Решение № 218 от 09.11.2023, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. Радомир, 09.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря М. Д. М. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20231730100173 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 3, вр. чл. 1, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗУТОССР.

В исковата молба се твърди, че ищцата имала сключени два трудови договора с „М.“ ЕООД, съответно от 01.02.2005 г. и от 16.03.2006 г.

За трудовия договор от 01.02.2005 г. изпълняваната от нея длъжност била продавач консултант. Работното място било определено за магазин, намиращ се в гр. Перник, магазин над aвтогарата (продаващ плодове, зеленчуци и специализирано оборудване за пчелари).

Договорената заплата била в размер на 490,00 лева, а работното време - с продължителност от 8 часа. Заплатата се получавала в брой след полагане на подпис върху ведомост за заплати.

За трудовия договор от 16.03.2006 г. изпълняваната от нея длъжност била продавач консултант. Работното място било определено за магазин, намиращ се в гр. Перник, магазин на фирмата - над aвтогарата (продаващ плодове, зеленчуци и специализирано оборудване за пчелари). Договорената заплата била в размер на 490,00 лева, а работното време - с продължителност от 8 часа. Заплатата се получавала в брой след полагане на подпис върху ведомост за заплати.

Осигурителят „М.“ ЕООД не бил пререгистриран в Агенция по вписванията - Търговски регистър. С оглед на този факт, дружеството не притежавало правосубектносг и не можело да бъде страна в граждански процес, поради което настоящият иск се предявявал единствено срещу Териториалното поделение на НОИ - гр. Перник.

С разпореждане на НОИ от 12.07.2022 г. ищцата била уведомена, че стажът ú в дружество „М.“ ЕООД не бил зачетен, тъй като след извършени проверки от компетентните 1 органи при ТП на НОИ – Перник, натрупаният осигурителен и трудов стаж не бил потвърден. Според ищцата неизяснено оставало кога е извършена проверката в осигурител „М..“ ЕООД. Дружеството не било пререгистрирано в Агенция по вписванията - TP. С оглед на този факт, неизяснен оставал и въпросът на база какъв административен акт е извършвана проверка в дружеството, както и защо ищцата, като заинтересована страна, която понася правните последствия, не била уведомена за евентуални проверки в осигурителя.

Твърди, че при липса на влязъл в сила съдебен акт, с който да е обявена недействителност на всеки сключен и редовен от външна страна трудов договор, издадените административни актове, с които е заличен/незачетен стажът, са незаконосъобразни.

С оглед изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ТП на НОИ - Перник, че ищцата Р. К. К. е придобила трудов и осигурителен стаж за периода от 01.02.2005 г. до 31.12.2005 г. и за периода от 16.03.2006 г. до 31.05.2008 г., на 8-часов работен ден, на длъжност „продавач - консултант“, при работодателя „М.“ ЕООД, с ЕИК: .., със седалище и адрес на управление: гр. София, ЖК „Д..“, ул. „С.ш., бл. ., вх. „.“, ет. ..

Процедурата по размяна на книжа е спазена.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който е изразено становище за недопустимост на предявения иск, тъй като същият не отговорял на формалните и съдържателни изисквания на ЗУТОССР. Наред с това, от страна на ответника се излагат доводи за неоснователност на предявения иск, като се оспорва изцяло представения трудов договор № 1/16.03.2006 г., трудова книжка без номер и дата на издаване, както и трудов договор без номер и дата, с твърдения, че същите не могат да докажат по безспорен начин вероятността на положения осигурителен стаж по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗУТОССР. В отговора се твърди, че при прекратяване на трудовото правоотношение за работодателя възниквали две задължения – да впише данните, свързани с прекратяването и да предаде трудовата книжка на работника или служителя, като данните, подлежащи на вписване, били посочени в чл. 6, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. В настоящия случай трудовата книжка на ищцата не била оформена по надлежния ред и не можела да удостовери пряко продължителността на трудовия стаж.

Налице било и съществено разминаване в претендирания период в исковата молба, а именно от 16.03.2006 г. до 31.05.2008 г. и описаното в представеното копие от страница на трудова книжка – от 16.03.2006 г. до 01.08.2008 г. Според ответника нередовното оформяне на трудовата книжка съгласно изискванията на действащото законодателство към момента на съставянето изключвало нейната доказателствена сила, която установява вероятността на трудовия стаж. От подадената искова молба не ставало ясно и липсвали представени доказателства относно получаването на евентуално уговореното основно месечно възнаграждение в размер на 490,00 лева за процесните периоди, като видно било от представеното разпореждане с исковата молба от 12.07.2022 г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, че пенсионният орган не е зачел за осигурителен 2 стаж периодите от 01.02.2005 г. до 31.10.2005 г., от 01.12.2005 г. до 31.12.2005 г. и от 16.03.2006 г. до 31.07.2008 г. при осигурител „Мистрал 01“ ЕООД поради това, че същите не са потвърдени от компетентните органи при ТП на НОИ – София - град. Относно претенцията на ищцата за участие в ревизионното производство и за оспорване на административните актове преди да бъде извършено заличаване на трудовия ú стаж се излагат твърдения, че съдът не разполага с правомощия да извършва косвен съдебен контрол и да проверява законосъобразността на задължителни предписания за заличаване на данни, като констатациите в тях не могат да бъдат разглеждани в това производство. По изложените съображения, моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

В съдебно заседание ищцата, чрез упълномощен представител поддържа предявения иск и моли за уважаването му.

