Решение № 102 от 03.06.2023, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Ловеч, 02.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско дело № 20234300500092 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази:

Производство с правно основание чл.258 и сл. от ГПК

С Решение № 72/17.10.2022г., постановено по гр.д. № 409 по описа на РС-Луковит за 2020г., е прието за установено в отношенията между страните, че ответникът „Агропродукт С.и“ ЕООД ЕИК 201543218 със седалище и адрес на управление гр.Пловдив п.к.4000, бул.“Освобождение“ №3 офис 314 представлявано от управителя Д. П. С. дължи на ищеца „ОПТИКОМ“ООД ЕИК 030264696 със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора ул.“Цар Симеон Велики“ №1а представлявано от управителя в. Т. Г. следните суми 6800 лв, представляваща остатък от продажната цена на доставена селскостопанска техника 1 бр. торачка Zeno 32 1600LT 2D сер.№ 11FRT 1000 I FRT по фактура №000010651/18.04.2018 г. цялата на стойност 10 200 лв. с ДДС ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 18.03.2019 г. до окончателното й изплащане 287,13 лв. мораторна лихва а периода от 17.10.2018 г. до 18.03.2019 г. за които суми по ч.гр.д.№167/19 г. по описа на РСЛуковит е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и е осъден „Агропродукт С.и“ ЕООД ЕИК 201543218 да заплати на „ОПТИКОМ“ООД ЕИК 030264696 сумата 141,74 лв. представляващи разноски в заповедното производство, както и сумата от 504 лв. представляващи разноски в настоящето производство.

Постъпила е въззивна жалба с вх.№ 4544/7.12.22 г.изпр на 6.12.22 г. чрез ССЕВ/ от АГРОПРОДУКТ С.И ЕООД, ЕИК 201543218, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя - Д. П. С. против Решение № 72/17.10.2022, постановено по ГД № 409/2020 по описа на PC – Луковит, като моли да бъде отменено изцяло като 1 неправилно и незаконосъобразно и да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове.

Твърди,че горепосоченото решение е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно, постановено в разрез със събраните по делото доказателства.

Изтъква, че в първоинстанционно производство оспорил изцяло исковете, като неоснователни и недоказани, като възразил срещу твърденията на ищеца, които са в разрез с фактическата обстановка и нормите на материалния закон.

Сочи, че решението е недопустимо поради обща местна неподсъдност, тъй като още с отговора на исковата молба направил възражение по реда на чл. 119 от ГПК за неподсъдност на делото на PC – Луковит, като изтъкнал обстоятелството, че по нравилата на общата местна подсъдност по чл. 105 от ГПК, делото не е подсъдно на PC – Луковит, тъй като видно от актуалното състояние на „Агропродукт С.и" ЕООД, дружеството има Седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, п.к. 4000. бул. ОСВОБОЖДЕНИЕ № 3, ап. ОФИС 314, като съгласно чл. 105 от ГПК искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника.

Счита, че в конкретния случай компетентен да разгледа спора е Районен съд – Пловдив и ето защо помолил делото да бъде изпратено на съответния компетентен съд, но като не е сторил това, PC - Луковит се е произнесъл по спор, който не му е подсъден и е постановил един недопустим съдебен акт.

Сочи, че още с отговора на исковата молба оспорил твърденията за наличие на договорни отношения между двете дружества, тъй като такива договорни отношения не се доказват и от събраните по делото доказателства; оспори изрично истинността и автентичността на приложената Проформа фактура с изх. №00000267, тъй като същата съдържа нито подпис на съставителя, нито подпис на получателя и не са налице доказателства дали лицето Д. Р. изобщо има някаква служебна връзка с дружеството - ищец.

Сочи, че помолих съда да откриете отделно производство по оспорване по реда на чл.

193 и 194 ГПК, в рамките на което доказателствената тежест за доказване истинността и автентичността на тази неподписана Проформа фактура следвало да бъде възложена върху ищеца.

