Решение № 6627 от 14.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6627 гр. София, 14.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Б В при участието на секретаря С В като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20241110150149 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

М. И. Д. е предявила срещу „К К М ЕАД и К К ЕАД установителен иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал.1 и ал. 2 и чл. 22 от ЗПК, вр. 143, ал.1 ЗЗП, с който се иска да бъде провъзгласен за недействителен договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия на момента“ № ..., сключен на 08.03.2024 г., с посредничеството на К К ЕАД, и установителен иск срещу „К Г“ ЕООД правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал.1 и ал. 2 и чл. 22 от ЗПК, с който се иска да бъде провъзгласен за недействителен договор за възлагане на поръчителство от 08.03.2024 г. с предмет обезпечаване на задълженията по посочения договор за потребителски кредит от същата дата.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „К К М“ ЕАД е предявил насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сумата от 705, 02 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия на момента“ № ..., сключен на 08.03.2024 г., ведно със законната лихва от 30.10.2024 г. до окончателното плащане (съгласно уточнителна молба от 04.02.2025 г. (л. 130)).

Ищецът твърди, че на 08.03.2024 г. е сключил договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия на момента“ № ... с ответника „К К М ЕАД при посредничеството на К К ЕАД. Сочи, че банковата сметка, по която е следвало да извършва плащанията, е с титуляр кредитния посредник, което обуславя правния му интерес от насочване на иска и срещу него, за да го обвърже със силата на пресъдено нещо на съдебното решение. Твърди, че е усвоила сумата от 1000 лв. по банкова сметка, а общата стойност на всички погасителни вноски без включване на възнаграждение за поръчител била 1205, 52 лв. Към договора за кредит на същата дата бил сключен и договор за поръчителство с третия ответник „К Г“ ЕООД, който се задължил да отговаря солидарно за всички задължения по договора за кредит наред с ищцата. В договора за поръчителство отново била посочена банковата сметка на посредника. Било предвидено заплащане на възнаграждение за поръчителя от 12 вноски на стойност от по 147, 54 лв. всяка. Посочва, че в нито един от договорите и погасителните планове към тях не било посочено какво е включено в годишния процент на разходите и дали в него е включено възнаграждението на поръчителя, като сборът от всички плащания 1 по двата договора се равнявал на 2976 лв. при усвоена главница в размер от 1000 лв. Твърди, че е заплатила по договора за кредит сума в размер на 1000 лв.излага доводи за недействителност на двата договора поради противоречие с императивните разпоредби на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и ал. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, като поддържа, че договорът за кредит следва да съдържа изрично посочване на разходите, които са включени в ГПР, както и че в същия следва да бъде включено възнаграждението за поръчител по договора за поръчителство, а в процесния случай това не е така. По отношение на договора за поръчителство излага доводи и за противоречие с добрите нрави.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата от „К К М ЕАД, с който се оспорват предявените искове. Поддържа, че процесният договор за кредит е бил сключен при спазване на всички императивни законови разпоредби, поради което не са налице основания за прилагане на чл. 22 ЗПК. Излага доводи, че не е изисквал и приемал плащания за поръчителството и няма информация за плащанията по договора за поръчителство, нито за това какви са били договорките между страните по този договор, поради което неоснователно ищцата претендира, че възнаграждението на поръчителя е следвало да се включи в ГПР. По отношение на предявените насрещни искове прави изявление за обявяване на остатъка от кредита за предсрочно изискуем и претендира незаплатени суми за главница и обезщетение за забава в размер на законната лихва, а при условията на евентуалност единствено остатък от главница.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „К Г“ ЕООД, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Изложени са доводи за неоснователност на възраженията на ищцата, тъй като не е налице нееквивалентност на насрещните претенции по договора за поръчителство, нито са накърнени добрите нрави. Сочи, че договорът за кредитна линия има характер на рамков договор, по който могат да бъдат извършвани няколко усвоявания и е възможно по този начин задълженията на ищцата да възлизат на сума, многократно надвишаваща уговореното възнаграждение за поръчителство, като поръчителят не може да предвиди изначално разходите, които кредиторът би искал той да заплати в случай на неплащане от страна на длъжника.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от К К ЕАД, с който предявеният срещу него иск се оспорва като недопустим поради липса на правен интерес.

Посочва, че той е действал в качеството си на посредник от името и за сметка на кредитора, като не е страна в правоотношенията, а дори да получи плащания по договорите, получените суми се превеждат по сметка на съответната страна.

Ищцата е подала становище по насрещните искове и отговорите на исковата молба. По отношение възражението за недопустимост от страна на К К ЕАД посочва, че съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за кредит заплащането на дължимите суми се извършва по банковата сметка на посоченото дружество, като в случай на решение, с което договорът за кредит бъде обявен за недействителен, то ще формира сила не пресъдено нещо и по отношение на посредника. По отношение доводите на „К К М“ ЕАД сочи, че в договора за кредит формално е посочен ГПР, но той не съответства на действителните разходи, съобразно поетите задължения, както и че потребителят в случая няма право на избор дали да предостави обезпечение и какво да бъде то, поради което възнаграждението за поръчителството следва да бъде включено при изчисляване на ГПР. Насрещните искове се оспорват като изцяло неоснователни, тъй като ищцата поддържа, че е изплатила изцяло чистата стойност на кредита в размер на 1000 лв. съобразно чл. 23 ЗПК, поради което насрещните искове следва да бъдат изцяло отхвърлени.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал.1 и ал. 2 и чл. 22 от ЗПК, вр. 143, ал.1 ЗЗП в тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за кредит и на договора за предоставяне на поръчителство с посоченото в исковата молба съдържание, както и че 2 същите са нищожни на твърдените в отговора на исковата молба основания.

