Решение № 8440 от 10.12.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 10.12.2019

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

Гражданско отделение, ІV-а състав в публичното заседание на седми октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА мл.с. И. КИРИМОВ при секретаря Антоанета

Луканова като разгледа докладваното от младши съдия Киримов в.гр.дело № 2931 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 316738 от 18.01.2018 г., постановено по гр. д.

№ 13996/2014 г. по описа на СРС, ГО, 59 състав са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******против И.Б.Д., ЕГН ********** и З.А.Д., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422 от ГПК за признаване за установено, че ответниците дължат сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.12.2013 г., издадена по ч.гр.д. № 20342 по описа за 2013 г. на СРС, както следва – за сумата в размер на 2032,50 лв. – за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от м.01.2011 г. до м.04.2013 г., ведно със законната лихва от 10.12.2013 го изплащане на вземането; сума в размер на 307,76 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.03.2011 г. до 12.11.2013 г.. Със същия съдебен акт на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т.С.“ ЕАД е осъдена да заплати на И.Д. и З.А.Д. сумата 500,00 лева – представляваща направени по делото разноски за адвокатски хонорар..

Така постановеното съдебно решение е обжалвано от ищеца „Т.С.“ ЕАД, като жалбата се поддържа, че атакуваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Навежда се оплакване, че съдът неправилно е приел, че ответниците по делото не са потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на закона. Сочи, че при правилно разпределена от първата инстанция доказателствена тежест, от страна на ищеца са доказани всички предпоставки за възникване на процесното вземане. Моли въззивния съд да отмени атакуваното решение на СРС и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира присъждането на разноски за въззивната инстанция.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК са постъпили отговори от въззиваемите страни, с които оспорват изцяло въззивната жалба, като сочат че същата е неоснователна и излагат своите съображения. Молят жалбата да бъде отхвърлена, като неоснователно, а първоинстанционното решение да бъде изцяло потвърдено.

Претендират разноски.

Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 235, ал.2 ГПК и чл. 269 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл. 259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания.

При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и допустимо, поради което следва да се обсъдят релевираните от жалбоподателя доводи относно неговата правилност.

СРС е сезиран с обективно и пасивно, кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК във връзка с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ, и с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК във връзка с чл. 86, ал.1 ЗЗД.

В подадената искова молба ищецът "Т.С."

ЕАД твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на §1, т. 42 от ДР на ЗЕ за топлоснабден имот – апартамент № 60, находящ се в гр. София, ж.к."*******, абонатен № 242944, както и че за доставената им топлинна енергия при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от "Т.С." ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София от 2008 г. същите му дължат сума в общ размер от 2340,26 лева, от които: 2032,50 лева – главница, представляваща стойност на потребена топлинна енергия за периода: м.01.2011 г. – м.04.2014 г. и 307,76 лева – законна лихва за забава върху нея за периода:

01.03.2011 г. – 12.11.2013 г.. Поддържа се и че във връзка с подадено на 10.12.2013 г. заявление, за посочените суми по ч.гр.д.№ 20342/2013 г. по описа на СРС, I ГО, 80 състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която заповед в срока по чл. 414 ГПК ответникът е депозирал възражение. Заявено е искане съдът да постанови решение, с което да установи съществуването на вземанията на ищеца, за които е подадена исковата молба, както и да му се присъдят направените по делото разноски.

В депозирания в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор ответниците

З.А.Д. и И.Б.Д. оспорват изцяло предявените искове – и по основание, и по размер. Навеждат твърдения, че не са потребители на топлинна енергия по съображения, че не са собственици на процесния имот, тъй като са го дарили на сина си и имат учредено право на ползване само за една стая. Оспорва съществуването на облигационно правоотношение между тях и "Т.С." ЕАД по съображения, че такова възниква с подаването на декларация за откриване на партида, а в случая същата е на името на сина им. В случай че се приеме, че между страните по спора е налице такова правоотношение, е релевирано оспорване през исковия период ответниците да са потребявали соченото количество топлинна енергия; че не са ангажирани отчети за показанията на общият топломер в абонатната станция, за изправност на измервателните уреди, за извършване на реален отчет от страна на фирмата за дялово разпределение. Направено е бланкетно възражение за настъпила погасителна давност за част от вземането. Наведени са и доводи, че ищецът няма право да приспада и добавя суми от изравнителни сметки към фактурираните задължения без изричното съгласие на ответника; че представените извлечения от сметки не представляват годно доказателство;. Направено е искане съдът да отхвърли изцяло предявените искове и да присъди направените по делото разноски.

Със заявление вх. № 3325043/10.12.2013 г. "Т.С." ЕАД е предявила пред СРС искане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу З.А.Д., ЕГН ********** и И.Б.Д., ЕГН ********** за неиздължени суми относно топлоснабден имот – апартамент № 60, находящ се в гр.София, ж.к."*******, абонатен № 242944. На 12.12.2013 г. на "Т.С." ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу посочените лица, които следва да заплатят солидарно следните суми: 2032,50 лева – цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода: м.01.2011 г. – м.4.2013 г., ведно със законната лихва, считано от 10.12.2013 г. до изплащане на вземането; 307,76 лева – мораторна лихва за периода: 01.03.2011 г. – 12.11.2013 г., като на заявителя са присъдени и направените в заповедното производство разноски в размер на 257,02 лева, от които: 46,81 лева – държавна такса и 210,21 лева – възнаграждение за юрисконсулт.

