Решение № 5635 от 10.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5635 гр. София, 10.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20211110145405 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД , искова молба, насочена против А. П. Ч., с която са предявени установителни искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.

150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите както следва: 1813,83 лв. – главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2015 г. – м.04.2018 г., ведно със законната лихва от 16.04.2019 г. до окончателно изплащане на вземането, 253,06 лв. – мораторна лихва за периода 14.09.2016 г. – 08.04.2019 г., 23,40 лв. – стойността на извършена услуга дялово разпределение за периода м.03.2016 г. – м.04.2018 г., ведно със законната лихва от 16.04.2019 г. до окончателно изплащане на вземането и 4,51 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 30.04.2016 г. – 08.04.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 21646/2019 г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав.

Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия (влезли в сила 10.07.2016г.) купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество. Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „М. Е.“ О., в изпълнение на разпоредбата на чл. 139б ЗЕ. Поддържа се от ищеца, че е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. По изложената аргументация се прави искане да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца индивидуализираните в исковата молба суми. Претендира разноски.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника чрез назначения от съда особен представител, с който предявеният иск се оспорва по основание и размер. Релевира се възражение за изтекла погасителна давност, като се излагат подробни съображения в тази насока. Оспорват се и приложените съобщения към фактурите. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК, като са предявени обективно кумулативно съединени установителни искови претенции с правно основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи, че са се осъществили факти, при които законът предвижда спиране или прекъсване на погасителната давност.

Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Предмет на настоящото производство са задължения за доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение за недвижим имот, представляващ обект с абонатен № *****, находящ се в гр. София, /АДРЕС/, представляващ апартамент на първи надпартерен етаж.

2

От приложеното на л. 17 по делото копие на Нотариален акт за замяна на недвижим имот № 31, том I, рег. № 510, дело № 31/2002г., се установява, че А. Ч. заедно с П. П. Ч. са придобили правото на собственост върху процесния апартамент, което обуславя извода, че през исковия период ответникът е имал качеството потребител на топлинна енергия.

За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза. От заключението на вещото лице, което съдът кредитира изцяло, като пълно, ясно и изготвено от лице притежаващо нужния опит и професионална квалификация, се установява, че общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец, като посредством „терминал“ се снема показанието на ТЕ на първо число на месеца. От отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата е разпределена между всички потребители. От заключението става ясно, че в процесния имот е имало два броя радиатори с монтирани ИРРО, като през исковия период е осигурен достъп за отчет на уредите, като отчетените стойности на ИРРО фигурират в изравнителните сметки. Експертът е посочил, че в имота е бил монтиран един водомер за топла вода, като същият е сменен с нов – узаконен на 13.11.2015г. Осигурен е достъп до водомера.

От заключението става ясно, че през процесния период ТЕ за отопление на сградната инсталация е изчислена по формула, приложена в Наредба № 16-334/06.04.2007г. на база пълна отопляема кубатура. Експертът е посочил, че технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от Закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Дължимите се годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Т.С.” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.

От приложеното на л. 22 по делото копие на Договор № 486-I от 11.10.2002г., се установява, че между процесната етажна собственост и фирма „М. – Е.“ О., е сключен договор за дялово разпределение, въз основа на взето решение на ЕС /протокол л. 24/.

Гореизложеното обуславя извода за основателност на заявените претенции, респективно следва да се разгледа наведеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност.

Съгласно становището, застъпено в Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. По аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ, следва извода, че вземанията на ищцовото дружество съдържат всички признаци на 3 периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.

За периода от м.05.2015г. до 27.06.2016г., приложение намират Общите условия от 2014г., в сила от 12.03.2014г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. Ищецът, който носи тежестта, не представи доказателства за публикуване на фактурите на интернет страницата си.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало – чл. 114, ал. 2 ЗЗД.

В случая доколкото въпреки дадената от съда възможност ищцовото дружество не ангажира доказателства, установяващи обстоятелството, че процесните месечни дължими суми са публикувани на интернет страницата на продавача, приложение намира материалноправната разпоредба на чл. 114, ал. 2 ЗЗД, като давността за вземанията за периода за всеки от месеците започва да тече с изтичане на месеца, за който е начислено – от първото число на следващия месец.

Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. В процесния случай заявлението е депозирано на 16.04.2019г., респективно погасени по давност се вземанията станали изискуеми преди 16.04.2016г.

С оглед изложеното следва извода, че погасени по давност са претендираните от ищеца суми за топлинна енергия за периода м.05.2015г. – м.03.2016г. вкл. и за дялово разпределение за м.03.2016г.