Решение № 260949 от 12.02.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№.................... гр. София, 12.02.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

СИМОНА

УГЛЯРОВА при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 5811 по описа за 2020 г. по описа на СГС и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 09.01.2020г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с решение от 26.05.2020г., постановено по гр.д. № 4981/2017г. на СРС, ГО, 179 състав, е уважен предявеният от С.И.Ю. срещу П.на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1-во от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати сумата от 7 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на незаконно обвинение по образуваното срещу него и прекратено наказателно производство поради липса на данни за извършени престъпления. Със същото решение предявеният иск е отхвърлен за разликата над сумата от 7 000 лева до пълния претендиран размер от 20 000 лева.

Срещу решението, в частта, в която е уважен предявеният иск, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК въззивна жалба от ответника П.на Република България. В същата са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстнационния съд изводи, както и за нарушения на материалния закон. Конкретно се поддържа, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка, тъй като не са ангажирани доказателства, че постановлението за прекратяване на наказателното производство е влязло в сила.

На следващо място, навеждат се съображения, че не са налице претърпени от ищеца неимуществени вреди, за които по безспорен начин да е установено, че са в пряка причинно-следствена връзка с незаконното обвинение. По делото не било установено, че органите на П.са извършвали действия извън правнорегламентираните, освен това показанията на разпитаните свидетели не били категорични, а съдържали предположения, лично мнение и оценки. В жалбата се поддържа необоснованост на изводите на първоинстанционния съд и относно евентуалното влияние на повдигнатото обвинение върху професионалната реализация на ищеца. Не било обсъдено обстоятелството, че към датата на повдигане на обвиненията срещу лицето, той не е заемал посочената длъжност – председател на Държавната агенция по горите, а бил преподавател в Лесотехническия университет.

Счита за неправилни и изводите относно приетото, че обвинението получило широка гласност. Приложените в първоинстанционното производство публикации касаели други наказателни производства, водени срещу ищеца, а не процесното такова. Не били обсъдени и своевременно наведените възражения за наличието на други наказателни производства срещу ищеца в исковия период, което обстоятелство безспорно имало значение относно причинно-следствената връзка между незаконното обвинение и вредите, както и техния размер. В жалбата са развити и съображения, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е определено в нарушение на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, тъй като неговият размер не е съобразен с критерия за справедливост. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е понесъл притеснения и неудобства, които са нормално изводими от ситуацията, поради което страданията му не са извън обичайните за такива случаи, а продължителността на наказателното производство е в разумен срок с оглед фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения въззивникът обосновава извод, че определеният размер на обезщетението не съответства на характера и степента на търпените неимуществени вреди, както и на вида и степента на упражнената наказателна репресия. С тези доводи се прави искане за отмяна на решението в обжалваната му част, а в условията на евентуалност – за намаляване на размера на неимуществените вреди.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната страна С.И.Ю., който оспорва същата по подробно изложени съображения. Счита решението в обжалваните му части за правилно, като постановено в съответствие със събраните доказателства по делото и в правилно приложение на материалния закон. Прави искане за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.

По делото е постъпила и насрещна въззивна жалба от ищеца С.И.Ю. срещу първоинстанционното решение, в частта, в която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. В жалбата се твърди, че при постановяване на решението съдът не е съобразил всички събрани по делото доказателства. Конкретно се сочи, че при определяне размера на присъденото обезщетение не е взето предвид, че обвиненията срещу ищеца са за тежки умишлени престъпления, извършени в качеството му на длъжностно лице, което обосновава извод за сериозно засягане на неговия авторитет, а освен това било препятствано професионалното му развитие. Първоинстанционният съд не е съобразил и факта на широкото медийно отразяване на повдигнатите срещу него обвинения, което се отразявало на интензитета на претърпените неимуществени вреди. По тези съображения счита, че размерът на присъденото обезщетение не е съобразен с критерия справедливост и се прави искане за отмяна на решението в обжалваната му част.

Насрещната страна П.на Република България оспорва подадената насрещна въззивна жалба като неоснователна.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 3-то от ЗОДОВ.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материално-правни норми. По изложените във въззивната жалба оплаквания намира следното:

Ищецът претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение по образувано срещу него и прекратено наказателно производство поради обстоятелството, че деянието не съставлява престъпление.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че срещу ищеца било повдигнато на 14.05.2010г. обвинение в извършване на тежки престъпления по чл. 282, ал. 3, вр. ал. 2, пр.

1 и пр. 2, вр. ал. 1, пр. 1 и пр. 3 от НК, по което била наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 20 000 лева. Така образуваното наказателно производство било прекратено с постановление от 09.05.2013г. поради липса на данни за извършено престъпление, което постановление било съобщено на обвиняемия и не било обжалвано от него. При съобразяване на тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на периода, през който срещу ищеца било повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпление – общо 3 години, взетата мярка за неотклонение, възрастта на лицето /в активна трудоспособна възраст/, изпитаното от него притеснение, тревожност и неудобство, нежеланието да контактува с близки и приятели, промененото отношение на колегите му, факта, че повдигнатото обвинение е за престъпление по служба и във връзка с упражняваната от ищеца трудова дейност, обстоятелството, че процесното досъдебно производство е придобило широка гласност с публикуването на множество статии в електронни и печатни издания, което е повлияло върху репутацията на ищеца като университетски преподавател, е прието, че справедливият размер на дължимото обезщетение е 7 000 лева.

