Решение № 944 от 28.06.2021, Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 944 28.06.2021г. гр. Бургас

В ИМЕТО НА

НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на трети юни, две хиляди двадесета и първа година, в открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧАВДАР ДИМИТРОВ

ЧЛЕНОВЕ:

1.ХРИСТО ХРИСТОВ

2.МАРИНА НИКОЛОВА секретар: Й. Б. прокурор: Дарин Христов

Като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов КАН дело № 1061 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба от А.Д.С., ЕГН **********, с адрес: *** против Решение № 4 от 04.03.2021г., постановено по НАХД № 182 по описа на Районен съд – Поморие за 2020г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 20-0320-000291/08.06.2020г., издадено от началник група към ОД на МВР Бургас, РУ Поморие, с което на касатора, за нарушение на чл.174, ал.3 на основание чл.174, ал.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено наказание глоба в размер на 2000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.

Иска се отмяна на атакуваното решение и отмяна на потвърденото с него наказателно постановление.

Твърди се, че решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно по изложените в жалбата мотиви.

В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касацията – Районно управление Поморие към ОД на МВР Бургас, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на

Прокуратурата на РБ поддържа становище за неоснователност на оспорването, счита че решението е правилно и законосъобразно.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

Санкцията е наложена за това, че на 27.04.2020г. около 12.30 часа в община

Поморие, на път първи клас № I-9, в района на урегулирано кръстовище с кръгово движение, в близост до бензиностанция „Дега“, по посока от гр.Бургас към гр. Поморие, А.Д.С. управлявайки л.а. "БМВ 530 Д", с рег.№ РВ0095СМ отказва да му бъде извършена проба с техническо средство алкотест 7510 за установяване употребата на алкохол, с което виновно е нарушил чл.174, ал.3 от ЗДвП.

Настоящият съдебен състав намира, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като споделя напълно направените въз основа на нея правни изводи.

От анализа на доказателствата по делото се установява, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Необосновани и недоказани са твърденията на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения. В процесното НП се съдържа подробно описание на обстоятелствата, при което е извършено неправомерното деяние, като е посочено и мястото на извършването му. Не могат да бъдат споделени възраженията за нечетливост на връчения АУАН, релевирани в касационната жалба. Видно от доказателствата по делото, от него може да се установи съдържанието на акта, а и няма съмнение, че на С. са известни фактите, съставляващи основание за образуване на административнонаказателното производство и за налагане на санкцията, доколкото му е предявен актът в оригинал и той се е запознал със съдържанието му, което е удостоверил с полагане на подписа си. Ето защо съдът приема, че не е ограничено правото на същия да узнае обстоятелствата, съставляващи фактическо основание за налагане на наказанието и да организира защитата си. Още повече при предявяване на АУАН С. не изразява в документа претенции за неяснота на фактите по нарушението, нито за нечетливост на това съдържание. Правото на възражение и неговото реализиране е изцяло във възможностите и волята на наказаното лице, но неизпълнението му в този случай с довода, че не е ясно съдържанието на АУАН, този съд не споделя за основателно в насока допуснато съществено процесуално нарушение на правото на защита на наказаното лице.

По същество на спора, съдът намира факта на извършеното нарушение и неговото авторство за безспорно доказани. Разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП постановява, че редовно съставеният АУАН възпроизвежда фактически данни, които следва да се зачетат от съда. Така въведената презумпция е оборима, а тежестта да опровергае установените с акта факти е на санкционираното лице. В настоящия случай, такива доказателства не са представени, както пред първоинстанционния съд, така и пред касационната инстанция. Същевременно показанията на актосъставителя изцяло кореспондират с фактите изложени в АУАН и възприети от наказващия орган при издаване на НП, като същите кореспондират и с докладните записки, изготвени от полицейските служители, извършили проверка на касатора. Законът не изисква конкретна форма на отказа да бъде извършена проверка с техническо средство. В случая отказът е реализиран с конклудентно действие - водачът, след като е предоставил документите, е потеглил с автомобила. Доказателствата за осъществяване на това действие са категорични. При това положение следва да се приеме, че волята му е ясно изразена. При тези обстоятелства, след като е анализирал представените по делото доказателства, съдът е формирал подробна и правилна фактическа обстановка, която се възприема и от касационния състав.

При правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, като изложените в същия аргументи за законосъобразност на оспореното НП се споделят изцяло от касационната инстанция и не следва да бъдат преповтаряни.

С оглед изложеното, не се установиха наведените касационни основания за отмяна на оспореното решение, поради което то следва да бъде оставено в сила, като валидно, допустимо и правилно.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІХ – ти състав, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4 от

04.03.2021г., постановено по НАХД № 182 по описа на Районен съд – Поморие за 2020г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.

2.