Решение № 760 от 17.05.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 760 гр. Варна, 17.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Елена Ст. Пеева като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20233110200753 по описа за 2023 година УСТАНОВИ:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН с оглед предявена жалба о т З. В. С. чрез адв. В. при ВАК против НП № 22-0442001040/08.12.2022 г. на Началника на сектор в Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна, с което на основание чл. 174 ал. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.

В депозираната до съда жалба се оспорва изцяло посочената в НП фактическа обстановка, като се твърди, че по отношение на въззивника не е отправена от полицейските служители покана да му бъде извършено тестване за установяване употреба на наркотични вещества. Иска се НП да бъде отменено и в полза на жалбоподателя да бъдат присъдени сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание възз. С., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. В., който в съдебно заседание поддържа жалбата с наведените в нея основания.

Твърди, че в хода на съдебното производство не е установено безспорно, че въззивникът е отказал да бъде тестван с техническо средство за употреба на наркотични вещества. Сочи се, че в случая е издаден един талон за медицинско изследване, в който е отразено, че водачът е тестван с техническо средство за алкохол, което според процесуалния представител установява доводите му. Навеждат се 1 аргументи за допуснато съществено процесуално нарушение, с оглед разминаване между съдържанието на АУАН и НП, а именно - в обстоятелствената част на НП е добавено твърдението, че водачът не е изпълнил предписание за химико-технологично лабораторно изследване. В подкрепа на изложеното твърдение се сочи, че видно от съдържанието на талона, същият е съставен на 12.10.2022 г. , докато акта за процесното нарушение, както и последното се отнасят към 13.10.2022 г. Оспорва се констатацията, че има такова издадено предписание. Излага се становище, че талонът, който е издаден и копие на който е приобщено към материалите по делото не отговаря на формалните изисквания, регламентирани в Наредба № 1/19.07.2017 г. Иска се НП да бъде отменено и да се присъдят в полза на въззивника сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Постъпило е по делото писмено становище от юк Лукова, в което се оспорва основателността на депозираната въззивна жалба. Излага се становище, че издаденото НП е законосъобразно и обосновано, а административно-наказателното производство е проведено в съответствие с процесуалните правила. Сочи се, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер, в случая че се претендира такова.

След преценка доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 12.10.2022 г., около 23.40 ч. въззивникът управлявал л.а. Пежо 208 с ДК№ А 6570 ВР в гр. Варна, в гр. Варна по ул. Първи май. На кръстовището с ул. Кирил и Методий водачът бил спрян от дежурен автопатрул при Четвърто РУ при ОД на МВР – Варна в състав от полицейските служители – свид. Ж. Х. и свид. А. И.. След като установили самоличността му, полицейските служители предприели проверка за установяване наличие на алкохол в кръвта му с техническо средство – Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARNA 0045. Същият отчел 1,67 промила алкохол в кръвта на водача според издишвания от лицето въздух. Въззивникът бил задържан и отведен за извършване на кръвна проба до МБАЛ „Св.Анна“ – Варна. Впоследствие е образувано наказателно производство срещу лицето за извършено на 12.10.2022 г. престъпление по чл. 343б ал.1 от НК.

На 13.10.2022 г. на възз. С. е съставен АУАН№ 22-0442-001040/13.10.2022 г. за нарушение на чл. 174 ал.3 от ЗДвП това, че на 12.10.2022 г. в 00.10 ч. в гр. Варна , на кръстовището на ул. Първи май и ул. Кирил и Методей управлява собствения си л.а.

Пежо 208 с ДК№ А6570 МР, като отказва да бъде изпробван с техническо средство Дръг Тест с фабр. номер ARKA-0045.

Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което е ангажирана 2 административно-наказателната отговорност на въззивника за така описаното в акта нарушение, като в НП е отбелязано и обстоятелството, че същият не е изпълнил предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за употреба на наркотични вещества и техни аналози.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят Ж. Х. , свидетелят по акта – А. И.. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП, както и списък с разноски, договор за правна защита и съдействие, заверено копие на талон за изследване № 0022938, заверено копие на протокол № 728/25.10.2022 г. по нохд № 4177/2022 г.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните в съдебното производство писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото, които съдът кредитира като относими към предмета на доказване.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Административно наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок.

Наказателното постановление НП № 22-0442-001040/08.12.2022 г. е издадено от компетентен орган - от Началника на група в сектор ПП при ОД на МВР- Варна, съгласно разпоредбата на чл. 189 ал.12 от ЗДвП и видно от приложеното към АНП заверено копие на Заповед № 8121-1632/02.12.2021 г. г. на Министъра на вътрешните работи.