На етапа на въззивното производство е установено, че с постановление от 14.05.2010г. по досъдебно производство № 18/2010г. по описа на СГП-Следствен отдел, С.И.Ю. бил привлечен в качество на обвиняем за извършване на престъпление в качеството му на длъжностно лице – председател на Държавна агенция по горите, за нарушаване и неизпълнение на служебните си задължения да осъществява политиката съгласно чл. 174 от Договора за присъединяване на Република България и Румъния към ЕС, за нарушаване на изискванията на Наредба за определяне на базисни цени, цени за изключени площи и учредяване право на ползване на сервитути върху земи и гори от горския фонд, като е издал заповеди и сключил договор за замяна на гори № 214 от 09.05.2008г. за общо 126 имота, с площ от 10 198, 780 дка, на обща стойност на придобитата от „А.“ ЕООД собственост в размер на 6 694 033 лева, срещу гори и земи от държавния горски фонд с обща площ от 1 282, 082 дка, на обща стойност от 6 611 382, 69 лева, като нарушението се изразява в извършена замяна между различни по произход гори, като престъплението било извършено с цел да набави за другиго облага – за „А.“ ЕООД и от това са настъпили значителни вредни последици в размер на 60 287 041, 40 лева, като деянието е извършено от лице заемащо отговорно служебно положение – престъпление по чл. 282, ал. 3, вр. ал.

2, пр. 1-во и пр. 2-ро, вр. ал. 1, пр. 1-во и 3-то от НК. Спрямо обвиняемият била взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 60 000 лева. Така определената парична гаранция била изменена с определение от 10.06.2010г., постановено по чд № 2762/2010г. по описа на СГС, от 60 000 лева на 20 000 лева. С постановление от 13.06.2012г. на прокурор от СГП мярката за неотклонение била отменена и внесената парична гаранция била освободена.

С постановление от 09.05.2013г. на прокурор при СГП било прекратено образуваното срещу С.И.Ю. и още две лица досъдебно производство № 18/2010г. по описа на СЗ ПКФДИ, пр. пр. № 9295/2009г. по описа на СГП – СЗ ПКФДИ, поради липса на данни за извършено престъпление. Ищецът е навел твърдения, че това постановление му е било връчено на 12.05.2013г. и не е обжалвал същото. Това твърдение не е било оспорено от насрещната страна, поради което съдебният състав приема за установено, че това е датата на връчване на постановлението за прекратяване. Не е спорно обстоятелството, че към датата на повдигане на обвинението ищецът е бил преподавател в Лесотехническия университет.

По делото е прието удостоверение от

Национална следствена служба, от което се установява, че срещу С.И.Ю. било образувано досъдебно производство по сл.дело № СлД-СО № 43/2009г., пр. пр. № 3444/2009г., по което на 23.10.2009г. било повдигнато обвинение на ищеца за извършено престъпление по чл. 220, ал. 2 от НК. Не е спорно обстоятелството, че с решение по ВНОХД № 453/2016г. по описа на СГС, влязло в законна сила на 15.04.2016г., ищецът бил оправдан по така повдигнатото обвинение. Срещу С.Ю. било образувано още едно досъдебно производство № 216/2010г. по описа на ГД „КП“ – МВР, пр. пр. № 20864/2010г. по описа на СРП, което било прекратено с постановление на прокурор от СРП на 18.07.2011г.

Приетите за установени негативни последици от повдигането на обвинение срещу ищеца са доказани посредством събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите В.Б.и Е.Ц.. Свидетелят Ц.е бил асистент в Лесотехническия университет към процесния период, а ищецът бил негов пряк ръководител, поради което те имали ежеседмични контакти. Ето защо свид. Ц.има преки, непосредствени и трайни впечатления относно обстоятелството по какъв начин се е отразило процесното обвинение на ищеца. Неговите показания следва да се кредитират като логични, последователни и непротиворечиви с останалите доказакателства по делото. От тях се установява, че още през 2009г. /при повдигане на първото обвинение/ ищецът се е променил. Но по-драстичната промяна настъпила след процесното обвинение от 2010г., когато той започнал да проявява притеснителност, станал неспокоен, отчужден, затворил се в себе си, имал здравословни проблеми. Всичко това се отразило на репутацията му, тогава в началото бил декан на факултета, но делата се отразили на неговото самочувствие, станал неуверен, колеги започнали да странят от него.

Разпечатката съдържа 32 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b785dab7-5573-4f88-a72f-2e7d203a8144