Решение № 5562 от 02.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5562 гр. София, 01.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Гюлсевер Сали като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20231100511171 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.

Образувано е по жалба на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, чрез юрк. С.Р. срещу постановление за разноски, обективирано в покана за доброволно изпълнение изх. № 8111/01.09.2023г. по изпълнително дело № 20238390400482. Частният жалбоподател излага доводи, че определените от ЧСИ обикновени такси се явяват прекомерни и неотговарящи на реално извършените към датата на изготвяне на поканата действия. По отношение начислената такса по т. 5 от Тарифата във връзка с поканата сочи, че се дължи „за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител” определен вид документи, сред които и покани, а в настоящия случай не е осъществено „връчване” по смисъла на цитираната разпоредба, доколкото поканата за доброволно изпълнение е получена чрез Системата за сигурно електронно връчване, поради което таксуваното действие се изразява в „изпращане” на документ и следователно, не следва да се начисляват разноски по т. 5. Счита, че неправилно са начислени и таксите по същата точка в размер на 24 лева за съобщение до НАП и КАТ, тъй като съобщенията касая отправени запитвания към посочените институции и би следвало тези действия да бъдат таксувани като справки по смисъла на т. 3 от Тарифата. Неконкретизирани били и разноските в размер на 18 лв. по т. 31. Незаконосъобразно, според жалбоподателя, били начислени и разноските в размер на 72 лева, касаещи „постановление за прекратяване до страните и вдигане на запора на банковата сметка, тъй като към датата на изпращане на поканата за доброволно изпълнение, дружеството не е получавало съобщение за прекратяване. Излага съображения, че неправомерно е и предварителното начисляване на разноски за неизвършени към съответния момент действия, доколкото липсва нормативна опора за това, а и с оглед обстоятелството, че към датата на поканата изпълнителното производство е все още висящо. Твърди, че таксите в размер на 72 лв. не се дължат и поради това, че съгласно чл. 433 ал. 3 ГПК, както при прекратяване, така и при приключване на производството, е вменено задължение за съдебния изпълнител служебно да вдигне наложените обезпечителни мерки. Излага доводи за прекомерност на начислената пропорционална такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ. Счита, че върху разноските по изпълнението, представляващи приетия за събиране адвокатски хонорар, не следва да се начислява и събира такса по т. 26 от Тарифата, доколкото тези разноски не са част от предмета на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист. Моли да бъде отменено постановлението за разноски, обективирано в покана за доброволно изпълнение изх. № 8111/01.09.2023г. по изпълнително дело № 20238390400482 по описа на ЧСИ И.М.К., с което в 1 тежест на дружеството жалбоподател са начислени обикновени такси, а именно: 24 лв. -за връчване на покана по т. 5 от ТТРЗЧСИ, 24 лв. - за връчване на съобщение до НАП и КАТ по т. 5 от ТТРЗЧСИ, 72 лв. за постановление за прекратяване до страните и вдигане на наложения запор по т. 5 от ТТРЗЧСИ, както и 18 лв. разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ и 179.33 лв. пропорционална такса по т. 26.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателят не е депозирал възражение по подадената частната жалба.

ЧСИ И.М.-К. е депозирала мотиви, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваните действия са правилни и законосъобразни.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема от фактическа страна следното:

Изпълнителното дело е образувано на 01.09.2023г. в кантората на ЧСИ И.М.-К. по молба на взискателя М. М.В.-С., с адрес: гр. София, ул. „*******3, представлявана от адв. Р.Т. – САК, със служебен адрес: гр. София, ул. ******* по изпълнителен лист, издаден на 21.08.2023г. от СРС, 87 състав, въз основа на решение от 22.02.2022г. по гр. дело № 70978/2019г. по описа на СРС, 87 състав във връзка с решение от 20.07.2023Г. по в. гр. дело № 5617/2022г. по описа на СГС срещу длъжника "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София 1680, ул. „******* за заплащане на следните суми: сумата от 1 418,00 лева присъдени съдебни разноски по гр. дела, 200.00 лева - адв. възнаграждение по изп. дело, 180,00 лева - обикновени такси и разноски по изп. дело, както и 179,33 лева с ДДС - пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. На 01.09.2023г. е изготвена покана за доброволно изпълнение с изх. № 8111/01.09.2023г., връчена на длъжника на 04.09.2023г. чрез ССЕВ. Едновременно с изпращането на поканата е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в Общинска банка АД. На 07.09.2023г. по делото е постъпило пълно плащане от наложения запор на банкови сметки. На 08.09.2023г. съдебният изпълнител вдига наложени запор, за което връчва на Общинска банка АД съобщение за вдигане на наложения запор на сметки. На 15.09.2023Г. по делото постъпила жалба от длъжника срещу постановлението за разноски на ЧСИ, инкорпорирано в покана за доброволно изпълнение с изх. № 8111/01.09.2023г. На 20.09.2023г. съдебният изпълнител е постановил разпореждане с изх. № 8511/20.09.2023г., с което приключил изпълнителното производство по делото, като превел събраните суми по сметка на взискателя, а обжалваните от длъжника изпълнителни такси и разноски в полза на ЧСИ са задържани по сметката на съдебния изпълнител до произнасяне на съда по жалбата на длъжника.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол, с оглед разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК, поради което съдът намира, че същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно Тълкувателно решение № 3/10.07.2017г. по тълк. дело № 3/2015г. „На обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението“, включително и за разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение, тъй като в тази си част поканата съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз основа на него изпълнителен лист.

