Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 10684 от 03.06.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 4108/2026
Вид
Решение № 10684
Подписан
03.06.2026
Състав
АЛЕКСАНДЪР ВЕЛИНОВ АНГЕЛОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 10684 гр. София, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДЪР В. А. при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. А. Гражданско дело № 20261110104108 по описа за 2026 година

Предявени са следните обективно кумулативно съединени искове от Ю.

П. В. срещу „.“ ЕООД:

- конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението, извършено на основание чл.330, ал.2, т. 6 КТ със Заповед № .. г.;

- конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „..“ с код по .. в ответното дружество „.“ ЕООД;

- осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал.

1 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконно уволнение в размер на 1 769,81 евро за периода от 01.12.2025 г. до 31.12.2025 г., ведно със законна лихва от 16.02.2026 г. – датата на предявяване на иска, до окончателното плащане.

Ищцата твърди, че по силата на сключен договор с ответника на 30.11.2020 г. постъпила на работа при него на длъжността „продавач консултант“ в магазин за месо в гр. ... Сочи, че договорът бил сключен със срок за изпитване от шест месеца, като след изтичането му на основание чл.

70, ал. 2 КТ станал безсрочен. Било уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 610 лева с допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионална квалификация в размер на 0,6 % за всяка година трудов стаж при същия работодател. Също между страните било уговорено, че трудовият договор се прекратява с предизвестие от страна на работника със срок от 1 месец през срока за изпитване и 3 месеца при безсрочен договор, който бил еднакъв за двете страни. На 01.05.2025 г. между страните било сключено споразумение за изменение на трудовия договор, по 1 силата на което считано от 01.05.2025 г. трудовото възнаграждение на работника ставало 2 600,00 лева. Твърди, че на 16.12.2025 г. със Заповед № .. г. било наложено дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“, като със Заповед № .. г трудовото правоотношение било прекратено едностранно от работодателя на основание чл. 330, ал. 2 т. 6 КТ. Счита, че работодателят не е спазил процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ, тъй като в отправена от ответника покана за даване на обяснения не ставало ясно какви точно обяснения се искат от ищцата. Сочи, дадените обяснения не били реално обсъдени в заповедта за налагане на дисциплинарното уволнение, поради което били нарушени изискванията на закона. Излага твърдения, че поради игнориране на дадените обяснения неправилно било наложено дисциплинарно наказание уволнение, поради което било нарушено правото на защита. Твърди, че в заповедта било констатиран само фактът за отсъствието на ищцата, но не били описани вредните последици от това, както и липсвал критерий за съразмерност между извършеното нарушение и наложеното наказание. Излага твърдения, че със заповед № .. г. на ищцата било вменено задължение за изплащане на 3месечно обезщетение за неспазване на предизвестие в размер на 10 384,32 лева, изчислено на базата на последното изцяло получено брутно трудово възнаграждение през месец септември в размер на 3 461,44 лева. Сочи, че последното получено брутно трудово възнаграждение било през месец октомври 2025 г., поради което обезщетението, в случай, че такова се дължи, следвало да бъде изчислено на базата на него. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Твърди, че с докладна записка с вх. № .. г. от служителя .. работодателят бил уведомен, че от 19.11.2025 г., след като дошла на работа и изразила негативно отношение към работата си и колектива, ищцата напуснала своеволно работното си място и не се явила съгласно заложения график. Твърди, че още на 19.11.2025 г. прекият ръководител поискал да разговарят, но ищцата си тръгнала без да посочи обективна причина. В изпълнение на законоустановените правила били поискани писмени обяснения от служителката, чрез отправяне на покана, получена от нея на 05.12.2025 г., в която било заявено, че е открито дисциплинарно производство срещу нея. Твърди, че от получените писмени обяснения се налагал изводът, че ищцата признала извършеното нарушение.

Сочи, че управителя на дружеството също провел разговор с ищцата, в който я помолил да отправи молба с предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение по нейно искане, но такова не последвало. Твърди, че били провеждани лични разговори и между ищцата и регионалния мениджър на дружеството – .., както и завеждащия отдел „..“ – .. в същата насока.

Доколкото били поискани обяснения и от прекия ръководител на ищцата – .., при налагане на дисциплинарното наказание работодателят оценил дадените обяснения и от двете страни, като в заповедта подробно изложил установените факти. Счита, че дисциплинарното наказание съответства на извършеното нарушение, доколкото ищцата не се явявала на работа от 19.11.2025 г. до момента на получаване на заповедта за уволнение на 17.12.2025 г. – близо 30 дни, независимо че била предупредена какво нарушение извършвала и за 2 последствията от това. Твърди, че с напускане на работното място без разрешение на прекия ръководител или друг висшестоящ ищцата поставила работния процес под допълнително натоварване, тъй като работата следвало да бъде поета от нейни колеги. Счита, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена при спазване на закона, тъй като в същата бил посочен нарушителят, нарушението и момент на извършването му, наказанието и заК.ия текст, въз основа на който се налага. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна:

По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ в тежест на работодателя е да докаже законността на уволнението на основанието, на което е извършено – чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, както и че са спазени заК.ите изисквания при уволнение, в това число извършеното от служителя дисциплинарно нарушение.

