Определение № 3494 от 10.12.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3494 гр. София, 10.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Бонка Йонкова Касационно търговско дело № 20258002901551 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. В. Г. от гр. Пловдив, участващ в процеса като трето лице помагач на страната на ответника Гаранционен фонд, против решение № 62 от 09.04.2025 г., постановено по в. гр. д. № 557/2024 г. на Апелативен съд - Пловдив. С посоченото решение е потвърдено решение № 1029 от 19.07.2024 г. по гр. д. № 955/2023 г. на Окръжен съд Пловдив в обжалваната пред въззивната инстанция част, с която по предявени искове, квалифицирани с правно основание чл. 558, ал. 5 вр. чл. 557, ал.1, т.2 б.“ „а“ КЗ, е осъден Гаранционен фонд да заплати на К. С. П. сумата 21 000 лв. и сумата 753.98 лв., представляващи допълнителни обезщетения (над доброволно изплатените от Гаранционен фонд обезщетения в размер на 24 000 лв. и 1 003.48 лв.) за имуществени и неимуществени вреди, претърпени при настъпило на 01.08.2022 г. пътно - транспортно произшествие, ведно със законната лихва от 30.12.2022 г. до окончателното плащане.

В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно поради наличие на основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

Касаторът поддържа оплаквания, че изводите на въззивния съд за доказани в хода на делото вреди, предпоставящи присъждане на допълнителни обезщетения в определения от първата инстанция размер, над доброволно изплатените от Гаранционен фонд, не кореспондират със събраните в процеса доказателства; че необосновано и в нарушение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД въззивният съд е преценил за справедлив определения от първата инстанция размер на обезщетението за неимуществени вреди, който не съответства на обема и на интензитета на действително понесените и доказани вреди, на принципа за справедливост и на обществено - икономическите условия в 1 страна към момента на настъпване на вредите; че въззивният съд неправилно е отрекъл наличието на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, въпреки констатациите на вещите лица от комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза, че няма индиции към момента на инцидента ищцата да е била с поставен предпазен колан.

С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което допускането на касационно обжалване е аргументирано със съображения, че въззивното решение е постановено в противоречие с константната практика на ВКС, обективирана в примерно изброени решения по чл. 290 ГПК, „по процесуалноправните въпроси за задълженията на въззивния съд при мотивиране на съдебния му акт, съобразно изискванията на чл. 236 ал. 2 и чл.

269 ГПК, както и за тези по чл. 202 ГПК“ - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК. Като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване се поддържа и очевидна неправилност на решението - чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е подаден отговор от К. С. П. от гр.

Пловдив - чрез адв. Т. А., в който е изразено становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. С отговора е поискано присъждане на разноски и на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА за производството пред касационната инстанция.

Постъпил е отговор и от Гаранционен фонд със седалище в гр. София чрез адв. С. М., в който е изразено становище за основателност на касационната жалба и е направено искане за присъждане на разноски за трите съдебни инстанции, като е представен списък по чл.80 ГПК.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 ГПК и е допустима в частта, с която е обжалвано решението на Апелативен съд - Пловдив в частта за потвърждаване на първоинстанционното решение по иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. С оглед цената на иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди - 753.98 лв., съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване в частта за потвърждаване на първоинстанционното решение в частта, с която искът е уважен, и касационната жалба срещу необжалваемата част от решението следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима.

За да потвърди решението на Окръжен съд - Пловдив в частта, с която е осъден Гаранционен фонд да заплати на К. С. П. обезщетение в размер на 21 000 лв. за претърпени в резултат на ПТП на 01.08.2022 г. неимуществени вреди - болки, страдания и неудобства, Апелативен съд - Пловдив е извършил самостоятелна преценка на фактите и доказателствата по делото и е достигнал до изводи, че на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. “а“ КЗ във вр. с чл.558 ал.5 от КЗ ответникът дължи на ищцата справедливо обезщетение в размер на 45 000 2 лв. за понесените вреди, причинени от починал водач - Христо В. Г. (чийто наследник по закон е привлеченият като подпомагаща страна на Фонда А. В.

Г.), при управление на МПС, за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, и че с поведението си на пътник в лек автомобил ищцата не е допринесла за настъпване на вредите, поради което няма основание по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на дължимото обезщетение. По делото не е имало спор, че ответникът е изплатил доброволно на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 24 000 лв., поради което въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата още 21 000 лв. до пълния размер на обезщетението, определено съобразно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

Въз основа на събраните от първата инстанция доказателства и на заключенията на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза въззивният съд е приел за установено, че произшествието е настъпило на 01.08.2022 г. на пътя между с. Манолско Конаре и с. Маноле при следните обстоятелства : Лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № РВ 2947 ВР, управляван от Христо В. Г., се е движил в посока от с. Маноле към с.