Като разгледа жалбата досежно процесуалната законосъобразност на НП, съдът констатира, че в хода на административно-наказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице.

Видно от съдържанието на АУАН, в същия липсва подпис на въззивника, като е отразено, че лицето е отказало да се запознае с акта, респ. препис от същия да му бъде връчен, като отказът е удостоверен с подписа на свид. И.. В случая е допуснат процесуален порок с оглед съвместяване от свид. И. на две процесуални качества в хода на административно-наказателното производство, а именно - свидетел при съставяне на акта и свидетел на отказа на възз. С. да се запознае и получи екземпляр от акта. Анализът на нормата на чл. 40 ал. 1 и ал.3 съотв. чл. 43 ал.2 от ЗАНН сочи, че отказът да бъде подписан акта следва да се удостовери от лице, различно от вписаното 3 такова като свидетел в самия документ. Доколкото посоченото правило е предвидено като гаранция за правото на защита на наказаното лице в процеса, неговото нарушаване следва да се съобрази като съществен процесуален порок.

Независимо от горните констатации, съдът разгледа жалбата по същество като установи от правна страна следното:

Въз основа на събрания доказаталствен материал в хода на съдебното производство не бе установено безспорно, че въззивникът е осъществил деянието вменено му със съставения АУАН и в издаденото въз основа на последния НП.

Съгласно разпоредбата на чл. 3а от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози - с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: 1. лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2. лицето не приема показанията на техническото средство или теста; 3. физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест.

Анализът на цитираната норма сочи, че неизпълнението на предписанието визирано в издадения талон за изследване за предоставяне на биологична проба с оглед извършване на медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване е признак от обективна страна на извършеното нарушение, предвиден кумулативно, а не алтернативно на отказът на водача да бъде тестван с техническо средство.

С оглед на изложеното, за да е осъществено деянието, вменено във вина на жалбоподателя, следва да бъде установено, че същият не е изпълнил предписание за химико-токсилогично лабораторно изследване за установяване на употреба на наркотични вещества и техни аналози, което му е надлежно връчено и е имал обективна възможност да изпълни същото.

В случая не се установяват посочените обективни признаци, които да обосновават правилността на обжалваното НП. От събраните по делото доказателства се установява, че цитирания в процесния АУАН талон за медицинско изследване е съставен във връзка с резултата отчетен от техническото средство, с което водачът е изпробван за наличие на алкохол в кръвта, като такъв във връзка с реализиран отказ за тестване с техническо средство за употреба на наркотично вещество не е издаван и връчван. Същевременно от съдържанието на издадения талон и процесния акт е видно, че документите са издадени на различни дати, без да е възможно да се установи какъв е часовия интервал между изготвянето на всеки от тях. От отразеното в АУАН и 4

НП следва, че отказът на водачът да бъде тестван за употреба на наркотично вещество е осъществен на 13.10.2022 г., докато отговорността му за установеното при проверката управление с алкохол в кръвта над 1,2 промила е ангажирана за осъществено деяние на 12.10.2022 г. С оглед на изложените факти и доколкото отказът на въззивника да се тества за наркотично средство е отделно деяние, осъществено на различна дата съотв. в различен времеви интервал от деянието, във връзка с което е инициирана проверката му за употреба на алкохол, следва че за да е изпълнена предпоставката да бъде издадено надлежно предписание за химическо изследване, следва въззивникът да е получил такова касаещо именно реализирания отказ, който се твърди, че е осъществил.

Друг е въпросът, че посоченият талон за изследване съгласно Наредба № 1/2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози е необходимо да съдържа реквизити относно мястото, където да се извърши изследването и крайния срока за явяване на лицето, каквито не се съдържат в процесния талон, с оглед на което същият не е бил годен да осъществи процесуалната си функция.

Същевременно видно от разпита на свид. И., с оглед констатацията от извършеното тестване с техническо средство за употреба на алкохол, водачът е бил задържан от полицейските служители и отведен за извършване на кръвна проба за установяване на количество на алкохол в кръвта, но не и за извършване на такава за наличие на наркотични вещества. При така установените факти, съдът намира, че въззивникът е бил лишен от възможността доброволно да изпълни предписание за химико-технологично лабораторно изследване за установяване употреба на наркотични вещества доколкото е бил с ограничена свобода на придвижване непосредствено след извършване на проверката.

С оглед на изложените доводи, съдът намира, че НП е незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде отменено.