Акт от 07.08.2015, Районен съд - Тутракан

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Тутракан, 07.08.2015 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Районен съд – гр.

Тутракан в открито заседание на двадесет и пети май две хиляди и четиринадесета година в състав:

Районен съдия: Г.Г. при участието на секретаря З.В., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 176/2012 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XXIX от ГПК (втора фаза на делбено производство – чл. 346 и сл.)

1. С

Решение № 164/27.12.2012 г. (потвърдено с Решение № 106/30.07.2013 г. по в. гр. д. № 198/2013 г. на Окръжен съд – гр. Разград, касационното обжалване на което не е допуснато с Определение № 5/09.01.2014 г. по гр. д. № 6699/2013 г. на ВКС, I г. о.) съдът е допуснал извършването на съдебна делба на правото на собственост върху: Сграда, съставляваща самостоятелен обект с идентификатор № *** по кадастралната карта на землището на гр. Тутракан

2. при следните квоти на съделителите:

2.1. За Р.М.Г. и Д.И.М. – Г., в условията на съпружеска имуществена общност – 1/2 ид. ч.;

2.2. За

В.К.М. – 1/2 ид. ч.;

3. Съдът на осн. чл. 346 от ГПК е допуснал в проведеното на 19.02.2014 г. открито съдебно заседание за съвместно разглеждане искове за сметки, предявени от ищците

Р.М.Г. и Д.И.М. – Г. (изменени на 26.01.2015 г. – л. 445) срещу В.М. за заплащането на:

3.1. обезщетение за личното ползване по чл. 31, ал. 2 от ЗС, на имота от В.М. през периода 24.11.2010 г. до 19.02.2014 г., възлизащо общо на сумата 7 133,18 лв.;

3.2. мораторна лихва по чл. 86 от ЗЗД върху обезщетението за периода 24.11.2014 г. – 18.02.2014 г. като лихвата за всеки един месец от забавата, се дължи от първо число на месеца, следващ личното ползване, до предявяването на настоящето искане, възлизаща на 1 094,09 лв.; както и

3.3. законната лихва по чл. 86 от ЗЗД върху цялата сума от 9 375 лв. от датата на предявяването на искането – 19.02.2014 г. до окончателното заплащане на сумата.

4. Ответникът В.К.М. възразява, че исканията са неоснователни, тъй като имотът е ползван не от него, а от ЕТ „Т. – А. М.”. След закупуването на имота ползвал съответните ид. ч. от него.

5. По делото е изслушана единична (л.

356 - 365) и тройна комбинирна съдебно

– техническа и икономическа експертиза (КСТИЕ) (л. 430 - 440),

5.1. И двете заключения са категорични относно факта, че за обособяването на две самостоятелни помещения ще са нужни значителни преустройства.

5.2. Освен това с оглед особеният статут на сградата като паметник на културата, за извършването преустройствата следва да бъде съгласувано с Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) съгласно чл. 83 и 84 от ЗКН. Статутът на сградата като архитектурно – строителен паметник на културата, попадащ в обхвата на територия с културно – историческо наследство със статут на групов паметник на културата, се установява от

Удостоверение изх. № 0800-1334/15.08.2014 г. и Писмо изх. № 1100-65/13.10.2014 г., изд. от НИНКН (л. 400 и 403).

5.3. В частта, касаеща пазарната стойност на процесният имот и пазарният наем съдът е кредитирал заключението на тройната КСТИЕ, доколкото действително използваният първоначалната експертиза метод на пазарните аналози е неотносим с оглед липсата на информация за сключени сделки за продажба на търговски обекти в същото населено място (единичната експертиза е ползвала като аналог продажни цени на жилищни сгради). Определената от тройната експертиза пазарна стойност на обекта възлиза на 51 500 лв.

Способ за извършване на делбата

6. Съдът възприема заключението на вещите лица, че процесната сграда не може да бъде поделена реално без извършването на значителни преустройства.

Поради тази причина съдът намира за икономически целесъобразно същата да бъде изнесена на публична продан на осн. чл.

348 от ГПК.

По исканията за сметки

I. От фактическа страна

7. На 26.03.2003 г. между М.С.Ч. и ЕТ „Т. – А. М.” е сключен договор за наем сградата с административен адрес гр. Тутракан, ул. „***” № 17 (л. 269 - 271). Разпитана като свидетел, А. М. (майка на ответника) заявява, че от 2003 г. ползвала като наемател и процесната сграда с административен адрес: гр. Тутракан, ул. „***” № 15 (л. 298, 299.) 8. На

07.04.2010 г. е изповядан Нот. акт № 166/07.04.2010 г., т. I, рег. № 1219, нот. д.