Манолско Конаре и в нарушение на правилата за движение по ЗДвП е навлязъл в насрещната пътна лента по време, когато това не е било безопасно;

По същото време в насрещната пътна лента се е движил лек автомобил „Пежо 306“ с рег. № РВ 0605 СА, управляван от С. Иванов С.ов, на задната седалка в който е пътувала ищцата К. П.; Последвал е удар между двата автомобила, в резултат на което ищцата е получила травматични увреждания - счупване на лакътния израстък на дясната лакътна кост, счупване на вътрешната част на крайната част на дясната мишнична кост, счупване на крайната част на дясната лакътна кост и счупване на крайната част на лявата лакътна кост.

Уврежданията са причинили трайно затрудняване на движението на горните крайници и според вещите лица - медици те имат характер на средна телесна повреда на десен горен крайник, съответно средна телесна повреда на ляв горен крайник. В заключението на експертизата, което въззивният съд е кредитирал като обосновано и компетентно изготвено, е описан подробно процесът на лечение и възстановяване, през който е преминала ищцата, и е изразено мнение, че след извършени две оперативни интервенции за поставяне и за премахване на пластини в дясната и в лявата ръка и търпени по повод на травмите значителни болки и страдания, възстановителният процес е приключил успешно като костните структури на ръцете са напълно възстановени, но има ограничения в крайните фази на движение на ставите на двете ръце и намалена мускулна сила на пръстите на лявата ръка, налагащи провеждане на рехабилитация. Като относими към релевантните за размера на обезщетението факти въззивният съд е обсъдил и показанията на съпруга на ищцата, които е преценил съобразно правилата на чл. 172 ГПК и от които е приел за установено, че по повод на получените травми ищцата е търпяла болки, страдания и неудобства в ежедневието през целия период на лечение и 3 възстановяване, а също и че е изживяла силен психоемционален стрес от инцидента. При така приетите за установени обстоятелства и като е съобразил обществено - икономическата конюнктура в страната към момента на произшествието въззивният съд се е произнесъл относно справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, определено на 45 000 лв.

След като е анализирал констатациите в експертното заключение относно механизма на реализиране на произшествието въззивният съд е споделил и извода на първоинстанционния съд за неоснователност на противопоставените от ответника и от третото лице - помагач възражения за принос на пострадалата ищца, релевиран като основание по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на определеното по справедливост обезщетение за неимуществени вреди. За да отрече приноса, въззивният съд се е позовал на експертното становище на вещите лица, че ръцете са най-подвижната част от тялото на човека и не подлежат на фиксиране с предпазен колан; дори при поставен предпазен колан ръцете не се фиксират и е възможно да се получат всички констатирани в конкретния случай увреждания в областта на горните крайници. Въззивният съд е акцентирал върху обясненията на вещите лица, че възможен и най-вероятен механизъм на получаване на счупванията е при опит за предпазване в момента на удара ищцата да е поставила ръцете си върху елементите на предната седалка, като това действие не може да бъде ограничено от предпазен колан. Преценявайки заключението, въззивният съд се е произнесъл, че от него следва извод за липса на принос по смисъла на чл.

51, ал. 2 ЗЗД, тъй като с оглед механизма на причиняването им получените от ищцата телесни увреждания в областта на горните крайници са били възможни и при поставен предпазен колан.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - Пловдив въззивно решение.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, но не е посочил конкретен правен въпрос, който е разрешен от въззивния съд в противоречие с цитираната практика на ВКС. Формулировката „по процесуалноправните въпроси за задълженията на въззивния съд при мотивиране на съдебния му акт, съобразно изискванията на чл. 236 ал. 2 и чл. 269 ГПК, както и за тези по чл. 202 ГПК“ предполага служебно извеждане на значимия за изхода на делото правен въпрос от касационната инстанция, което е недопустимо съгласно разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.

Непосочването на правен въпрос, отговарящ на изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, но независимо от това следва да се отбележи, че не се констатира твърдяното от касатора противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по приложение на разпоредбите на чл. 236, ал. 2 ГПК, чл. 269 ГПК и чл. 202 4

ГПК. Въззивният съд е изложил към решението си подробни мотиви, в които е отразена осъществената от него решаваща дейност като втора инстанция по съществото на спора, съобразена с произтичащите от чл. 269 ГПК ограничения за въззивна проверка на първоинстанционното решение. От мотивите е видно, че при постановяване на решението е извършен анализ на заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза, като направените от експертите констатации, относими към спора за принос на пострадалата ищца по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, не са възприети безкритично от съда. За да основе извода си за неоснователност на възраженията по чл. 51, ал. 2 ЗЗД на експертното заключение, въззивният съд е преценил, че констатациите в него потвърждават с категоричност възможността получените от ищцата травми на горните крайници да бъдат причинени и в случай, че тя е пътувала с поставен предпазен колан. В производството по чл. 288 ГПК Върховният касационен съд няма правомощия да проверява дали преценката на доказателствата, в случая на заключението на експертизата, от страна на въззивния съд е правилно - т. 1 от тълкувателното решение по тълк. д. № 1/2009 г., поради което доводите на касатора, че въззивният съд неправилно се е позовал на заключението при формиране на извода за липса на принос не могат да предпоставят допускане на обжалваното решение до касационен контрол.