Решение № 1006 от 09.03.2026, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1006

Пазарджик, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - VIII състав, в съдебно заседание на девети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА

При секретар ЯНКА ВУКЕВА и с участието на прокурора СТОЯН ДИМИТРОВ ПАВЛОВ като разгледа докладваното от съдия ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА административно дело № 20247150700422 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 203, ал. 1 от АПК, във вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба от Д. В. Д., [ЕГН], лично и като баща и законен представител на малолетния Д. Д. Д., [ЕГН], двамата от с.Белащица, [улица], обл. Пловдив против Д. Г. К. и А. М. Г., с адрес за призоваване РУП – Панагюрище и против ОД на МВР – Пазарджик. Претендира се сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за причинени на Д. В. Д. неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на унижение и обида, притеснение и тревога, с оглед последиците от поведението на полицейските служители, ведно със законната лихва, считано от 05.05.2023г. до окончателното изплащане, както и сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за причинени на малолетното дете неимуществени вреди, изразяващи се в повишена тревожност и наличие на страх от возене в автомобил, с оглед последиците от поведението на полицейските служители, ведно със законната лихва, считано от 05.05.2023г. до окончателното изплащане. В съдебно заседание процесуалния представител на ищеца поддържа исковата молба.

С определение №2039/12.05.2025г. съдът е оставил без разглеждане предявените искове против Д. Г. К. и А. М. Г. и е прекратил производството по делото в тази му част, като същото е продължило по отношение на ответника ОД на МВР - Пазарджик.

Ответникът ОДМВР - Пазарджик чрез процесуалния си представител поддържа, че исковата претенция е неоснователна и недоказана и моли да бъде отхвърлена. Излага съображения, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът поддържа неоснователност на исковата претенция.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема от фактическа страна следното:

На 05.05.2023г., около 10,30 часа Д. В. Д. управлявал личният си автомобил марка „Мерцедес“, модел „АМГ ГТ 63 С 4 матик, с рег. № [рег. номер]. В автомобилът се намирал и неговият син Д. Д. Д.. В този момент зад тях се движел полицейски автомобил, от който бил подаден светлинен и звуков сигнал с цел да бъде спрян ищецът за проверка. Спирайки автомобилът му по този начин, синът му се изплашил много и започнал да плаче, а всички хора, намиращи се в близките заведения и магазини, наблюдавали случващото се. Обстоятелството, че детето му плачело и че той самият е станал обект на любопитството на околните, го разстроило и притеснило. Свидетелите Д. Г. К. и А. М. Г. поискали документите на ищеца, като го информирали, че ще му бъде направен тест за алкохол. След като тестът бил отрицателен, свидетелите му обяснили, че следва да му бъде извършен и тест за наркотици в сградата на РУ – Панагюрище. В отговор той заявил, че детето му е силно травмирано и не следва да бъде водено в РУ, но полицаите го информирали, че в такъв случай ще му съставят протокол за отказ да бъде тестван за наркотици. Въпреки че споделил, че няма на кого да остави детето, в съпровод с полицейския патрул бил заведен в РУ – Панагюрище, където му бил извършен теста за наркотици. През цялото време детето му било неспокойно, хълцало и плачело.

По делото е представен писмен отговор от ответника. Изложено е, че полицейските органи, осъществяващи контрол по ЗДвП, разполагат със законово правомощие да извършват проверки на лица, независимо от това дали е налице извършено административно нарушение. Наред с това се твърди, че в конкретния случай такова нарушение е било налице, видно от съставения на 05.05.2023г. протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества. В протокола е отразено, че ищецът при управление на МПС е извършил ненужно форсиране на автомобила.

В тази връзка и за изясняване на значимите за спора обстоятелства по делото е допусната съдебна автотехническа експертиза, която съдът възприема изцяло като компетентно изготвена и неоспорена от страните. ВЛ посочва, че механизмът за повишаване на оборотите на двигателя е чрез механично натискане на педала на газта, който подава информация на дроселовата клапа, която се отваря, притока на въздух се увеличава, след което управляващия компютър на автомобила увеличава подаването на гориво, горивната смес се възпламенява, разширените газове движат буталата по-бързо, а бутала задвижват коляновия вал с по-високи обороти. От заключението на ВЛ се установява, че максималното ускорение, което реализира автомобилът на ищеца е 8,68 м/сек2, както и че оборотите на двигателя могат да се повишават дори когато колата не е в движение.

По делото е разпитан свидетелят А. Г. – старши полицай в РУ Панагюрище, като от показанията й се установява, че на 05.05.2023 г. е била дневна смяна и е участвала в извършената проверка на ищеца. Твърди, че причината за проверката била специализирана полицейска операция, която включвала проверки на водачи, тестове за алкохол и наркотици. При поискване на документите, Д. Д. отказал да ги даде. Обстоятелството, че им опонира и създава пречка за проверката, за тях означавало, че нещо го притеснява и това наложило да бъде тестван за алкохол. При извършване на теста за алкохол, въпреки многократните указания как да бъде направен, ищецът Д. възпрепятствал направата му. Тези негови действия довели до необходимостта от извършване на тест за наркотици. Затова го помолили да ги придружи до сградата на РУ – Панагюрище. Св. Г. твърди,че при пристигането в РУ – Панагюрище са обяснили на ищеца Д. как трябва да бъде направен теста за наркотици, като отчитането на резултата отнемало 4-5 минути. Докато чакали да излезе резултата, детето на ищеца било спокойно. За да се чувства комфортно, те си говорили с детето, питали го как се чувства в училище и как се справя. Въпреки тяхното отношение проверката била съпроводена със заплахи от страна на ищеца Д..