Изтъква, че PC - Луковит разпределил доказателствената тежест неправилно в тежест на ответника, в резултат на което и достигна до неправилни заключения за недоказаност на оспорването.

Сочи, че оспорил изрично истинността и автентичността на приложената фактура с изх. №0000106751/18.04.2018, тъй като същата не съдържа подпис на получателя и не са налице доказателства дали лицето Д. Р. изобщо има някаква служебна връзка с дружеството - ищец.

Излага, че освен това, са налице основателни съмнения относно автентичността на този документ, а именно, че не с подписан от лицето Д. Р., поради което помолил съда да открие отделно производство по оспорване на представения документ по реда на чл. 193 и 2

194 ГПК, но PC - Луковит разпределил доказателствената тежест неправилно в тежест на ответника, в резултат на което и достигнал до неправилни заключения за недоказаност на оспорването.

Твърди, че оспорил изрично истинността и автентичността и верността на приложения Договор за покупко-продажба от 17.04.2018 г. навел твърдения, че положените подписи в графи „продавач", „купувач" и „поръчител", не са положени от посочените лица.

Счита, че документът не следвало да бъде приеман от съда като „нотариално заверен", тъй като върху самия документ не е налице щемпъл на нотариуса за нотариална заверка, а такъв щемпъл е налице само върху Приложение №1, с изричното отбелязване, че се удостоверяват подписите върху „този" документ / Приложение №1/ , а не върху други документи.

Изтъква,че положеният нечетлив печат не може да даде яснота относно идентичността на заверяващия, още повече, в следващият представен документ Приложение №1 се твърди, че заверката е направена от помощник нотариус, като е положен негов печат, но печат на помощник-нотариус обаче липсва върху Договор за покупкопродажба от 17.04.2018 г.

Според него безспорно е , че заверка per. № 2487 не е относима към този документ поради което помолих съда да приеме, че Договор за покупко-продажба от 17.04.2018г. не се ползва със силата на нотариална заверка на подписите и представлява час ген документ и помолил съда да открие отделно производство по оспорване по реда на чл. 193 и 194 ГПК.

Твърди, че PC - Луковит разпределил доказателствената тежест неправилно в тежест на ответника, в резултат па което и достигнал до неправилни заключения за недоказаност на оспорването.

Сочи, че оспорил изрично истинността, автентичността и верността на Приложение №1 от 17.04.2018г. и навел твърдения, че положените подписи в графи „продавач", „купувач" и „поръчител", не са положени от посочените лица.

Ето защо счита, че документът не следвало да бъде приеман от съда като „нотариално заверен", тъй като не са доказани правомощията на сочения за заверител „Помощник-нотариус по заместване С. М..

Изтъква, че помолил съдът да приеме, че Приложение №1 от 17.04.2018г. не се ползва със силата на нотариална заверка на подписите и представлява частен документ и да открие отделно производство по оспорване по реда на чл. 193 и 194 ГПК, като PC - Луковит разпределил доказателствената тежест неправилно в тежест на ответника, в резултат на което и достигна до неправилни заключения за недоказаност на оспорването.

Твърд, че оспорил изрично верността на приложената История на сметка от 17.04.2018г, тъй като изявлението, материализирано в този свидетелстващ документ, удостоверява факти, които не отговарят на истината и на действителното положение. Ето защо счита, че документът е неверен и не е годен да удостовери извършено плащане.

Сочи, че оспорил изрично истинността и автентичността на приложеният Приемо3 предавателен протокол от 17.04.2018г , изтъкнал, че в началната чат на документа е посочено, че „долуподписаният Д. П. С." е получил посочената техника, тъй като в графата „получател" е положен подпис, който не съответства на неговия подпис, а с ръкописен текст с написано името „П." - лице, което не му е познато, още повече да е работило за фирмата му, положеният печат не е на Агропродукт С.и ЕООД, а на „ОПТИКОМ" ООД и не е ясно кой е подписал за „Предал" и дали същото лице има правомощията да извършва действия от името и за сметка на ищеца.

