Решение № 6513 от 13.09.2019, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е гр.София,13.09.2019

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 9-ти състав, в публичното съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №

12 427 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид:

Ищецът твърди в ИМ, че ответникът е включил в общите условия (ОУ) по договори за потребителски кредит, които сключва с физически лица неравноправни клаузи. Като такива сочи: т.2.4, б. „в" от ОУ; т. 2.4. предл. 2 от ОУ; т. 2.4, предл.3 от ОУ; т.2.9.2. от ОУ; т. 2.9.3 от ОУ; т. 2.9.4 от ОУ, които противоречат на посочените в ИМ разпоредби от ЗЗП. КЗК твърди, че е констатирала неравноправността на тези клаузи и е препоръчала на ответника - „Т.К.“ ООД да ги отстрани. Ответникът е възразил срещу препоръката, не е променил тези клаузи, поради което ищецът е взел решение за завеждане на колективен иск срещу ответника. Моли съда да прогласи нищожността на описаните шест неравноправни клаузи от ОУ по предлагания договор за потребителски кредит и се осъди ответника да ги отстрани, както и се постанови забрана относно бъдещото им ползване. Моли съда да задължи ответника да огласи по подходящ начин и за своя сметка съдебното решение или съответната част от него.

Ответникът в писмения отговор оспорва претенцията като неоснователна и подробно излага съображения по всяка една от описаните клаузи като оправдани, а не неравноправни. Предвид изложеното моли съда да отхвърли исковете изцяло.

Претендира за направените разноски по делото.

Процедурата по чл. 382 ГПК е спазена и искът е разгласен на интернет страницата на КЗП и във вестник „СЕГА“, бр. 89 от 18.04.2018 г., бр. 105 от 08.05.2018 г. и бр. 95 от 25.04.2018 г., като в предвидения по чл. 382, ал. 2, т. 2 ГПК срок няма лица, които да са заявили желание за участие в процеса.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е, че ответникът в качеството си на търговец сключва договори за потребителски кредит с физически лица. В отношенията си с кредитополучателите неразделна част при сключването на договора са приложените

Общи условия (ОУ), които се подписват от страните.

С Протокол № 25 от заседание на 18.06.2015 г. Комисията за защита на потребителите (КЗП) е констатирала наличие на следните неравноправни клаузи в ОУ:

-в т.

2.4 където е посочено,че „При просрочване на две или повече вноски, и считано от падежната дата на втората непогасена погасителна вноска, вземането на „Т.К." ООД става предсрочно изискуемо в целия му размер, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането. „Т.К." ООД има право да прекрати едностранно договор без да е длъжно да дава допълнителен срок за изпълнение на Кредитополучателя и да обяви всичките си вземания по предоставения заем, в т.ч. изтекли и непогасени вноски, остатъчна главница, остатъчни лихви, лихви за забава, такси и комисионни, разноски по събиране на вземането за предсрочно изискуеми в пълен размер, при настъпване на някоя от следните хипотези, включително в буква „в“ Започване на действия по принудително изпълнение по отношение на Кредитополучателя.“ Според

КЗП клаузата е неравноправна по смисъла на чл. 143, т.6 ЗЗП, поради това, че длъжникът по конкретния заем е възможно да е изправна страна по него, но ако срещу него е образувано друго производство за принудителното събиране на определени вземания, кредиторът без основание ще се възползва от предвидената в тази клауза автоматична предсрочна изискуемост на кредита.

-в т. 2.4., предл. 2 е посочено, че „В срок от 7 (седем) дни от настъпване на предсрочната изискуемост, Кредитополучателят трябва да изплати на „Т.К."ООД всички дължими суми,в т.ч. главницата, лихвите, и всички допълнителни разходи. В случай на неплащане в горепосочения срок Кредитополучателят следва да заплати обезщетение в размер на годишната законна лихва, разделена на 365 дни за всеки ден забава, изчислена върху цялата дължима главница." Според

КЗП тази клауза е неравноправна на основание чл. 143, т.5 ЗЗП, поради това, че когато Договорът за кредит стане предсрочно изискуем, потребителят не дължи възнаграждение на търговеца за периода от време, през който няма да ползва отпуснатия кредит, или възнаграждение в размер на договорения лихвен процент се дължи само до датата, на която договорът е прекратен. След тази дата за потребителят възниква задължение да върне остатъка от главницата, а в случай на забава клиентът вече дължи обезщетение за забавено изпълнение, а не възнаграждение за неизползвана услуга по прекратения договор.

-в т. 2.4, предл. 3 е посочено, че „При неизпълнение на задълженията на Кредитополучателя в указания срок при настъпване на предсрочна изискуемост, „Т.К." ООД може да пристъпи към принудително събиране на всички свои вземания в пълен размер, ведно с лихвите, таксите, комисионните, разноските и неустойките."

Според

КЗП тази клауза е неравноправна на основание чл. 143, т.5 ЗЗП, поради това, че когато Договорът за кредит стане предсрочно изискуем, потребителят не дължи възнаграждение на търговеца за периода от време, през който няма да ползва отпуснатия кредит. Т.е. възнаграждение в размер на договорения лихвен процент се дължи само до датата, на която договорът е прекратен. След тази дата за потребителят възниква задължение да върне остатъка от главницата, а в случай на забава клиентът дължи обезщетение за забавено изпълнение, а не възнаграждение за неизползвана услуга по прекратения договор. При това обезщетението за забава се дължи до момента на реално изпълнение на задължението за връщане на заетата сума, а не за целия срок на прекратения договор.

