Решение № 219 от 17.10.2022, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. Враца, 17.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: М. Д. Досов

Членове:

Росица Ив. Маркова

Камелия Пл. Колева при участието на секретаря Галя Цв. Иванова като разгледа докладваното от Камелия Пл. Колева Въззивно гражданско дело № 20221400500285 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Враца /ОД на МВР/, представлявано от директора Ц. Н., чрез юрк. Д.

М., срещу решение № 260045/16.06.2022 г. по гр.д. № 1126/2021 г. по описа на Районен съд Враца, с което са уважени предявените от М. Г. В. от гр. Бяла Слатина иск с правно основание 178, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 179, ал. 1 от Закон за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ за заплащане на сумата от 1184,83 лева, представляваща дължимо и неизплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 10.03.2018 г. до 06.07.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и иск с правно основание чл.

86, ал. 1 от Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/ за заплащане на сумата от 354,14 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.04.2018 г. до предявяване на иска - 10.03.2021 г. С решението съдът е възложил в тежест на жалбоподателя и направените в производството пред него разноски.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания, че атакуваното решение е необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон. Жалбоподателят оспорва извода на съда, че е налице празнота в ЗМВР, която да регламентира изчисляването на положения от служителите на МВР нощен труд /чрез преизчисляването му в дневен и 1 отчитането и заплащането му като извънреден/, която следва да бъде преодоляна чрез субсидиарното приложение на действащата към момента Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ № 8121з-776/29.07.2016 г. Оспорва се и направеното тълкуване на закона, че е въведена законова забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, тъй като забраната би поставила служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от други държавни служители по отношение заплащането на допълнителни възнаграждения. Посочва се, че чл.

9, ал. 2 НСОРЗ предвижда при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време на съответното работно място. В случая, тъй като работното място е МВР, служителите работят на сменен режим на работа – 8 часа нощен труд, т.е. не като останалите държавни служители или лица, работещи по трудово правоотношение – 7 часа нощен труд. Именно по тази причина се образувал коефициент 8:7=1,143 за лицата работещи по трудово правоотношение и по ЗДСл, а за лицата, работещи в МВР – коефициент 1 /8:8 часа дневен и нищен труд/. В подкрепа на тези доводи е цитирал съдебна практика, обобщението на която се свежда до извод за невъзможност за прилагане на разпоредбите на КТ и ЗДСл /в това число правото на допълнителен отпуск и отчитането на работата, респ. конвертирането на часовете труд, и заплащането на извънреден труд след конвертирането/. Изложено е, че ищецът е държавен служител в МВР – полицейски орган по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР и неговите служебни правоотношения се уреждали според чл.

142, ал. 2 ЗМВР само с този закон. Според жалбоподателя законодателят е направил разграничение по отношение третирането на служителите по ЗМВР, по ЗДСл и по КТ.

Различната нормативна уредба и липсата в ЗМВР на препращаща норма, която да дава основание за субсидиарно приложение на Кодекса на труда /КТ/, включително и за прилагане на издадените подзаконови нормативни актове по прилагането му, в т. ч. и НСОРЗ, е пречка пред прилагането им. Посочва се, че неприлагането на уредбата в НСОРЗ се обуславя от нейното приложно поле, посочено в чл. 2, ал. 3 и характера на правоотношението – такова със служител на МВР /полицейски орган/, което се урежда от специален закон. Твърди се, че именно по тази причина размерът на допълнителното възнаграждение на ищеца следва да се определя съобразно разпоредбите на ЗМВР и съответните наредби и заповеди по приложението му и е недопустимо прилагането на горепосочената НСОРЗ. Като аргумент за това становище се изтъква още, че извън допълнителните възнаграждения по чл. 179, ал. 1 и чл. 178, ал. 1 ЗМВР, на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните служители от МВР, какъвто настоящият не е. Позовава се и на самия текст на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, като счита, че от него се прави извод за неприложимостта му спрямо държавните служители – полицейски органи. В допълнение се релевира, че не са налице и самите предпоставки за прилагане на чл. 9 НСОРЗ, тъй като ищецът изпълнява служебните си задължения сменен режим на работа при продължителност на нощния труд от осем часа дневно, за който му е изплатено полагащото 2 се възнаграждение, в който случай коефициентът е 1ца, за разлика от служителите по КТ – които, тъй като работят по не повече от 7 часа нощен труд на денонощие, коефициентът е 1,143. Твърди се, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 9 НСОРЗ и защото липсват две от кумулативно предвидените там условия, а именно по буква „в“ и „г“.

Изложено е оплакване, че претендираната сума не се дължи, тъй като от представените по делото доказателства не се установява ищецът да е работил над рамките на установеното за него работно време по график, поради което не може да се иска заплащане за труд, който не е положен. Твърди се също, че служителите в МВР не са поставени в по-неблагоприятно положение спрямо лицата, работещи по трудово правоотношение, регулирано от КТ, тъй като тези две категории лица не могат да бъдат съпоставяни, доколкото режимът на правоотношението им се регулира от различни нормативни актове.