№ 104/2010 г. на Нотариус Анелия Раева, вписана в рег. на НК под № 315 (л. 5 и 6 от д.), с който от Р.Л.П. и А.Р.П. на ответника са продадени 1/4 ид. ч. от правото на собственост върху имот с идентификатор № *** заедно със всички пристройки, подобрения и приращения от поземлен имот с идентификатор ***…".

9. На 12.11.2010 г. е изповядан Нот. акт за замяна на недвижим имот № 96/12.11.2010 г., т. V, общ. рег. № 6434, нот. д. №

567/2010 г. на Нотариус Златко Нотев, вписан в рег. на НК под № 307 (л. 8 и 9 от д.), съгласно който ищците са придобили собствеността върху 1/4 ид. ч. от правото на собственост върху имот с идентификатор № ***. срещу отстъпен на Д.Й.И.., недвижим имот, находящ се в с. Добруджанка, общ. Кайнарджа.

10. На

24.11.2010 г. на ответника е връчена нотариална покана (л. 463) от ищците, с която последните заявяват, че желаят да им бъде предоставена възможност да ползват процесния имот, в качеството на собственици на 1/4 ид. ч. от него и с която ответника е поканен да се яви на 02.12.2010 г. в кантората на Нотариус № 413 на РНК

– Йордан Даков за предаването на ключовете от сградата.

11. На

29.11.2010 г. са заверени подписите на ответника и ЕТ „Т. – А. М., положени под нотариален отговор (л. 464), с който последните оспорват собственическите права на ищците.

12. На 28.11.2011 г. е изповядан

Нот. акт № 158/28.11.2011 г., т. VII, рег. № 4157, нот. д. № 947/2010 г. на Нотариус Йордан Даков, вписан в рег. на НК под № 413 (л. 10 и 11 от д.), с които който от С.К.К. и Я.К.С. на ответника са продадени 1/4 ид. ч. от правото на собственост върху имот с идентификатор № ***.

13. На 29.11.2011 г. е изповядан

Нот. акт № 165/29.11.2011 г., т. VII, рег. № 4186, нот. д. № 954/2010 г. на Нотариус Йордан Даков, вписан в рег. на НК под № 413 (л. 7 от д.), с който от С.М.Й. и З.М.С. на ищците са продадени 1/4 ид. ч. от правото на собственост върху имот с идентификатор № ***.

14. На

17.02.2012 г. на ответникът е връчена нотариална покана (л. 460) от ищците, с която последните заявяват, че желаят да им бъде предоставена възможност да ползват процесния имот, в качеството на собственици на 1/2 ид. ч. от него и с която ответника е поканен да се яви на 23.02.2012 г. в кантората на Нотариус № 413 на РНК –

Йордан Даков за предаването на ключовете от сградата.

15. На

23.03.2012 г. от Нотариус № 413 на РНК –

Йордан Даков е съставен констативен протокол (л. 462), с който е удостоверено, че ответникът се е отзовал на поканата, но е отказал да предаде ключовете, с аргумента, че той също е собственик на 1/2 ид. ч. от процесната сграда и я ползва до размера на тези ид. ч.

16. От показанията на свид. Е.Й.П., Д.С.П., А. С.С., С.К. Ж. – сестра на ответника (л. 368, 369) се установява, че процесният имот е ползван от ответника (за дейност свързан с обслужването на касови апарати и копирни услуги) и майка му (за търговска дейност – продажба на домашни потреби).

II.

От правна страна

17. Исковете са допустими, което налага разглеждането им по същество.

18. Съгласно Тълкувателно решение № 7/2012 г. на

ВКС, ОСГК: „Когато един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата вещ по начин,че препятства достъпа на друг съсобственик и се ползва /или при необходимост може да се ползва/ от нейните полезни свойства, съобразно предназначението й за задоволяване на свои нужди или потребности – той ползва лично по смисъла на чл.31, ал. 2 от ЗС общата вещ. За личното ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта – чрез непосредствени свои действия, чрез действия, осъществени от член на неговото семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездното той я е предоставил. От значение е само обстоятелството,че с действията си засяга правата на другите съсобственици, като им пречи да ги реализират”.

19. В тази връзка тълкувателното решение извежда правилото, че „Претенцията за обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС ще е основателна когато неползващ съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от ползващия съсобственик и въпреки това :