Решение № 196 от 03.06.2022, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. С., 02.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Светослав Н. Николов при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Въззивно гражданско дело № 20221800500171 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение №13 от 31.01.2022 г., постановено по гр. дело № 521/2021 г. на Районен съд- гр. С., е признато за установено по отношение на ТД НОИ- С. област, че М. Н. П., в периода от 8 март 1994 година до 22 май 1996 година , е работила на длъжност „шивачка“ в цех находящ се в град Д. Б., по трудово правоотношение с работодател събирателно дружество „Е. Л. С-ИЕ“, на пълно работно време.

Така постановеното решение е обжалвано от о т в е т н и к а по първоинстанционното производство/ТД НОИ/ с оплакване, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Отправено е искане за неговата отмяна.

Сочи се още, че не са били представени доказателства по чл. 5, ал. 1 от ЗУТОССР, от които да е видно, че ведомостите и книжата са били загубени или унищожени. В резултат на това, предявеният иск е бил недопустим и не е следвало да се разглежда по същество.

На следващо място сочи, че неправилно разноските по делото са възложени в негова в тежест, тъй като процесуалната легитимация на ответника е във връзка с изпълнение на възложената му по закон 1 компетентност.

Не е представен отговор на въззивната жалба.

Въззивната жалба е допустима. Тя е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 258, ал. 1 ГПК, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от лице с интерес от обжалване. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Фактическата обстановка е правилно отразена в решението на районния съд, като обобщена, същата се свежда до следното:

Видно от трудов договор от 08.03.1994 г./л.5 от п.д./, ищцата е постъпил на работа на длъжност „шивачка“ на 08.03.1994 г. в цех , находящ се в град Д.

Б.. Работодател е било събирателно дружество „Е. Л.- СИЕ“, като ицщата е работела на пълно работно време, по безсрочен договор.

От представената по делото трудова книжка /л.10 от п.д./ се установява, че в нея е отбелязано, че за периода от 08.03.1994 г. до 22.05.1996 г., ищцата има трудов стаж от 2 години 2 месеца и 15 дни към „Е. Л.- СИЕ“.

Видно от удостоверение от 08.04.2021г. издадено от СОС на основание §5, ал.2 от ПЗР на ЗТР дейността на „Е. Л.- СИЕ“ е прекратена считано от 01.01.2012г.

От представеното по делото справка от електронен регистър apps2.nssi.bg се установява, че търговско дружество „Е. Л.- СИЕ“ е без правоприемник.

Сред част от писмените доказателства по делото е и удостоверение №5510-22-2 от 07.05.2021г., издадено от ТД НОИ- С. област, от което се установява, че при тях липсват данни за положен трудов/осигурителен стаж от ищцата за претендирания от нея период при работодател „ Е. Л.- СИЕ“, тъй като не е приет архива на прекратилото дейност търговско дружество„Е. Л.СИЕ“ .

Пред районния съд са събрани гласни доказателства чрез разпит на свид .

В. И., от които се установява, че с ищцата са работили в цех находящ се в град Д. Б., по трудово правоотношение с работодател събирателно дружество „Е. Л. С-ИЕ“. Двете са работили за периода от март 1994г. до лятото на 1996г, на пълно работно време. Двете с ицщата са започнали работа по едно и също време, като ищцата е напуснала няколко месеца преди нея. От други техни колежки, които са работили в цеха е разбрала, че имат проблеми при пенсионирането си, тъй като са били загубени ведомостите.

При тези факти въззивният съд намира от правна страна следното.

Постановеното първоинстанционно решение, което се обжалва изцяло, е валидно.

По отношение на възражението на жалбоподателя за недопустимост на производството, въззивният съд смята, че същото е неоснователно.

2

Удостоверението по чл. 5 , ал.2 ЗУТОССР е приложение към исковата молба по ЗУТОССР (чл. 4, ал. 2, т. 1 ЗУТОССР). В случая още с предявяването на исковата молба към нея е приложено копие от издаденото на жалбоподателя удостоверение №5510-22-2 от 07.05.2021г., от което се установява, че при тях липсват данни за положен трудов/осигурителен стаж от ищцата за претендирания от нея период при работодател „ Е. Л.- СИЕ“. Архивът на прекратеното търговско дружество„Е. Л.- СИЕ“ не е бил приет.

Удостоверението е било издадено на основание чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР от самия жалбоподател в качеството на орган, който би следвало да приема, съхранява и издава документи за осигурителен стаж и доход на осигурители с прекратена дейност без правоприемник.

Документът, който е официален и удостоверителен (чл. 179, ал. 1 от ГПК) за обстоятелството, че осигурителят (работодател) на ищеца е прекратил дейността си без правоприемник, както и че няма приети документи за осигурителен стаж и доход за ищеца, е бил достатъчен като приложение към исковата молба по чл. 4, ал. 2, т. 1, вр. чл. 5, ал. 2 пр. 1 от ЗУТОССР.

Осигурителят на ищеца е прекратил дейността си без правоприемник и след като при жалбоподателя няма данни за трудов и осигурител стаж на ищцата , то се обосновава и интерес от съдебното установяване на стажа (времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране) по реда на специалния ЗУТОССР. Оспорването на обстоятелствата във връзка с това дали работодателят на ищеца е прекратил дейността си без правоприемник, съответно има ли писмени данни за претендирания стаж, е било в доказателствена тежест на ответника – жалбоподател (чл. 193, ал. 3 ГПК). По делото нито има твърдения на жалбоподателя в този смисъл, нито са събрани доказателства.

По отношение на възражението за неправилност на съдебното р ешение, същото следва да се остави без уважение. От събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин, че в периода от 8 март 1994 година до 22 май 1996 година , ищцата е работила на длъжност „шивачка“ в цех град Долна Баня, по трудово правоотношение с работодател събирателно дружество „Е. Л. С-ИЕ“, на пълно работно време.

Посоченият в исковата молба период е факт, който може да бъде установен по реда на чл. 124, ал. 4 ГПК, а предвид датата на предявяване на иска, приложим е именно Законът за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред- чл. 2, ал. 3, вр. чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР. Този трудов стаж е и осигурителен стаж по смисъла на Кодекса за социално осигуряване-& 9, ал. 1 ПЗР .

Решението на първоинстанционния съд като валидно, допустимо и правилно при направените оплаквания следва да бъде потвърдено при изложените по-горе съображения.

Решението в частта, с която НОИ е осъден да заплати на ищеца деловодните разноски, предст. заплатено адв. възнаграждение, се обжалва със 3 самостоятелни мотиви – счита се, че макар и да е ответник по иска, то ТД НОИ не следва да отговаря за разноски, тъй като това качество му е предадено от закона без фактически и правно той да носи вина за липсата на документи, установяващи трудовия стаж на лицето. По своят характер направеното възражение е неоснователно, тъй като ответник по уважен иск ТД НОИ следва да понесе отговорността за разноските по общото правило на чл. 78, ал. 1 ГПК.

Ето защо, с оглед изхода на делото пред настоящата инстанция, жалбоподателят следва да заплати на М. Н. П. сума в размер на 450 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №13 от 31.01.2022 г., постановено по гр. дело № 521/2021 г. на Районен съд- гр. С..

ОСЪЖДА ТД НОИ- С. област да заплати на М. Н. П. сума в размер на 450 лева, представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4