-в т. 2.9.2, в която е посочено, че „Всякакви спорове, възникващи от или във връзка със задълженията на страните по договора за потребителски кредит, за чието разрешаване страните не постигнат съгласие, включително спорове, възникващи от или във връзка с неговото тълкуване, валидност, изпълнение или прекратяване, се разрешават от компетентния български съд в гр. София. Правата на страните по договора за потребителски кредит са кумулативни и не изключват други права, предоставени им от закона, и могат да бъдат упражнявани винаги и толкова често, колкото страните счетат за необходимо. Всяко освобождаване на Страните от някакво условие по договора за потребителски кредит и всяко съгласие или одобрение ще се считат в сила, само ако са дадени в писмен вид и то само за целта и при условията (ако има такива), за които са дадени." Така представен текстът представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т.

19 ЗЗП. Също така нормата на чл.105 ГПК е ясна: „Искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника." т.е. ако ответник е потребителя, за решаване на спора следва да се сезира съда, в района на който е постоянният адрес на потребителя.

-в т. 2.9.3 е посочено, че „При забава се дължи такса напомняне, извършено посредством телефония в размер на 2 (два) лв. за кредити със седмично погасяване и 10 (десет) лв. за кредити с месечно погасяване, за което кредитополучателят дава изричното си съгласие."

Според

КЗП тази клауза е неравноправна на основание чл. 143, т. 19 ЗЗП. Съгласно чл.

10а, ал. 2 от Закона за потребителски кредит (ЗПК), Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Разходите за напомняне на потребителя при забава в плащането на вноските чрез телефония представляват действия, свързани с управление на кредита и за тях Кредитодателят не следва да събира такси.

-в т. 2.9.4, в която е посочено, че „При виновно неизпълнение на договора за потребителски кредит от страна на кредитополучателя и настъпила предсрочна изискуемост се дължи такса уведомление, за всяко връчено уведомително писмо, посредством лично връчване или на пълнолетен член на семейството или чрез залепяне на вратата или по друг способ признат от гражданското законодателство, в размер на 10 лв. за което кредитополучателят дава изричното си съгласие." Според

КЗП тази клауза е неравноправна на основание чл. 143, т. 19 ЗЗП. Съгласно чл.

10а, ал. 2 от Закона за потребителски кредит (ЗПК), Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Разходите за уведомления, изразяващи се чрез връчване на уведомително писмо или чрез залепване на вратата представляват действия, свързани с управление на кредита и за тях Кредитодателят не следва да събира такси“.

На ответното дружество е изпратено писмо, изх. № Ц-03-3870/21.07.2015 г., с препоръка за отстраняване на установените неравноправни клаузи, получено на 22.07.2015 г.

Ответникът е депозирал становище- несъгласие във връзка с препоръката в което е изложил идентични на неговия отговор на ИМ аргументи.

С Протокол

№ 36 заседание на 01.09.2015 г. КЗП е взела решение, поради неспазване от ответника препоръката в писмото (изх.№ Ц-03-3870/21.07.2015г.)да му бъде заведен колективен иск по чл. 186 и чл. 148 ЗЗП, уведомявайки го за това.

Не е спорно между страните, че в приложените по делото ОУ са включени клаузи с обсъденото съдържание в Протокола на КЗП от 18.06.15 г.и тези ОУ са прилагани, по сключените договори за потребителски кредит от ответника.

От заключението на в.л. Ц. по назначената СИЕ се установява, че за 2016 г. общо постъпилите искания за отпускане на кредит от ответното дружество са били 5520.

От тях отпуснатите кредити са 4477 в общ размер на 2 103 535 лв., т.е. средната сума на човек е 469,85 лв. От СИЕ е видно още, че при над 3100 от отпуснатите кредити са били налице посочените клаузи от ОУ.

При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:

По делото се установи, че са налице предпоставките на чл.148, ал.1, т.4 ЗЗП - предприети са мерки по т.1, останали без резултат, видно от кореспонденцията между страните и клаузите на договора могат да засегнат голям брой потребители, предвид предмета на предоставяната услуга и предмета на дейност на ответника.

Относно искането за установяване, че т. 2.4, буква „в", от ОУ по договора за потребителски кредит е неравноправна на основание чл. 143, т. 6 ЗЗП:

Съгласно чл. 143 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Разпоредбата повтаря дефиницията в Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори, транспонирани със ЗЗП.Според чл. 3, пар. 1 от Директивата, в случаите, когато дадена договорна клауза не е индивидуално договорена, се счита за неравноправна, когато въпреки изискването за добросъвестност, създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.

За да се приеме една клауза неравноправна, трябва да са налице следните предпоставки:

1/ не е индивидуално уговорена; 2/ не съответства на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на страните; 3/ да създава значителна неравнопоставеност между правата и задълженията на страните във вреда на потребителя.

В чл.143 т.1-12 ЗЗП са посочени хипотезите, които се считат за неравноправни клаузи.Съгласно т.6 от тази разпоредба неравноправна е клаузата, която позволява на търговеца или доставчика да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка, като същата възможност не е предоставена на потребителя.

Съдът намира, че оспорената клауза - т. 2.4, буква „в", предвижда възможност за едностранно прекратяване на договора за кредит, в случай на започване на действия по принудително изпълнение по отношение на кредитополучателя. Правото да прецени дали да прекрати договора при тази хипотеза принадлежи изцяло на ответника,без да е предвидена такава възможност за потребителя. След като тази разпоредба предвижда права за по-силната страна, а не и за потребителя, то тя не отговаря на изискването за добросъвестност. Това право е във вреда на потребителя, както защото дава право на ответникът да прекрати едностранно договора, така и защото дава възможност на същия да обяви предсрочна изискуемост на това основание. Ето защо съдът приема, че клаузата на т. 2.4, буква „в" от ОУ е неравноправна, респ. нищожна.Затова искането ответникът да бъде задължен да отстрани неравноправната клауза от прилаганите от него ОУ е основателно и следва да бъде уважено.