В заключение се иска отмяна на обжалваното решението и присъждане на направените пред двете съдебни инстанции разноски.

С въззивната жалба не се представят нови доказателства и не се прави искане за събирането на такива.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна – М. Г. В., чрез адв. Г. Г., депозира писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност и недоказаност на жалбата.

Счита, че първоинстанционният съд не е допуснал процесуални нарушения, обсъдил е всички доказателства и възражения по делото, стигайки до обоснован и верен извод за решаването на спора, прилагайки правилно и относимия материален закон, включително правото на Европейския съюз. Въззиваемия се противопоставя на наведените във въззивната жалба оплаквания за неприложимост към тази категория служители в МВР на разпоредбите на КТ, ЗДСл и НСОРЗ с довода, че правилото на дерогация на общия закон от специалния не се прилага в случая, тъй като приложим е по-висш принцип – този за справедливостта.

Излагат се съображения, че приетата от законодателя уредба по отношение на служителите в МВР не позволява на последните да се възползват от компенсации и обезщетения, каквито се полагат за останалите категории работници и служители, и което законодателство нарушава трудовите права на тази категория служители. По отношение на обстоятелството дали тези категории служители са сходни, се навежда довод, че случаят касае нощен труд, което не е законова конструкция, а природно явление, случващо се на всички работещи по един и същи начин, поради което ги засяга еднакво, ерго сходни по резултата си следва да са компенсациите за това засягане от този вид труд. Посочва се, че приложението на другите нормативни актове по аналогия /според ЗНА/ в случая не се препятства, защото самият ЗМВР не съдържа норма, която да ограничава получаването на справедливо обезщетение.

Заявява се становище, че за приложението на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ не се изисква да са кумулативно налице четирите елемента, в това число предвидените два различни режима на работа, които поради характера им не могат да съществуват заедно. Оспорени са твърденията за получаване на привилегии от служителите на МВР с довода, че получаването им е свързано с качеството им на такива служители, а не защото полагат нощен труд, както и с довода, че никоя разпоредба не е свързана по някакъв начин с обезщетяване след 3 полагането на нощен труд.

При тези съображения се иска обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира се присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на адвоката за осъществено процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.

С отговора на въззивната жалба не се представят нови доказателства и не се прави искане за събирането на такива.

В открито съдебно заседание по делото въззивникът Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Враца, редовно призован, не се представлява.

Въззиваемият М. Г. В. също редовно призован за откритото съдебно заседание по делото, се представлява от адв. Г. Г., който оспорва жалбата, поддържа подадения отговор и моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Районен съд – Враца е бил сезира с искова молба, уточнена с молба вх. № 266207/07.04.2021 г, от М. Г. В. срещу ОД на МВР гр. Враца с искане на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 50а, ал. 2 ЗДСл във връзка с чл. 140, ал. 1 и чл. 143, ал. 1 КТ във връзка с чл. 9, ал. 2 НСОРЗ ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 2544,00 лева, представляваща обезщетение за неотчетен и неизплатен извънреден труд за периода от 10.03.2018 г до 06.07.2020 г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането, както и да бъде осъден на основание чл. 86 ЗЗД да му заплати сумата от 394,37 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху посочената главница за периода от 01.04.2018 г до датата на завеждане на исковата молба

В обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че в процесния период ищецът е работил на длъжност „***" в сектор "Охранителна полиция" – РУ – АЕЦ-Козлодуй при ОДМВР гр. Враца. Осъществявал трудовата си дейност по утвърдени протоколи и графици, при режим на труд на смени при сумирано изчисляване на работното време съгласно чл.

187, ал. 3 ЗМВР, като графиците били организирани на 24-часови и 12-часови, в рамките на които попадали "нощни смени" от 22:00 часа до 06:00 часа. Изложени са доводи, че през процесния период ищецът полагал нощен труд по 8 часа за всяка 12-часова нощна смяна.

Заявено е, че при липса на механизъм за преизчисляване на извънредния труд за работа през нощта в повече /т.е. с продължителност 8 часа/, приложим е чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Изложил е, че според този чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време за държавните служители на МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, а нормалната продължителност на нощното работно време следвало да бъде 7 часа при субсидиарното прилагане на чл. 140, ал. 1, изр. 2-то КТ. От 10.03.2018 г до 06.07.2020 г ищецът положил 1856 часа нощен труд, които, преизчислени с коефициент 1,143, стават 2121 часа. Разликата между положения и преизчисления извънреден труд била 265 часа, за които ищецът не получил възнаграждение. Посочено е, че основното му месечно възнаграждение възлиза в размер на 1126,00 лева, а допълнителното възнаграждение по чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР се 4 заплащало с 50 на сто увеличение върху основното съглано чл. 187, ал. 6 ЗМВР. Според ищеца средната месечна норма от часове труд е 176 часа, което означава часова ставка от 6,40 лева, а след увеличението 9,60 лева. При това положение счита, че неплатеното му възнаграждение възлиза на 2544,00 лева за положен извънреден труд за периода 10.03.2018 г – 06.07.2020 г. При тези доводи е поискано предявените искове да бъдат уважени.