Решение № 3142 от 27.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3142 гр. София, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Иванина Ив. Пъстракова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно частно гражданско дело № 20241100504531 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.

Образувано е по жалба на „Т.С.” ЕАД с вх. № 16095/22.02.2024г. длъжник по изпълнително дело № 20238630402362 по описа на частен съдебен изпълнител С.Х., с рег. № 8 6 3 по описа на КЧСИ, срещу разпореждане, обективирано в съобщение с изх. № 10134/06.02.2024г., с което е отхвърлено искането на длъжника за намаляване на размера на приетото за събиране в полза на взискателя адвокатско възнаграждение и за намаляване размера на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Жалбоподателя т поддържа неправилност на постановеното постановление за разноските. Излага доводи, че в случая съдебният изпълнител е приел за събиране адвокатски хонорар, в чийто размер се включва освен дължимото възнаграждение за образуване на изпълнително дело, така и за водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на вземанията на взискателя. В процесната хипотеза обаче освен сезиране на органа по принудително изпълнение за образуване на изпълнителното дело, взискателят единствено бланкетно е посочил начин на изпълнение – запор върху вземания по банкови сметки. Тези действия за принудително събиране на вземането обаче не били предприети, тъй като 1 длъжникът е заплатил изцяло дълга в срока за доброволно изпълнение. Освен това счита, че отговорността за разноски в тежест на длъжника следва да се носи от последния ако извършването им е в пряка причинна връзка с неговото поведение, какъвто не е разглеждания случай. Доколкото присъденото вземане е било изцяло заплатено в срока за доброволно изпълнение, то за взискателя е отпаднала необходимостта от предприемане на каквито и да е действия, насочени към удовлетворяване на вземането. По тези съображения жалбоподателят поддържа становище, че в полза на взискателя не се дължи възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а претендираното такова следва да се присъди единствено за извършените действия по образуване на делото – по чл. 10, т. 1 от същата Наредба. В жалбата са изложени и доводи за неправилно начислен размер на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, тъй като съдебният изпълнител е включил в базата за определяне на материалния интерес и приетото адвокатско възнаграждение. Наведени са съображения, че върху разноските по изпълнението, представляващи приет за събиране адвокатски хонорар, не следва да се начислява такса по т. 26 от Тарифата, доколкото тези разноски не са част от предмета на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист. С оглед изложеното е направено искане за отмяна на обжалваното разпореждане и в частта относно определения размер на пропорционалната такса.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК в зискателят С.Г.Ф. е подала възражение, с което се оспорва основателността на депозираната жалба.

Поддържа становище, че обжалваното разпореждане е правилно, тъй като приетото за събиране адвокатско възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото и на предприетите действия по събиране на вземането. По тези съображения е направено искане за отхвърляне на жалбата.

В мотивите си частният съдебен изпълнител заявява становище за неоснователност на жалбата.

Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:

Изпълнително дело № 20238630402362 по описа на ЧСИ С.Х., с рег. № 8 6 3 по описа на КЧСИ, е образувано въз основа на молба от С.Г.Ф. от 2

13.11.2023г. срещу „Т.С.” ЕАД, за принудително събиране на присъдената по гр.д. № 35224/2022г. по описа на СРС, ГО, 39 състав в полза на взискателя сума в размер на 116, 58 лева, представляваща разноски в исковото и заповедното производство. Молбата е депозирана чрез адв. Ц.В., към която е представено пълномощно за процесуално представителство и договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ заплащането на уговореното между страните адвокатско възнаграждение в размер на 280 лева. В молбата е направено искане за образуване на изпълнително производство за събиране на присъдените суми, ведно с дължимия адвокатски хонорар. Направено е искане за изпращане на покана за доброволно изпълнение на длъжника, както и за налагане на запор върху вземанията на ответника по банкови сметки.

По делото е изготвена, изпратена и получена от длъжника на 21.11.2023г. покана за доброволно изпълнение на вземане в общ размер на 540, 17 лева, от които 116, 58 лева присъдени разноски по изпълнителния лист; 280 лева разноски по изпълнителното дело; 143, 59 лева такси по Тарифата към ЗЧСИ.

Не е спорно, че на 01.12.2023г. в срока за доброволно изпълнение длъжникът е платил по сметка на съдебния изпълнител целия размер на дължимата сума от 540, 17 лева, което се установява от представеното преводно нареждане от 01.12.2023г.

