Решение № 265 от 24.11.2022, Окръжен съд - Шумен
- Съд
- Окръжен съд - Шумен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 219/2022
- Вид
- Решение № 265
- Подписан
- 24.11.2022
- Състав
- Азадухи Ованес Карагьозян, Константин Георгиев Моллов, Теодора Енчева Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 ал.1 т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.200 ал.1 · Кодекс на труда
- чл.201 ал.2 · Кодекс на труда
- чл.325, ал.1, т.1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 265 гр. Шумен, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:
Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова при участието на секретаря Таня Й. Кавърджикова като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско дело № 20223600500219 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №305/18.04.2022г. по гр.д.№2827 по описа за 2021г. на ШРС , съдът е осъдил Общинско предприятие „Чистота“, Булстат: 0009317210597, при Община Шумен, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул.“....“ №1, ет.3, представлявано от директора на Е.Ц.Ц., да заплати на М. М. Ш., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
Шумен, ул. „....” №1, сгр. 4, офис 1, чрез адв. П. Х. от ШАК, следните суми: 8 000.лв. , представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки и страдания, настъпили в следствие на трудова злополука, възникнала на 05.05.2019 г. в гр. Шумен, подробно описана в молбата, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.05.2019 г.; 329, 76 лева (триста двадесет и девет лева и седемдесет и шест стотинки), представляваща обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропусната от ищеца полза вследствие на трудова злополука, настъпила на 05.05.2019 г., изразяваща се в разликата между брутното трудово възнаграждение, което би получавал ако беше на работа и обезщетението, което е получил за периода от 05.05.2019 г. до 04.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение - 05.08.2019 г. до окончателното заплащане на главницата, както и да му заплати сумата от 135, 12 лева /сто тридесет и пет лева и дванадесет стотинки/, представляваща извършените по делото разноски, съразмерно уважената част от исковете, отхвърлил е иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в останалата му част, до пълния предявен размер, като като неоснователен и недоказан, осъдил е Общинско 1 предприятие „Чистота“, Булстат: 0009317210597, при Община Шумен да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС държавна такса върху уважените искове, в размер на 370.00 лева , както и направените разноски за възнаграждения на вещите лица по допуснатите експертизи, в размер на 270, 23 лева, осъдил е М. М. Ш., ЕГН **********, да заплати на Общинско предприятие „Чистота“, Булстат: 0009317210597, сумата от 116, 80 лева, представляваща извършените по делото разноски съразмерно отхвърлената част от исковете
Решението е обжалвано от Общинско предприятие „Чистота“ представлявано от директора на Е.Ц.Ц. в частта му с която съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на М. М.
Ш. сумата от 8000лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки и страдания, настъпили в следствие на трудова злополука, възникнала на 05.05.2019 г. в гр. Шумен ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.05.2019 г.; 329, 76 лева , представляваща обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропусната от ищеца полза вследствие на трудова злополука, настъпила на 05.05.2019 г., изразяваща се в разликата между брутното трудово възнаграждение, което би получавал ако беше на работа и обезщетението, което е получил за периода от 05.05.2019 г. до 04.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение - 05.08.2019 г. до окончателното заплащане на главницата, както и да му заплати сумата от 135, 12 лева представляваща извършените по делото разноски, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС държавна такса върху уважените искове, в размер на 370.00 лева , както и направените разноски за възнаграждения на вещите лица по допуснатите експертизи, в размер на 270, 23 лева, като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения.
Жалбоподателят моли решението да бъде отменено в тези му части и вместо това съдът да постанови ново с което да отхвърли исковете.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор от М. М. Ш., действащ ,чрез пълномощника си адв.П. Х. от ШАК с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и недоказана и моли съдът да потвърди решението в обжалваната му част.
Въззивната жалбата е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна, при наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на 2 първоинстанционният съд и на осн.чл.272 ГПК препраща към мотивите на ШРС , като по този начин те стават част от съжденията на настоящия съдебен състав.
Независимо от това и във връзка с оплакванията наведени във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното :
Ищецът е предявил срещу ответника обективно ,кумулативно съединени искове с правно основание чл.200 ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди претърпени в следствие от трудова злополука настъпила на 5.05.2019г. в гр.Шумен и с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди считано от 5.05.2019г. и ведно със законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди считано от 5.08.2019г. до окончателното им заплащане .
