на кредита се удължил до 20.12.2026 г., а размерът на всяка една от месечните вноски бил в размер на 602,22 лв. Датата на падеж оставала непроменена, а именно 20-то число от съответния месец, годишният процент на разходите по договора също оставал непроменен, като лихвата, която останала непогасена през гратисния период, била добавена на равни части във вноски, посочени в погасителния план и споразуменията. Ответникът преустановил плащане на месечните погасителни вноски по кредита на 20.10.2020 г. като по този начин не изпълнил договорните си задължения по чл. 3, 4 и 5 от процесния договор за заплащане на дължимите месечни погасителни вноски и на дължимото мораторно обезщетение за време на забава върху просрочените главници. Поради неиздължаване на погасителни вноски с падежи 20.10.2020 г. и 20.11.2020 г., на основание чл.

5 от процесния договор и чл. 60, ал. 2 ЗКИ, ищецът обявил цялото задължение за предсрочно изискуемо, за което кредитополучателя бил уведомен. Предсрочната изискуемост била обявена на 23.10.2023 г.

Ищецът излага, че сумата в размер на 21 070,77 лв., претендирана от него като главница по процесния договор, е формирана от сбора на сумите от 19 455,77 лв., представляваща неплатена главница по Договор за кредит ****, както и от сумата от 1625 лв., представляваща вземане за главница по непогасени застрахователни премии, доколкото застрахователните премии за периода на действие на застраховката били финансирани от застрахователния посредник „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България и били превеждани директно към застрахователите за сметка на кредитополучателя. След обявяване на предсрочна изискуемост кредиторът преустановил изплащането на вноски към застрахователното дружество и същите били анулирани. Закупуването на застраховка било финансирано със средства на кредитора и същото представлявало вземане 3 за главница, доколкото било предоставен финансов ресурс.

Ищецът посочва, че считано от 01.06.2023 г. е придобил търговското предприятие на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, при което правата и задълженията му преминали върху приемащото дружество. Кредитополучателят бил уведомен с прехвърляне на предприятието чрез нарочна покана-уведомление. Поради неизплатеното задължение по договора за кредит и сключените към него допълнителни споразумения, бил налице правен интерес за ищеца от предявяване на настоящите искове.

Предвид изложеното ищецът моли да бъде постановено решение, с което да бъдат уважени предявените искове. Ангажира писмени доказателства. Формулира доказателствени искания. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения му особен представител адв.

М. Б., в който излага съображения за неоснованителност предявените искове. Оспорва дължимостта на претендираните вземания по процесния договор, както и действителността на договора и на уговорката за възнаградителна лихва. Сочи, че процесният договор е сключен с потребител, доколкото ответникът е физическо лице, което при сключване на договора за потребителски кредит е действало извън рамките на своята професионална или търговска дейност и отношенията между страните следва да се уреждат от ЗПК. Прави възражение за нищожност на договора, поради противоречието му със закона, както и поради заобикаляне на закона на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо и второ от ЗЗД и конкретно поради заобикаляне на императивната разпоредба на чл.

19, ал. 4 от ЗПК, съгласно която ГПР по кредита не може да надвишава петкратния размер на законната лихва. Инвокира възражение за недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК, поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 9, т.10, т.11, т.12 от ЗПК. Оспорва отразените в договора годишен лихвен процент и годишен процент на разходите да са правилно изчислени и да са в посочения в договора размер. Оспорва в тези размери да са били включени сумите по сключената застраховка и по „Такса ангажимент“. Излага становище за нищожност на клаузата за лихва 4 по договора и на самия договор, поради противоречие с добрите нрави.

Сочи, че в размера на възнаградителната лихва от 24,28 %, която възлизала на сумата от 20 095,73 лв., не били включени сумите за застрахователна премия и такса ангажимент, имащи характер на „скрита възнаградителна лихва“. От представената справка за погасяване на задълженията ставало ясно, че макар ответникът да е извършил 7 плащания по договора в общ размер на 5331,07 лв., само 554,23 лв. били разпределени за погасяване на главницата по кредита. Доколкото месечната дължимост на лихвата не била подробно описана в договора, както и големия размер, поставяли потребителя в неравноправно положение спрямо кредитодателя. Сочи, че противоречаща на добрите нрави е лихва, която надвишава трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредит - двукратния размер на законната лихва. Излага, че клаузата, определяща размера на възнаградителната лихва, е нищожна като неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, както и поради противоречие със закона, неговото заобикаляне и накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. първо, второ и трето от ЗЗД. Сочи, че доколкото договорът е двустранен и възмезден, клаузата за възнаградителна лихва е съществен елемент от съдържанието му, защото урежда възнаграждение за кредита.

Доколкото, според ответника, процесната клауза е нищожна, договорът следвало да се преценява съгласно правилата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД.

Съглашението за възнаградителна лихва по договора не можело да бъде заместено от норми на закона, защото такива не били въведени от законодателя и това водело до нищожност на договора в неговата цялост. В този смисъл за ответника не било възникнало задължение за плащане на суми по договора за кредит на основание договорното правоотношение и предявените искове следвало да бъдат отхвърлени.

Ответникът твърди, че договорът е недействителен и поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Сочи, че е усвоил сума с 1930,99 лв. по-малка от първоначално уговорената главница в размер на 20 000 лв. Годишният процент на разходите съгласно договора бил в размер на 28,90 %, като нямало данни как е образуван. Оспорва, че този размер е правилно определен. При изчисляването му не били включени нито сумата по застраховката, която следвало да се заплаща ежемесечно, ведно с вноските по кредита, нито посочената такса 5 ангажимент, а те представлявали общи разходи по кредита и следвало да бъдат включени в ГПР. Поради това се иска да бъде прието, че договорът е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, доколкото не са спазени императивните изисквания или са били заобиколени. Липсвали доказателства, че сумата в размер на 6300 лв. или каквото и да е друга сума е била платена от кредитодателя на застрахователя за застрахователна премия и в този смисъл, че е предоставена посочената услуга застраховане на плащането. Действителният характер на застраховката по договора бил на скрита възнаградителна лихва. Договорът се явявал недействителен, поради което на основание чл. 23 от ЗПК ответникът дължал връщане само на чистата стойност на полученото от него. Макар и формално по процесния договор да бил посочен ГПР в размер на 28,90%, то при кредит от 20 000 лева, сумата, подлежаща на връщане, възлизала на 41 166,5 лева и се заобикалял закона и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

При включване на застраховката в ГПР размерът му щял да надвишава пет пъти размера на законната лихва и в тази връзка договорът за кредит бил нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо и второ от ЗЗД вр. с чл.

19, ал. 4 от ЗПК.

Сочи се, че погасителният план, инкорпориран в договора, не съдържа изчерпателна информация и подробно разграничение за вида и размер на компонентите, включени във всяка една анюитетна вноска и противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 11 и 12 от ЗПК. Ответникът бил лишен от възможност да е наясно, внасяйки парична сума за погасяване на дълга, коя част от него погасява. На следващо място, уговорката за дължима „Такса ангажимент“ противоречала на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, където била въведена забрана заплащането на такси и комисиони да се изисква от кредитора за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.