Ето защо, оспорил така представения документ и помолил съда да откриете отделно производство по оспорване по реда на чл. 193 и 194 ГПК, като PC - Луковит разпредели доказателствената тежест неправилно в тежест на ответника, в резултат на което и достигнал до неправилни заключения за недоказаност на оспорването.

С оглед на изложеното моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло исковата претенция.

В срок е подаден отговор на въззивната жалба от „ ОПТИКОМ“

ООД, ЕИК

030264696, представлявано от управителя в. Т. Г., с който изцяло поддържа решение №72/17.10.2022, постановено по ГД № 409/2020 по описа на PC - Луковит и изразява несъгласие с изложеното от АГРОПРОДУКТ С.И ЕООД, ЕИК 201543218 във въззивната жалба.

Излага, че „АГРОПРОДУКТ С.И“ ЕООД намират решението на Районен съд Луковит за недопустимо поради обща местна неподсъдност, като твърди, че на 18.03.2019г. са подали заявление по чл.410 от ГПК пред Районен съд Луковит, в района на който е седалището на ответника към датата на подаване на заявлението и на 02.09.2020г. сме депозирали исковата молба по чл.422 от ГПК към Районен съд Луковит. Промяната на седалището на длъжника е отразена в Търговски регистър на 18.09.2020г. по време на висящ процес и няма отношение относно установяване на съществуването на облигационно отношение и задължението на АГРОПРОДУКТ С.И ЕООД към тях.

Сочи, че АГРОПРОДУКТ С.И ЕООД оспорват наличието на договорни отношения между тях, истинността и автентичността на проформа фактура с изх.№О0000267, истинността и автентичността на фактура с изх.№О0000106751/18.04.2018г., верността на История на сметка от 17.04.2018 г. Сочи, че от назначената съдебно-счетоводна експертиза се установило, че процесната фактура е осчетоводена в счетоводството на АГРОПРОДУКТ С.И ЕООД и е направен авансов превод на стойност 3400 лв. и вещото лице е направило извод, че жалбоподателят е ползвал данъчен кредит по същата фактура, тъй като тя е включена в справка-декларация по ДДС отчетен регистър „Дневник покупки" за месец април 2018 г. и е доказано, че фактурата е приета и по нея има наредено частично плащане.

Сочи, че жалбоподателят оспорва и истинността и автентичността на Договор за покупко-продажба от 17.04.2018г., Приложение № 1, което е неразделна част от него и приемо-предавателния протокол и по негово искане е открито производство по чл.193 от ГПК и Районен съд Луковит допусна съдебно-почеркова експертиза, но жалбоподателят не е внесъл определения депозит, като длъжникът е създал пречка за събиране на поисканите от 4 самия него доказателства.

Твърди, че за изясняване на отношенията им с АГРОПРОДУКТ С.И ЕООД и с цел процесуална бързина и икономия, смята за достатъчно показателни резултатите от съдебносчетоводната експертиза, която потвърдила осчетоводяване на процесната фактура.

Моли съда да потвърди решение №72/17.10.2022, постановено по ГД № 409/2020 по описа на PC - Луковит.

В съдебно заседание страните редовно призовани не се явяват и не изпращат представители. Представят писмени молби, в които изразяват становище по съществото на спора. Въззивникът поддържа въззивната си жалба и моли да бъде уважена, а въззиваемият счита, че въззивната жалба следва да се остави без уважение, а режшението на ЛРС да се потвъради като правилно.

От събраните по делото доказателства- приложените по гр.д.№409/20 г. на РС-Луковит и становищата на страните, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

По допустимостта на въззивното производство съдът се е произнесъл с определението си по чл.267 от ГПК,като приема, че то е допустимо-въззивната жалба е подадена е в срок и от легитимирано лице,отговаря на изискванията на чл.262, във вр.с чл.260 и чл.261 от ГПК и съдът я приема за редовна.