Решение № 22 от 16.03.2023, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Ямбол, 16.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: В. М. Петков

Членове:

Петранка Ст. Жекова

Петранка П. Кирова при участието на секретаря Иванка П. Златева като разгледа докладваното от Петранка П. Кирова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20222300600233 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава ХХI от НПК и е образувано по жалба от защитника на подсъдимия по първоначалната тъжба срещу Присъда № 260008 от 30.06.2022 г., постановена по НЧХД № 1021/2019 г. по описа на ЯРС.

С присъдата, предмет на проверка, въззивникът подсъдим Е. И. Е. от гр.

***** е признат за виновен по предявените му с тъжбата обвинения за престъпления по чл.130, ал.1 и по чл.146, ал.1 от НК и е осъден, както следва:

На основание чл.130, ал.1 вр. чл.54 от НК, за това, че **.**.****г. около 07:45 часа сутринта в гр. Ямбол, на ******* ********* ***** в кв. *****, в закусвалня „*** *****“, е причинил на П. Р. П. от гр. ***** лека телесна повреда с разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, му е наложено наказание ПРОБАЦИЯ, при пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, изразяваща се в явяване и подписване на подсъдимия пред пробационен служител два пъти седмично, и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.

На основание чл.146, ал.1 вр. чл.54 от НК, за това, че по същото време и на същото място е казал обидни думи, унизителни за честта и достойнството на П. Р. П. от гр. *****, в негово присъствие, му е наложено наказание глоба в размер на 1000 лева.

1

По реда на чл.23, ал.1 от НК му е определено общо наказание ПРОБАЦИЯ, включващо пробационните мерки задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, изразяваща се в явяване и подписване на подсъдимия пред пробационен служител два пъти седмично, и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, към което, на основание чл.23, ал.3 от НК, е присъединено изцяло наказанието глоба в размер на 1000 лева.

Съответно, въззивникът Е. е осъден да заплати на въззиваемия тъжител по първоначалната тъжба П. П. обезщетения за причинени неимуществени вреди в размер на 2000 лева за престъплението по чл.130, ал.1 от НК и в размер на 1000 лева за престъплението по чл.146, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - **.**.****г. , до окончателното им изплащате, като исковете в останалите им части, за разликата над 2000 лева и над 1000 лева до пълните претендирани размери от 4000 лева и от 2000 лева, са отхвърлени като неоснователни.

На основание чл.304 от НПК, въззивникът Е. е оправдан по обвинението за престъпление по чл.148, ал.1, т.1 от НК, като е признат за невиновен в това да е нанесъл обидата публично.

С обжалваната присъда въззиваемият подсъдим по насрещната тъжба П.

Р. П. е оправдан по предявените му с нея обвинения за престъпления по чл.130, ал.1 и по чл.148, ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК, като е признат за невиновен в това, че:

На **.**.****г. около 07:45 часа в гр. Ямбол, в закусвалня „*** *****“, е причинил на Е. И. Е. от гр. ***** лека телесна повреда с разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, както и за това, че По същото време и на същото място е казал обидни думи, унизителни за честта и достойнството на Е. И. Е. от гр. *****, в негово присъствие.

Предявените от въззивника Е. против въззиваемия П. граждански искове за присъждане на обезщетения за причинени неимуществени вреди в размер на 4000 лева за престъплението по чл.130, ал.1 от НК и в размер на 2000 лева за престъплението по чл.148, ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - **.**.****г. до окончателното им изплащане, СА ОТХВЪРЛЕНИ като неоснователни и недоказани.

Въззивникът Е. е осъден да заплати на въззиваемия тъжител по първоначалната тъжба направените по делото разноски в размер на 915,60 лева, както и държавна такса върху у важените граждански искове в размер на 120 лева. В негова тежест са присъдени и деловодните разноски в размер на 114,05 лева, като е постановено заплащането им в приход на бюджета на съдебната власт и по сметката на ЯРС.

