Решение № 591 от 10.08.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 591 гр. Благоевград, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Габриела Тричкова при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Гражданско дело № 20251210102647 по описа за 2025 година и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба подадена от В. Ж. М., ЕГН **********, с адрес Б., със съдебен адрес Б., чрез адвокат Г. Ч. ПРОТИВ: „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ “ ЕООД, ЕИК 203374133, с адрес: гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул.

България № 81В, ап. 3, представлявано от управителите П. В. и В. Т..

Твърди се в исковата молба, че въз основа на издаден на 03.11.2009 г. изпълнителен лист по частно гр.д. № 1379/2009 г. по описа на Районен съд - гр. Благоевград, ищцата е осъдена да заплати на кредитора „Ти Би Ай кредит“ ЕАД гр. София, сумата от 3063,86 лв., представляващи дължима сума по договор за потребителски кредит № 7400511689/19.08.2008 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 17.06.2009 година, до окончателно изплащане на дължимото. Излага се, че с договор за цесия, „Ти Би Ай кредит“ ЕАД гр. София е прехвърлило на ответника „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ “ ЕООД вземането по описания по горе изпълнителен лист, обстоятелство, за което ищцата не е уведомена. Поддържа се, че въз основа на заявление от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ “ ЕООД, депозирано пред ЧСИ Г. Ц. е образувано изпълнително дело № 599/2025 г., като ищцата е длъжник по това изпълнително дело, а ответникът „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ “ ЕООД е взискател, като същият черпи правата си на такъв по силата на договор за цесия с „Ти Би Ай кредит“ ЕАД гр. София.

Посочва се в исковата молба, че с изтичането на предвидените в закона различни срокове се погасяват исканията за принудително осъществяване на различни вземания. Погасяването на възможността да се иска принудително реализиране на едно право е резултат от бездействието на неговия носител да го упражни в предвидения от закона срок. Поддържа се, че съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, а според чл. 111,6. "в" от ЗЗД с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и други периодични плащания. Съобразно правилото на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, според което ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога петгодишен, то в обсъжданата хипотеза давностният срок за погасяване на вземането на ответника е петгодишен, доколкото това вземане е съдебно признато - издаването на изпълнителен лист въз основа на някой от визираните в чл. 417 ГПК документи, и има характера на съдебно признато вземане - такъв характер има вземане, предмет на успешно проведено исково производство. Посочва се, че срокът е започнал да тече от датата на 1 издаването на заповедта за изпълнение постановена по ч.гр. дело № 1379/2009г. по описа на PC Благоевград 26.05.2011г. Съобразно изложеното през 2025 г. ответникът, в качеството му на кредитор по това вземане е инициирал образуването на изпълнително производство /изпълнително дело № 599/2025 г. по описа на ЧСИ Г. Ц., с peг. № 702. Времето, изтекло от началния ден на вземането 26.05.2011 год. до образуването на изпълнителното дело 19.12.2022 г. е повече от 10 години, което означава, че е изтекла предвидената в чл. 110 ЗЗД 5- годишна погасителна давност.

Навежда се, че погасителна давност по отношение на вземането по издадения на 26.05.2011 г. изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1379/2009 г. по описа на Районен съд - гр. Благоевград е започнала да тече от 27.05.2011 г. и същата е изтекла на 27.05.2016 г.

С исковата молба се иска от съда да постанови решение, по силата на което да бъде признато за установено по отношение на ищцата, че не дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, сумата от 3063,86 лв., съгласно изпълнителен лист по ч. гр.д. № 1379/2009 г. по описа на Районен съд - гр. Благоевград, поради изтекла погасителна давност.

Претендира се присъждане на сторените в производството съдебни и деловодни разноски.

Към исковата молба са приложени писмени документи.

Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК. Препис от исковата молба и приложенията към нея е редовно връчен на ответника на 10.12.2025 година чрез ССЕВ.

Видно от материалите по делото в указания на ответника едномесечен срок от получаване на съобщението на 07.01.2026г. е депозиран писмен отговор по заявената искова молба. С отговора на исковата молба се оспорва предявения иск, като неоснователен, като се твърди, че вземането не е погасено по давност. Иска се от съда да отхвърли предявения иск, като им бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Посочва се, че на 19.08.2008 г., е сключен Договор за кредит № 7400511689 между В. Ж. М., ЕГН: ********** и „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД (понастоящем „Транзакт Юръп“ ЕАД).

Съгласно договор за Цесия, подписан на 23.02.2015 г. между „Транзакт Юръп“ ЕАД ( предишно наименование „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД), цедент и „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, цесионер, „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е придобило гореспоменатото си необслужвано вземане по Договор за кредит № 7400511689.

Посочва се, че длъжникът не е изпълнил задължението си в посочения в процесния договор срок.

Излага се, че въз основа на изпълнителен лист издаден на 03.11.2009 г., по ч.гр.д. № 1379/2009 г. по описа на PC Благоевград, ищеца е осъден да заплати на „Ти Би Ай Кредит“ сумите, описани в горецитирания изпълнителен лист, както и направените деловодни разноски и е образувано изпълнително дело № 825/2010 г., по описа на ЧСИ Г. Ц., peг. № 702.

Поддържа се, че видно от материалите по изпълнително дело кредиторът многократно е предприемал действия по събиране на вземането си.

