Определение № 514 от 22.12.2022, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 514 гр. София, 20.12.2022 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Яника Т. Бозаджиева

Членове:

Мариета Неделчева

Андон Г. Миталов като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно частно наказателно дело № 20221800600737 по описа за 2022 година В качеството си на инстанция по въззивен контрол Софийски ОС е сезиран с протест против определение по чл.248 НПК, постановено в разпоредително заседание по НОХД № 301 /021г. по описа на РС- К..

С атакуваното определение съдът е приел, че в хода на досъдебното производство и най-вече след привличане на подсъдимия към наказателна отговорност със съставяне и връчване на обвинителния акт , е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, в разрез с правото на защита на същия, изразяващо се в липса на посочване и уточняване на самоличността на подсъдимия Н. Х.- гражданин на Р А..

Така застъпеното виждане не се споделя от представителя на РП- К., който атакува определението с протест в законовия срок, в който се съдържа оплакване, че същото е постановено в разрез с процесуалния и материалния закон. С протеста се оспорва определението на РС К., като постановено в нарушение на процесуалния закон –разпоредбата на чл.246 НПК, относно изискванията към съдържанието –обстоятелствена и заключителна част на обвинителния акт и критериите за точност и яснота, на които следва да съответства, за да постигне основната си функция – да информира подсъдимия за обвинението в кореспонденция с правото на защита на привлеченото към отговорност лице, както и в противоречие със задължителната съдебна практика ТР № 2 /2002г. на ОСНК на ВКС с 1 докладчик Зам. Председателя Р. Н.. Протестиращият прокурор акцентира върху липсата на нарушения, свързани с точно и ясно посочване на съставомерните признаци от обективна и субективна страна, в които се изразява инкриминираното деяние по чл. 281, ал.1 „ подпомагане на незаконното преминаване в страната на чужденци, имащи профил на нелегални емигранти- превозване на лица с такива характеристики, а също така- и обстоятелствата, съставляващи по- тежко квалифициращи признаци – по т.1 , 4 и 5 на ал.2 на същото престъпление.РП К. излага на вниманието на съда, че привлеченото към отговорност лице – Н. Х. е регистриран за първи път в Р България от 2016г. с посочените по-горе имена и дата на раждане 3.02.1993г., които сам е съобщил на длъжностните лица, извършващи регистрацията му. Издаден му бил документ за признат временен статут, който след изтичането не е подновен, въпреки че Х. продължава да пребивава в Р България. С тези данни същият е бил идентифициран в хода на цялото ДП и след изготвянето на обвинителния акт и връчването му. Едва в съдебно заседание – разпоредителното заседание по делото от 22.11.2022 г. същият се е легитимирал и е представил паспорт на гражданин на А. и е посочил поразлични имена при снемане на самоличността му.

Предвид изложените факти, РП К. заема позицията, че съдебното производство по делото е неправилно прекратено за допуснато съществено процесуално нарушение, т.к. не е налице такова.

В протеста се съдържа искане за отмяна на атакуваното с протеста определение и за връщане на делото на РС- К. за разглеждане на делото по същество.

Съдът, като разгледа протеста на заявените основания и осъществи служебен контрол по отношение на атакувания съдебен акт в съответствие с приложимия закон, намери за установено следното:

Без да има претенцията за изчерпателност, разпоредбата на чл.249, ал.4 т.1 НПК формулира основните хипотези, при които законодателят със сигурност приема, че е допуснато съществено отстранимо нарушение на процесуалните правила, което препятства и осуетява правото на защита на привлеченото към отговорност лице или на неговия професионален защитник.

Хипотезите могат да бъдат неограничен брой и най- разнообразни, същественото обаче е едно- по дефиниция, изводима от закона и от 2 задължителната практика по неговото тълкуване и прилагане в лицето на ТРОСНК 2 /2002г. с докладчик председателя на НО Р. Н.- такова което е възпрепятствало участието на подсъдимия/обвиняемия да участва пълноценно сам или със защитника си в производството, в отделни процесуални действия, явяващи се ключови за процеса и най- вече –в създаване на неяснота и противоречие по съществените признаци от обективна и субективна страна, в които се състои инкриминираното деяние и неговите- по- тежко /респ. по-леко квалифициращи признаци, или в правнорелевантните факти, посочени и изтъкнати от прокуратурата.Очевидно – настоящият случай не попада сред тези хипотези и под тази формулировка.

Действително, в чл.246,ал.2 НПК е поставено изискването в обвинителния акт да се посочат пълни данни за личността на обвиняемия, но това изискване е ориентирано повече към решаващия орган, който в отговор на обвинението следва да проведе съдебно следствие и да постанови акт по отношение на лице, което със сигурност е идентично с посоченото като извършител на престъплението от обвинителната власт, спрямо когото е провеждано разследването, а по никакъв начин не влияе на правото на последния да узнае в пълнота и подробности обвинението и да организира защитата си.

Ето защо в зависимост от установеното – че за първи път в съдебно заседание привлеченото към отговорност лице от А.ски произход- Н. Х. се представя с документ за самоличност, за който твърди, че представлява истински официален документ, издаден от служебните власти на А., както и с известна разлика в имената- Н. Х. Деолатзаи, по никакъв начин не следва, че е нарушено правото на последния да узнае обвинението със съставомерните му признаци и твърдяната от прокуратурата фактическа обстановка.

Съществения въпрос, който се поставя в настоящия казус е за идентичността на лицето, явило се в съдебно заседание и разследваното в хода на ДП лице, което прокуратурата е посочила като извършител на престъплението. В тази връзка настоящият въззивен състав държи да отбележи, че представянето за първи път на документ за самоличност не променя идентичността на привлечения към отговорност /като резонно в проведеното РЗ представителят на РП е поставил под съмнение автентичността на документа, при положение, че няма данни Н. Х. да е напускал България от влизането му в страната през 2016 година/. Настоящият въззивен състав приема, че самоличността на лицето /независимо с какви 3 имена и документи се представя в един или друг момент/ е потвърдена в достатъчна степен, по отличителни белези на външния вид. Същият е бил фотографиран и се пази снимка в досието му по първоначалната регистрация, съхраняваща отличителните му белези.Съдът не е запознат с регистрационната система на чужденците, пристигащи на територията на Р България, действала към 2016г., но е твърде вероятно да са му били снети и пръстови отпечатъци, т.к. се касае за единен рамков регистрационен режим в ЕО- ЕС, в която Р България е страна-член от 2007г. В паспорта, с който се е представил в съдебно заседание също има такава снимка, съдържаща информация за отличителните белези на лицето. Данните от тези документи могат и следват да бъдат съпоставени, като това задължение произтича приоритетно от нуждите на охрана на Националната сигурност и е в задълженията и прерогативите на органите на вътрешния ред- съответните структури и служби, отколкото на Прокуратурата. Тези действия могат да бъдат винаги осъществени и от РП за потвърждаване на идентичността на лицето, в случай, че е налице съмнение. Настоящият случай не следва да се приеме, че е такъв, защото не са налице отличителни белези на различно лице, нито пък самия подсъдим да е оспорил идентичността си с разследваното по ДП лице.

В случай, че се представя документ за самоличност, който не е бил известен до сега, както и лицето се е представило с различни имена, същите могат да бъдат дописани в обвинителния акт: Н. Х. /по регистрация от 2016 г.

/, а по паспорт на гражданин на Р А.- с имената…, но това следва да стане по реда на чл.248а, ал.1 НПК в определения в тази разпоредба срок, като не са налице предпоставките за прекратяване на съдебното производство по чл.248,ал.1 т.3 НПК.

При цялостния служебен контрол на делото, въззивният съд не констатира нарушение, с посочените по-горе характеристики, поради което приема, че изводът на първостепенният съд относно наличие на необходимото и достатъчното съдържание на обвинителния акт, съгласно изискванията на НПК и цитираното по-горе ТРОСНК № 2/2002г. не би могъл да бъде споделен.

Изложеното по-горе обуславя отмяна на атакуваното определение като не съответно на закона и неправилно, в частта му касателно чл.248, ал.1 т.3 4

НПК и връщане на делото на РС К. за продължаване на съдопроизводствените действия предвид на което и на осн.чл.249, ал.3 и 4, вр.чл.248, ал.1 т.3 НПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

О Т М Е Н Я В А определение от 22.11.2022г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 301 /2021г. на РС- К., по силата на което е прието, че при изготвяне на обвинителния акт е осъществено съществено отстранимо нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.248, ал.1 т.3 НПК.

ВРЪЩА делото на РС К. за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5