Според чл. 79, ал. 1 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати, съгласно чл. 433 ГПК (освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство), или когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда или разноските, направени от взискателя са за способи, които не са приложени. Във всички останали случаи се дължат разноски по изпълнението. Длъжникът не е платил сумата по изпълнителния лист преди образуване на изпълнителното дело, поради което същият дължи таксите по ТТРЗЧСИ за извършените по делото изпълнителни и други действия (чл. 78, ал. 1 ЗЧСИ). Ако дължимите авансови такси са внесени от взискателя, съответната сума се събира от длъжника и се предава на взискателя, а ако дължимата авансова такса не е внесена, тя се събира от длъжника и се задържа от съдебния изпълнител (така т. 11 на Тълкувателно решение № 2/26. 06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

Съдебният изпълнител е начислил обикновени такси и разноски в общ размер на 180,00 лв., 2 както следва: 24,00 лева с ДДС - за образуване на изп. дело - т. 1 от ТТРЗЧСИ, 24,00 лева с ДДС връчване на покана за доброволно изпълнение - т. 5 от ТТРЗЧСИ; 18,00 лева с ДДС - налагане на запор на банкови сметки - т. 9 от ТТРЗЧСИ; 24,00 лева с ДДС - връчване на съобщение до ТД на НАП по чл. 191 от ДОПК- т. 5 от ТТРЗЧСИ; 24,00 лева с ДДС - връчване на съобщение на Общинска банка за вдигане на наложен запор - т. 5 от ТТРЗЧСИ; 48,00 лева с ДДС - връчване на 2 бр. съобщения до двете страни за приключване на изп. дело - т. 5 от ТТРЗЧСИ; 18,00 лева разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ /за пощенски разходи и банкови такси и комисионни/.

Жалбоподателят оспорва дължимостта на сумите от 24 лв. - за връчване на покана по т. 5 от ТТРЗЧСИ, 24 лв. - за връчване на съобщение до НАП по т. 5 от ТТРЗЧСИ, 72 лв. за постановление за прекратяване до страните и вдигане на наложения запор по т. 5 от ТТРЗЧСИ, както и 18 лв. разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ и 179.33 лв. пропорционална такса по т. 26.

Според разпоредбата на чл. 5 ТТРЗЧСИ за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на взискателя по чл. 517, ал. 2 и 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), се събира такса 20 лв. Разпоредбата касае начисляването на такса за всяко действие по изпращане на съобщение или връчване на книжа от ЧСИ и не прави разлика за вида на съобщавания акт или документ. Настоящият съдебен състав намира, че за всяко съобщение, изпратено от ЧСИ същият по силата на разпоредбата на т. 5 ТТРЗЧСИ следва да начисли такса. Конкретната хипотеза касае начислени от ЧСИ такси за връчване на съобщения и книжа – връчване на страните на постановление за прекратяване и вдигане на наложения запор /взискателят, длъжникът и Общинска банка АД/. По делото не е спорно, че ЧСИ е регистриран по ЗДДС. Ето защо, сумата от 72 лв. /60 лв. /20 Х 3/ и 20% ДДС/ за връчване на постановление за прекратяване на страните в изпълнителното производство и вдигане на наложения запор пред Общинска банка АД, е законосъобразно начислена.

По силата на цитираната по – горе разпоредба на чл. 5 ТТРЗЧСИ се дължи и такса за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на покана в размер на 20 лв.

Ето защо, таксата от 24 лв. с ДДС за връчване на покана също е законосъобразно начислена.

Съгласно чл. 191, ал. 3 ДОПК когато срещу имуществото на длъжника са започнали принудителни изпълнителни действия по реда на Гражданския процесуален кодекс, държавата се смята винаги като присъединен взискател за дължимите и от длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. За тази цел съдебният изпълнител изпраща съобщение на Националната агенция за приходите за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение. Ето защо, правилно е начислена и таксата от 24 лв. за връчване на съобщението до ТД на НАП.

Както беше посочено по – горе, ако дължимите авансови такси са внесени от взискателя, съответната сума се събира от длъжника и се предава на взискателя, а ако дължимата авансова такса не е внесена, тя се събира от длъжника и се задържа от съдебния изпълнител (така т. 11 на Тълкувателно решение № 2/26. 06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Ето защо, неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че след като не са предварително платени, разноските не се дължат.

Следва да се отбележи и, че макар поканата да е изпратена чрез ССЕВ, този начин е допустим такъв за валидното уведомяване на страната. Самата такса обаче се събира от ЧСИ за извършени от него действия по повод движение на изпълнителното дело, а не съставлява такса за куриерски или пощенски услуги, в какъвто смисъл са възраженията на жалбоподателя.

Разпоредбата на т. 5 визира „изготвяне и връчване“. Ето защо, съдът приема, че самата такса се събира от ЧСИ за извършени от него действия по повод движение на изпълнителното дело, включително изготвяне на съответните актове, а не съставлява такса за куриерски или пощенски услуги. Именно затова и таксата е начислена на основание т. 5 от Тарифата, а не т. 4.

Съгласно т. 31 от ТТРЗЧСИ допълнителни разноски са разходите за банкови такси и комисиони, както и пощенските разходи. По отношение на таксата по т. 31 ТТРЗЧСИ, настоящият състав счита, че същата е незаконосъобразно начислена от ЧСИ, тъй като ЧСИ не е посочил конкретните разходи, за които е начислена таксата по изпълнителното дело. В случая по изпълнителното дело отсъстват доказателства за извършване на разноски в размер на 18 лева по т.