В съдебно заседание ответникът ТП на НОИ - П., чрез упълномощен представител, оспорва предявения иск.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е прието като доказателство удостоверение по чл. 5, ал. 1 от ЗУТОССР от ТП на НОИ - Перник, с изх. № 5530-13-4/06.02.2023 г., видно от което в осигурителния архив на НОИ не са предавани и не се съхраняват ведомости за заплати и трудовоправни документи, въз основа на които да може да се установи осигурителен стаж и/или осигурителен доход и/или категория труд, водени от осигурителя „М...“ ЕООД, гр. София.

Прието е като доказателство и копие от трудов договор от 01.02.2005 г., сключен между „М..“ ЕООД и ищцата Р. К. К., видно от който ищцата е назначена на работа на длъжността „продавач - консултант“, при пълно работно време от осем часа и месечно трудово възнаграждение в размер на 490,00 лева.

Прието е като доказателство и копие от трудов договор № 1/16.03.2006 г., сключен между „М..“ ЕООД и ищцата Р. К. К., видно от който ищцата е назначен на работа на длъжността „продавач - консултант“, при пълно работно време от осем часа и месечно трудово възнаграждение в размер на 490,00 лева.

По делото е представено и копие на страница 6 и 7 от трудовата книжка на ищцата, както и разпореждане № ********** на ТП на НОИ – Перник, с което на основание чл. 75, ал. 4 КСО е определен размер на пенсията на ищцата Р. К. К., като в разпореждането е посочено изрично, че за периода от 01.12.2005 г. до 31.12.2005 г. и от 16.03.2006 г. до 31.07.2008 г. не е зачетен осигурителен стаж при осигурител „М.“ ЕООД, тъй като след извършени проверки от компетентните органи при ТП на НОИ – София – град същите не са потвърдени.

В проведеното по делото открито съдебно заседание на 11.09.2023 г. процесуалният представител на ответника е оспорил верността на приложените по делото страници от 3 трудова книжка на ищцата Р. К., вследствие на което съдът е открил производство по реда на чл. 193 ГПК.

По делото е представено заявление за отпускане на пенсия от 24.10.2019 г. от ищцата Р.

К. до ТП на НОИ – Перник, в което ищцата е декларирала, че към момента на подаване на заявлението не е успяла да намери трудовата си книжка.

От представеното по делото писмо с изх. № 14 24-22-52#1/13.06.2023 г. от ТД на НАП София, офис Изток, ведно със справка за данни за осигуряването по Булстат за периода от 01.01.2005 г. до 31.12.2008 г., както и справка за задълженията на осигурител по декларация, обр. 6 за същия период, се установява, че за периода от 01.02.2005 г. до 31.05.2008 г. има данни за 1 бр. регистриран трудов договор между „М.“ ЕООД и Р. К. К., с дата на деклариране 16.03.2006 г.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Т.К., който е съпруг на ищцата Р. К. и от чиито показания се установява, че двамата заедно с ищцата са работили в „М.“ ЕООД, като основният предмет на дейност бил свързан с продажба на пчеларски продукти, плодове и зеленчуци. Ищцата работела като продавач – консултант в магазина в гр. Перник в периода от 2005 г. до 2008 г. Сочи, че е заплащал възнаграждение на съпругата си в брой и не е съставял ведомости за заплати и такива не е предал в НОИ.

Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

По допустимостта на иска:

Според чл. 5, ал. 1 от ЗУТОССР стаж по чл. 1, ал. 1 от с. з. може да се установява, ако пред съда се представи удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са загубени или унищожени. Съгласно чл. 5, ал. 2 от с. з. когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, или не е прекратил дейността си, но ведомостите и книжата му са иззети по реда на инструкция на управителя на Националния осигурителен институт, издадена на основание чл. 5, ал. 13 от Кодекса за социално осигуряване, се представя удостоверение от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж.

Предвид, че горното е условие за допустимост на иска, а същевременно по делото има представено такова удостоверение, то съдът намира, че искът е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

По основателността на иска по чл. 3, във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗУТОССР:

За основателността на иска в тежест на ищцата е да докаже, че през процесния период е полагала труд при сочения работодател и на посочената в исковата молба длъжност, съответно работно време и начина на заплащане на труда. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че ищцата е провела пълно и главно доказване на релевантните обстоятелства, което прави искът основателен и доказан.

4

Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗУТОССР по исковете за установяване на трудов и осигурителен стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са представени писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж и които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на полагане на стажа. В ал. 2 на чл. 6 от ЗУТОССР са посочени писмените доказателства – трудов договор, уведомление по чл. 62, ал. 3 КТ, от което е видно, че през посочения в исковата молба период и с посочения от лицето работодател е бил сключен трудов договор, допълнителни споразумения, заповеди за определяне на допълнително възнаграждение за продължителна работа или за придобит трудов стаж и професионален опит, трудови книжки, осигурителни книжки, решения на компетентни органи за изплащане на дължимо възнаграждение, договори за възлагане на управление и контрол, други подобни документи, като изброяването на писмените доказателства не е изчерпателно. По отношение на тези писмени доказателства в чл. 6, ал. 1 ЗУТОССР е предвидено и кумулативното наличие на следните предпоставки – да са издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и да са издадени по време на полагане на стажа. В настоящия случай ищцата е представила два документа от изброените в чл. 6, ал. 2 от ЗУТООСР за установяване на претендирания стаж – 2 бр. трудови договори (чл. 6, ал. 2, т. 1 от ЗУТОССР) и трудова книжка (чл. 6, ал. 2, т. 5 от ЗУТОССР), обосноваващо и допустимостта на установяването му със свидетелски показания. Така представените от ищцата трудови договори и трудова книжка представляват начало на писмено доказателство, установяващо вероятността на трудовия стаж за процесния период.