Жалбата е бланкетна.

Съдържа общи оплаквания, че първоинстанционната присъда е незаконосъобразна, необоснована и несправедлива, и е постановена в нарушение на материалния и процесуалния 2 закон, в подкрепа на които не са изложени конкретни аргументи. Претендира се за нейната отмяна и за постановяване на нова такава, с която въззивникът Е. да бъде оневинен, а въззиваемият П. да бъде признат за виновен по предявените му с насрещната тъжба обвинения.

Въззиваемият П. и редовно упълномощения му адвокат не са депозирали възражение против жалбата.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от въззивника подсъдим и от редовно упълномощен защитник - адвокат, който пледира за отмяна на присъдата и за връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. В условията на алтернативност претендира за постановяване на нова, оневиняваща въззивника присъда, или за намаляване размера на наложените наказания и присъдените обезщетения. В подкрепа на първото искане развива доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в непълен, неточен и некоректен анализ на събраните доказателства. Конкретно излага, че районният съд не е аргументирал решението си да даде вяра на заинтересовани от изхода на делото свидетели, каквито са родителите на тъжителя З. М. и Р. П., и свидетелката К. М. - работник-кухня в стопанисваното от баща му заведение.

Игнорирал е близкото им родство и съществуващите трудово-правни отношения с тъжителя и предварително придал на показанията им доказателствена сила, каквато те не притежават. Не е изложил и мотиви защо не приема посочения от въззивника механизъм и твърденията му за извършен междувременно основен ремонт в заведението, и пренебрегнал обстоятелството, че следственият експеримент е проведен при променена фактическа обстановка. Не е коментирал и подкрепящите версията на въззивника доказателства, а именно, показания на полицейския служител свидетеля А. А., че след инцидента Е. бил със скъсана риза, както и доказателствата, свързани с работното време и трудовата ангажираност на неговата съпруга свидетелката С. Е.. По същество и със същите доводи защитата аргументира и оплакване за избирателен подход и едностранчив анализ на доказателствената съвкупност. Застъпва и становище за недоказаност на предявените срещу въззивника обвинения, като счита, че по обем, интезитет и съдържание, доказателствата, на които се основава присъдата в осъдителните й части, не позволяват да се направи обоснован извод за виновността му.

Присъдата в гражданско-осъдиделната й част, с която гражданските искове са уважени ведно със законната лихва, защитата намира за недопустима и постановена при съществено нарушение на процесуалните правила. Това си становище обосновава с разбирането, че претенцията за присъждане на законна лихва представлява самостоятелен акцесорен иск с правно основание чл.86 от ЗЗД, и затова счита, че приемането му след началото на съдебното следствие, и то чрез изменение на разпореждането, с което главният иск е приет за съвместно разглеждане , е недопустимо. По тези съображения пледира за обезсилване на присъдата в тази й част.

3

Чрез редовно упълномощен адвокат въззиваемият изразява становище за неоснователност на жалбата, като счита, че оспорената присъда не страда от пороци, представляващи основание за нейното изменение или отмяна както в наказателната, така и в гражданската й част. Счита, че районният съд подробно е анализирал всички доказателства по делото и е направил обоснован извод за наличие на извършени от въззивника подсъдим деяния, покриващи обективните и субективни прицнаци на вменените му престъпления. Изцяло споделя и доводите, с които първата инстанция е приела за недоказани предявените с насрещната тъжба обвинения. В обобщение счита, че постановената присъда е правилна и законосъобразна, и пледира да бъде потвърдена. Претендира и присъждане на разноски пред въззивния съд.

След като обсъди доводите в жалбата, съобрази становищата на страните и прецени изцяло атакуваната присъда съобразно правомощията по чл.313 и чл.314 от НПК, ЯОС прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.319, ал.1 от НПК, от надлежна страна и при наличие на право и интерес от обжалване.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Решаващият съд правилно е установил релевантните за делото факти. В съответствие с разпоредбата на чл.13 от НПК е проявил дължимата процесуална активност и е изследвал задълбочено спорните обстоятелства.

Подробно е анализирал всички събрани доказателства, обсъдил ги е поотделно и в тяхната съвкупност, и е изложил убедителни мотиви кои доказателствени източници кредитира и защо. Приел е за установени съответни на доказателствата фактически положения, които се споделят от настоящия състав, и в общи линии, се свеждат до следното:

Към **.**.**** г. въззиваемият П. Р. П. (тъжител по първоначалната тъжба и подсъдим по насрещната) и свидетелката К. М. работели в заведение за бързо хранене „*** *****“, находящо се на ******* ******** **** в кв.

***** в гр. Ямбол, което се стопанисвало от бащата на тъжителя свидетеля Р.

П.. Въззиваемият бил барман, а св. М. работник-кухня.

Недалеч от заведението се намирал магазин за авточасти, стопанисван от въззивника Е. И. Е. (подсъдим по първоначалната тъжба и тъжител по насрещната) в качеството му на едноличен търговец.

Около 07:00-07:30 часа на **.**.****г. въззимаемият П. отишъл на работа с лек автомобил. Паркирал по диагонал на безплатен общински паркинг в близост до пазара така, че заел две сенчести паркоместа. След това отишъл в заведението и заедно със св. М. започнали работа. П. застанал зад барплота, непосредствено зад който се намирала кухнята, където работела М..

Пространството зад барплота и кухнята били разделени от поставени вляво и вдясно вертикално разположени дървени рафтове, между които се образувал отвор без врата, през който св. М. влизала и излизала от кухнята.

4

Малко след въззиваемия въззивникът Е. също пристигнал на общинския паркинг с лек автомобил. Подразнил се от начина, по който първият бил паркирал и решил да му направи забележка. Около 07:45 часа влязъл в заведението и се насочил към П., който пиел кафе зад бара. Попитал го какъв му е проблема с паркирнето и защо е спрял така, на което П. отговолил, че паркингът е общински и може да спира където си иска. Подразнен и от отговора, Е. му казал: „Глупак, да ти еба майката!“, минал зад барплота и го блъснал с ръце в областта на гърдите. В резултат на това П. политнал назад и в опит да се задържи прав съборил поставените на плота чаши и бутилки. Не успял да запази разновесие и паднал паднал по гръб на земята, при което получил лентовидно одраскване на кожата в тилната област на главата с червеникав цвят и дължина около 6 см, достигащо до лявата задушна област, с умерено изразен болезнен травматичен оток на тъканите в същата област.

След това Е. се надвесил над П. и започнал да му нанася удари с юмруци в областта на главата и горната част на тялото, при което му причинил множество охлузвания под формата на одрасквания в областта на двете половини на челото и лявата очница; кръвонасядания и болезнен оток на тъканите в областта на челото и долните половини на двете очници; охлузване на лявата половина на долната устна и нараняване на палеца на дясната ръка с умерено изразен болезнен травматичен оток на тъканите. В един момент Е. се изправил и напуснал заведението. Непосредствено след това П. последователно подал сигнал на тел.112 и телефонирал на баща си свидетеля Р. П.. Свидетелката М. се обадила на майката на тъжителя св. М. и й съобщила за случилото се.

За проверка по сигнала на П. пристигнал полицейски екип в състав свидетелите А. А. и И. П.. След последователно проведени разговори с въззиваемия, със свидетелката М. и с въззивника Е., полицаите разяснили на П., че може да си търси правата по частен ред, предложили му да го откарат в спешнияя център за преглед и съставили на Е. протокол за предупреждение по реда на чл.65 от ЗМВР. На място пристигнали и родителите на П. – свидетелите Р. П. и З. М., които откарали сина си на преглед в гр. Сливен. В 09:36 часа същия ден въззиваемият бил освидетелстван от съдебен лекар.