С доклада по делото, обективиран в определение от 19.03.2026 г., постановено по реда на чл. 140 ГПК, за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са отделени обстоятелствата, че между Ю. П. В. и „.“ ЕООД е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „.“, както и че същото е прекратено със Заповед № .. г., с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ.

Спорът по делото е съсредоточен върху това дали дисциплинарното уволнение е извършено при спазване на изискванията на чл. 193 КТ и чл. 195 КТ, както и дали е извършено вмененото на ищцата нарушение на трудовата дисциплина, което да е съразмерно на наложеното наказание.

Дисциплинарната отговорност е отговорност за нарушение на трудовата дисциплина, т.е. за виновно неизпълнение на задълженията на работника или служителя по трудовото правоотношение, която се реализира чрез налагане на предвидено в закона дисциплинарно наказание при спазване на установените в КТ изисквания относно дисциплинарното производство, закрепени в чл. 193 КТ, чл. 194 КТ и чл. 195 КТ.

Следва да се приеме, че в случая е спазено изискването на чл. 194 КТ относно сроковете за налагане на дисциплинарното наказание, доколкото работодателят е узнал за нарушението с докладна записка вх. № .. г., а дисциплинарното наказание е наложено със Заповед № .. г.

Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която следва да бъдат посочени нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Изискванията на чл. 195 КТ са изпълнени, когато нарушението е конкретизирано в достатъчна степен, така че работникът или служителят да има възможност да разбере причината, поради която му се налага наказание, а съдът да може да извърши проверка за законност на наложеното наказание. Съдът намира, че следва да се приеме, че процесната заповед № .. г. отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ. В същата са 3 посочени нарушителят, дисциплинарното наказание и заК.ите разпоредби, въз основа на които същото се налага. Описано е и нарушението, за което е ангажирана дисциплинарната отговорност на работника, а именно: неявяване на работа повече от два последователни работни дни, считано от 19.11.2025 г.

– на 20.11.2025 г. и 21.11.2025 г., както и в последващите работни дни по график до издаване на заповедта, без да са посочени основателни причини за това. Видно от представената по делото разписка, заповедта е връчена на ищцата на 17.12.2025 г.

От представения по делото график за месец ноември се установява, че на посочените дати ищцата е следвало да осъществява вменените й с трудовия договор задължения.

Доколкото в случая става въпрос за хипотезата на чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ – неявяване на работа в продължение на два последователни работни дни, достатъчно е в заповедта да са конкретизирани именно тези работни дни, в които работникът е отсъствал от работа, което в случая е сторено. Независимо от това в посочената заповед работодателят е изложил подробно и фактическите обстоятелства, при които приема, че е извършено нарушението – че ищцата е преустановила явяването си на работа след възникнал конфликт в търговския обект, където е упражнявала трудовата си дейност, че е напуснала работното си място без разрешение и без да посочи уважителни причини за това, както и че проведеният разговор с нея за изясняване на случая е останал без резултат. Посочено е още, че и в дадените впоследствие писмени обяснения ищцата не е изложила обективни причини, които да оправдават продължителното й неявяване на работа, а е навела доводи, свързани със субективното й отношение към работата, отношенията с останалите служители в търговския обект и прекия й ръководител.

Така описаната от работодателя фактическа обстановка се подкрепя и от събраните по делото свидетелски показания.

От показанията на свидетеля . – . и отговорник на процесния търговски обект, се установява, че на 19.11.2025 г. между него и ищцата е възникнал конфликт във връзка с работния процес, след който ищцата е напуснала работното си място по време на работа и повече не се е върнала в магазина.

Съдът кредитира показанията на свидетеля . в частта относно възникналия конфликт, напускането на работното място от ищцата и последвалото й неявяване на работа, доколкото в тази им част показанията се основават на непосредствени впечатления на свидетеля и се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства. В частта относно причините за възникналия конфликт и поведението на ищцата при инцидента с клиент на 12.11.2025 г. показанията отразяват субективната преценка на свидетеля и касаят обстоятелства извън предмета на спора.

От показанията на свидетеля . – регионален мениджър при ответника, се установява, че след преустановяване явяването на ищцата на работа е осъществил комуникация с нея чрез съобщения във „.“ във връзка с неявяването й на работа и задълженията й към работодателя. В останалата им част показанията на свидетеля се основават на информация, получена от други 4 служители на дружеството, или съдържат субективна оценка относно отношенията между ищцата и прекия й ръководител, поради което не установяват конкретни релевантни по делото факти.

Съдът намира, че възражението на ищцата, че работодателят е нарушил изискванията на чл. 193 КТ, като е лишил ищцата от правото й на защита, тъй като не я е запознал с докладната записка, въз основа на която са били поискани обясненията й, както и с оглед необсъждането на дадените от нея писмени обяснения в издадената дисциплинарна заповед, също се явява неоснователно.

Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя, или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Законът не въвежда изискване работодателят да връчва на работника всички документи от дисциплинарната преписка, нито да възпроизведе в заповедта съдържанието на дадените обяснения или изрично да включи обсъждане на всяко наведено от работника възражение.