В тежест на ответника е да докаже, че е спазил императивните законови изисквания при сключване на договорите.

С доклад по делото съдът е обявил на страните, че служебно следи за неравноправност на клаузи от договора за потребителски кредит, за което предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.

По предявените насрещни искове по чл. 240, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца по тях е да докаже следните факти: сключен между страните валиден договор за потребителски кредит, по силата на който на ответника/ищец е предоставена сумата в размер на 1000 лв., а за ответника е възникнало задължение за погасяване на кредита, както и настъпила предсрочна изискуемост на претендираната главница.

В тежест на ищеца по иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е да установи наличието на следните предпоставки (юридически факти): 1. наличие на главно задължение; 2. ответникът да е изпаднал в забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми по главния иск; 3. периода на забавата; 4. размерът на обезщетението за забавено изпълнение.

При доказване на горните обстоятелства ответникът носи тежестта да докаже, че е погасил претендираните вземания.

От фактическа страна:

По делото е приет договор за потребителски кредит тип кредитна линия № .../08.03.2024 г., сключен между ищцата като кредитополучател, ответника „К К М“ ЕАД като кредитодател и ответника К К ЕАД като кредитен посредник. В договора е посочен кредитен лимит от 2000 лв., сума за усвояване 1000 лв. и лихвен процент от 36 %. Като обезпечения са посочени поръчителство от две физически лица, наети на безсрочен трудов договор с минимално месечно брутно трудово възнаграждение за всеки в размер на 1500 лв. или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от кредитодателя банка или поръчителство от одобрено от кредитодателя дружество, като съгласно чл. 1, ал. 2 от договора обезпечението следва да бъде осигурено в петдневен срок от одобряване на искането за усвояване на всяка сума в рамките на кредитния лимит. С чл. 3, ал. 1 от договора заплащането на дължими суми от кредитополучателя по договора се извършва по следната банкова сметка: IBAN ... В приложения по делото стандартен европейски формуляр са посочени общ размер на кредита 1000 лв. и годишен процент на разходите 42, 58 %.

Представен е и погасителен план към договора за кредит с 12 месечни вноски от по 100, 46 лв. всяка.

Приет е и договор за поръчителство, сключен на 08.03.2024 г. между ответника „К Г“ ЕООД в качеството на поръчител и ищцата в качеството на клиент/кредитополучател, по силата на който поръчителят е поел задължението да отговаря солидарно за всички задължения на клиента при условията и за срока на договор за потребителски кредит тип кредитна линия № .../08.03.2024 г. В чл. 2, ал. 1 е посочено, че за оценяването и поемането на задължението за поръчителстване по кредита клиентът заплаща на поръчителя възнаграждение в размер, зависещ от размера на кредита, размера на всяка усвоена сума, срока за изпълнение на задълженията по кредита, редовност на клиента при получаване на кредити и други показатели, свързани с кредитоспособността и лоялността на клиента, чиито конкретни размери при съответните условия са посочени в погасителен план, неразделна част от договора. Представен е и погасителен план на възнаграждението за обезпечение (л. 67) с 12 месечни вноски в размер на по 147, 54 лв. всяка, или общо 1770, 48 лв.

По делото са приети преводно нареждане в полза на ищцата за сумата от 1000 лв. и четири преводни нареждания за извършени плащания от страна на ищцата по договора в размер на общо 1000 лв.

По делото е прието заключение по изготвена съдебно-счетоводна експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано. То е обективно, пълно и 3 точно изготвено и кореспондира с приетите по делото писмени доказателства. Вещото лице е установило, че реално усвоената от ищцата сума по договора за кредит се равнява на 1000 лв., както и че тя е извършила четири плащания в общ размер от 1000 лв. при изслушване на заключението в откритото съдебно заседание вещото лице уточни, че сметката, по която са платени вноските, е сметката, посочена в договора за заем и в договора за поръчителство, която е на посредника по заемното правоотношение. Съгласно заключението в стойността на годишния процент на разходите по процесния договор е включена единствено уговорената възнаградителна лихва, а ако в него се включи и предвиденото възнаграждение за поръчителство, годишният процент на разходите се равнява на 182, 12 %.

От правна страна:

Предвид датата на сключване на процесния договор за кредит приложение намира Законът за потребителския кредит, обн. ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г. Договорът за заем е неформален, реален и комутативен, като за да е налице валидно заемно правоотношение е необходимо да се установи предаването на заемната сума от заемодателя на заемателя, с което за последния възниква задължението да върне заетата сума в същата валута и размер.