Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 532 от 05.05.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 5191/2025
Вид
Решение № 532
Подписан
05.05.2026
В сила
08.10.2026
Състав
Теодора Шишкова

Цитирани разпоредби

  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.21, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 532 гр. Варна, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20253110205191 по описа за 2025 година

Производството е образувано по жалба на К. И. И. против НП №24-0819-002806 от 02.09.2024г. на Началника на група в ОД МВР Варна сектор ПП, с което на К. И. И. е наложено административно наказание: "ГЛОБА" в размер на 600 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 182 ал.5 вр.ал.2 т.4 от ЗДвП за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.2 ЗДвП.

Жалбоподателят моли да бъде отменено НП, като посочва, че АНО не е посочил ясно и недвусмислено коя от хипотезите на повторност е визирал, за да наложи съответния размер на санкцията, а наред с това оспорва изобщо наличието на квалифициращ признак повторност, тъй като нарушението по ел.фиш № *** е извършено преди да е влязъл в сила електронен фиш № ***.

В съдебно заседание редовно призован, жалбоподателят не се явява, но процесуалният му представител поддържа жалбата на заявените основания и моли да му бъдат присъдени разноски.

Въззиваемата страна не се представлява, но е изразила становище по жалбата в писмени бележки.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 05.11.2023г. в 12 и 36ч. по път първи клас от гр.Варна посока гр. Булгас до ресторант Горица жалбоподателката управлявала лек автомобил с рег.№ ***, със скорост 98 км/час при въведено ограничение с пътен знак В 26- 60 км/час. Скоростта била измерена, фиксирана с техническо средство АТСС ARH CAMS1 №11743с9 и след приспаднат толеранс от 3 км/ч.

1

Прието било от наказващият орган, че нарушението било извършено в условията на системност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ *** на дата 03.01.2023г. и ЕФ *** на дата 18.01.2023г.

Видно от представените писмени доказателства от наказващия орган ЕФ *** е влязъл в сила на 03.01.2023г., като същият не разполага с разписки за връчване, но обстоятелствата са отразени в справка АИС АНД, като същият фиш е заплатен на 22.05.2025г., а ЕФ *** е връчен на 03.01.2023г. и е заплатен на същата дата, като е влязъл в сила на 18.01.2023г., като АНО отново не разполага с други доказателства за връчване освен справката АИС АНД.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по АНП, които преценени в тяхната взаимносвързаност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото НП относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Съдът намира, че при съставяне на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което и същият следва да породи целените с него правни последици.

Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Съдът намира, че АНО е изпълнил задълженията си по ЗАНН, като в обжалваното НП е дал описание на нарушението, посочил е доказателствата, на които се позовава.

Посочените обстоятелства в достатъчна степен индивидуализират нарушението, нарушителя и доказателствата обуславящи квалифициращия признак на същото. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, а съображенията на съда за това са следните:

Изложената в НП фактическа обстановка се оспорва от жалбоподателят, който в подкрепа на твърденията си не сочи доказателства.

В същата декларативно се оспорват констатациите на наказващия орган приети за установени в електронния фиш. В конкретния случай, нарушението по чл.21, ал.2 от ЗДвП е за установена скорост от 98 км./ч. при разрешена 60 км./ч., т.е. автомобилът, собственост на жалбоподателя се е движел със скорост превишаваща допустимата от 60 км/ч. с около 38 км/ч. - установено след като АНО е приспаднал 3 км/ч толеранс от установената с техн. средство скорост 101 км/ч.

Нарушението е било установено с годно техническо средство-видно от приложените по преписката писмени доказателства.

Техническото средство е вписано в регистъра на одобрените средства за измерване и заснетият клип съдържа всички данни относно документирането и съхраняването на 2 заснетото нарушение.

Предвид на изложеното, съдът намира че правилно административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.182, ал.5 вр.ал.2 т.4 от ЗДвП.

Видно от текста на посочената за нарушена разпоредба при системно нарушение по ал. 1, т.

