Определение № 4667 от 25.03.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4667 гр. Варна, 25.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Димитров като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело № 20253110105553 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по постъпила молба с вх. № 18162/06.03.2026г. от ответника ****** ЕООД, с която е отправено искане до съда да измени постановеното по делото решение в частта за разноските.

Излага се в молбата, че предявеният за разглеждане иск е с правно основание чл. 439 от ГПК, основан на единствено правно твърдение - за изтекъл давностен срок, погасил правото на кредитора да събере вземането си принудително, от което следва и принудително събраните суми по изп. дело да бъдат репарирани. Излага, че по делото липсва фактическа сложност по събирането на доказателства. От процесуалният представител на ищеца е изготвена единствено искова молба с обем от 4 стр. Производството се е развило в рамките на 7 месеца. Също така, в производството не са извършвани експертизи и не са събирани гласни доказателства, което да изисква допълнително ангажиране и полагане на труд от процесуалния представител на ищеца, с оглед на което счита за обоснован извода, че на същия не се е наложило извършването на сложни и многобройни процесуални действия.

В предоставения за отговор срок е постъпил такъв от насрещната страна, с който по същество се оспорва молбата.

По допустимостта на молбата:

Молбата е подадена в законоустановения едноседмичен срок по чл. 248, ал. 1, предл. 1 от ГПК, същата изхожда от активно легитимирано лице, имащо правен интерес да иска изменение на постановеното по делото определение, с което произовдството по делото е прекратено, в частта за разноските, поради което се същата се явява допустима.

По основателността на молбата:

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски при 1 уважаване на иска. С решението си съдът е уважил изцяло предявения Веселин Томов Веселинов иск, с оглед на което е присъдил и претендираните в полза на ищеца съдебно – деловодни разноски, а така също и адв. възнаграждение в полза на адвокат Н. Н. за процесуално представителство по реда на чл. 38 от ЗА за оказана безплатна правна помощ.

Съдът, като съобрази изложените от молителя доводи в подадената молба с пр. осн. чл. 248 ГПК за изменение на постановения по делото съдебен акт, намира че липсва основание редуциране на присъденото адв. възнаграждение.

С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С438/22 е даден отговор дали и в каква степен, при определяне на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение, националните съдилища са обвързани от тарифа за минимални адвокатски възнаграждения, приета от съсловна организация на адвокати, в която те членуват задължително по закон. В решението на СЕС е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Национална уредба, съгласно която: - от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, - и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Даденото разрешение с решението по преюдициалното запитване (задължително за всички съдилища - чл.633 ГПК) означава, че при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът и в приложение на разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от посочените в Наредба №1/20024г. минимални размери на адвокатското възнаграждение. Въведеният с разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК праг на разноските за адвокатско възнаграждение - в размер не по-нисък от минималния, определен в Наредбата, следва да се счита за ограничение на 2 конкуренцията с оглед на целта му по смисъла на чл.101, пар.1 ДФЕС.

Изложените по-горе обстоятелства дават право на съда да определи размера на разноските, като отчете правната и фактическа сложност на конкретното дело, без да е обвързан нито от уговорения от заявителя и процесуалния му представител размер на адвокатското възнаграждение, нито и от минималния размер на адвокатските възнаграждения, предвиден в Наредбата. В разглеждания случай обаче съдът не счита, че присъденото адв. възнаграждение следва да бъде редуцирано. По делото процесуалният представител на ищеца е проявил активно процесуално поведение чрез ангажирането на писмени доказателства, обективирал е своите искания в защита правата и законните интересите на доверителите си, а искът е изцяло уважен. Макар делото да не се отличава с фактическа и юридическа сложност по – голяма от обичайните за дела със сходен предмет, не са налице основанията за присъждане на размер на адв. възнаграждение в размер, по – нисък от определения по делото.

Поради изложените съображения съдът счита, че липсва основание за намаляване размера на присъденото в полза на адв. Н. Н. адв. възнаграждение за осъществено процесуално представителство по реда на чл. 38 от ЗА, воден от което

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх. № 18162/06.03.2026г. от ответника ****** ЕООД, с която е отправено искане до съда да измени постановеното по делото решение в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.Варна в двуседмичен срок от съобщението, на основание чл. 248, ал. 3, изр.

2 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3