По делото е разпитан свидетелят Р. В. – старши полицай в РУ Панагюрище. От показанията му се установява, че същият е присъствал по време на извършването на теста за употреба на наркотични вещества на ищеца Д.. Последният бил с детето си. Свидетелят твърди, че в негово присъствие детето било спокойно, както и че колегите му Д. К. и А. Г., които извършвали теста, също закачали детето и му задавали въпроси на колко години е и как се казва. Споделя, че тестът за употреба на наркотични вещества не може да предизвика стрес у малко дете, тъй като е абсолютно безшумен.

При така установеното от правна страна съдът приема следното:

Фактическият състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ включва следните елементи – незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред, вреда от такъв административен акт, действие или бездействие и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпили вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на този фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. За да бъде ангажирана отговорността на държавата, е необходимо да бъде установена и доказана не само незаконосъобразна административна дейност, но и настъпили вреди - като пряк и непосредствен резултат от тази дейност (чл. 4 от ЗОДОВ). На обезщетяване подлежат единствено преките вреди - тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат и които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. Няма и спор в правната теория и практика, че обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Съгласно трайната съдебна практика неимуществените вреди подлежат на доказване, а не се предполагат за настъпили само по силата на съществуването на незаконосъобразна административна дейност. Вредоносният резултат не се презюмира, а по отношение на същия ищецът следва да проведе пълно и главно доказване, като вредите трябва да се установят с конкретни доказателства по делото, а не с общи твърдения. В конкретният случай в тежест на ищеца е вменено да докаже по безспорен начин, че е претърпял твърдените в исковата молба вреди от неимуществен характер, както и причинната им връзка с незаконосъобразните действия от страна на служителите на РУ – Панагюрище.

Събраните по делото писмени и гласни доказателства налагат безспорен извод, че действията на служителите на РУ – Панагюрище при ОД на МВР - Пазарджик не са лишени от основание, както необосновано твърди ищеца, напротив. Проверката от тяхна страна е извършена законосъобразно, от определения за целта екип от длъжностни лица, време и място. Същата е извършена в изпълнение на план с рег. № 310р-7170/09.05.2023 г. на РУ – Панагюрище за провеждане на специализирана полицейска операция (л. 57) във връзка с разпоредително писмо с рег. №312р-19805/15.08.2022 г. по описа на ОД на МВР – Пазарджик (л. 62), издадено в изпълнение на писмо с рег. № 8121р-16268/12.08.2022 г. на Министъра на вътрешните работи (л. 63).

Затова съдът приема, че в случая не е осъществена първата кумулативна предпоставка за ангажиране отговорността на ОД на МВР – Пазарджик, а именно наличие на незаконосъобразни действия при извършване на проверката, които да са в причинна връзка с твърдения противоправен резултат, изразяващ се в преживяно чувство на унижение и обида, притеснение и тревога, както и повишена тревожност и страх от пътуване с моторно превозно средство.

С оглед естеството си неимуществените вреди могат да бъдат претърпени единствено от физическо лице, чиято психика или здраве са неблагоприятно засегнати от административна дейност. В конкретния случай ищецът не ангажира доказателства, установяващи наличието и на втората предпоставка по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно действително претърпени неимуществени вреди – както от него, така и от детето му. При липса на установени неимуществени вреди, които да е претърпял ищеца, то очевидно липсва и третата кумулативна предпоставка - причинно-следствена връзка.

По изложените съображения съдът приема, че исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Предвид изхода на спора основателна е претенцията на процесуалния представител на ОД на МВР – Пазарджик за присъждане на разноски. На основание чл. 78, ал.8, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ и предвид фактическата и правна сложност на делото съдът определя общ размер от 130 лв. за юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде заплатено от ищеца.

Затова и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. В. Д., [ЕГН] като баща и законен представител на малолетния Д. Д. Д., с [ЕГН], двамата от с.Белащица, [улица], обл. Пловдив против ОД на МВР – Пазарджик иск за присъждане на обезщетение в размер на 5000лв /2556,46 евро/ за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 05.05.2023г. до окончателното изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. В. Д., [ЕГН] от с.Белащица, [улица], обл. Пловдив против ОД на МВР – Пазарджик иск за присъждане на обезщетение в размер на 3000лв /1533,88 евро/ за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 05.05.2023г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Д. В. Д. да заплати на ОД на МВР – Пазарджик сумата от 66,47 евро /130 лв. съдено-деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: