Решение № 1028 от 22.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1028 гр. София, 22.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20211100513467 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение от 16.07.2021 г. СРС, 31 с-в, по гр.д.№ 1739/2021 г. е осъдил „Софийска вода“ АД да заплати на Г. О. З. на основание чл.79, ал.1, пр.2 вр. чл.82 ЗЗД сумата от 300 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода от 12.11.2014 г. до 09.09.2016 г., настъпили вследствие на неизпълнение на договорни задължения на „Софийска вода“ АД да начислява правилно цената на потребяваните услуги за имот, находящ се в с.Мировяне, пл. *******А, кл.№ 1001090456.

С решение от 07.09.2021 г. СРС, 31 с-в, по гр.д. № 1739/2021 г., на основание чл.247 ГПК е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 16.07.2021 г. по гр.д.№ 1739/2021 г. на СРС, 31 с-в, като в диспозитива на решението след „ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД да заплати на Г. О. З. на основание чл.79, ал.1, пр.2 вр. чл.82 ЗЗД сумата от 300 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода от 12.11.2014 г. до 09.09.2016 г., настъпили вследствие на неизпълнение на договорни задължения на „Софийска вода“ АД да начислява правилно цената 1 на потребяваните услуги за имот, находящ се в с.Мировяне, пл. *******А, кл.

№ 1001090456“ да се чете „като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 1 000 лв.“.

Срещу така постановеното решение от 07.09.2021 г. е постъпила въззивна жалба от ищеца Г. О. З. с оплаквания, че същото е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и е необосновано.Твърди, че липсват конкретни мотиви относно причините за определяне на размера на присъденото обезщетение.Твърди, че изводите на съда относно степента на въздействие на поведението на ответника, са противоречиви, като съдът е приел, че в своята съвкупност то води до раздразнение, безпокойство и притеснение и е съобразил ниските доходи и заболяванията на ищеца, което житейски и логично би довело до уплаха дали ищецът ще може да плати исканите от него суми и да поеме ежедневните си разходи, които изводи обуславят уважаване на иска в неговата цялост.Неправилни са разсъжденията на съда относно липсата на връзка между заболяванията на ищеца, закупуването на лекарства и действията на служители на ответника.Въззивникът излага доводи, че не е твърдял наличието на такава връзка, а е изложил твърдения, че поведението на ответника обективно е било в състояние и е причинило на ищеца силно безпокойство и постоянен стрес от невъзможността да се пребори за правата си, от телефонен и евентуално от физически тормоз на колектори, както и от бъдещо принудително изпълнение от ЧСИ-обстоятелства, които съдът е приел за доказани.Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло иска.

Ответникът по въззивната жалба не взема становище по нея.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Районният съд е бил сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, главен осъдителен иск по чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл.82 ЗЗД и евентуален осъдителен иск по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.ИщецътГ. О. З. твърди, че е собственик на недвижим имот, представляващ еднофамилна жилищна сграда заедно с дворно място в с.Мировяне, пл.

*******А.Твърди, че при построяване на къщата през 1997 г. се е включил към водопроводната мрежа на „Софийска вода“ АД.Твърди, че къщата се 2 обитава единствено от него с изключение на малък период от време, и то не постоянно.Твърди, че показанията на водомера не се отчитат редовно от ответното дружество, но се издават фактури се издават под формата на отчитане на база заради това, че не са го намерили на адреса за достъп до водомера.Излага твърдения, че водомерът е сменян няколко пъти заради изискването за периодична подмяна и ответникът е установявал с официални протоколи, подписани от него, действителното потребление на вода, което в пъти се различавало от издадените фактури.Твърди, че ответникът не желае да ги коригира, а продължава да начислява като стойност и суми т.нар.

„потребление на база“, което е незаконно обогатяване в негов ущърб.Твърди, че поради неистинността на издаваните фактури и нежеланието да бъдат коригирани с реалното потребление на вода, той не ги е заплащал от 2010 г.Твърди, че сумата от 307,60 лв. е недължима и че сумите до 15.08.2013 г. са погасени по давност.Твърди, че е инвалид с ТЕЛК от 2010 г., като от 2015 г. е с над 50 % нетрудоспособност, има множество заболявания, хипертонично сърце и увреждания в мозъка вследствие на катастрофа, които са се усилили в резултат на заплахите от „Софийска вода“ АД, че ако не издължи посочената от тях сума ще му пратят колекторски фирми за принудително събиране на претендираната сума и че е купувал допълнителни лекарства за потискане на последиците от действията на ответника.С уточнителна молба от 23.11.2016 г. ищецът твърди, че в резултат на действията и заплахите на „Софийска вода“ АД относно нереалния размер на исканата сума за плащане и на заплахите, че ще го пратят на колекторски фирми, заболяванията му се усилват всеки път когато получи заплашително писмо или фактура с нереална сума, изпитва неудобство, чувство за човешко страдание и страх, че е възможно да го дадат на ЧСИ и да не му останат средства за препитание.Действията на ответника го лишават от радостите на човешкото съществуване, причиняват му физическо и психическо безсилие предвид перманентното му болестно състояние, включващо мозъчни, а оттам и психически проблеми.Като противоправни действия сочи незаконно обогатяване за негова сметка, както и невярно съставени фактури, тъй като протоколите от проверката показвали друго потребление.В уточнителна молба от 04.10.2017 г. ищецът е посочил, че претенцията за неимуществени вреди в размер на 1 000 лв. се основава на договорно основание, като ответникът недобросъвестно е начислявал нереално потребление, с което го задължава да заплаща многократно 3 завишени количества вода, които не е изразходвал.Твърди, че многократно е сигнализирал за неправилно фактурираното потребление, но ответникът отказвал да коригира сметките съгласно реално изразходваното количество вода.Това поведение на представители на ответното дружество му е причинило силно безпокойство и постоянен стрес от невъзможността да се пребори за правата си с монополното дружество, от телефонен и евентуално физически тормоз от колектори, както и от бъдещо принудително изпълнение от ЧСИ, който ще бъде овластен да събира неправилно начислената сума от инвалидната му пенсия в месечен размер от 133,82 лв.Твърди, че ответникът му е причинил системни стресови ситуации, които са довели до вредно нервно-психично напрежение и до обостряне на неговите заболявания и са му причинили допълнителни болки и страдания. В случай, че съдът приеме, че вредите не се основават на договорно основание, моли съда да приеме, че тези вреди се основават на деликтно основание.Излага твърдения, че противоправното поведение на служителите на ответника се изразява в бездействие, представляващо некоригиране на начислените на ищеца суми съгласно съставените между страните писмени протоколи, което му създава несъществуващо парично задължение.Моли съда да признае за установено, че не дължи сумата от 307,06 лв., представляваща цена на предоставени ВиК услуги за периода от 27.11.2009 г. до 15.08.2016 г. и да осъди ответника да му заплати сумата от 1000 лв., представляваща неимуществени вреди, претърпени в периода от 12.11.2014 г. до 09.09.2016 г.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил исковете.Изложил е твърдения, че не претендира от ищеца заплащането на задължения за ВиК услуги за процесния имот.Твърди, че ищецът не е заплащал начислените му суми и не е изпълнявал задължението си по чл.6, т.1, б. „а“ от Общите условия за осигуряване на достъп до измервателните уреди, което е наложило начисляване на сумите за потребена вода в имота на основание чл.23, ал.5 от ОУ /при липса или неизправно СТИ/.Изразява становище, че не се налице предпоставките за ангажиране на отговорността му за непозволено увреждане и че изброените в исковата молба заболявания датират много преди изпращането в края на 2014 г. на писмо от дружеството, поради което липсва причинна връзка между поканата за доброволно изпълнение и състоянието на ищеца.Твърди, че дължимите суми никога не били предавани за принудително събиране от страна на други лица и дружества, на колекторски 4 фирми или ЧСИ и че ищецът не е притесняван от подобни дружества нито по телефон, нито лично, поради което твърденията му за причинени силно безпокойство и постоянен стрес от „евентуалното“ предприемане на подобни действия, са несъстоятелни и недоказани.

С решение № 73731/25.03.2019 г. по гр.д.№ 51363/2016 г. СРС, 43 с-в е признал за установено по предявения от Г. О. З. срещу „Софийска вода“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че ищецът не дължи на ответника сумата от 307,06 лв., представляваща стойността на ВиК услуги за периода от 05.11.2009 г. до 15.08.2016 г., начислена по партида с кл.№ 1001090456 за имот, находящ се в с.Мировяне, общ. Нови Искър, пл. *******; оставил е без разглеждане предявения от Г. О.

З. срещу „Софийска вода“ АД иск с правно основание чл.79, ал.1, предл.2 вр. чл.82 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди през периода от 12.11.2014 г. до 09.09.2016 г. вследствие неизпълнение на договорни задължения на ответника да начислява правилно цената на потребяваните услуги, като процесуално недопустим и е отхвърлил предявения от Г. О. З. срещу „Софийска вода“ АД в условията на евентуалност иск с правно основание чл.49 вр. чл.45, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди през периода от 12.11.2014 г. до 09.09.2016 г., настъпили в причинна връзка с виновно и противоправно поведение на служители на ответника, изразяващо се в бездействиенекоригиране на начислените на ищеца суми съгласно съставените между страните писмени протоколи.В мотивите на съда е прието, че за периода след 12.09.2013 г. до 12.09.2016 г. задълженията на ищеца не са обхванати от погасителна давност, но е налице извънсъдебно признание на ответника, който на 08.09.2016 г. е взел решение за служебно погасяване на сумата от 306,60 лв., поради което сумата е недължима.

С решение от 22.12.2020 г. СГС, II-В с-в, по гр.д.№ 11325/2019 г. е отменил решение № 73731/25.03.2019 г. по гр.д.№ 51363/2016 г. на СРС, 43 св в частта, имаща характер на определение, с която е оставен без разглеждане като процесуално недопустим предявеният от Г. О. З. срещу „Софийска вода“ АД главен осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.2 вр. чл.82 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 000 лв., 5 представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди през периода 12.11.2014 г.-09.09.2016 г. вследствие неизпълнение на договорни задължения на ответника да начислява правилно цената на потребените услуги и е обезсилил решението в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г. О. З. срещу „Софийска вода“ АД евентуален иск с правно основание чл.49 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди през периода от 12.11.2014 г. до 09.09.2016 г., настъпили в причинна връзка с виновно и противоправно поведение на служители на ответника, изразяващо се в бездействие-некоригиране на начислените на ищеца суми съгласно съставените между страните писмени протоколи и е върнал делото на СРС за произнасяне по главния осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.2 вр. чл.82 ЗЗД, а при настъпване на вътрешнопроцесуалното условие за това-и по евентуалния осъдителен иск с правно основание чл.49 ЗЗД.В частта, с която е уважен отрицателния установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, решението е влязло в сила поради необжалването му.