На 04.12.2023г. по делото е постъпило възражение от длъжника за намаляване на размера на приетите за събиране в полза на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение по съображения, че същото е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Направено е искане за намаляване на същото до размер на сумата от 200 лева, както и за намаляване на начислената такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

С разпореждане, обективирано в съобщение с изх. №

10134/06.02.2024г., получено от длъжника на 08.02.2024г., съдебният изпълнител е отхвърлил искането за намаляване на приетите за събиране в изпълнителното производство разноски за адвокатско възнаграждение и за пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Анализът на така установеното от фактическа страна налага следните правни изводи:

Жалбата е депозирана от легитимирано лице, срещу подлежащ на 3 обжалване акт и в преклузивния двуседмичен срок за това по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК / изм., ДВ, бр. 86 от 27.10.2017г./ длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението.

Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи правила”. Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство – задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, както и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

В разглеждания случай по делото няма данни, че процесните изпълняеми права са били погасени от длъжника преди образуване на изпълнителното производство. А след като длъжникът не е изпълнил доброволно задълженията си преди иницииране на изпълнителното производство, то настоящият съдебен състав приема, че няма основание за отпадане на отговорността му за направените разноски от взискателя, в това число и за процесуално представителство, защита и съдействие, както и за дължимите такси по ТТРЗЧСИ.

По отношение на приетото за събиране адвокатско възнаграждение:

Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

Съобразно утвърдената съдебна практика разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е приложима не само в съдебните производства, но и в изпълнителните – в този смисъл е определение № 403/01.12.2008г. по ч.гр.д. № 1762/2008г. на ВКС, V ГО. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР № 4

6/2012 год. по т.дело №6/2012 на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.

По процесното изпълнително дело се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 280 лева за процесуално представителство по изпълнителното производство, изразяващо се в образуване на изпълнителното дело, защита и съдействие на страната и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, т.е. възнаграждението се претендира кумулативно по чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от минималните размери на адвокатските възнаграждения. Настоящият съдебен състав счита, че възнаграждението по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 2004г. за процесуално представителство, защита и съдействие на страната и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания се дължи единствено при наличие на посочените в същата разпоредба предпоставки, т.е. при установени действия от страна на процесуалния представител на взискателя, които са насочени към удовлетворяване на вземането, предмет на принудително изпълнение.

В конкретния случай се установява, че в рамките на изпълнителното производство взискателят е подал молба за образуване на изпълнителното дело, с която е поискал налагане на запор върху вземания на длъжника по банкови сметки след изтичане на срока за доброволно изпълнение и при условие, че длъжникът не изпълни задължението си в този срок. Не е спорно, че дружеството-длъжник е заплатило в срока за доброволно изпълнение целият размер на подлежащото на удовлетворяване вземане, включително са заплатени и приетите за събиране в изпълнителното производство такси и разноски. По делото няма данни за реализиране на изпълнителни способи.

Настоящият съдебен състав приема, че посочването на начин на изпълнение в молбата за образуване на изпълнителното дело, представлява задължителен реквизит на същата – чл. 426, ал. 2 от ГПК, като непосочването на начин на изпълнението представлява нередовност на молбата и е основание за прилагане на последиците по чл. 129 от ГПК. Следователно за посочването на изпълнителен способ в молбата за образуване на 5 изпълнително дело, респективно в допълнителна молба, подадена в срока за доброволно изпълнение, не се дължи отделно адвокатско възнаграждение от това, дължимо за образуването на изпълнителното дело, ако след изтичане на срока за доброволно изпълнение не е било необходимо да се извършват действия по принудително събиране на дълга. В случая няма данни да е реализиран конкретен изпълнителен способ за принудително събиране на вземането, напротив, не е спорно, че длъжникът е заплатил процесните суми в срока за доброволно изпълнение – на 01.12.2023г., поради което няма основание в тежест на длъжника да се възлагат разноски за адвокатско възнаграждение за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, тъй като такива не са реализирани. Длъжникът следва да отговаря единствено за разноски, които са в причинна връзка с поведението му, а не и за разноски, направени от взискателя без необходимост. Няма основание да се присъждат разноски за възнаграждение за представителството във връзка с извършване на изпълнителни действия, каквито не са извършвани, а и с оглед доброволното плащане на дълга няма да бъдат извършвани.

Действително, взискателят при сключване на договора за правна защита и съдействие не би могъл да знае кога и чрез какъв способ /принудителен или чрез доброволно плащане/ ще бъде удовлетворено вземането, както и дали това ще стане преди или след изтичане на срока за доброволно изпълнение.

Уговарянето в този момент на хонорар и за водене на делото с цел удовлетворяване на паричното вземане е на риск на възложителя. Този извод се подкрепя от факта, че не съществува пречка да се уговаря възнаграждение за адвокатска защита и съдействие само за образуване на изпълнително дело и в случай, че не се погаси дългът в срока за доброволно изпълнение, да се уговори допълнително възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие с цел удовлетворяване на паричните вземания.