Решение № 10284 от 29.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10284 гр. София, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20241110164799 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД против А. Б.

Б. с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на 2213,50 лева, представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ***, аб. № ***, за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 20.03.2024 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 394,19 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за период от 15.09.2022 г. до 26.02.2024 г., сумата в размер на 35,28 лева, представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021г. до 31.05.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 20.03.2024 г. до изплащане на вземането и сумата в размер на 8,78 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за незаплатена цена за услуга дялово разпределение за период от 16.07.2021 г. до 26.02.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 10556/08.04.2024 г. по ч. гр. д. № 16431/2024 г. по описа на СРС, 127 състав. Направено е искане сторените в заповедното и исковото производство съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.

В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответникът не е изпълнил насрещното си задължение да заплати цената на потребените услуги. Ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно облигационно правоотношение, произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като ответникът притежава право на собственост върху процесния недвижим имот. В исковата молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Процесуалният представител на страната поддържа, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016 г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Предвид неизпълнение на задължението на ответникът да заплати в срок задължението за главница, потребителят дължи 1 обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез назначения от съда по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адвокат Н. П. оспорва исковата претенция по основание и размер.

С депозирания отговор са оспорени поддържаните от ищеца твърдения за съществуване на валидно правоотношение между страните по спора, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като от представения по делото констативен нотариален акт се установява, че в процесния период трето за спора лице е владяло имота. Особеният представител поддържа, че справедливостта налага този, който счита себе си за собственик, да поеме задълженията, които следват от естеството на вещта. С депозирания отговор претенцията за топлинна енергия е оспорена и по размер, като представителят на страната счита, че претендираната стойност не отговаря на действително потребеното количество енергия. В допълнение особеният представител сочи, че не е взето предвид намаляването на цената на горивото, използвано за топлинна енергия. Особеният представител поддържа, че при неоснователност на исковете за главница, претенцията за мораторни лихви също се явява неоснователна. При условията на евентуалност е направено възражение за изтекла погасителна давност.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема следното:

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване възникването на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице-ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.

150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, което обстоятелство не е и спорно по производството. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, като по делото няма наведени твърдения за подобно обстоятелство.

Предвид изложеното съдът намира, че възникването на правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, респ. неговото прекратяване е свързано с придобиване, респ. изгубване на вещно право на собственост/ползване върху недвижим имот, находящ се в сграда, присъединена към топлопреносната мрежа. В подкрепа на поддържаните от ищеца твърдения за съществуване на валидно облигационно правоотношение между страните по спора като писмено доказателство в производството е приет препис от нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по Закона за териториално и селищно устройство от 27.06.1989 г. № 14, том V, нот. дело № 614/1989г., по силата на който ответникът Б. е призната за собственик на недвижим имот, който съгласно удостоверение на ГИС-София с изх. № 68-002 736/1/27.05.2013 г. е идентичен с процесния. Предвид изложеното съдът намира, че ответникът за исковия период се е легитимирал като собственик на процесия недвижим имот, респ. е материалноправно легитимиран да отговаря по претенцията на ищцовото дружество. Извод за противното не може да бъде изведен от представения ведно с исковата молба нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение от 08.06.2022 г. № 83, том III, нот. дело № 424/2022 г. по описа на нотариус ***, по силата на който трето за спора лице – *** е признат за собственик на процесния имот по силата на упражнено давностно владение. Доколкото в рамките на процесния период ответницата се легитимира като собственик на топлоснабдения имот, то третото лице, било то владелец на имот, държателят му, съответно ползващият топлоснабен имот на или без наличието на договорно основание за това, не е клиент на топлинна енергия, защото не е собственик на имота, нито носител на ограниченото вещно право на ползване. Такова лице, може да бъде клиент или потребител на топлинна енергия като ползвател на договорно основание, при положение, че между него и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, както е посочено в Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК, ВКС, като такива доказателства по делото на са представени от страната, релевирала възражения в тази посока.

Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост, които се използват за формиране на цената на ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на имотите и за битово горещо водоснабдяване. Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда – етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, се разпределя между всички потребители, пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.

Съгласно легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 38 от ДР на ЗЕ „отопляем обем на имот" включва обема на всички собствени и/или ползвани от абоната помещения и съответните припадащи се части от общите части на сградата, предвидени за отопление по проект.

Сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост, а топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Съгласно чл. 41 ЗС всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им. Ето защо, всички собственици на имоти, находящи се в сграда – етажна собственост, принципно следва да участват в разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква част от тази енергия се използва за отопляване на собствения им имот. В тази връзка следва да се вземат предвид и задължителните указания по прилагане и тълкуване на закона, дадени в Тълкувателно решение № 2/25.05.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, според които „отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата“.

Неоснователно е възражението на ответника за неприложимост на т. 6.1.1 от Методиката, Приложение към чл. 61, ал. 1, както и § 2 и § 3 от ПЗР на Наредба № ЕРД-04-1 от 12.03.2020 г. на Министъра на енергетиката. С Решение на Съда на Европейския съюз от 23 октомври 2025 година по дело С-760/23 е прието, че се допуска национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда — етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на 3 отчитането на индивидуалното потребление. В т. 57 - 58 от решението е посочено, че що се отнася до въпроса дали член 9, параграф 3, параграф 3 от Директива 2012/27 не допуска правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда, че всеки собственик на апартамент трябва да заплаща разходите за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, пропорционално на отопляемия обем на апартаментите по проект, Съдът вече е постановил по същество, че национална правна уредба като разглежданата в главното производство, видимо отговаря на понятието „насоки“, посочено в член 9, параграф 3, трета алинея от тази директива, тъй като тази правна уредба предвижда, че разходите за топлинна енергия се разделят на разходи за топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, разходи за топлинната енергия за отопление на общите части и разходи за топлинната енергия за отопление на имотите. Съдът е приел, че като се има предвид признатата на държавите членки свобода на действие, Директива 2012/27 допуска сметките за потребление на топлинна енергия за сградната инсталация да се изготвят за всеки собственик на апартамент в съответната сграда пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент, като член 9 от Директива 2012/27 не предвижда изискванията, на които трябва да отговаря подобна формула. Въведеното с чл. 9, пар. 3 от директивата изискване за прозрачност и точност, обаче, се прилага и за математическата формула като разглежданата в главното производство, въз основа на която се изчисляват посочените разходи /т. 61/. Видно от така даденото разрешение, възникването на задължението на собствениците на индивидуални обекти в сградата в режим на етажна собственост да заплащат разходите за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, пропорционално на отопляемия обем на апартаментите по проект, не е отречено, а предмет на изясняване е единствено точността на методиката за определяне на неговия размер.