На 14.02.2014 г. са депозирани възражения от длъжниците по чл. 414 ГПК, с които същите са оспорили дължимостта на вземанията по заповедта. В срока по чл. 415, ал.1 ГПК – на 17.03.2014 г. ищецът "Т.С." ЕАД е предявил пред СРС искове за установяване съществуването на процесните вземания за главници и лихви по издадената му заповед.

Съгласно представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 147, том I, рег. № 9676, дело № 125 от 27.09.2010 г. – неоспорен в процеса,

И.Б.

Д.и З.А. Д.са дарили на А.И.Д. – техен син, придобития по време на брака им и представляващ тяхна съпружеска имуществена общност недвижим имот: апартамент № 60 в гр.София, ж.к. „Илинден“, бл. 131 В, вх. В, ет. 7, състоящ се от: четири стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, застроен на 107,16 кв. м., при съседи: от изток – улица „Мико Папо“, от запад – апартамент № 61, от север – улица „Ат.

Переклиев“, от юг – детска площадка, отгоре – апартамент № 62 и отдолу – апартамент № 59, заедно с избено помещение № 13, с площ 5.29 кв.м., при съседи: от изток – улица „Мико Папо“, от запад – мазе на апартамент № 61, от север – Ат. П.и от юг – скривалище на гражданската отбрана, както и заедно с 6.216 % идеални части от общите части на вход

„в“ и от правото на строеж върху мястото.

От разглежданото доказателство е видно и че дарителите са си запазили правото да ползват пожизнено и безвъзмездно югоизточната стая от апартамента – предмет на продажбата.

Представен е договор № 1814 от 09.09.2002 г. между ЕС на бл. 131 в, вх. „в“, ж.к.

„Илинден“ и „Б.Б.“ ООД за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ чрез система за индивидуално отчитане и разпределяне на топлинната енергия, както и протокол за избор на пълномощник на ЕС за сключване на договора и приложение № 1 към протокола, видно от който И. Д.се е подписал като собственик.

Представен е и споразумителен протокол между „Т.С.“ ЕАД и И. Б.Д., съгласно който остойностяването на отчетената от топломера в абонатната станция топлинна енергия ще се извършва от „Т.С.“ ЕАД на база данни предоставени от „Б.Б.“ ООД.

Представена е и сметка извлечение за консумиранта от аб. № 242944 топлинна енергия за процесния период.

Представени са договори между „Т.С.“ ЕАД и „Б.Б.“ ООД от 2002, 2005 и 2007 г. за извършване на услуга дялово разпределение на топлинната енергия на потребителите.

Представени са и Общи условия.

Представени е справка от „Т.С.“ ЕАД относно отчетни данни на топломера в абонатна станция в сградата, в която е ситуиран процесния имот, както и протоколи и свидетелства за метрологична проверка на топломера и документи за въвеждане в експлоатация на абонатната станция.

За изясняване на делото от фактическа страна по искане на ищеца е изслушана и съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. А.Н., от която се установява, че през процесния период сградата в режим на етажна собственост, в която се намира апартамент № 60 с абонатен № 242944, е била топлоснабдена; че измерването на потребеното количество ТЕ в ЕС се извършва от общ топломер в АС, за търговски цели, марка Siemens, ф. № 60095683, действал до м.01.2012 г. и заменен с уред ф. № *********; че за процесния период е проведен метрологичен контрол от оправомощени лаборатории, съгласно Наредба за средства за измерване, които подлежат на метрологичен контрол от 2003 г. обн. В ДВ бр. 98/11/.2003 г. и измерванията от 2005 г. обн. В ДВ бр.

96/11/2005 г., че изправността на топломера и данните при демонтаж са документирани с протоколи съгласно изискванията и със свидетелства за извършени метрологични проверки; че технологичните разходи, които са за сметка на доставчика на топлинна енергия, се приспадат от отчетеното количество топлинна енергия, както и че в случая технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия и между потребителите се е разпределяло чистото количество топлинна енергия за отопление и БГВ, че процентите сградна инсталация от общото количество потребена топлинна енергия не надвишава 50 %..

От разглежданото доказателство се установява и че дяловото разпределение в процесния период е извършвано от „Б.Б.“ ООД по данни от щранг лира, изчислява се ТЕ и за сградна инсталация и за гореща вода по данни от два водомера. Посочено е, че изравняване е извършено съгласно действащите през периода цени на ТЕ и възлиза общо на 152,01 лв. за периода 05.2010 г. – 04.2013 г. (сума за получаване) и 274,61 лв. за периода 05.2011 г.

– 04.2013 г. (сума за получаване). Посочено е, че сумата за ТЕ е определена съгласно изискванията на действаща наредба № 16-334 за топлоснабдяване от 04.2007 г..

От приетото заключение на допуснатата съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице Г.А., се установява, че не са налице данни за извършени плащания на задължения за топлинна енергия за топлоснабден обект с абонатен № 242944 за периода: м.01. 2011 г. – м..2014 г.

След извършена проверка в счетоводството на ищеца вещото лице е посочило, че съгласно данните от същото задължението на ответниците за периода: м.01.2011 г. – м.04. 2013 г. възлиза на сумата от 2032,50 лева.