Сочи се, че изпълнително дело № 825/2010 година е било перемирано на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, след което е преобразувано под № 599/2025 година.

Поддържат се твърдения, че по изпълнително дело № 825/2010г. ЧСИ Г. Ц. № 702 е извършил множество процесуални действия. До ЧСИ е изпратена молба за конституиране относно извършена цесия от 23.02.2015 година между „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД като цедент, и „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД - като цесионер, с приложени всички необходими документи, включително договор за цесия, приложение №1, което е неразделна част от договора за цесия, в което е конкретизирано прехвърленото вземане и уведомление до длъжника. От наличните материали по делото и извършените от ЧСИ действия е видно, че длъжникът е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземането.

Посочва се, че съгласно установената съдебна практика, уведомяването на длъжника за извършената цесия, чрез частен съдебен изпълнител е валиден и достатъчен способ, който отговаря на изискваната на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Уведомяването на длъжника за извършена цесия чрез връчване от съдебен изпълнител представлява законосъобразно изпълнение на изискването по чл.99 ал.З ЗЗД, когато съдържа информация за страните по цесията, предмета и датата на прехвърляне на вземането.

2

Твърди се, че по изпълнителното дело от взискателя многократно са депозирани молби с посочени изпълнителни способи, като това е основание давностния срок да се прекъсва и да започва да тече нов 5 - годишен срок.

Навежда се, че съгласно решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. по описа на ВКС, IV гр. о., извършената с т. 10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, с което ППВС № 3/1980 г. е обявено за изгубило сила, отмяна на постановлението поражда действие от датата на обявяване на тълкувателното решение 26.06.2015 г.; до тази дата приложимо е предходното тълкуване, т. е. по време на изпълнителното производство давността не тече. След 26.06.2015 г. е приложимо новото тълкуване, дадено от ВКС - съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането, като в хода на изпълнителното производство давността не спира, а се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ /т. 10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК/.

Поради това, се твърди, че са предприети и искани действия, като погасителната давност е прекъсвана многократно и е започвала да тече нова петгодишна погасителна давност. С оглед на това се поддържа, че искът е неоснователен.

С отговора е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение претендирано от ищцата.

С определение рег. № 184/09.02.2026 г. съдът е насрочил открито съдебно заседание по делото, като се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проект на доклад по делото като ги е напътил към постигане на спогодба и процедура по медиация.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява, представлява се от адвокат Г.

Ч., който поддържа депозираната искова молба, по съображенията изложени в същата. По същество изразява становище за основателност на предявения иск, както и се претендират сторените по делото разноски с представен списък по чл. 80 от ГПК.

Ответното дружество, редовно призовано, не се явява законен или процесуален представител. С писмена молба се поддържа подадения отговор, като се иска предявения иск да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.

Анализът на събраните писмени доказателства, преценени във връзка с фактическите доводи на страните, сочи на установено следното:

Не е спорно, че въз основа на изпълнителен лист, издаден на 03.11.2009 г. по ч. гр. дело № 1379/2009 г., по описа на Районен съд - Благоевград, ищцата е осъдена да заплати на „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД посочените в изпълнителния лист суми, а именно 3063,86 лв. представляваща дължима сума по договор за потребителски кредит № 7400511689/19.08.2008г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълненние по чл.410 от ГПК – 17.06.2009г. до окончателното изплащане на дължимото, както и направените разноски.

Установява се, че е образувано изпълнително дело № 825/2010 г., по описа на ЧСИ Г. Н. Ц., рег. № 702 КЧСИ на 25.10.2010 г., като ответникът е взискател по изп. дело по силата на договор за цесия.

По делото е изискано и приложено в цялост изпълнително дело № 825/2010 г., по описа на ЧСИ Г. Н. Ц. и изпълнително дело № 599/2025 г. по описа на ЧСИ Г. Н. Ц..

Видно от материалите по същите изпълнително дело № 825/2010 г. е образувано по молба вх. № 07275/25.10.2010г. подадена от „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД. С дата 08.11.2010г. до длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, която е връчена на 15.11.2010г.

На 24.04.2012 година е наложен запор върху вземане от трудово правоотношение на длъжника при „Бонирос“ ЕООД, като на 03.01.2013 година е постъпило писмо от „Бонирос“ ЕООД, че трудовият договор сключен на 15.11.2010 година е прекратен на същият ден поради незапочване на работа.

С молба за конституиране по делото от 17.12.2015 година и въз основа на сключения 3

Договор за цесия от 23.02.2015 година, с протокол на ЧСИ от 17.12.2015г. „АПС Бета България“ ЕООД е конституирано по делото като нов взискател и нов кредитор на вземането.

С молба от 24.08.2018 година взискателят е поискал да бъде насрочен опис на движимото имущество на адреса на длъжника, като е заплатил дължимите такси. Насрочен е опис на движими вещи на 15.01.2019г., като е изпратена призовка за принудително изпълнение на длъжника.

На 25.10.2022г. е постъпила молба от взискателя, с която е направено искане да бъде наложен запор на лична пенсия на длъжника. На 11.01.2023г. е наложен запор върху получаваната от длъжника пенсия. От НОИ, ТП Благоевград е постъпило писмо с което е уведомен ЧСИ, че на основание чл.446, ал.1 от ГПК от пенсията на ищцата не могат да се правят удръжки по наложения запор, тъй като пенсията е под размера на минималната работна заплата за страната.