Решение № 13152 от 20.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13152 гр. С., 20.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА при участието на секретаря В. като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело № 20211110127733 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът „Т. е предявил срещу Г. Е. Г., Е. Я. Г. и А. Я. Г. установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с искане за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца следните суми: сумата от 123,82 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с аб. номер ., находящ се в гр. С., за периода от м.06.2015 г. до м.07.2015 г., ведно със законната лихва от 02.07.2018 г. до изплащане на вземането, сумата от 37,20 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2015 г. до 22.06.2018 г., сумата от 4,04 лв. – такса за услугата дялово разпределение за периода м.06.2015 г. – м.07.2015 г., ведно със законната лихва от 02.07.2018 г. до изплащане на вземането и за сумата от 1,26 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за таксата за дялово разпределение за периода 15.08.2015 г. – 22.06.2018 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 43442/2018 г. на Софийски районен съд.

Счита, че отговорността на ответниците следва да бъде разделена при следните квоти:

1/ Г. Е. Г. с ЕГН ********** – 4/6, а именно: сума в размер на 110,88 лв., от които 82,55 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.06.2015 г. до м.07.2015 г., ведно със законната лихва от 02.07.2018 г. до изплащане на вземането, 24,80 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 15.08.2015г. до 22.06.2018 г., както и суми за дялово разпределение – 2,69 лв. – главница за периода от м.06.2015 г. до 1 м.07.2015 г., ведно със законната лихва от 02.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, и 0,84 лв. – лихва за периода от 15.08.2015 г. до 22.06.2018 г.;

2/ Е. Я. Г. с ЕГН ********** – 1/6, а именно: сума в размер на 27,72 лв., от които 20,64 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.06.2015 г. до м.07.2015 г., ведно със законната лихва от 02.07.2018 г. до изплащане на вземането, 6,20 лв. – мораторна лихва за забава от 15.08.2015 г. до 22.06.2018 г., както и суми за дялово разпределение – 0,67 лв. – главница за периода от м.06.2015 г. до м.07.2015 г., ведно със законната лихва от 02.07.2038г. до окончателното изплащане на вземането, и 0,21 лв. – лихва за забава за периода от 15.08.2015 г. до 22.06.2018 г.;

3/ А. Я. Г. с ЕГН ********** – 1/6, а именно: сума в размер на 27,72 лв., от които 20,64 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.06.2015 г. до м.07.2015 г., ведно със законната лихва от 02.07.2018 г. до изплащане на вземането, 6,20 лв. – мораторна лихва за забава от 15.08.2015 г. до 22.06.2018 г., както и суми за дялово разпределение – 0,67 лв. – главница за периода от м.06.2015 г. до м.07.2015 г., ведно със законната лихва от 02.07.2038г. до окончателното изплащане на вземането, и 0,21 лв. – лихва за забава за периода от 15.08.2015 г. до 22.06.2018 г.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответниците като собственици/вещни позватели на процесния имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение.

Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество, като не е сторил това, е изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение за забава върху главниците в посочените по-горе размери. С уточнителна молба ищецът е посочил, че сумата от 123,82 лв. е формирана като сбор от сумите от 54,51 лв. – дължима главница за месец юни 2015 г. – и 69,31 лв. – дължима главница за месец юли 2015 г. Сочи, че за първата сума е издадена Фактура № 0060750465 от 30.06.2015 г., а за втората – Фактура № . от 31.07.2015 г.

Поддържа, че съгласно чл. 112, ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл. 139 ЗЕ/ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 138б ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва от „Н. на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Ето защо, моли за уважаване на предявените искове.

Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответниците, подаден чрез назначения им особен представител адв. Г. М., с който оспорват предявените искове като неоснователни. Твърдят, че договорът с „Н. е сключен през 2002 г. за срок от 5 години, 2 поради което считат, че същият за процесния период не е действал и е прекратен. Сочат, че на 20.07.2015 г. Г. Е. Г. и съпругът Я. Г., чрез пълномощника си – Е. Я. Г. (техен син) – са прехвърлили правото на собственост върху процесния имот на С., като продавачите са се съгласили да заплащат всички сметки за имота до 20.07.2015 г., което следвало да се вземе предвид при постановяване на съдебния акт. Правят възражение за погасяване на част от задълженията по давност. Ето защо, молят за отхвърляне на исковете.

Третото лице-помагач на страната на ищеца не оспорва предявените искове и счита, че същите са доказани по основание и размер.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания.

По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата-етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната мрежа. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който купува отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

По делото с протоколно определение от 03.11.2022 г. е отделено като безспорно обстоятелството, че за периода от 01.06.2015 г. до 20.07.2015 г. лицата Г. Е. Г. и Я. Ж. Г. са били собственици на процесния имот, придобит от тях при режим на съпружеска имуществена общност, което се установява и от представените по делото писмени доказателства – нотариален кат за продажба от 20.07.2015 г., споразумителен протокол и др.

След смъртта на Я. Ж. Г. в хода на процеса - на 19.09.2019 г., съпружеската имуществена общност се е прекратила. Наследници на посоченото лице, видно от представеното удостоверение за наследници с изх. № ., издадено от СО, район О., са Г. Е. Г. /негова съпруга/, Е. Я. Г. /негов син/ и А. Я. Г. /негов син/, като квоите в съсобствеността са, както следва: за Г. Е. Г. – 4/6 ид.ч.; за Е. Я. Г. – 1/6 ид.ч. и за А. Я. Г. – 1/6 ид.ч.

Ето защо и с оглед цитираните законови разпоредби съдът намира, че за периода от 3

01.06.2015 г. до 19.07.2015 г. вкл. ответниците в качеството си на съсобственици, респ. наследници на Я. Ж. Г. са били клиенти на топлинна енергия за битови нужди и като такива се явяват материалноправно легитимирани да отговарят за задълженията за този период.

Считано от 20.07.2015 г., обаче, отговорността за доставената и незаплатена топлинна енергия следва да се поеме от новия собственик на имота, а именно – С..

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът приема, че между тях и ищеца са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за процесния период.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице-помагач.

Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали 4 фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване.