Решение № 4390 от 14.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4390 гр. С., 14.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20241110167405 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация С.” ЕАД, чрез юрк. Г., срещу В. Г. К., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че В. Г. К. дължи на „Топлофикация С.” ЕАД следните суми: 23,09 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.07.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 25.07.2024 г. до изплащане на вземането; 2,45 лв., представляваща мораторна лихва за период от 16.10.2023 г. до 08.07.2024 г.; 14,04 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 25.07.2024 г. до изплащане на вземането; 3,48 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2021 г. до 08.07.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.08.2024г. по ч.гр.д. № 45619/2024 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответника договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за периода м.07.2022 г. – м.04.2023 г. топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „М.-4“, бл. ***, вх. 1, ет. 12, ап. 66, която не била заплатена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, поради което изпаднал в забава. Ето защо моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер, като поддържа, че редовно заплаща начислените му суми, в т.ч. и процесните. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Третото лице – помагач „Нелбо” АД на страната на ищеца не е взело становище по съществото на спора.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени 1 доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За уважаването на предявените по чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД искове, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през исковия период, в т.ч., че ответникът е собственик на процесния недвижим имот; използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Следователно качеството потребител се свързва с принадлежност на вещното право на собственост или с ползването на имота.

От представените по делото доказателства се установява, че сградата – етажна собственост, в която се намира процесният имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

От представения по делото Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на Закона за общинската собственост от 29.12.2001 г., се установява, че на посочената дата В. Г. К. придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот, находящ се в гр.

С., ж.к. „М.-4“, бл. ***, вх. 1, ет. 12, ап. 66. По делото не са налице доказателства за извършени разпоредителни сделки с имота преди или по време на процесния период. На следващо място, от представената от ищеца молба-декларация за открИ.не на партида, подадена от В. Г. К., се установява, че ответникът е отправил искане до ищеца за открИ.не на партида на негово име за процесния имот, като е декларирал, че ще го използва за жилищни нужди, както и че домакинството му се състои от 3 члена. Това изявление представлява предложение за сключване на договор за доставка на топлинна енергия - арг. чл. 13 ЗЗД. След като ищецът, като доставчик на топлинна енергия за битови нужди, е приел отправеното към него предложение на В. Г. К., входирал го е, продължил е да доставя топлинна енергия до процесния апартамент и да издава фактури на посочения в заявлението абонатен номер, то следва да се приеме, че е сключен с ответника облигационен договор при Общи условия за ползване на топлинна енергия за жилището. Това договорно правоотношение е продължило да съществува и за исковия период, поради липсата на доказателства, че тази облигационна връзка е била прекъсната по-рано. Ето защо, въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото следва да се приеме, че ответникът В.

Г. К. e потребител на топлинна енергия по договорно правоотношение с ищеца за исковия период. В този смисъл доказано е основанието (източниците) на вземанията, предмет на предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били 2 публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между ищеца и ответника В. Г.

К. са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения.

Относно сумата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия следва да се отбележи, че същата е отделно посочена като дължима главница в заявлениетопо чл. 410 от ГПК, като всички дейности и обществени отношения, свързани с топлоснабдяването, са регулирани от секторното законодателство в областта на енергетиката, което обуславя и особеностите на възникването и осъществяването на услугата по дялово разпределение на топлинната енергия. Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ (редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) възлага отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при Общи условия), в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия. От представения по делото договор между етажната собственост и третото лице-помагач и общите условия на ищеца се установява вземането за цена на услугата дялово разпределение, която е извършена за процесния период, видно от представените по делото документи за главен отчет и изравнителни сметки.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ), като според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на „Нелбо” АД.

Установено е въз основа заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че: в процесния имот през исковия период не се ползва отопление, което е отбелязано в отчетен формуляр от 23.05.2023 г., представен на вещото лице, като за целия период няма изчислена ТЕ за отопление на имота; през исковия период ТЕ за отопление отдадена от сградната инсталация е изчислявана по формула, приложена в съответната наредба върху пълната отопляема кубатура 142 куб.м., съгласно акт за разпределение на кубатурата, представен на вещото лице; за исковия период няма изчислена ТЕ за отопление на общи части; в процесния имот няма ползване на топла вода, което е отбелязано в отчетен формуляр от 23.05.2023 г.; през исковия период няма начислявана такса мощност, тъй като същата отпада след м.06.2006 г.; технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлофикационното дружество.

На следващо място, установено е въз основа заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото производство съдебно-счетоводна експертиза, което 3 при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че от ответника не са постъпвали плащания след предявяване на исковете за погасяване на сумите, предмет на настоящото производство. На следващо място, вещото лице изяснява изрично, че сумите, цитирани в приложените от ответника разписки, са съобразени от ищеца при формиране на главницата, като с плащанията, посочени в експертизата, на обща стойност 259,43 лв. – главница за ТЕ, в топлофикационното дружество частично са погасени задълженията на ответника, като е останало неплатено задължение в размер на 23,09 лв., което касае корекция на ТЕ за периода м.07.2022 г. – м.04.2023 г., отразено в Дебитно изв. № ******** г., а останалите плащания погасяват задължения извън процесния период.

По отношение на размера на действително потребеното количество топлинна енергия за процесния период следва да се посочи, че съобразно заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ, същият възлиза на 282,52 лв., а претендираната от ищеца главница за топлинна енергия е в размер на 23,09 лв. Ето защо и предвид принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, настоящият съдебен състав приема, че дължимата от ответника главница за ТЕ за процесния период (01.07.2022 г. до 30.04.2023 г.) възлиза в размер на претендираните от ищеца 23,09 лв., както и сумата от 14,04 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.07.2024 г. до окончателното изплащане на сумите.