Не се спори между страните, че през периода от 02.07.2018 г. до 04.08.2019 г. страните са били във валидни трудови правоотношения, като ищецът е работил при ответника по силата на трудов договор №27/29.06.2018 г. Не се спори, че ищецът е изпълнявал длъжността „Сметосъбирач“ в Направление „Сметосъбиране и сметоизвозване“. Не се спори, че със Заповед №21/05.08.2019 г. на работодателя, трудовото правоотношение, на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ е прекратено, считано от 05.08.2019 г. Безспорно е, че по време на действие на трудовия договор, а именно на 05.05.2019 г., ищецът е претърпял злополука, квалифицирана по съответния ред и от компетентното длъжностно лице като трудова злополука съгласно чл.55, ал.1 от КСО. Посочените обстоятелства се потвърждават и от събраните по делото писмени доказателства- официално заверени преписи от трудов договор №27/29.06.2018 г., Заповед №21/05.08.2019 г., декларация за трудова злополука, Разпореждане №5104-27-2/28.01.2021 г., Решение №2153-27-14 от 08.03.2021 г. От представените по делото писмени доказателства, се установи, че на 05.05.2019 г., при изпълнение на трудовите си задължения, ищецът е претърпял травматично увреждане, изразяващо се в загуба на голяма част от дисталната фаланга на третия пръст от лявата му ръка - травматична ампутация на долна и средна трета на нокътната фаланга на трети пръст на лява ръка. Няма спор, а се установява и от представените по делото болнични листи, че в следствие на това нараняване, през периода от 07.05.2019 г. до 19.07.2019 г. ищецът е ползвал отпуск, поради временна неработоспособност. От представеното по делото заключение по извършената СМЕ, по отношение на което съдът няма основание да се съмнява в правилността и обективността му, се установи, че при прегледа на ищеца е установен първично зарастнал ампутационен чукан на ниво средна трета на дистална фаланга на трети пръст на лява ръка , пациентът има затруднен захват и се оплаква от болка в областта на ампутационния чукан ,засилваща се при студено време. Установена е травматична ампутация на долната и средната трета на нокътната фаланга на трети пръст на лявата ръка. ВЛ дава заключение, че увреждането може да бъде получено при описаната от ищеца трудова злополука. В заключението е посочено, че възстановителният период е траял около два месеца и половина, като е налице временно леко затруднение на функцията на ръката в степента на силата на захват и трайно ограничаване на свиването на дисталната 3 фаланга на трети пръст. ВЛ посочва, че е невъзможно да се възстанови в първоначалния (анатомичен) вид ампутираната част от дисталната фаланга на трети пръст лява ръка, като в случаи, сходни на разглеждания /при напълно или частично ампутирани крайници/ е възможно пациентите да се оплакват от така наречените „фантомни болки“. Тези болки се появяват в областта на липсващата част от крайника и могат да продължат дълго време. При допир до ампутационния чукан много често пациентите изпитват неприятно усещане или болка, като това се засилва при много ниски или високи температури. В определени случаи, в зависимост от дейностите, които ще бъдат изпълнявани, е възможно да се ограничи работоспособността на ищеца. От събраните гласни доказателства, показанията на А.С., се установи, че преди злополуката той не е имал такава в дома си при която да се нарани. След злополуката ищецът изпитвал силни болки и имал нужда от чужда помощ при ежедневните си дейности /обличане, връзване на обувки/, която помощ придължила в рамките на месец.
Същият изпитвал страх и безпокойство относно бъдещите си способности пълноценно да полага труд. Оплаквал се от болки в ръката след натоварване. Съдът дава вяра на тези доказателства, тъй като същите са ясни, конкретни, вътрешно непротиворечиви, а от друга страна кореспондират и с останалите, събрани по делото доказателства. От показанията на свидетеля на ищцовата страна Н.В. ,който работи при ответника се установява ,че работел с ищеца от около две години. Докато работели ищецът претърпял злополуката и ищецът имал рана на ръката , като по време на злополуката ищецът бил с ръкавица на пострадалата ръка.
Свидетелят оказал първа помощ на ищеца на место с помощта на аптечката и след това го закарали в болницата. От показанията на свидетеля на ответната страна М.М.който работи при ответника се установява ,че на работниците при постъпване на работа се правел първоначален инструктаж и после още един на работното им место с реален контейнер. Той не бил присъствал на инцидента. От показанията на свидетеля на ответната страна М.М.който работи при ответника се установява ,че той не бил присъствал на инцидента през месец май 2019г., като го извикали в спешното отделение на болницата в гр.Шумен .
На работниците в предприятието се правели инструктажи и практическо занятие при работа с машини. Лично механикът М.М. инструктирал работниците как да работят с казана за боклук . От заключението по приетата ССЕ, се установи, че считано за периода от 07.05.2019 г. до 19.07.2019 г. разликата между получаваното от ищеца брутно трудово възнаграждение при ответника и получените обезщетения за временна неработоспособност се равнява на сума от 329, 76 лева.
При така установената фактическа обстановка , съдът достигна до следните правни изводи :
Ищeцът е предявил срещу ответника иск с правно основание чл.200 ал.1 от КТ за заплащане на сумата 12 000лв.,представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания, в следствие на трудова злополука, настъпила на 5.05.2019г. и иск за заплащане на имуществени вреди от трудовата злополука в размер на 329.76лв., представляващи, пропусната от ищеца полза вследствие на трудова злополука, настъпила на 05.05.2019 г. и изразяваща се в разликата 4 между брутното трудово възнаграждение, което би получавал ако беше на работа и обезщетението, което е получил за периода от 05.05.2019 г. до 04.08.2019 г., като съдът е уважил иска за неимуществени вреди до размера на сумата от 8 000лв.
Съдът счита, че в случая са налице всички изискуеми законови предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по чл.200 ал.1 от КТ. Безспорно ищецът е бил в трудово правоотношение към момента на настъпване на трудовата злополука, налице е призната по законният ред трудова злополука, пряка последица от която са претърпените от ищеца травматични увреждания , като същият е бил в отпуск поради временна неработоспособност за периода от 7.05.2019г. до 19.07.2019г.