5 и 6, ал. 2, т. 6, ал. 3, т. 6 наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в троен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок 6 месеца. А нарушението е системно, тъй като преди извършването му жалбоподателя е санкциониран с два влезли в сила ел. фиша.

В случая обстоятелството кой от обуславящите повторността ел.фиша е първи или втори и е без значение, доколкото са налице два такива влезли в сила преди жалбоподателката в рамките на същата календарна година на 05.11.2023г. да извърши трето такова.

Действително, наказващият орган не успя да представи разписки за точните дати на връчване на обжалваните електронни фишове, но това обстоятелство не е основание настоящият съдебен състав да не даде вяра на отразяванията в АИС АНД, доколкото същите представляват документ, удостоверяващ макар и под формата на извлечение от електронна система отразените в нея обстоятелства, които не са оспорени или опровергани от други представени по делото доказателства.

Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай е необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението, като негово обективно качество, за да бъде социално необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност. В конкретния случай съдът намира, че конкретното нарушение не може да се квалифицира като маловажно, тъй като то по нищо не се отличава от останалите от същия вид. Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение за спазване на принципите на ЗДвП.

С оглед на това, че наложеното на жалбоподателя наказание е в размер, императивно установен със закон, обжалваното НП следва да се потвърди като правилно и законосъобразно издадено.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на ОД МВР гр.Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН.

Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Производството по делото продължи в едно съдебно заседание, не е с фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди възнаграждение на минимума от 130лева (66.47 евро).

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП №24-0819-002806 от 02.09.2024г. на Началника на група в ОД МВР Варна сектор ПП, с което на К. И. И. е наложено административно наказание:

"ГЛОБА" в размер на 600 лева (306.78 евро) и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 182 ал.5 вр.ал.2 т.4 от ЗДвП.

ОСЪЖДА К. И. И. да заплати на ОД МВР гр.Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 130лева (66.47 евро), на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Варна в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 532 гр. Варна, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20253110205191 по описа за 2025 година

Производството е образувано по жалба на К. И. И. против НП №24-0819-002806 от 02.09.2024г. на Началника на група в ОД МВР Варна сектор ПП, с което на К. И. И. е наложено административно наказание: "ГЛОБА" в размер на 600 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 182 ал.5 вр.ал.2 т.4 от ЗДвП за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.2 ЗДвП.

Жалбоподателят моли да бъде отменено НП, като посочва, че АНО не е посочил ясно и недвусмислено коя от хипотезите на повторност е визирал, за да наложи съответния размер на санкцията, а наред с това оспорва изобщо наличието на квалифициращ признак повторност, тъй като нарушението по ел.фиш № *** е извършено преди да е влязъл в сила електронен фиш № ***.

В съдебно заседание редовно призован, жалбоподателят не се явява, но процесуалният му представител поддържа жалбата на заявените основания и моли да му бъдат присъдени разноски.

Въззиваемата страна не се представлява, но е изразила становище по жалбата в писмени бележки.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 05.11.2023г. в 12 и 36ч. по път първи клас от гр.Варна посока гр. Булгас до ресторант Горица жалбоподателката управлявала лек автомобил с рег.№ ***, със скорост 98 км/час при въведено ограничение с пътен знак В 26- 60 км/час. Скоростта била измерена, фиксирана с техническо средство АТСС ARH CAMS1 №11743с9 и след приспаднат толеранс от 3 км/ч.

1

Прието било от наказващият орган, че нарушението било извършено в условията на системност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ *** на дата 03.01.2023г. и ЕФ *** на дата 18.01.2023г.

Видно от представените писмени доказателства от наказващия орган ЕФ *** е влязъл в сила на 03.01.2023г., като същият не разполага с разписки за връчване, но обстоятелствата са отразени в справка АИС АНД, като същият фиш е заплатен на 22.05.2025г., а ЕФ *** е връчен на 03.01.2023г. и е заплатен на същата дата, като е влязъл в сила на 18.01.2023г., като АНО отново не разполага с други доказателства за връчване освен справката АИС АНД.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по АНП, които преценени в тяхната взаимносвързаност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото НП относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание направи следните правни изводи: