Присъда № 16 от 02.06.2023, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно наказателно дело от частен характер 125/2023
- Вид
- Присъда № 16
- Подписан
- 02.06.2023
- В сила
- 02.06.2023
- Състав
- КАЛИН КИРИЛОВ БАТАЛСКИ, МАРИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА МИЛУШЕВА, НЕДА НЕДЕЛЧЕВА ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 182, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 182, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 78а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 9, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 327 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.127, ал. 2 · Семеен кодекс
МОТИВИ към присъда № 16 от 02.06.2023 г. по ВНЧХД № 125/2023 г. по описа на Окръжен съд - гр. Перник
Производството по делото е по реда на глава ХХІ от НПК и е образувано по въззивна жалба и допълнение към въззивната жалба от адв. Ж.
Ж., като защитник на подсъдимия Е. С. И. против присъда № 44 от 26.10.2022г., постановена по НЧХД № 1895/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Перник, с която подсъдимият Е. С. И. е признат за виновен в това, че в периода от 24.08.2020 г. до 25.11.2021 г. в ***, като родител не е изпълнил съдебно решение /решение № 98 от 24.08.2020 г. на ВКС, ГК, 4-то отделение, постановено по гр.д. № 4394/2019 г. по описа на ВКС, влязло в сила на същата дата/ относно упражняването на родителските права спрямо малолетните деца - З. Е. И., с ЕГН: ********** и Т. Е. И. с ЕГН: **********, предоставени на майката - М. Т. С., като не й предал децата, съгласно постановения окончателен съдебен акт - престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК. С постановената присъда при условията на чл. 78а, ал. 1 от НК, подсъдимият И. е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административна наказание „Глоба“ в размер на 1 600 лева.
Подсъдимият Е. С. И. е осъден и да заплати на М. Т. С. сумата от 812.00 лева, представляваща направени разноски в производството /800,00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение и 12,00 лева заплатена държавна такса за образуване на производството/.
Във въззивната жалба и допълнението към нея са развити подробни доводи за нарушение на материалния и процесуалния закон, като се твърди, че постановената присъда е незаконосъобразна и необоснована, а определеното наказание се сочи, че е явно несправедливо. Навеждат се твърдения, че присъдата е постановена при нарушаване разпоредбата на чл.
182, ал. 3 от НК, като се твърди, че подсъдимият Е. И. никога не е предупреждаван от орган на съдебната власт относно последиците от неизпълнение на съдебното решение. При подробно изложени доводи се излага, че изследването на причините, поради които децата не искат да отидат при тъжителката М. С., нито да живеят с нея са от съществено значение за изясняване на субективната страна на деянието, но първата инстанция погрешно приема, че не следва изобщо да бъдат събирани доказателства в тази насока. В заключение се сочи, че първоинстанционният съд е достигнал до неправилни изводи, което от своя страна е довело до неправилното прилагане на чл. 182, ал. 2 и ал. 3 от НК и постановяване на неправилен съдебен акт. С въззивната жалба е направено искане за отмяна на 1 първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която Е. И. да бъде признат за невиновен. В условията на алтернативност се иска от съда приложение на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК или намаляване на наказанието до законоустановеният минимум.
С въззивната жалба е направено искане за допускане на съдебнопсихологична експертиза, която да отговори на поставените в нея въпроси.
В предоставения срок възражение от М. Т. С. срещу депозираната въззивна жалба не е постъпило.
С определение по реда на чл. 327 от НПК въззивният съд, след като се е запознал с жалбата и с приложените материали към делото, е преценил, че за правилното решаване на спора, доказателственото искане на жалбоподателя – подсъдим следва да бъде уважено, с оглед осигуряване в най - пълна степен правото на защита на подсъдимия, с оглед на което е допуснал съдебнопсихологична експертиза, при която вещото лице след запознаване с материалите по делото, със социалните доклади, изготвени от АЗД при Дирекция „Социално подпомагане“ – *** и след извършване на събеседване с децата да отговори на поставените във въззивната жалба въпроси.
В хода на съдебните прения пред въззивния съд, защитникът на подсъдимия изразява становище в подкрепа на депозираната жалба, като излага подробни доводи относно искането си за отмяна на постановената присъда.
Подсъдимият Е. И. поддържа изложеното от защитника си, като добавя, че децата не са предмети и не могат просто да бъдат качени и закарани някъде. И. допълва, че пет години се грижи сам за децата си и моли съда за постановяване на оправдателна присъда.
В съдебното заседание пред настоящата инстанция частният тъжител – М. С. не се явява, а се представлява от адв. Ф., която моли съда да потвърди решението на първата инстанция като правилно и законосъобразно. Излага съображения, че подсъдимият И. е злоупотребил с правото, като в продължение на 2,5 години не е изпълнил влязло в сила решение. Допълва, че родителските права са присъдени на майката и независимо от волята на децата влязлото в сила съдебно решение следва да бъде изпълнено.
В хода на въззивното производство е назначена и изготвена съдебно психологична експертиза, като вещото лице А. С. е изслушана и в съдебно заседание пред настоящия състав на съда. Вещото лице изяснява, че познава децата и подсъдимия от друго дело, по което е била назначена за провеждане на изследване на бащата, децата и майката. Експертът сочи, че от проведеното изследване и на предното заседание и към момента на сегашното, ясно се вижда, че децата са привързани към бащата и дома му.
Децата имат желание да контактуват с майката, но не и да напуснат дома си в *** и да живеят с нея в ***. По мнение на специалиста, бащата не оказва въздействие върху децата с цел те да останат при него и да не искат да живеят 2 със своята майка.
Настоящият състав е приобщил по делото изготвената експертиза, като е кредитирал заключението, приемайки, че същото е изготвено от компетентно вещо лице, в чиято добросъвестност и специални знания съдът няма никакво основание да се съмнява.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.
314 НПК, намира за установено следното:
От доказателствата по делото във връзка с доводите в жалбата, окръжният съд намира, че същата е основателна. Районен съд - гр. Перник не е преценил правилно доказателствата по делото. Пренебрегнал е обстоятелства, които са от особена важност. Направил е грешни крайни фактически изводи, а като следствие на това, грешен е и крайния правен извод, въз основа на който подсъдимият Е. И. е признат за виновен.
Фактическата обстановка, приета от първата инстанция, се споделя и от настоящата съдебна инстанция, а именно:
Подсъдимият Е. И. и частният тъжител М. С. живеели на семейни начала в дома на подсъдимия в ***. От съвместното им съжителство им се родили две деца - на *** синът им З., а на *** дъщеря им Т.. През февруари ***г. И. и С. се разделили, като двете им деца останали да живеят в дома на баща си в ***. С. се установила в дома на родителите си в ***.
С определение от 08.02.2019 г., постановено по гражданско дело № 04653/2018 г. по описа на Районен съд гр. Перник, съдът постановил привременни мерки, като определил местоживеенето на децата при бащата, на когото било предоставено и упражняването на родителските права, а на майката бил определен режим на лични отношения с децата. С решение № 1549/21.12.2018 г., постановено по същото дело упражняването на родителските права върху децата било предоставено на бащата, а местоживеенето на децата било определено при него. Със същото решение бил определен режим на лични отношения на децата с майката, като същата била осъдена да заплаща и месечна издръжка.
По жалба на М. С. било образувано въззивно гр. дело № 117/2019 г. по описа на Окръжен съд гр. Перник, по което с решение № 255/11.07.2019 г. било изменено първоинстонционното решение в частта относно режима на лични контакти и алиментните задължения на М. С..
Решението на въззивната инстанция е обжалвано и с влязло в сила решение № 98 от 24.08.2020 г. по описа на ВКС, ГК, 4- то отделение, постановено по гр. дело № 4394/2019 г. по описа на ВКС, било отменено. С решението си касационната инстанция на основание чл.127, ал. 2 от СК определила местоживеенето на малолетните деца З. Е. И. и Т Е. И. при тяхната майка М. С., на която било предоставено и упражняването на родителските права спрямо тях. Определен бил режим на лични отношения на бащата Е. С. И. с децата. Постановено било И. да заплаща и ежемесечна издръжка в размер на 180 лева за всяко от децата, считано от датата на 3 влизане в сила на решението - 24.08.2020 г., до настъпването на причина за изменението или прекратяването й, ведно със законна лихва върху всяка просрочена сума.
Въпреки влязлото в сила на 24.08.2020 г. съдебно решение, /подлежащо на изпълнение от същата дата/, постановено от касационната инстанция, подсъдимият И. не предприел действия по изпълнението му и не предал децата на тяхната майка, на която съдът предоставил упражняването на родителските права, като определил и местоживеенето на децата на адреса на майката. Подсъдимият не изпълнил горепосоченото съдебно решение и децата продължили да живеят при него на адреса му в ***.
Във връзка с постановения съдебен акт от страна на ВКС и издадената въз основа на него изпълнителен лист, от М. С. е направено искане до ДСИ при Районен съд – Перник за насрочване на принудително предаване на малолетните деца по образуваното изпълнително дело № 494/2020г., както и за налагане на глоба на длъжника по изпълнителното дело. С постановление от 01.12.2020г. ДСИ при Районен съд – Перник е отказал да осъществи принудително изпълнение по предаване на малолетните З. и Т. И. с мотива, че независимо от правното положение, което е създал постановеният съдебен акт и издаденият изпълнителен лист, на който съдебният изпълнител следва да се подчини, то предвид специалните норми на СК, Закона за закрила на детето и съдебната практика, водещ при всеки съдебен процес е единствено интересът на детето. Приел е, че децата не следва да бъдат подлагани на психологичен риск, предвид събраните данни в тази насока.
Горната фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателства, в т. ч. заверено копие на решение № 98/24.08.2020г., постановено по гр. д. № 4394/2019г. по описа на ВКС, заверено копие на постановление от 01.12.2020г. на ДСИ при Районен съд – Перник и свидетелските показания на свидетелите Т.М.С., Е. А.Б. и В.Е. И..
В показанията си свидетелят Т.С. – баща на частната тъжителка, е заявил, че след влизане в сила на съдебното решение, постановено от ВКС, подсъдимият не е изпълнил последното като не е предал децата на майка им.
Свидетелят е заявил още, че много пъти е ходил с частната тъжителка до ***, за да вземат децата, но като казвал на подсъдимия, че е длъжен да изпълни съдебното решение, последният казвал, че не го интересува съдебното решение, а желанието на децата. Заявява още, че първоначално децата му споделяли, че искат да живеят в ***, но впоследствие заявявали, че не искат да отидат в дома на майка си. Свидетелят предполага, че тази промяна у децата е настъпила вследствие на манипулация от страна на трето лице. В заключение свидетелят е заявил, че когато частната тъжителка идва в *** да види децата, им казва, че трябва да ги вземе, тъй като има решение на съда да живеят при нея. Децата, обаче, не искали да отидат в ***.
Свидетелката Е. А.Б. е заявила, че при личен разговор с децата З. И. й е споделял, че ако родителите му не се карат, би искал да бъде и с двамата.
Заявява, че децата поддържат контакт с частната тъжителка по интернет, чрез собствените им телефони. Свидетелката споделя и за проведени срещи между майката и децата, като в преобладаващата част от разпита й се съдържат нейни лични изводи и предположения.
Свидетелката В.Е. И.а– майка на подсъдимия, потвърждава в разпита си, че подсъдимият не е изпълнил съдебното решение, тъй като се е съобразил с 4 желанието на децата. Заявила е, че децата имат контакт с майката по интернет, но разговорите започват нормално и приключват с обиди и нецензурни думи, след като частната тъжителка забележи, че свидетелката е с някое от децата. Заявява още, че разговорите между тъжителката и детето Т.
И. са по-чести, за разлика от тези с детето З., доколкото последният не желаел да се чува с майка си. В. И. свидетелства за срещи между страните по делото и децата, при които частната тъжителка започвала да обижда подсъдимия и нея самата, наричайки ги „***“ и „дърта ***“ в присъствието на децата.